ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - ИЗВАДКА

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Раздел VI.

АПЕЛАТИВЕН СЪД

Чл. 72. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.).
(3) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.
Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.).
Чл. 74. (1) Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.
(3) При апелативния съд има апелативна прокуратура. При военно-апелативния съд има военно-апелативна прокуратура.
Чл. 75. (1) Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район, като:
1. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;
2. извършва периодично ревизии на тяхната работа;
3. анализира и обобщава своята и на окръжните съдилища съдебна практика;
4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.
(2) Военно-апелативният съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.
Чл. 76. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ относно думите "1, 2, 3, 5 и 6", бр. 118 от 2002 г.)
-----------------------------------------------------------------------------
Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 3, 5 и 6 .
-----------------------------------------------------------------------------
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 118 от 2002 г.)
-----------------------------------------------------------------------------
Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.
-----------------------------------------------------------------------------
Чл. 77. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.
Чл. 78. (1) Когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг.
(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.
Чл. 79. (1) Председателят на апелативния съд:
1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и представлява апелативния съд;
2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм., бр. 74 от 2002 г.) изготвя:
а) (обявена за противоконституционна от КС на РБ относно думите "на министъра на правосъдието" - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм., бр. 39 от 2006 г.) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
б) (обявена за противоконституционна от КС на РБ относно думите "на министъра на правосъдието" - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм., бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;
3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по точка 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) командирова съдии при условията на чл. 78 .
(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.).

ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Апелативният съд правораздава единствено и само като втора инстанция. Съдът заседава винаги в състав от трима съдии. Производството пред апелативния съд е въззивно и се явява редовно средство за защита срещу порочни актове , постановени от окръжните съдилища от неговия съдебен район. Производствата пред Апелативен съд по граждански дела могат да се развият в две форми: 1.Въззивно исково производство - по обжалване на решенията 2. Частни производства: - по обжалване на определенията - по частни жалби. В производството по обжалване на решенията и определенията се дължат държавни такси съгласно Глава 8 от ГПК. Производство по обжалване на решенията Правна уредба чл. 196 - 212 от ГПК Всички първоинстанционни решения на окръжните съдилища без изключение подлежат на въззивно обжалване.
Производството се образува въз основа на жалба, подадена до Апелативния съд чрез окръжния съд, постановил обжалваното решение. Предмет на въззивно обжалване са нищожните, недопустимите и неправилните решения на окръжните съдилища. Условия за допустимост на въззивното производство 1.Решение на ОС, което не е влязло в сила. 2.Писмена жалба, подадена: - по реда, - в срока и - с необходимото съдържание според чл. 197-199 от ГПК. 3. Жалбоподателят /въззивникът/ да има правен интерес от обжалването. Валидно подадената жалба възпрепятства влизане на решението в законна сила - съответно неговото изпълнение. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Апелативният съд постановява своя акт по правилата на чл. 205 - чл. 211 от ГПК.
Частни производства пред Апелативния съд
І. Обжалване на определенията Правна уредба - чл. 213 -217 и чл. 218 от ГПК Предмет обжалване с частна жалба са незаконните определения на окръжните съдилища, постановени в хода на първоинстанционното производство, както и незаконните разпореждания на председателя, заместник-председателя на окръжния съд или на съдебен състав, с които се връща нередовна искова молба /съответно нередовна жалба/ поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци.
Производството се образува въз основа на жалба, подадена до Апелативния съд чрез окръжния съд, който е постановил обжалвания акт. Частни жалби могат да бъдат подавани срещу: 1. Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото 2. Определения /разпореждания/, които подлежат на обжалване по този ред според изрична разпоредба на закона. Всички останали определения на съда се контролират само по повод обжалване на решенията. Условия за допустимост на производството 1. Определение /разпореждане/, което не е влязло в сила. 2. Писмена частна жалба, подадена: - по реда, - в срока и - с необходимото съдържание според чл. 214 във връзка с чл.198-200 от ГПК. 3. Жалбоподателят да има правен интерес от обжалването. Валидно подадената частна жалба по правило не спира производството по делото в окръжния съд, нито изпълнението на обжалваното определение. Жалбата по правило се азглежда в закрито заседание. Апелативният съд се произнася по частната жалба определение, което е задължително за окръжния съд.
ІІ. Жалба за бавност
Институтът на жалбата за бавност е нов, въведен с измененията на Гражданския процесуален кодекс от 1999 г. - ДВ, бр. 64/1999 г.
Правна уредба - чл. 217а ГПК. Съгласно този текст във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните по делото може да подаде жалба за бавност. Основание за подаване на такава жалба е необоснованото забавяне на разглеждането на делото, на постановяването на решение или на изпращането на подадена срещу решението жалба.
До Апелативния съд се изпращат жалби за бавност по граждански дела на окръжните съдилища от неговия съдебен район. Жалбата за бавност се подава направо до Апелативния съд без ограничение в сроковете, без да се връчват преписи на противната страна и без да се дължат държавни такси. Делото се изисква служебно и жалбата се разглежда незабавно от председателя на АС в закрито заседание. Председателят на АС се произнася с определение, с което може да уважи жалбата, да я отхвърли или да я остави без разглеждане като недопустима. В определението може да се дадат указания по действията, които разглеждащият делото съд трябва да извърши. Указанията са задължителни за съда.
Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата за бавност. Съгласно чл. 217а, ал. 4 от ГПК при констатирана бавност председателят на АС може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Апелативният съд заседава по наказателни дела в състав от трима съдии. В съдебния състав в това производство не участват съдебни заседатели. Участието на прокурор от съответната прокуратура е задължително.
Глава двадесет и първа
ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Раздел I
Общи положения
Предмет на въззивната проверка
Чл. 313. Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.
Предели на въззивната проверка
Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
(2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция
Чл. 315. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.
Установяване на нови фактически положения
Чл. 316. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.
Прилагане на правилата за първата инстанция
Чл. 317. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.
Раздел II
Образуване на производство пред въззивната инстанция
Право на жалба или протест
Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
Срок и ред за подаване на жалбата и протеста
Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест
Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните
Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Връщане на жалбата и протеста
Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2 , ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 ;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане на делото на въззивната инстанция
Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1 .
Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 326. В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание.
Допускане на доказателства
Чл. 327. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото.
(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
(3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
(4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
(5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.
Раздел III
Постановяване на решението
Призоваване
Чл. 328. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182 , освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.
Участие на страните в съдебно заседание
Чл. 329. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.
(2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Действия по даване ход на делото
Чл. 330. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.
Доклад на съдията-докладчик
Чл. 331. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Съдебно следствие
Чл. 332. При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.
Съдебни прения и последна дума на подсъдимия
Чл. 333. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2 .
(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
Правомощия на въззивния съд
Чл. 334. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4 , както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4 ;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25 ;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.
Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
Чл. 335. (1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;
2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3 , освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
(3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Изменение на първоинстанционната присъда
Чл. 337. (1) Въззивният съд може да:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64 , ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс .
(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:
1. увеличи наказанието;
2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс .
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
Потвърждаване на присъдата
Чл. 338. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Съдържание на решението на въззивната инстанция
Чл. 339. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305 .
Срок за изготвяне и обявяване на решението
Чл. 340. (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

Глава двадесет и втора
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА
Актове, които подлежат на проверка
Чл. 341. (1) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3 , чл. 431 , 436 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа.
(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.
(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
Срок за подаване на частна жалба и частен протест и на възражения по тях
Чл. 342. (1) Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа.
(2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.
Действие на частната жалба и частния протест
Чл. 343. Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.
Отмяна на определението от съда, който го е постановил
Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.
Ред за разглеждане на частната жалба и частния протест
Чл. 345. (1) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.
(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.

МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ

По реда на Глава седма, Раздел втори - чл. 65 от НПК Апелативният съд проверява определенията на Окръжните съдилища, с които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" или друга по-лека мярка за неотклонение. Образуват се Частни наказателни дела. Определенията на Апелативният съд, постановени по тези производства са окончателни и не подлежат на обжалване.

начало