Р Е Ш Е Н И Е № 120

            гр.Пловдив, 24.06.2019г.

           
В ИМЕТО НА НАРОДА

      

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ    

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОА

                                                                     МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА         

 

 

        

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева  ВНОХД № 175 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 7/19.02.2019г., постановена по НОХД № 117/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Х., подсъдимият П.В.В. е признат за виновен в това, че на 30.05.2015г., на АМ „М.”, между км 97 и км 144, в землището на гр.С., област Х., в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Регионална дирекция „А. а.” гр.Х. на И.а.„А. а.”, поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 20 /двадесет/ евро, с левова равностойност 39,12 /тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ лева от т.я гражданин О. У., за да наруши службата си, регламентирана в чл.91, ал.4 от Закона за автомобилните превози „Служителите на И. а. „А. а.” изпълняват специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.”, чл.9 от Наредба *. за начина на провеждане, обхвата
и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка „Непосредственото извършване на контролните проверки се осъществява от служителите на И. а. „А. а.” с контролни функции”, Раздел 
V, б.„А”, т.1, пр.1, б.„а” и б.„б” от длъжностна характеристика, връчена на служителя на 10.11.2014г., „Инспекторът осъществява контролните си функции чрез: извършване на проверка на пътя при осъществяване на контролните функции на И.а.„А. а.”, възложени със Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата”, чл.84, ал.3 и ал.9 и чл.96, ал.1 и ал.2 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.”, утвърдени със Заповед № *. на Изпълнителния д., изменени със Заповед № *. на Изпълнителния д. на И.а.„А. а.”, чл.84, ал.3 „Водещият инспектор проверява всички документи, свързани с превоза.”, чл.84, ал.9 „Отговорникът на екипа своевременно, след края на проверката на всяко ППС, отразява извършената проверка в ежедневния отчет /Приложение 3/, в който се вписват всички проверени ППС”, чл.96, ал.1 „Контролните органи проверяват всички документи необходими за извършване на международен превоз на товари, посочени в Регламент ЕО № *, в Регламент (ЕО) № *, Регламент (ЕИО) № *, Директива *ЕО, Спогодба АТР и Спогодба А., в ЗУО, в ЗДвП, в ЗАвтП и в издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове - Наредба № 11 и Наредба № Н-32.”, чл.96, ал.2 „При проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на: 1. заверено копие на лиценз на Общността; 2. разрешителни за превоз: а) еднократно разрешително за преминаване през територията на съответната/ите страна/и по маршрута, ако част от него е през територията на държава, която не е членка на Е. съюз; б)       при превоз с многостранно разрешително (Е./С.), на борда на автомобила трябва да има и: ба)     бордови дневник към разрешителното; бб)          сертификати за: съответствие на екологичност и безопасност на МПС; за изискванията за безопасност на ремарке или полуремарке и за техническа изправност на МПС и ППС, които трябва да са на един от официалните езици (френски, немски, английски) и на официалния език на страната, от която е регистрацията на ППС; 3. валидно свидетелство за управление на МПС от съответната категория; 4. карта за квалификация на водачи, работещи в предприятия, регистрирани в държава - членка на ЕС; 5. сертификат за водач на моторно превозно средство, ако водачът е гражданин на държава, която не е членка на Е. съюз и работи в предприятие, регистрирано в държава - членка на Е. съюз; 6. трудов договор на водача или извлечение от него, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на ППС; 7. международна товарителница (С.); 8. тахографските листове или разпечатки от дигиталната карта за текущия и предходните 28 дни; 9. удостоверение за дейностите и попълването му съгласно Указание 5 към Регламент *, ако няма данни за работата през последните 28 дни; 10. свидетелство за регистрация на МПС; 11. валидна застраховка „Г.о.” на автомобилистите и/или „З.к.”; 12. валидно удостоверение за техническа изправност част I, буква А и част II и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС; 13. наличието на табела, удостоверяваща валидността на извършената последна контролна проверка на монтирания уред за регистриране работа на водача (тахограф); 14. договор за лизинг или наем, ако ППС не с собственост на превозвача; 15. други документи свързани с превоза, включително и митническите гаранционни документи.”, като не изпълни контролните си задължения относно непосредствен контрол върху безопасната експлоатация, техническата изправност и спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на товари на спрения за проверка товарен автомобил „В.” с т. рег.№ *, не извърши дължимата проверка на тахографа и документите на товарен автомобил „В.” с т. рег.№ *, на превозвания товар и на водача - т.я гражданин О. У.  и не отрази своевременно проверката в ежедневния отчет на инспекторите от РД „АА” гр.Х. за проверени МПС и взето отношение на 30.05.2015г., като тези нарушения на службата не съставляват престъпление, поради което и на основание чл.301, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ и ал.2 от НК е осъден на пробация, с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете с продължителност две години, безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за две поредни години и глоба в размер на 5 000 лева.

По силата на чл.301, ал.4 вр. чл.37, ал.1, т.6 от НК е лишен от право да заема държавна длъжност за срок от две години.

На основание чл.307а от НК първоинстанционният съд е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - 20 евро и доколкото липсва е осъдил подсъдимия да заплати неговата равностойност от 39,12 лева.

В тежест на последния са възложени направените разноски по делото в размер общо на 1 170,03 лева.

Присъдата на Окръжен съд гр.Х. се обжалва като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Прави се искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият В. се признае за невиновен и оправдае по възведеното обвинение. Алтернативно се предлага да се измени съдебният акт, като се намали размерът на наложените наказания.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такива следва да се остави без уважение, а атакуваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна, да се потвърди.

Подсъдимият В. и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея съображения, както и исканията за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна или за нейното изменение с намаляване на санкцията.  

Подсъдимият, в последната си дума, моли да бъде оправдан.

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Със Заповед № *. на изпълнителния д. на И.а.„А. а.” /И./ подсъдимият В. бил назначен на длъжност инспектор в Регионална дирекция „А. а.” /Р./ гр.Р., а с последваща Заповед № *. бил преназначен на длъжност инспектор в Регионална дирекция „А. а.” гр.Х., считано от 28.10.2014г. След като постъпил на работа в Р. гр.Х. на 10.11.2014г., подсъдимият се запознал и подписал длъжностна характеристика за длъжността инспектор във визираната институция. Като такъв преките му служебни задължения се изразявали в следното:

1. извършване на проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролните функции на И.а.„А. а.”, възложени със Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, Закона за управление на отпадъците, Е. спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси, Е. спогодба за превоз на лесноразваляеми хранителни продукти и за специални Транспортни средства, които се ползват при тези превози /АТР/ и Е. спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /А./;

2. съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

Служебните задължения на подсъдимия В. били регламентирани и в съответните законови и подзаконови нормативни актове, сред които Закона за автомобилните превози - чл.91, ал.4 от ЗАвтП „Служителите на И. а. „А. а.” изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.” и Наредба *. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка - чл.9 „Непосредственото извършване на контролните проверки се осъществява от служителите на И.а.„А. а.” с контролни функции”.

При изпълнение на основните си задължения, свързани с извършване на контролни проверки, подсъдимият следвало стриктно да изпълнява и Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.”, утвърдени със Заповед № *. на Изпълнителния д. на ИААА, изменени със Заповед № *. на Изпълнителния д. на ИААА.

Съгласно Наредба *. и Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.” извършваните от инспекторите на а.та проверки били внезапни, основани на случаен принцип, независимо от наличието или липсата на информация за допуснати от водача на превозното средство нарушения. Този принцип обуславял осъществяване на проверка на всяко спряно превозно средство от страна на контролния орган, доколкото предходно извършената проверка имала действие до извършване на последваща такава. Изборът кое превозно средство да бъде спряно за проверка се извършвал последователно от членовете на проверяващия екип, като инспекторът, който подавал сигнал със стоп палка и спирал превозното средство, бил водещ на проверката. Качеството „водещ проверката инспектор” обуславяло и последващите индивидуални задължения на проверяващия.

Според чл.84, ал.3 и ал.9 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.”, ал.3 „Водещият инспектор проверява всички документи, свързани с превоза.”, ал.9 „Отговорникът на екипа своевременно, след края на проверката на всяко ППС, отразява извършената проверка в ежедневния отчет /Приложение 3/, в който се вписват всички проверени ППС”.

В чл.96, ал.1 и ал.2 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.” се определял задължителния обем на извършваната контролната дейност от страна на водещия проверката инспектор при международни превози на товари - ал.1 „Контролните органи проверяват всички документи необходими за извършване на международен превоз на товари, посочени в Регламент ЕО № *, в Регламент (ЕО) № *, Регламент (ЕИО) № *, Директива *ЕО, Спогодба АТР и Спогодба А., в ЗУО, в ЗДвП, в ЗАвтП и в издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове - Наредба № 11 и Наредба № Н-32.”; ал.2 „При проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на: 1. заверено копие на лиценз на Общността; 2. разрешителни за превоз: а) еднократно разрешително за преминаване през територията на съответната/ите страна/и по маршрута, ако част от него е през територията на държава, която не е членка на Е. съюз; б) при превоз с многостранно разрешително (Е./С.), на борда на автомобила трябва да има и: ба)  бордови дневник към разрешителното; бб)  сертификати за: - съответствие на екологичност и безопасност на МПС; за изискванията за безопасност на ремарке или полуремарке и за техническа изправност на М. и П., които трябва да са на един от официалните езици (френски, немски, английски) и на официалния език на страната, от която е регистрацията на П.; 3. валидно свидетелство за управление на М. от съответната категория; 4. карта за квалификация на водачи, работещи в предприятия, регистрирани в държава-членка на ЕС; 5. сертификат за водач на моторно превозно средство, ако водачът е гражданин на държава, която не е членка на Е. съюз и работи в предприятие, регистрирано в държава-членка на Е. съюз; 6. трудов договор на водача или извлечение от него, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на ППС; 7. международна товарителница (С.); 8. тахографските листове или разпечатки от дигиталната карта за текущия и предходните 28 дни; 9. удостоверение за дейностите и попълването му съгласно Указание 5 към Регламент *, ако няма данни за работата през последните 28 дни; 10. свидетелство за регистрация на МПС; 11. валидна застраховка „Г.о.” на автомобилистите и/или „З.к.”; 12. валидно удостоверение за техническа изправност част I, буква А и част II и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС; 13. наличието на табела, удостоверяваща валидността на извършената последна контролна проверка на монтирания уред за регистриране работа на водача (тахограф); 14. договор за лизинг или наем, ако ППС не с собственост на превозвача; 15. други документи свързани с превоза, включително и митническите гаранционни документи.”.

Подсъдимият В., като инспектор в Р. гр.Х., бил запознат с тези общи и индивидуални задължения.

Съгласно утвърдено от и.д. началник на Областен отдел на „А. а.” гр.Х. седмично разпределение на задачите на инспекторския състав по екипи от този отдел за периода 25.05.2015г. - 31.05.2015г., на подсъдимия и свидетеля Х. А., като чe.ърти екип с отговорник първия от тях, била поставена задача на 30.05.2015г. за времето 06.00 - 14.00 часа да осъществяват контрол на пътни превозни средства в гр.С., на автомагистрала /АМ/ „М.” 97 км - 144 км. Във връзка с изпълнение на поставената задача на подсъдимия В., като отговорник, били предоставени служебен автомобил с рег. № *и карта - памет № 1.

На 30.05.2015г. сутринта подсъдимият и свидетелят А. заели определеното им, съобразно седмичното разпределение, място на АМ „М.” между км 97 и км 144 в землището на гр.С. и започнали да изпълняват служебните си задължения. Служебният автомобил бил спрян на около 4 км от границата с Р. Т. и бил ориентиран така, че да се спират движещите се от нея към вътрешността на страната автомобили.

На 30.05.2015г. свидетелите О. У., И. Ш. и Х. Р., шофьори на товарни автомобили осъществяващи международни превози, влезли в Р. Б. през ГКПП „К.А.” шосе. Първият в 09.18 часа с управлявания от него товарен автомобил „В.” с рег. № *, собственост на „Д. Н.” Р Т., вторият - в 09.20 часа с товарен автомобил „М.” с рег. № *, собственост на „А. Г. Т.порт л.” Р Т., третият - в 10.22 часа, управлявайки товарен автомобил „М. А.” с рег. № *, с прикачено ремарке с рег. № *, собственост на „Т. Т.“.

Превозните средства на тримата свидетели се движили в посока гр.С.. На А. „М.” между км 97 и км 144, в землището на града, тримата водачи последователно били спрени със стоп палка по образец от подсъдимия В. за извършване на контролни проверки. Първи бил спрян свидетелят Р., след това свидетелят Ш. и последен свидетелят У.. Управляваният от свидетеля Р. камион бил най-близко до служебния автомобил на проверяващите, следван от този, шофиран от свидетеля Ш.. Накрая бил този на свидетеля У.. През това време свидетелят А. бил в служебната кола.  

Подсъдимият се насочил към втория спрян товарен автомобил, шофиран от свидетеля Ш., работещ за малка Т. фирма. Водачът не изключил двигателя, отворил прозореца на превозното средство и казал на подсъдимия В., че всичко е изрядно. Последният не извършил проверка, махнал с ръка и указал на свидетеля Ш. да продължава движението си. След това отишъл при първия спрял камион. Проверил документите на свидетеля Р., поставил печата си на тахошайбата и освободил водача да продължи по маршрута си.

Свидетелят У. включил мобилния си телефон да записва картина и звук при приближаването към контролния пост на екипа от ИААА. Подсъдимият тръгнал към свидетеля У. и товарния автомобил „В.” с т. рег. № *, собственост на голяма т. Т. фирма „Д. Н.“. Когато подсъдимият В. стигнал до камиона, свидетелят У. го поздравил. Подсъдимият отвърнал на поздрава и се качил на стълбите на шофьорската кабина. Казал на водача, че според него има технически проблем с М.. Свидетелят У. възразил, заявявайки, че превозното средство е ново. Подсъдимият В. казал „Давай да видим тоя диск тука”. Свидетелят У. попитал „Какво да ти дам? Пари ли?”. На последното подсъдимият отговорил с репликата „Ам, ко искаш? Контрол ли да ти правя?”. Разбирайки, че служителят на Д. иска пари и за да не го бави, свидетелят У. му посочил една от намиращите се на конзолата до волана банкноти с номинал 10 евро. Подсъдимият В. възразил, че са малко. На последвалия въпрос на свидетеля У. „Колко евро?” иска, подсъдимият на т. заявил „Синя банкнота, съседе.”. Свидетелят У., макар да разбрал, че подсъдимият В. иска банкнота от 20 евро, се опитал да му даде банкнота с номинал 100 т. лири, която също била синя на цвят. От своя страна подсъдимият поискал към първоначално посочените 10 евро да се добавят още 10 евро. Разбирайки, че за да продължи пътуването без да бъде щателно проверяван, следва да даде поисканата сума от 20 евро, свидетелят У. посочил от намиращите се на конзолата банкноти, такава с номинал 20 евро. Удовлeтворен от сумата подсъдимият В. взел банкнотата от 20 евро и я задържал в ръката си. След това сам извадил извлечение от тахографа на товарния автомобил, поставил печата си на задната му страна и уверил свидетеля У., че проверката е приключила. Пожелал му и лек път на т. език. След като подсъдимият тръгнал, свидетелят У. деактивирал функцията „видеозапис” на мобилния си телефон и продължил пътуването си.

На следващия ден, 31.05.2015г., свидетелят У. бил в Б., Р С.. Там споделил със свой колега на име М. за случилото му се предния ден в Р Б. и показал заснетия с мобилния телефон видеоклип на срещата. Този приятел на свидетеля У. предложил да споделят видеоклипа в сайта W..Y..com. С негова помощ и през преносимия компютър на свидетеля У., клипът бил качен в мрежата, чрез личния профил на свидетеля У. в W..Y..com - „d. c.”. „Качването“ на клипа в сайта и споделянето му станало на 31.05.2015г.

Видеозаписът добил популярност и бил излъчен в новинарската емисия на телевизия „e.” на 04.06.2015г. Пълнят запис на предаването и излъченият видеоклип са изискани и приобщени по делото като веществени доказателства.

На личния профил на свидетеля У. - „d. c.” в W..Y..com бил извършен оглед на споделения от него на 31.05.2015г. видеоклип, озаглавен „S. Y. B. R.” /„Рушвет по пътя на завръщането”/, като съдържанието му било свалено на оптичен диск. Съдържанието на сваления видеоклип е възпроизведено в протокол за оглед на веществени доказателства.

Според заключението на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза, изследвала оптичен диск с надпис „кадри от Е. новини 04.06.15”, предоставен от „E. М. Г..” ООД, наблюдаваният във видеозаписа човек от видим мъжки пол, облечен с видимо сивосиня горна дреха с къс ръкав и върху нея жълтозелен елек с видимо светлоотразителни елементи, вероятно е П.В.В..

От заключението на комплексната фоноскопна, видео и аудио техническа и лицевоидентификационна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, се установява, че приобщеният като веществено доказателство оптичен носител с надпис S. Y. В. R.съдържа един видеофайл, записан във формат „М.“ с име „S.Y.“, с обща продължителност 4 мин. и 05 сек. Изображението, записано на една камера, е цветно със звук, без наличие на вкопирани в кадър данни за дата и часове време. Не са констатирани следи от Манипулация/намеса върху записаната информация. При сравнение между извлечените от видеозаписа снимкови кадри и снимка справка от А. „Б.“ най-вероятно е заснето едно и също лице - П.В.В.. Оптичен носител с надпис „НОХД № *г. по описа на ОС-Х.” съдържа един аудиофайл, записан във формат „М.“ с име „n.o.h.d. *“, с обща продължителност 31 мин. и 13 сек. /съдържащ запис от проведено съдебно заседание на 07.09.2017г. по описа на ОС-Х. с гласа на подсъдимия П.В.В./. Поради невъзможността да се извърши сравнително фоноскопно идентификационно изследване не е възможно да се определи  идентичен ли е гласът, записан при даване на обяснения от подсъдимия В. в съдебно заседание от 07.09.2017г. по НОХД № *г. описа на ОС-Х., с гласа на лицето, говорещо на български и на т. език от представения видеозапис, съдържащ се на  оптичен носител с надпис S. Y. В. R.”.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.

Правилно Окръжен съд гр.Х. е кредитирал гласните доказателствени средства - частично обясненията на подсъдимия В., показанията на свидетелите Х. Р., И. Ш. /приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, О. У. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, частично тези на свидетеля Х. А. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, заключенията на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза, комплексната фоноскопна, видео и аудио техническа и лицевоидентификационна експертиза, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства, както и веществените доказателства.

Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Р., Ш. и У., тъй като са обективни, логични и незаинтересовани.  

Свидетелят Р. е категоричен че подсъдимият сам му е извършил проверка на документите, включително и на тахографската лента, която продължила 5-10 минути и завършила с поставяне на печат на тахошайбата.

Според свидетеля Ш. пред него е имало спрян товарен автомобил с македонска регистрация, а след него спрял камион на т.та фирма „Д. Н.”.

От показанията на свидетеля У. също се установява, че са били спрени три товарни МПС, едно с македонска и две с т. регистрация. Категоричен е, че подсъдимият В., който го е спрял, се качил на стъпалата на камиона, както и че му е поискал 20 евро, които получил. Не е искал документи и е взел разпечатката от тахографа. 

По реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК в доказателствената съвкупност са включени и показанията на свидетеля У., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и по НОХД № *г. по описа на Окръжен съд  гр.Х..  При тяхното съпоставяне е видно, че има известни разминавания при възпроизвеждане на отделни факти. Тези несъответствия могат да се обяснят с изминалото време, с множеството проверки, на които е обект като международен шофьор, поради което не са основание да не се възприемат показанията му.

Свидетелят У. потвърждава, че мобилният му телефон е бил включен на видеозапис, с камера, насочена към пътя. В хода на досъдебното производство е посочил, че винаги прави това, преминавайки през Б. и С.. Пред другия съдебен състав е заявил, че телефонът работи 24 часа. Пред първоинстанционния съд твърди, че го е включил в режим на снимане, когато е наближавал колата на Д., около 2-3 минути по-рано. Последователен е, че телефонът му е снимал. Причините за това са продиктувани от съображения за сигурност, могат да се открият в твърденията му за практикувани корупционни практики от български контролни органи.

Относно извлечението от тахографа следва да се кредитират показанията му пред първостепенния съд, че подсъдимият сам го е взел. Разяснил е как може да стане това. В този смисъл са и твърденията му от досъдебното производство. Заявеното пред другия съдебен състав, че той е дал разпечатката на подсъдимия В. остава изолирано, поради което не трябва да се възприеме. Това обстоятелство се споменава само веднъж в същия разпит и не се потвърждава с друг изказ. Не може да се игнорира и фактът, че се касае за превод.

Известно разминаване се наблюдава при излагане възприятията на свидетеля У. относно получаването на парите от подсъдимия. Пред първия състав на Окръжен съд гр.Х. е посочил, че подсъдимият В. е взел банкнотата, както и че той му я дал. Пред втория състав на решаващия съд е заявил, че той е дал парите на подсъдимия.  Като най-близки във времето следва да се даде вяра на твърденията му от досъдебното производство, че подсъдимият В. се е протегнал и сам е взел 20 евро. Няма промяна в позицията на свидетеля У., че въпросната сума е излязла от неговия патримонуим и е отишла в този на подсъдимия.

Детайлите относно т.нар. качване на записа в интернет пространството не са свързани с главните факти на доказване. С оглед изтеклото време  трябва да се приемат показанията на свидетеля У. от досъдебното производство как точно е станало. При разпитите му пред различните съдебни състави не отрича, че го е гледал с други лица, както и че го е разпространил чрез собствения си профил в съответния сайт. При изказа си използва и единствено, и множествено число. Дали технически го е направил сам или друго лице му е съдействало, не се отразява на останалите релевантни факти, на достоверността на съдържащата се в записа информация.

Въззивният съд не споделя виждането на защитата, че показанията на свидетеля У. се отличават със съмнителна достоверност поради липса на категоричност и устойчивост. Твърденията му намират опора в показанията на свидетелите Ш. и Р., в протоколите за оглед на веществени доказателства и в самите веществени доказателства, в заключенията на вещите лица. Свидетелят У. не може да бъде упрекнат, че не се е оплакал на компетентните органи, че не е запазил информацията на телефона си или подпечатаната тахошайба. Видно от показанията му подобни корупционни практики от страна на български контролни органи не са рядкост. Изпълнението на служебните му задължения е свързано с определен времеви период, спазването на който не винаги зависи само от собствените му усилия. Не е длъжен да събира и представя доказателства. Няма отношения към записващата камера в служебния автомобил на Р. гр.Х. и неговото съдържание. Дали е извършил престъпление и каква е неговата правна квалификация са въпроси извън компетентността на съда и в изключителните правомощия на съответната прокуратура.

Показанията на свидетеля П. Б., служител в сектор „И.п.” при ОД на МВР гр.Х., работил по случая, не допринасят за разкриване на обективната истина по делото.  

Обосновано Окръжен съд гр.Х. е подложил на критичен анализ тези на свидетеля А., с оглед колегиалните му отношения с подсъдимия В., и ги е възприел само в тази част, която не се оборва от другите доказателства. Правилно не се е доверил на твърденията му, че подсъдимият не се е качил на стъпалата на кабината на управлявания от свидетеля У. камион, не е извършил проверка, не е взел пари, както и че през цялото време е следил с поглед действията на колегата си в очакване да бъде повикан  за проверка на техническото състояние на автомобилите, освен времето, през което е бил ангажиран с изпращане по електронен път на А., съставен на друг водач.

Видно от ежедневния отчет на инспектори от Р. гр.Х. за проверени МПС на 30.05.2015г. и АУАН, същият е бил изготвен в 9.30 часа. Към този час свидетелите У. и Ш. току що са минали границата, а свидетелят Р. все още не е бил на територията на Р Б.. Следователно тримата шофьори не са били спрени към горния час, а в по-късен момент.  

Не е логично свидетелят А. да не види последователното спиране на трите товарни автомобили и осъществената на свидетеля Р. проверка от колегата си, ако е следил обстановката.  Показанията на свидетеля А. се опровергават по категоричен начин от тези на свидетелите Р. и У., от писмените доказателствени средства и веществените доказателства, от заключенията на вещите лица.

Пловдивският апелативен съд споделя извода на първостепенния съд, че трябва да се кредитират приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства -  протоколи за оглед на веществени доказателства, справка за валутния курс, заверено копие на лична карта и международен паспорт на свидетеля Р.,  справки за задгранични пътувания на лица и ползвани МПС, информация от И., заповеди, длъжностна характеристика, протоколи от крайпътна техническа проверка, седмично разпределение в О. гр.Х., ежедневен отчет, А., справка за съдимост, характеристични справки, дневник регистър за получаване и предаване на карти-памет,  декларация, както и веществените доказателства - 3 бр. оптични дискове.  

Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка приложените по делото оптични носители с видеозаписи, с надпис „кадри от Е. новини 04.06.15”, предоставен от „E. М. Г..” ООД, и със заглавие S. Y. В. R.”, да се използват като доказателства и да се преценят в съвкупност с останалата доказателствена съвкупност. Те се приобщени чрез протоколи за оглед на веществени доказателства с участието на поемни лица, преводач и експерт- технически помощник от Н. Извършени са огледи - външен на диска, предоставен от „E. М. Г..” ООД, на съдържанието на видеоклиповете, като този със заглавие S. Y. В. R.е и свален на оптичен носител. Изискванията на НПК за приобщаване на веществени доказателства, които не са обект на претърсване и изземване, /доброволно предадени за първия/, са спазени, поради което пречки за тяхното ценене в наказателния процес не съществуват.

Тези веществени доказателства са в унисон с другите възприети доказателства /показанията на свидетелите Р., Ш. и У./. Изследвани са от вещи лица. Няма противоречия в изводите на двете експертизи. Съгласно заключението на комплексната фоноскопна, видео и аудио техническа и лицевоидентификационна експертиза не са установени следи от Манипулация/намеса върху записаната информация във видеофайла, съдържащ се в оптичен носител с надпис S. Y. В. R.”. Според двете експертизи наблюдаваният във видеозаписите човек най-вероятно е подсъдимият В.. Последният не отрича, че е бил на конкретното място. Свидетелят А. също разпознава колегата си. Няма спор, че на записите е отразено присъствието на подсъдимия. Оспорват се елементи от неговото поведение.

Въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че записът има случаен характер. Той не е създаден нарочно за целите на бъдещо наказателно производство, поради което не са приложими изискванията, предвидени в НПК за неговото изготвяне.  

В случая не е налице нарушение на чл.32 от Конституцията на Р Б.. Професионалната дейност на подсъдимия В., като служител в И., е подчинена на принципа на публичността. Съгласно чл.77 и чл.86 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.”   служебните автомобили на а.та са оборудвани с камери за видеонаблюдение, следва да се правят записи на извършваните проверки и всички действия на служителите, предвиден е ред за архивиране на записите, срок на съхранение и преглед. Снимането на действията на подсъдимия не води до намеса в неговата дейност, тъй като тя подлежи на документиране с видеозапис. Поради това същият не се ползва със закрилата на горния текст от Конституцията. Срещата между подсъдимия В. и свидетеля У. се е състояла на обществено място и е могла да бъде записана не само от водача, но и от всеки друг, който се е намирал на пътното платно.

Поради изложените съображения Пловдивският апелативен съд  намира за неоснователни възраженията в жалбата, че видеозаписът трябва да се изключи от доказателствения кръг, тъй като е направен в нарушение на чл.32, ал.2 от Конституцията и не е случайно доказателство. Не се спори, че няма характер на СРС.

Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище в коректно цитираната от защитата практика на ВКС /Решение № 83/19.06.2012г. по н. д. № 3135/2011г., II н.о., НК, Решение № 456/14.11.2012г. по н. д. № 1388/2012г., I н.о., НК, Решение № 269/17.09.2013г. по н. д. № 724/2013г., II н.о., НК, Решение № 89/29.08.2016г. по н. д. № 304/2016г., III н.о., НК/, че подобни записи са недопустимо доказателствено средство.

С оглед разграничението, което се прави в българската правна доктрина и от законодателя, обсъжданият запис не е доказателствено средство, а веществено доказателство, което може да бъде ползвано в доказателствената съвкупност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /Решение № 132/17.03.2009г. по н. д. № 93/2009г., III н. о., НК, Решение № 602/20.02.2012г. по н. д. № 2736/2011г., III н. о., НК, Решение № 365/28.09.2012г. по н. д. № 1077/2012г., II н. о., НК, Решение № 374/16.10.2012г. по н. д. № 918/2012г., II н.о., НК, Решение № 442/28.11.2012г. по н. д. № 1645/2012г., III н. о., НК, Решение № 462/26.11.2012г. по н. д. № 1416/2012г., I н. о., НК, Решение № 532/07.01.2014г. по н. д. № 1894/2013г., III н. о., НК, Решение № 93/23.06.2015г. по н. д. № 246/2015 г., III н. о., НК, Решение № 290/12.01.2017г. по н. д. № 974/2017г., II н. о., НК, и много други/, според която записите върху оптичен носител се обсъждат наред с другите доказателства по делото.

Комплексната фоноскопна, видео и аудио техническа и лицевоидентификационна експертиза е категорична, че няма  следи от манипулация/намеса върху записаната информация във видеофайла, съдържащ се в оптичен носител с надпис S. Y. В. R.”. Тази информация се потвърждава и от показанията на свидетеля У.. Неприобщаването към доказателствата по делото на телефона на последния, с който е направен записът, както и на съдържащия се в него запис, не оборва изводите за достоверността на записаната информация. От начина на изразяване на свидетеля У., с оглед упрека на защитата, че липсва изрично гласно заявление от негова страна, че предава пари и то точно определена сума, може да се направи извод, че не е действал преднамерено и не е правил таен запис. Не би могло да има такова изявление, тъй като подсъдимият сам си е взел парите. Използваният изказ в разговора е резултат от личностовите особености на участниците в него, на техните цели и не на последно място на преодоляване на езиковата бариера между тях.

Законосъобразно Окръжен съд  гр.Х. е дал вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са  изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия В.. Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, че не е извършил проверки, не се е качил на степенката на камиона, управляван от свидетеля У., във водения с него разговор не е искал и не е получил 20 евро, не може да извади сам разпечатка от дигиталния тахомер, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимия.

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е  установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В. е извършил престъпление по чл.301, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.   

Обосновано първостепенният съд е стигнал до извода, че подсъдимият е поискал и приел дар, сумата от 20 евро с левова равностойност 39,12 лева. Това е имотна облага, която не му се следва. Тази сума е била поискана, за да не извърши дължимата проверка. Той е бил длъжен да осъществи такава по силата на чл.91, ал.4 от ЗАвтП, чл.9 от Наредба *., раздел  V, б.„А”, т.1, пр.1, б.„а” и б.„б” от длъжностната си характеристика, чл.84, ал.3 и ал.9, чл.96, ал.1 и ал.2 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности в И.а.„А. а.”.

Безспорно подсъдимият В. е имал особеното качество, което законът изисква, това на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„а” от НК. Той е работел като инспектор в РД „А. а.” гр.Х.. Бил е служител в специализираната а. на И. „А. а.” по служебно правоотношение. Притежавал е особени права и задължения, специална компетентност, регламентирана в горните нормативни актове и длъжностна  характеристика.  

Съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвтП и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на И. „А. а.” а.та е юридическо лица на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на Т.п., информационните технологии и съобщенията,  със седалище в С. и с регионални звена. Тя е един органите, които участват в провеждане на единната държавна политика във връзка с автомобилните превози. Според чл.91, ал.2 от ЗАвтП министърът на Т.п., информационните технологии и съобщенията чрез И. осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация. Като орган, осъществяващ  контролни функции в горната област, И. е държавно учреждение. Държавните учреждения са субекти на публичното право, създадени от държавата, чрез които тя упражнява своите публични функции.

Осъществяването на контролните функции, предвидени в различни законови и подзаконови нормативни актове,  международни актове е част от служебната дейност на подсъдимия, която той е извършвал. В кръга на неговата компетентност е било осъществяването на контрол за спазване на изискванията на нормативните актове за извършване на обществен превоз на товари, всички документи, свързани с този превоз, контрол върху безопасната експлоатация и техническата изправност на пътните превозни средства при проверка на пътя.  

Законосъобразно Окръжен съд гр.Х. е приел, че подсъдимият В. не е осъществил дължимата проверка на спряното от него превозно средство с чуждестранна регистрация - товарния автомобил, управляван от свидетеля У.. Не е проверил всички документи, свързани с превоза - на товара, на водача, тахографа, не е отразил  проверката в  ежедневния отчет за проверени МПС и взето отношение. Следвало е да извърши проверката при стриктно изпълнение на служебните си задължения. Неизпълнението на правните  задължения, т.е бездействието по служба, е довело до промяна  на имотното състояние на подсъдимия. Налице е взаимна връзка между приемането на имотната облага и неизвършването на дължимите действия по служба. В момента на приемането й, престъплението е довършено. Облагата има имуществен характер. Въпросното бездействие от негова страна е нарушение на службата, но поведението му не е престъпно.

Неизвършването на въпросните действия по служба, заради което е поискан и приет подкупа, уврежда обществените отношения,  свързани с правилното и нормално функциониране на Р. гр.Х., като регионален орган на държавен пътен контрол, неговия  авторитет и доверие, с точното и безкористно осъществяване на задълженията на подсъдимия В., като изпълняващ служба в държавно учреждение.

Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния съд, че от субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е користна цел.

При така посочената правна квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд  гр.Х. е приел, че за деянието по чл.301, ал.2 вр. ал.1 от НК на подсъдимия В. следва да се наложи наказание, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало, липсата на отрицателни характеристични данни и криминални прояви, относително невисоката стойност на предмета на престъплението, указаното известно съдействие за разкриване на обективната истина, отдалечеността във времето на инкриминираното деяние, а като отегчаващо отговорността обстоятелство - наглостта при искането и приемането на дара.

Първоинстанционният съд е счел, че и най-лекото предвидено в особената част на НК наказание се явява несъразмерно тежко по отношение на конкретния деец и е определил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК. Поради липса на предвиден минимум е заменил санкцията лишаване от свобода с пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете с продължителност две години, безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за две поредни години.

Първостепенният съд е стигнал до извода, че подсъдимият не трябва да се ползва от привилегията по чл.55, ал.3 от НК и му е наложил и кумулативно предвидените санкции - глоба в размер на 5 000 лева и лишаване от право чл.37, ал.1, т.6 от НК да заема държавна длъжност за срок от две години.

Пловдивският апелативен съд счита, че така определените по вид и размер наказания се явяват справедливи, поради което не се налага да се коригират. Те са съобразени с обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена опасност, както и личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. С тях ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в жалбата за несправедливост на наказанието. При индивидуализацията му са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се установяват неотчетени  смекчаващи такива, както и подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други. Законосъобразна и правилна е логическата преценка на решаващия съд за обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Приложена е разпоредбата на чл.55 от НК. Две от трите пробационни мерки са задължителни. Правилно е наложена и трета. Нейният избор е удачен. Определеният брой часове безвъзмезден труд в полза на обществото е в предвидения минимален размер от 100 часа годишно, поради което не би могъл да се намали. Неговата продължителност от две поредни години е в унисон с тази на задължителните пробационни мерки.

Въззивният съд не споделя виждането на защитата, че с налагане само на двете задължителни пробационни мерки и в минимален срок ще се постигнат целите на чл.36 от НК, като има предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства. Касае се за престъпление, с което се засягат обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавните органи и дейността на работещите в тях длъжностни лица. Поради това искането на защитника за коригиране на санкцията на подсъдимия  В. се явява неоснователно и трябва да се остави без уважение.

В съответствие с нормата на чл.307а от НК е отнет в полза на Държавата предметът на престъплението - 20 евро и доколкото същият липсва, подсъдимият е осъден да заплати неговата равностойност от 39,12 лева.

Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по делото разноски. Законосъобразно подсъдимият В. е осъден да заплати разноските в размер на 1 170,03 лева.

Окръжен съд гр.Х. не е взел отношение относно веществените доказателства по делото - оптичните носители с видеозаписи. Няма пречка да стори това по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1 от НПК.

Поради горното Пловдивският апелативен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение,  поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

     

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/19.02.2019г., постановена по НОХД № 117/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Х..

 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Р. Б. в петнадесетдневен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

       

        2.