О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 15.02.2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 153/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Т.д. № 494/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявения от „Т.” ЕАД – с. К., Старозагорска област п. груп 2003” ЕООД – София иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните по делото са установени договорни отношения за покупко-продажба на резервни части и материални запаси, като са били издадени общо 15 фактури, конкретизирани в исковата молба, на обща стойност 203 140,08 лв. с ДДС, впоследствие му била извършена ревизия и съставен ревизионен акт, с който са констатирани нарушения и са установени размери на задължения, които той трябва да заплати, тъй като е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурите, а при извършване на насрещна проверка на „С.” ЕООД било констатирано, че фактурите не са включени в дневника за продажба за февруари 2008 и март 2008 г. и начисленията по тях за ДДС не са внесени в бюджета от ответника, поради което органът по приходите е приел, че ищецът не е можел да ползва данъчен кредит по тези фактури за посочените периоди, по силата на ревизионния акт той е задължен да възстанови данъчния кредит в размер на 33 856,68 лв. като неправомерно получен, както и да заплати 6 727,00 лв. начислена лихва от ревизиращия орган, като това е негова реална имуществена вреда, причинена му от ответника поради бездействието на собственика на търговското предприятие или на съответните длъжностни лица, наети за предприемане на поведение във връзка с начисляването на данъка, изразяващо се в неотразяване на фактурите в дневниците за продажбите през съответния месец и внасяне на данъка по тях в бюджета, а това тяхно поведение е противоправно и виновно. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 40 584,61 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - главница и лихва, установени с ревизионен акт, която той е изплатил в полза на бюджета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска по окончателното й изплащане. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 718/01.10.2009 г. производството по делото е било прекратено, тъй като спорът не е търговски по смисъла на чл. 365 от ГПК и делото е изпратено по компетентност на гражданско отделение при О. съд – С. Загора.
С определение № 97/20.11.2009 г., постановено по гр.д. 1165/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с., производството по делото е било прекратено и то е изпратено по правилата на родовата подсъдност на Старозагорския районен съд.
С определение от 02.02.2010 г., постановено по гр.д. № 5824/ 2009 г. по описа на Старозагорския районен съд – ІV гр.с., производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – Пловдив.
Настоящият състав счита, че е предявен един, а не няколко обективно кумулативно съединени иска, в размер на 40 584,61 лв., компетентен да се произнесе по който по правилата на родовата подсъдност, определени в чл. 104, т. 4 от ГПК, е окръжният съд.
Според приетото в доктрината и съдебната практика искът е предявено пред съда искане да се разреши със сила на пресъдено нещо граждански спор, като по този начин бъде защитено накърнено от спора материално право. Спорният предмет, по който съдът дължи произнасяне, се индивидуализира чрез основанието и петутима на иска. Тези основни индивидуализиращи белези на предявения иск се извеждат от наведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, от които произтича претендираното материално право, и изведеното въз основа на тях искане към съда.
В настоящия случай ищецът твърди, че му е причинена имуществена вреда поради виновното противоправно поведение на длъжностни лица на ответното дружество, на които е възложена работа, при изпълнението на която е възникнала тази вреда, като те се дължат на бездействието им и неизпълнение на законовото им задължение да отразят фактурите в дневниците за продажбите през съответния месец и да внесат данъка по тях в бюджета, което е довело до издаване на ревизионен акт, в който на ищеца е отказано право на приспадане на данъчен кредит и той е задължен да внесе посочената в акта сума като ДДС и лихва за забавено негово плащане, в общ размер на 40 584,61 лв., което свое задължение ищецът е изпълнил.
Следователно издаденият ревизионен акт според ищеца е последният и основен елемент от фактическия състав на деликта, причинил имуществените му вреди, като от една страна той е пряката причина за настъпването им /поради посоченото неправомерно поведение на длъжностните лица на ответника/, а от друга - чрез него се определя размерът на вредите.
На база на изложените от ищеца фактически обстоятелства следва да се приеме, че той претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени му в резултат на едно противоправно деяние на ответника, а не от множество такива, което от своя страна води до извод за предявен един иск.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че спорът по правилата на родовата подсъдност е подсъден на Старозагорския окръжен съд, на когото следва да се върне делото за извършване на съдопроизводствени действия по него.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ, че компетентен да се произнесе по предявения от „Т.” ЕАД – с. К., Старозагорска област п. груп 2003” ЕООД – София иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 40 584,61 лв., е Старозагорският окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за извършване на съдопроизводствени действия по него.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.