РЕШЕНИЕ

^{РЕШЕНИЕ}

№85

гр. Пловдив, 19май 2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН РУСЕНОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ ИВАН РАНЧЕВ

при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА

и в присъствието на прокурора МИЛУШ ПАВЛОВ,

като разгледа докладваното от съдията ХР. КРАЧОЛОВ ВНАХД № 569

по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С решение № 372/09.12.2009 година по НАХД № 1474/2009 година, Пловдивският окръжен съд е признал обвиняемия К. Д. К. за ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2003 година в град П., като управител на "К." ООД е причинил по непредпазливост смъртта на Е. Д. А. , поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като не е изпълнил нормативните си задължения във връзка с организацията и ръководството на експлоатацията на автоматичен бетонов център и е допуснал нарушаване на правилата за охрана и безопасност на труда — чл. 186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1990 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и т. 1 от допълнение към И. АМК 18 - престъпление по чл.123, ал.1, пр.1 НК, като на основание чл. 78А, вр. чл.2, ал.1 и ал.2 НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ЕЛОБА в размер на 600 лева.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

Недоволен от решението е останал К. Д. К., който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде признат за невинен и оправдан.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, с оглед на събраните по доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид направените оплаквания в жалбата оплаквания и в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е приел от фактическа страна, че обв. К. К. е управител на "К." ООД гр. П.. О. управлението и организацията на работа на бетоновъзел, собственост на дружеството, намиращ се в гр. П., ул. "К.". Подсъдимият провеждал и месечните и тримесечни инструктажи на работещите на съоръжението.

През месец ноември 2003 г. като оператори на бетоновия възел работили св. А.М.И. св. Г.С.. Шоф\ори на обекта били св. К.О.М,. св. Д.К.И. св. А.К.. За организатор на производство бил назначен св. М.А,. а за мотокарист ИВАН ХРИСТЕВ. От месец септември 2003 г. функциите на мотокарист изпълнявал и пострадалия Г.А.. Той бил пенсионер и нямал сключен трудов договор, поради което нямал задължение да присъства на провежданите инструктажи. Освен това нямал и правоспособност да управлява мотокар.

Начинът на действие на бетоновия възел бил следният:

Операторът, намиращ се в кабината на около 4.5 м. В., посредством пулта за управление на клапите /течки/ за дозиране на видовете инертни материали, постъпващи в количка, която стояла на нивото на площадката. Също чрез команда от пулта на оператора се задействало и придвижването на количката по релсовия път, който бил под наклон до отвора на смесителния бункер /мешалка/. Операторът нямал видимост към количката, която достигала за няколко секунди от площадката до крайно горно положение. Там съдържанието на намиращите се в нея инертни материали постъпвало в мешалката, подавала се вода и всичко се смесвало. След това готовата смес се изсипвала от гърлото на мешалката в бетоновоза. Чрез звуков сигнал операторът давал знак, че шоф\орът може да отпътува.

В случай, че се подготвяла смес за намиращия се наблизо цех за бетонови изделия /бордюри, плочки/ превозването се извършвало до там с

мотокар. Той спирал под улея на мешалката за готова смес, повдигал до клапата закрепения на "вилиците" на мотокара метален палет. Операторът отварял клапата, имайки видимост към това място и напълвал палета със сместа. След това тя била транспортирана до цеха.

Пловдивският окръжен съд е приел, че на 07.11.2003 г. след обяд, пострадалият Г.А. трябвало да прекара с мотокара още едно бъркало готова смес до цеха за бетонови изделия. До тогава той превозил няколко палета с готова смес, без да слиза от мотокара докато чакал пълненето на палета от мешалката. На пулта на оператора работил св. А.М.. Пристигайки близо до мешалката, пострадалият не спрял мотокара под нея, а около три метра встрани от смесителното устройство. Тогава операторът задействал придвижването на количката нагоре към смесителния бункер. Чули се виковете на пострадалия Г.А.. Той бил влязъл между заварената греда за укрепване на релсите и количката. Свидетелят А.М. веднага натиснал стопа от пулта за управление. Излязъл от кабината на площадката пред нея и видял затиснат пострадалия в областта на кръста между пълната количка и укрепващата греда на релсите. Върнал се при пулта и задействал бутона за освобождаването на количката, сваляйки я долу на площадката. На помощ се притекли свидетелите Г.С. и КОЛ О МЕТОДИЕВ. Те обаче не установили пострадалият да дава признаци на живот. Смъртта му била констатирана от дошлият по-късно медицински екип.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице И.Г. /л.44 т.1 ДП/, се установява, че по трупа на пострадалия Г.А. е установено разкъсване на коремната аорта, кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване на диафрагмата, кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на множество ребра в двете гръдни половини, счупване на двете срамни кости на тазовия пръстен , разкъсване на опоръка на тънките и дебели черво, отлепяне на кожата и подкожие на предната коремна стена по цялата повърхност от правите мускули, кръвонасядане на правите мускули на коремната стена, разкъсно-контузни рани по главата и тялото, охлузване и кръвонасядане по тялото и горните крайници, точковидни кръвоизливи по кожата на лицето, лигавиците на клепачите и очните ябълки.

Смъртта се дължи на разкъсване стената на аортата, довела до остра кръвозагуба. Тя е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Всички повреди се дължат на действието на твърд тъп предмет и като механизъм на получаване те напълно съответстват да са получени от притискане на вагонетката. Пострадалият непосредствено преди смъртта си не е бил алкохолно повлиян.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, понеже то е изготвено професионално, задълбочено, с необходимите познания в съответната област и отговаря на останалите събрани доказателства по делото.

Описаната по-горе фактическа се установява по безспорен начин въз основа на показанията на св. А.М. /т. 1 л. 25 и 26/; св. М.А. /т. 1 л. 29 и л. 59 т. 2/; св. Г.С. /л. т. 1 л. 31 - 33 и л. 60/; КОЛ О МЕТОДИЕВ /л. 34 - 35/; ДИМИТЪР КРЪСТЕВ /л. 36/; А.К. /л. 37/; ВЕЛИЧКА АНДОНОВА /л. 39/; ДИМИТЪР АНДОНОВ /л. 40/; РАДОСЛАВ АНДОНОВ /л. 41/; В. С. /т. 2 л. 114/; ДИМИТЪР ЛАТИНОВ /т. 2 л. 116/; протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум /л. 2 и сл. т. 1 ДПУ; протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум /л. 9/; удостоверение за наследници /л. 42 т. 1/; протокол за извършен следствен експеримент /л. 78/ и приложения към него фотоалбум; превод на паспорт за поддържане в изправност на инсталации за приготвяне на бетонна смес /л. 87 - 102/; протокол за доброволно предаване /л. 103/; справка за съдимост /л. 105/; характеристична справка /л. 107/; протокол за доброволно предаване /л. 108/ и приложените към него документи /л. 109 - л. 117/; копие от свидетелство за управление на МПС /л. 119/; ситуационен план /л. 121/; нотариален акт /л. 122/; протокол за извършена проверка 0401/23. 05. 2003 г. /т. 2 л. 11/; протокол за извършена проверка № 0898/14. 11. 2003 г. /т. 2 л. 17/; удостоверение за актуално състояние /л. 20/; писмо на Изпълнителна агенция Г. инспекция по труда и приложения към нея списък /т. 2 л. 50/; протокол за доброволно предаване /т. 2 л. 61/ и свидетелство за правоспособност /т. 2 л. 62/; писмо на Г. дирекция Инспекция за държавен, технически надзор /л. 82/; материали приложени по НОХД 1999/2005 г., така също и от представените пред настоящата инстанция писмо на Н. от 04. 02. 2010 г. /л. 30 ВНАХД/; писмо на Т. Н. гр. П. от 06. 04. 2010 г. /л. 67 ВНАХД/.

Пред настоящата инстанция защитата оспорва изцяло направените правни изводи от страна на Пловдивския окръжен съд, поради което и се прави искане обв. К. К. да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН изцяло по повдигнатото обвинение:

Не може да бъде споделен доводът на защитата, според който в конкретния случай, тъй като не се касае "за трудова злополука", то деянието е и несъставомерно по чл. 123 ал. 1 НК. В хода на въззивното

съдебно следствие действително беше направена справка до РУ С. осигуряване Пловдив. Видно от писмо от 04. 02. 2010 г. /л. 30 ВНАХД/,

при извършената проверка в информационната система "Т." е установено, че за произшествието, станало на 07. 11. 2003 г. в бетонов център на осигурителя КАНЕВСТРОИ ООД пострадалият Г.А. не е подавана за трудова злополука, поради което не е издавано и разпореждане за такава по смисъла на КСО.

Обстоятелството, че смъртта на пострадалия не е била регистрирана като трудова злополука обаче намира своите обяснения в писмото на Т. Н. гр. П. от 06. 04. 2010 г.. От него се установява, че от страна на КАНЕВСТРОИ ООД като юридическо лице няма подадено уведомление по чл. 62 ал. 4 КТ за регистрация на трудов договор за лицето Г.А.. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.

Според показанията на св. М.А. /л. 29 т. 1 ДП/, пострадалият е дошъл в бетоновъзела след него. Дейността му е била свързана с управление на мотокара. Зареждал от бетоновъзела разтвор и го е транспортирал до цеха, намиращ се на 50 - 60 м. Там е трябвало да остави палета от мотокара, а бетоновия разтвор от него се използвал за наливане на калъпите с произвежданите изделия. Този свидетел, макар и заемащ длъжността "О." на бетоновъзела не е бил запознат изобщо дали пострадалият Г.А. притежавал правоспособност за управление на мотокар. Това, което е споделил св. М.А. е, че е сигурен, че пострадалият имал шоф\орска книжка. Следователно, безспорно установено е как пострадалият Г.А. работил в КАНЕВСТРОИ ООД без обаче да има сключен трудов договор и без дори да притежава необходимата правоспособност да управлява мотокар. Поради това и той не е бил в трудовиправоотношения с дружеството, чийто управител е обв. К. КАНЕВ.

Обстоятелството, че инцидентът не е бил регистриран като трудова злополука не означава, че от тук следва и извод, че деянието по повдигнатото обвинение е несъставомерно. Законодателят в текста на чл. 123 ал. 1 НК е предвидил, че отговорност за причиняване други му смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващи източник на повишена опасност може да бъде всяко и може да носи всяко наказателно отговорно лице. Няма никакво значение, че в дадени указания от Апелативна прокуратура се посочва, че наказателната отговорност на обвиняемия следва да бъде ангажирана заради станала "трудова злополука". Те са свързани единствено с насоки на разследването и версии, които е следвало да бъдат проверени в хода на досъдебното производство.

Във връзка с обсъждания по-горе довод е и следващото възражение на защитата, че съгласно т. 5 от Постановление 2/1979 г. деянието е несъставомерно. Съгласно това постановление, лице, което наема частно лице да му извърши някаква работа не нарушава никакви заповеди или запрети на правна форма по охрана на безопасността на труда, отправени

към него. В тези случаи се посочва, че е необходимо да се обсъжда дали не е налице обикновена непредпазливост, с оглед особеностите на всеки отделен случай.

Липсата на трудовоправни отношения и обстоятелството, че инцидентът не е регистриран като трудова злополука не означава, че обвиняемият не е бил работодател на пострадалия Г.А..

По настоящото дело, категорично е установено, че местопроизшествието се е намирало в обект, който е собственост на КАНЕВСТРОЙ ООД, чийто управител е обв. К. КАНЕВ. На практика пострадалият Г.А. е изпълнявал работа, свързана с дейността на фирмата и пряко е участвал в технологическия процес. Единствено по вина на обвиняемия той не е бил в трудови правоотношения с фирмата вкл. и управлявал мотокар без да има за това необходимата правоспособност. Така че не може да се приеме, че обвиняемият като частно лице е наел пострадалия, който също като частно лице да му извършва някаква работа и от там да се твърди, че изискванията за безопасни условия на труд са несъотносими за конкретния случай. Въпреки липсата на трудови правоотношения обв. К. К. е притежавал качеството на ратодател по отношение на Г.А.. Това е така понеже съгласно §1 т.2 Закона за здравословни и безопасни условия на труд - "Р." е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на К. на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В същата насока е и §1 т. 8 от Наредба №1 /23.09.1999 г., която е издадена на базата на ЗЗБУТ.

Не може да бъде споделен доводът на защитата, че обвиняемият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди навлизането на пострадалия в опасната зона на движението на количката. Категорично е установено от фактическа страна, че Г.А. неправомерно е навлезнал в опасната зона на действие на техническото съоръжение. В тази връзка и възраженията на защитата са основателни.

Безспорно е, че той има изключително голям принос за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче да се прецени дали от страна на обв. К. К. са допуснати визираните в постановлението на Окръжна прокуратура Пловдив, очертаващо рамките на настоящия процес, нарушения и дали те са в пряка причинна връзка с настъпилия фатален изход.

Съгласно чл. 186 от Наредба № 7/23. 09. 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване "движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони или се

снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети". В тази връзка в хода на въззивното съдебно следствие беше назначена съдебно техническа експертиза.

От заключението на вещото лице В.С. /л. 40 ВНАХД/, се установява, че въпросния бетонов център е модел В А 500-В. Произведен е през 1985 г. в бившата ГДР от фирма В. /КотЪта! В. /. Цифрата 500 идентифицира модела и оказва, че обемът на смесителното устройство /мешалката/ е 0.33 куб.м. Това означава, че едно бъркало бетонова смес е с обем 0.33 куб. м. За разлика от модела ВА - 40, където обемът на мешалката е 0.66 куб. м. К. различните модели имат същото устройство и основни възли: смесител, релсов път, товарна количка, дозиращо устройство за инертни материали, дозатор за цимент, радиален булдозер.

Производителят на бетоновите центрове от всички модели МА 500, ВА 500, ВА 40, ВА 60 и техните модификации ги оборудва и ги предоставя на клиента с метални, предпазни заграждения и вратата с възможност за заключване на долната част на релсовия път. Така се обезопасява опасната зона на движение на товарната количка в долната част на релсовия път и се предотвратява случаен достъп на външни лица. По принцип ключ за заключващия катинар трябва да има в оператора и в отговорния ръководител. Според експерта по самата конструкция на бетоновия център си личат местата, където е било поставено предпазното заграждение на долната част на релсовия път от производителя. В момента, когато той е изготвял заключението бетоновъзелът е боядисан в син цвят, но производителят предлага бетоновъзлите в характерен жълтооранжев цвят.

Съдът кредитира това заключение на вещото лице С,. понеже то съответства на останалите писмени и гласни доказателства събрани по делото.

От изключително важно значение за разкриване на обективната истина по делото беше и извършения по искане на защитата оглед на местопроизшествието. Такъв беше проведен в съдебното заседание на 25. 03. 2010 г. /л. 50 ВНАХД/. В хода на това процесуално следствено действие бе установен механизмът на действие на бетоновия център. Той е напълно идентичен с този, който е очертан от първостепенния съд в приетата от него фактическа обстановка.

Констатира се обстоятелство, че под релсовия път има мрежа, която достига до най-горната част. Освен нея, на площадката на оператора също има монтирана предпазна мрежа, която с идентична плетка с тази, която е поставена под релсовия път.

При измерването на разстоянието между местата /отворите/ за монтиране на поставената мрежа под релсовия път се установи, че то е 1.50 м. В същото време, на основната метална конструкция над течките, наречена "звезда" и боядисана в оранжев цвят също се установи наличието

на планки. Измерено беше разстоянието между планките.станови се, че то също е 1.50 м. По този начин беше потвърден изводът на вещото лице С. /т. 3 от експертизата, л. 41 ВНАХД/, който е установил, че по този начин си личат местата, където е било поставено монтирано предпазното заграждение в долната част на релсовия път от производителя.

По време на огледа и направените замервания експертът поясни за тази своя констатация, че мрежата, намираща се под релсовия път е фабрична, тя е част от заводски произведената мрежа, която обаче е служила за предпазно заграждение, ограничаваща достъпа до релсовия път, тъй като на нея се виждат остатъци за захващане на планките на основната метална конструкция. Тя обаче е трябвало да се монтира не под релсовия път, както бе заварено от съдебния състав и е била разположена по време на произшествието, а отстрани на основната, метална конструкция над течките. Следователно, металната решетка е била преместена не по предназначение, за разлика от металната мрежа, която фабрично е била монтирана на площадката на оператора и не е била премествана.

Поради направените по-горе констатации и събраните в тази насока доказателства съдът счита, че в случая е нарушен чл. 186 ал. 1 от Наредба № 7/23. 09. 1999 г., тъй като категорично е установено, че е налице работно оборудване, състоящо се от движещи се части. Същите създават риска от злополуки, поради което е било задължително те да се оградят с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони по начин, по който да се спира движението на хора или предмети. Този извод на съда се потвърждава и от направената констатация по време на огледа, че в настоящия момент има наличие на оцветена в червен цвят решетка, която огражда отляво и отдясно релсовия път, с височина е около 2.20 м, независимо, че над нея има достъп до релсовия път. Същата обаче представлява ограничение за преминаването на хора към движещата се количка, тъй като представлява две страници с приблизителна ширина от около 2 м , на тях посредством панти са поставени две метални врати, които в затворено положение се заключват с катинар. Страниците на метална решетка и вратите са боядисани с червен цвят, на лявата страница и на лявата метална врата има надписи "Н.".

Не може да бъде споделено твърдението на защитата, че ако изобщо се говори за някакво нарушение в случая, то евентуално би могло да се обсъжда неспазване изискванията на чл. 173 от същата Наредба, според който текст не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. В конкретния случай, чрез преместването на металната решетка, която е ограждала

съоръжението и поставянето й под релсовия път на движение на количката, е направена някаква защита, която обаче не е била ефикасна. Чрез нея не е осуетен ефективно достъпът до опасните зони и е имало възможност за приближаването им от хора. Няма спор, че в конкретния случай достигането е станало чрез навеждане и промушване под най-долната метална напречна греда, но направената защита не е била достатъчна. Поради това и Пловдивския апелативен съд счита, че допуснатото нарушение на чл. 186 ал. 1 от Наредба № 7 е категорично установено.

В случая е без значение обстоятелството, че бетоновият възел е бил монтиран в един предходен момент преди с него да започне да работи дружеството, чийто представител е обв. К. КАНЕВ. След като неговата фирма е започнала да експлоатира въпросното съоръжение той е бил длъжен да се съобрази с посочените изисквания и да постави необходимите предпазни заграждения, което вече е сторено, но след станалия инцидент.

Не може да бъде споделено твърдението на защитата, че на обвиняемият не може да бъде вменено задължение да поставя такива предпазни решетки, поради обстоятелството, че на 20. 05. 2003 г. е извършена проверка от Дирекция "О.", която е констатирала множество нарушения по спазване на трудовото законодателство и е издала 15 предписания. От тези предписания две са били съотносими към работата на бетоновъзела - едното е свързано със зануляването на всички ел. консуматори, а второто с обезопасяването на ремъчната предавка на компресора на бетоновия център. Това действително се потвърждава от приложения протокол за извършена проверка 0401/23. 05. 2003 г..

В хода на въззивното съдебно следствие обаче, беше призован и разпитан св. В.С. /л. 83 ВНАХД/. Той е бил старши инспектор на групата, извършила въпросната проверка. Изясни се как по време на цитираната проверка бетоновият център не е работил, поради което и констатациите и направените предписания са издадени единствено въз основа на това, което е било констатирано в момента.

Поради това и не може да се приеме доводът на защитата, че след като в протокола за извършена проверка липсва констатация за изграждане на защитно съоръжение около количката на бетоновия възел, то това освобождава от отговорност обвиняемия К. КАНЕВ.

Неоснователен е и доводът на защитата относно твърдението, че хипотезата на чл. 186 от Наредба № 7 не формулира задължение за действие. В тази връзка се твърди, че евентуално може да се обсъжда нарушение на чл. 2, но такова обвинение липсва. В мотивите към

атакуваното решение първоинстанционният съд изрично е обсъдил това обстоятелство и правилно е приел, че деянието спада към престъпленията извършени, чрез бездействие, тъй като работното оборудване създаващо риск от злополуки не е оградено с предпазни устройства. Самият факт, че конструктивно такава предпазна решетка е предвидена, което обстоятелство беше установено при огледа, но нейното местоположение е променено, потвърждават този извод.

Основателен е доводът на защитата, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е допуснато нарушение на т. 1 от Д. към И. АМК 18. С. този текст потребителя на съоръжението се задължава да се погрижи по време на производството както долната, така и горната предпазна решетъчни врати да са винаги заключение с катинар, ключовете да се съхраняват от машиниста.

В хода на досъдебното производство първоначално е била назначена съдебно техническа експертиза /л. 50 т. 1 ДП/, която като първи въпрос е изяснила каква е причината от техническа гледна точка за смъртта на пострадалия. Експертът е посочил, че на първо място това е навлизане на починалия Г.А. в опасната зона за движението й. На второ място, е задвижването на количката нагоре по релсовия път. Тази констатация се приема и от настоящата инстанция. Тя съответства на останалите доказателства по делото - гласни и писмени, а и не се оспорва от страните.

По отношение на т. 2 от тази експертиза Пловдивският апелативен съд счита, че изводите изобщо не следва да бъдат коментирани, тъй като така както е формулиран въпросът "допуснати ли са нарушения на правилата за експлоатация и техническа безопасност на бетоновия възел, довели до горния резултат, кои правила и от кого" касаят правни въпроси и те не могат да бъдат предмет на обсъждане от вещото лице. Прокурорът в своето предложение механично е възпроизвел констатациите на вещото лице, визирани на л. 51 ДП. Те обаче са направени на базата на приложеното към експертизата упътване по техническа безопасност -Приложение 1, л. 56 ДП, издадено на 18. 03. 1975 г..

От назначената в хода на въззивното съдебно следствие експертиза се установи, че процесния бетонов център е произведен през 1985 г.. Освен това, цитираното допълнение е включено като приложение на експертизата. Следва да се приеме твърдението на защитата, че не е изяснено от къде е получено и изобщо дали то се отнася за бетоновия център от процесния модел, който е произведен през 1985 г..

Основателно е възражението на защитата, че видно от надлежно преведения паспорт за поддържане в изправност на инсталация за приготвяне на бетонна смес /л. 95/ по съвсем друг начин са формулирани упътванията за безопасност на труда /абзац последен/, но обвинение в този

смисъл няма. Впрочем, още в постановлението на Апелативна прокуратура от 05. 06. 2009 г. /л. 19 НАХД/ е коментирано, че в конкретния случай отговорността на обв. К. К. е необходимо да се преценя единствено в хипотезата на чл. 186 от Наредба 7/1999 г., без да се прави някакъв коментар на И. АМК 18.

Пловдивският апелативен съд намира, че не следва да бъде изцяло обсъждана съдебно техническата експертиза на вещото лице В.С. /л. 86 ДП/, тъй като и трите въпроса в него, които са били поставени от следователя са правни и чрез експертиза не може да се дава отговор на тях. Впрочем, в т. 3 на това заключение вещото лице е посочило, че въпросният бетонов център, собственост на КАНЕВСТРОЙ ООД не представлява съоръжение, представляващо източник на повишена опасност "по смисъла на закона". Този въпрос изобщо не е следвало да бъде поставян на експерта. Регистрацията по Закона за техническите изисквания на продуктите няма никакво отношение към настоящия процес. Дали е налице професионална непредпазливост по смисъла на чл. 123 НК следва да се преценя с оглед съдебната практика, а именно т. 4 на ППВС № 2/1979 г.. Няма абсолютно никакъв спор по делото, че технологичния процес, свързан със смесването на инертни материали, изкачването на количката на височина, която да поставя тези материали в смесител, чийто обем е 0.33 куб. м, изсипването на готовата смес в специално преградено за това превозно средство, наличието на тежки, движещи се работни механизми, по несъмнен начин показват, че в случая занятието представлява източник на повишена опасност по смисъла на чл. 123 ал. 1 НК. Единственото нарушение обаче, което е допуснато в случая, независимо от изключително високата степен на съпричиняване от страна на пострадалия Г.А. е това, регламентирано в чл. 186 ал. 1 от Наредба 7.

С оглед на посоченото по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че обв. К. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл. 123 ал. 1 пр. 1 НК, понеже на 07. 11. 2003 г. като управител на КАНЕВСТРОЙ ООД гр. П. е причинил по непредпазливост смъртта на ГЕОРГИ ДИМИТРОВ АНДОНОВ, поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като не е изпълнил нормативните си задължение във връзка с организацията и ръководството на експлоатация на автоматичен бетонов център и е допуснал нарушаване на правилата за охрана и безопасност на труда - чл. 186 ал. 1 от Наредба № 7/23. 09. 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед на посочените по-горе съображения относно обвинението за нарушение на т. 1 от Д. към И. АМК 18 Пловдивският апелативен съд счита, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан.

При въззивната проверка съдът констатира, че е допусната техническа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение, касаещо годината, в която е издадена цитираната Наредба. Това нарушение не е съществено и настоящата инстанция го отстранява с диспозитива на настоящия съдебен акт.

Правилно е преценено, че е налице хипотезата на чл. 78 А НК. За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Същото е извършено по непредпазливост и предвид хипотезата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 НК законосъобразно Пловдивският окръжен съд е приел, че следва да приложи по-благоприятния закон и са налице предпоставките за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност. Прецизността изисква да се посочи, че това е редакцията на чл. 78 А НК от ДВ№ 86/2005 г.

Изключително подробно е обсъден въпросът относно предишното му осъждане за деяние по чл. 347 ал. 2 НК, за което също е била приложена разпоредбата на чл. 78 А НК и му е наложено административно наказание глоба от 100 лв.. Първостепенният съд е положил необходимите усилия за изясняване на въпроса за реабилитация по това деяние и правилно е приел най-благоприятния за обвиняемия вариант като е счел, че същият няма задължения към Държавата относно това наказателно производство.

Наказанието е определено при смекчаващи отговорността обстоятелства, отчетени са трудовата му ангажираност, действията на самия пострадал, за който е нямало абсолютно никаква необходимост да навлиза, навеждайки се с усилие под гредата и да навлиза в района на обсега на движение на количката. Този съществен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на Г.А. напълно правилно е било отчетен при определяне размера на санкцията, която е определена към минимума, а именно от 600 лв.. Поради това и няма основание да се приема поддържания алтернативен довод на защитата за намаляване размера на санкцията.

Правилно са изчислени направените разноски пред Пловдивския окръжен съд, които на основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на обвиняемия.

Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 121 лв., които обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Пловдивския апелативен съд.

Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК Пловдивският апелативен съд и

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 372/09. 12. 2009 г. по НАХД № 1474/2009 г., по описа на Пловдивския окръжен съд като признава обв. К. Д. К. за НЕВИНЕН да е допуснал нарушаване на т. 1 от Д. към И. АМК 18 и го ОПРАВДАВА само по това първоначално повдигнато обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата ЧАСТ, в която обв. К. Д. К., роден на 05.02.1962 г., в гр. П., българин, български гражданин, семеен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2003 година в град П., като управител на "К." ООД е причинил по непредпазливост смъртта на Г. Д. А. , поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като не е изпълнил нормативните си задължения във връзка с организацията и ръководството на експлоатацията на автоматичен бетонов център и е допуснал нарушаване на правилата за охрана и безопасност на труда - чл. 186 ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - престъпление по чл.123 ал.1 пр.1 НК, като на основание чл. 78А вр. чл.2 ал.1 и ал.2 НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА обв. К. Д. К. да заплати по сметка на Пловдивския апелативен съд 121 лв. разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.