Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

град Пловдив, 26 януари 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, Втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Антоанета Калайджиева и в присъствието на прокурора Николай Божилов , като разггледа докладваното от член-съдията ГАЛЯ ЕЕОРЕИЕВА, въззивно наказателно общ характер дело № 544 но описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №2 133/06.10.2009 година, постановено по нохд № 1101/2009 година, Пловдивския!' окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимите М. С. М. -роден на 09.04.1970 год. в гр. П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан, е ЕГН ********** и Н. С. Я. - родена на 20.09.1976 година в гр. П., живуща в същия град, българка, българска гражданка, с основно образование, неработеща, неомъжена, неосъждана, с ************** за ВИНОВНИ в това, че на 23.03.2009 год. в гр. П., в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително, са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 0,1034 гр. с активен компонент 26 'тегловни процента диацетилморфин на стойност 6.72 лева /съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 год./, поради което и на основание чд.354а, ал.1, пр. 1 вр. с чл.2(), ал.2 вр. е чл.54 от НК и за двамата ги е осъдил на по ДВЕ; ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ О. СВОБОДА и ГЛОБА в размер от но 5 000 /пет хиляди/ лева всеки един от тях.

На основание чд.61, т. З вр. е чл.59, ал.1 от ЗИНЗЗ е определил първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип, за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М.!1013 М. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ О. СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението па така наложеното на подсъдимата Н. СТТФА1ЮВА Я. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ О. СВОБОДА, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.59, ал. 1 от НК е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното на всеки един от подсъдимите М. С. М. и Н. С. Я. наказание в размер от по две години лишаване от свобода, времето през които същите двама са били задържани под стража, считано от 23.03.2009 год. до 27.03.2009 година

Постановил веществените доказателства - 1 бр. стъкло, 1 бр. държач за сим - карта, 1 бр. бръснарско ножче, 1 бр. дамско портмоне от плат и 1 бр. картонена лъжичка, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност", след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.53, ал.2, б. „Б" от НК съдът е ОТНЕЛ в полза па Държавата веществените доказателства - парични суми в размер на 196.90 лева и 25 евро, след влизане на присъдата в сила и с определение №949/18.11.09г- е отнел и останалите 80лева

ОСЪДИЛ с на основание чл.189, ал. З от НГТК подсъдимите М. С. М. и Н. С. Я. да заплатят всеки един от тях, по сметка па ВСС в бюджета на съдебната власт, сумата от по 92.50 лева - разноски по водене на делото /общо възлизащи на 185 лева .

Първоинстанционният съд е установил изчерпателно,подробно и в пълнота фактическата обстановка ,касаеща деянието на двамата подсъдими и е приел за установени следните фактически положения:

Подсъдимите М. и Я. , съжителстват трайно на съпружески начала и обитават заедно едноетажна къща, находища се 15 гр. П., кв. „С.", на ул. „К." № 30. Подсъдимият М. от' години употребява хероин ,за което Я. знаела. През 2008 год. двамата започнали да се снабдявал" по неизвестен път с хероин и системно да осъществяват продажбата му, като го оформяли на топчета, е по няколко пакетчета /пликчета/ във всяко топче, чиято йена варирала най-често между 4. лева. Отлятото на същата година, техен „клиент" станал свид. Кольо В. , а от началото на 2009 год. и евид. Димитър Й. - и двамата наркозависими. Обичайно продажбите се извършвали от поде. М. , през прозорец на стая, който гледал към пресечната улица „С.". Купувачите му оправяли сигнал е почукване по стъклото, казвали му какво количество искал', а лой след като се уверявал, че навън няма нищо притеснително, им подавал стоката, а в замяна получавал плащане. Я. също се случвало да продава хероин, но тя вършела това денем, от двора на къщата.

На 23.03.2009 год .следобед, в VI РУ на МВР гр.1. се получила онерагивна информация, че двамата подсъдими известни в махалала като „М." и „Н.", разпространяват дрога ол- жилището си. За целга незабавно се сформирала полицейска група в състав - свидетелите Н., А. , Н. , У. , Ф. , М. и колегата им Д. , които потеглили към адреса с два служебни автомобила. След пристигането на групата, полицаите се разделили на три екипа. Свидетелите У. и М. останали отвън за обезопасяване на района, свидетелите А. заели позиция до прозореца на постройката, гледащ към ул. „С.", за да предотвратят евентуален опит за изхвърляне на предмета от там или евентуално бягство, а Н. , Д. и Н. , се отправили към входа на имота. Понеже дворнала врага била заключена, те прескочили оградата и е предупредителни викове „С.", проникнали н къщата, отзовавайки се в първата стая, ползвана за хол. В помещението заварили Я. и лринадесет годишния син на дейците - Т. При вида па полицаите, подсъдимата грабнала от стелаж па секцията, едно стъкло, върху което имало купчинка светлокафяво прахообразно вещество, разсипала последното и хвърлила стъклото на дивана. Веществото се разпиляло по пода, по секцията и по възглавницата. Служителите веднага нодходили към задържането на Я. , като в началото, тя оказвала съпротива и не позволявала да й се поставял- белезници. Междувременно, поде. М. , който се намирал във втората стая - ползвана за спалня, понечил да напусне дома си през прозореца, но бягството му било осуетено от А. и Ф. . На задържаните било разпоредено да не се движат, а малкб по-късио в къщата дошли и свидетелите У.. На въпроса на свидетелят У. към подсъдимия - чие е разпиляното вещество, М. отговорил, че е негово и го продавал във формата на пликчета. След пристигането на дежурен дознател и експерлл в жилището на подсъдимите се провело прелърсване. Тогава се събрали доколкото било възможно, остатъците от разпиляното прахообразно вещество. Било иззето слъкдото с размери 36 см. на 41,2 см., върху което имало следи ол- лакова вещество. На секцията се намерили и се иззели 1 банкнота от 20 лева, 4 банкноти от по 10 лева, 2 банкноти от по 5 лева и 8 банкноти от по 2 лева. Пак от там се иззели още, един държан за СИМ-карта „Б.", бръснарско ножче и картонена лъжичка, които предмети били също със следи от светлокафяво прахообразно вещество. В дрехите на поде. Я. се намерили пари: в джоб на елече - 1 банкнота от 5 лева и 0.90 лева на монети, а в порлмопе, поставено в сутиена й - 2 банкноти от по 50 лева, 1 банкнота от 20 евро, 1 банкнота от 5 евро, 2 банкноти ол- по 10 лева и 13 банкноти от по 5 лева.

Иззетото светлокафяво прахообразно вещество, както и предметите, съдържащи следи ол' лакова вещество , се предали за химическо и дактилоскопно изследване. Изгогвениле експертни справки показали, че прахообразното вещество е хероин, с нето легло 0,1034 гр. /л.84 от

досъдебното производство/, а следите по стъклото, по бръснарското ножче, по държач а за СИМ-картата и по картонената лъжичка, са пак от хероин . По държача за СИМ-картата и стъклото се установили годни за изследване даклилоскопни следи .

Според заключенията на назначените по делото две дактилоскопни експертизи едната даклидоскопна следа, иззела от предоставения за обраболка държач за СИМ-карта е оставена от ляв палец на поде. М. М. , а другата дактилоскопна следа, иззета от предоставеното за обраболка стъкло, е оставена от среден ляв пръст на същото лице.

Заключението на назначената по делото химическа експертиза на процесното прахообразно вещество сочи, че се касае за хероин, с упоменалото по-горе легло 0,1034 гр., с активен компонент 26 тегловни процента диацетилморфин. Цялата предадена на вещото лице проба, се изразходила за нуждите на експертното изследване.

Настоящата инстанция напълно споделя всички приети за установени от първоинстанционният съд факли и обстоятелства, относими към съставомерността на деянието, извършено от двамата подсъдими в съучастие.

Окръжният съд задълбочено е анализирал показанията на свидетелите Н., А. , М. , ]1едев, У. , Ф. и Й.

Приобщил е но надлежния ред към доказателствата по делото и протоколите за претърсване и изземване, обиск, протоколите за разпознаване на лица, дактилоскопната и химическата експертиза, както и иззетите веществени доказателства, които са предявени по надлежния ред.

Апелативният съд категорично счита за доказано по несъмнен начин обвинението по отношение на М. и Я.

Наистина при задържането на подсъдимите е иззето изключително малко количество хероин, откъдето защитата на подсъдимите прави довод, че деянието не било съетавомерно по нормата на чл. 354а, ал.1, пр.1 от НК. Това дали е налице специалната цел - разпространение на наркотичното вещество, не може да се определи само и единствено от количеството на същото. Определящи са цялостното поведение на подсъдимите, намеренията им, средствата с които са си служили, начина, по който те са предоставяли наркотично вещество на лица, за които е установено и се знае, че са пристрастени към хероина - свидетеля Й. свидетеля В./показанията на лози свидетел са четени в хода па съдебното следствие на основание чл. 281, ал.1, т.4,пр.1 от ИПК/, Д. свидетели са категорични, че са идвали в дома на подсъдимите) находящ се па ул. „К." № 30. З. са хероин, както от мъжът, лака и от жената. Механизма на продажбата е бил, или да чукнат на прозореца, след което подсъдимата Я. отваря и дава съответната доза. Същото е правил и

другият подсъдим - М. 'Гой преимуществено е продавал вечерно време според показанията на св. Й.. И двамата свидетели обясняват в показанията си, че наркотиците са били н в обичайната разфасовка - на пакетчета, а моделирани на малки топчета. И двамата свидел^-ели установяват, че в един продължителен период от време са закупували наркотици от тези двама подсъдими - М. и Я.

Категорични са показанията па св зунов ,който установява ,че пред него в първия момент след задържането подсъдимият М. е признал ,че продава наркотични вещества поставени в пликчета ,а разпиляното от другата подсъдима Я. при влизане на полицията в дома им- било негово.

При извършеното претърсване и изземване от дома на двамата подсъдими, са били иззети веществени доказателства., които имат отношение към извършване на престъпната дейност - разпространение на наркотични вещества. Така по делото са разпитани полицаите, които са участвали при задържането па подсъдимите и които са ги наблюдавали. Изключително точни в тази насока са показанията на свидетелят Н., които първоинстанционния съд е обсъдил. Същото е установено от свидетелите Д. полицаи от VI РПУ. И тримата услановяват, че на секцията в помещението, използвано за хол, имало поставено стъкло с купчина светлокафяво прахообразно вещество, без да могат да определят количеството на тази купчина, но очевидно с било достатъчно, за да бъде забелязано от свидетелите. Св. Н. описва поведението на подсъдимата Я. , която в момента, в който е видяла, че полицаите влизат в стаята, грабнала стъклото с кафявото прахообразно вещество и го хвърлила на дивана. При тези действия на подсъдимата Я. , естествено е наркотичното вещество да се разпилее, поради което химическата експертиза е установила наличието на толкова малко количество хероин - 0,1034 грама, на стойност 6,72 лева. Именно тези действия на подсъдимата Я. , давал' възможност да се заеме защитна позиция от страна на адв. Б., че количеството наркотично вещество, не предполага цел на разпространение. В конкретния случай целта, с която е придобито и държано наркотичното вещество, следва да се извлече като извод от гласните доказателства на свидетелите, очевидци на поведението на двамата подсъдими, а това естествено са полицаите от VI

РПУ... св. Н., Д. и Н. Тримата свидетели са изключително

последователни във фактите които излагат, в показанията си както на досъдебпото производство, така и в Окръжния съд па съдебното следствие и липсвал каквито и да е противоречия и неточности.

Интересно е поведението па подсъдимият М. подсъдимата Я. при предявяване на веществениле доказателства, особено при предявяване па въпросното стъкло върху което свидетелил'е са видели наличие на кафяво прахообразно вещество. Същото е било изследвано и

дактилоскопната експертиза е установила върху него следи от ръцете на подсъдимия М.. В. веществените доказателства СИМ карта „Б.", картонче, бръснарско ножче, всичко иззето с 11ротокол за претърсване и изземване от местопрестъплението и въпросното стъкло, са установени от хероин. Т.е. там където са следите от ръцете на подсъдимият М., върху веществените доказателства се намират' и следи от хероин. О. друга страна поведението на подсъдимата Я. , да се опита да унищожи стъклото и намиращото се върху него прахообразно кафяво вещество сочат, че също много добре е знаела какво върху стъклото и какво е прахообразното вещество. Очевидно с съзнавала, че това е вещество, чието държане и разпространение е забранено от закона.

Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанцмонният съд е кредитирал показанията па свидетелите, разпитани по делото. Няма никакво основание да се приеме, че свидетелите Й. са депозирали неверни показания, поради факта, че били зависими от наркотични вещества и че състоянието им, не било изследвано от психиатър, за да каже доколко те са годни към онзи момент да дават показания. Май-напред показанията на тези свидетели са изключително последователни и логични и установяват идентични факти, касаещи престъпната дейност на двамата подсъдими. По делото липсват данни тези двама свидетели да са изпадали в -тежки състояния, вследствие на употребата на наркотичните вещества, към момента когато са били разпитвани, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Ето защо Апелативният съд преценява, че правилно им е дадена вяра на показанията.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита за законосъобразен извода, че деянието на двамата подсъдими е съставомерно по чл. 354а, ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като е налице цел за разпространение на наркотичното вещество, а не на обикновено държане и упражняване само на фактическа власт върху наркотика, независимо от неговото количество. О. доказателствата но делото не може да се възприеме тезата на защитата ,че става въпрос за деяние по чл.354а ал. З т. 1 от НК.

Обясненията на двамата подсъдими правилно са преценени като необективни и противоречащи на останалите доказателства по делото. Твърдението ,че наркотичното вещество е за лична употреба се опровергава най-вече от цялостното поведение па двамата подсъдими при задържането им и наличните и иззети веществени доказателства. Зеу В. значение е дали подсъдимите при предявяването са признали „че тези вещи са тяхна собственост. Нормално и съответно е на защитната им теза е те да твърдят ,че им се предявяват' вещи ,които не са тяхна собственост и следователно дори не са иззети о от дома им.

Деянието е извършено при пряк умисъл от двамата подсъдими, които са извьршители. Това им качество па извършители и съучастници е правилно определено от първоинстанционния съд. Общият умисъл произтича от обстоятелството, че и двамата са продавали наркотични вепдества, на зависими от хероина лица. Деянието си те са извършвали в общият им дом, живеели са в общо домакинство и общо са разполагали със средствата, получени от престъпната дейност. Било е налице дори разпределение във времето, кога и кой от двамата подсъдими ще продава наркотичното вещество.становено е както бе подчертано по-горе в мотивите на решение, че М. като мъж обикновено е продавал вечерно време.

Апелативният съд счита, че деянието, за което са обвинени двамата подсъдими е установено по несъмнен начин и то е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от подсъдимите М. и Я.

Оплакването за пезаконосъобразност и необосггованост на съдебният акт с неоснователно.

ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ ПА НАКАЗАНИЯ ТА В ПРОТЕСТА И В ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ

Т. оплаквания са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Окръжният съд е определил справедливи и адекватни на целите, предвидени в чл. 36 от ИК наказания.

Подсъдимият М. до момента не е осъждан, но същия не е трудово ангажиран, а демонстрира твърде добър стандарт на живот за един безработен. Това обстоятелство сочи на извода, че доходите той придобива с упражняване именно на престъпната дейност - разпространение на наркотични вепдества. Неговата обществена опасност като разпространител е изключително висока, още повече, че тази дейност се е превърнала в семеен бизнес, в който са ангажирани както той, така и неговата фактическа съпруга - подсъдимата Я. Извършеното деяние също е е висока степен на обществена опасност по няколко причини - то се извършва на територията на кв. „С." в град П., което място е известно с това, че е източник па разпространение на хероин за младите хора в района. Това „занимание" на голяма част от безработните граждани от ромски произход в кв."С" е изключително разпространение и е основен източник иа доходи за препитание па това население.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че макар и наказанието да е определено на 2 години лишаване от свобода, не са налице основания, неговото изпълнение за подсъдимия М., да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК защото няма да се постигнат нито на личната, нито на генералната превенция.

1 лооата по отношение на този подсъдим е адекватно определена на неговото имотно състояние.

По отношение на подсъдимата Я.

Нейното наказание също е справедливо определено и по вид и размер, поради високата степен на обществена опасност на деянието.

Апелативният съд счита, че правилно първата инстанция е счела, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода", Я. следва да изтърпи при условията на чл. 66 от НК с 3 години изпитателен срок. В тази насока, следва да се отчете обстоятелството, че тя е майка на малолетни деца, за коило няма кой друг да се грижи. В битността си па жена, лази подсъдима следва да продьлжи да отглежда децата и за нейното превъзпитание, с оглед личността й, не се налага тя да бъде изолирана и отделяна от семейната среда. Правилно първоинстанционният съд, отчитайки особеностите на личността на подсъдимата Я. е приел, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложение на чл. 66 от НК.

В горния смисъл, както П. , така и жалбите па подсъдимите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При извършената проверка на съдебния акт, Апелативният съд не констатира никакви процесуални нарушения, които да са ограничили правото па защита на страните.

Налице са основанията на чл. 338 от НПК, поради коело присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, Апелативният съд

^РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133/06.10.2009 година, постановена по нохд № 1 101/2009 година по описа на Пловдивския окрьжен съд.

Решението подлежи на протест и обжалване в 15 дневен срок пред
ВКС от съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: