РЕШЕНИЕ

^{РЕШЕНИЕ}

^№27

Гр.Пловдив, 22.февруари.2010год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВАСИЛ ГАТОВ

при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА

и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,

като разгледа докладваното от съдията ХР. КРАЧОЛОВ ВНОХД № 535

по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 149/10.11.2009 год. по НОХД 2101/2009 г. Пловдивският окръжен съд е признал поде. И. А. А. и поде. А. М. К. за ВИНОВНИ в това, че на 26.06.2009 год. в гр. П. поде. А. К. като извършител, а поде. И. А. като помагач и за двамата при условията на опасен рецидив - след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК и след като са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 НК са отнели чужда движима вещ - един брой златна гривна на стойност 350 лв. от владението на Г. Н. Г., с намерение противозаконно да я присвоят, като е употребена за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. чл.20 ал.2 за поде. А. КОЛЕ^В и във вр. с чл. 20 ал.4 НК за поде. И. А. и за двамата във връзка с чл.29 ал. 1 б. А и б. Б и чл. 54 НК ги е ОСЪДИЛ съответно за подсъдимия А. М. К. на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и за

подсъдимия И. А. А.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. А. А. за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението като съизвършител и го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото обвинение във връзка с чл. 20 ал.2 НК.

На основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложените наказания и за двамата подсъдими в затворнически общежития от ЗАКРИТ тип.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание на поде. И. А. А. и времето, през което същият е бил задържан под стража от 16.10.2009 год. до влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

Недоволни от постановената присъда са останали и двамата подсъдими, които са я обжалвали с искане тя да бъде отменена, а те признати за невинни и оправдани. Подсъдимият А. К. поддържа алтернативна позиция за намаляване на размера на наложеното му наказание.

Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите са НЕОСНОВАТЕЛНИ и присъдата на Пловдивския окръжен съд следва да бъде потвърдена изцяло.

Пловдивският апелативен съд, с оглед на събраните по доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид направените оплаквания в жалбата и в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, проверявайки изцяло правилността на атакуваната присъда, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакуваната присъда Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 26.06.2009 г. подсъдимите А. К. и И. А. се намирали в района на М. , на ул. "С." 19 гр. П., където близо до дома си играел пострадалия Г.Г., на шест години. Същият живеел в съседство на ул. ". №2. Подсъдимите се приближили към него, като поде. А. К. хванал

едната му ръка, обърнал я, разкопчал намиращата се там златна гривна, тип кралска плетка, 9 грама, 14 карата, на стойност 350 лв. и я взел. Подсъдимият И. А. през това време стоял в непосредствена близост до двамата и се оглеждал, за да не дойде някой. След като взели гривната двамата подсъдими се отправили посока р. Марица, тръгвайки през Т.

Пострадалият Г.Г., уплашен се прибрал веднага в дома си, където се срещнал с майка си св. С.А.И. братовчед й св. А.И.. Момчето разказало как двама батковци преди малко са му взели златната гривна. Свидетелят А.И., заедно с пострадалия тръгнали веднага към Т. , тъй като било близо до дома им. Когато пристигнали, не забелязали никого. Върнали се в дома си, където видели дядото на пострадалия - св. Г.И.. И на него пострадалият разказал какво му се е случило, как е бил ограбен от двама батковци, които били недобре облечени и с тъмен цвят на кожата. Тримата заедно се качили веднага в личния автомобил на св. Г.И.. Пострадалият седнал на задната седалка, а св. А.И. на предна дясна седалка до шоф\ора и тръгнали незабавно да търсят тези две лица. Автомобилът се движел бавно по бул. ". и зад магазин "М." застигнал двамата подсъдими, които вървели от дясната страна на булеварда, по тротоара. Пострадалият Г.Г. разпознал двамата подсъдими. Изравнили с подсъдимите, спрели автомобила и видели на лявата ръка на поде. А. К. отнетата златна гривна. Свидетелите Г.И. и А.И. слезли от колата и си поискали гривната. Двамата подсъдими, без да кажат нищо незабавно побягнали в различни посоки.

А.И. подгонил поде. А. К. , който при преследването скъсал гривната от ръката си и я хвърлил на земята. Свидетелят видял, че няма да успее да настигне поде. А. К. и след като взел гривната спрял да го гони.

Свидетелят Г.И. тръгнал да гони поде. И. А. , като му препречил пътя с автомобила си. Заловил го и уведомил полицията. В това време поде. И. А. заявил, че нищо не е направил и не е виновен, а другият подсъдим, който е взел гривната.

Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка правилно са кредитирани показанията на свидетелите Г.И., Г.Г., С.А.И. А.И., които са депозирани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Същите са дадени добросъвестно, логични са и освен това кореспондират с останалите

доказателства, събрани по делото - протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум /л.47ДП./, справки съдимост за двамата подсъдими /л.28 и л.38 ДП./, преписи от протоколи от съдебни заседания /л.8 и сл. ДП./, препис от присъда /л.14 ДП./, характеристични справки /л. ЗО, 42 ДП/ и извършената очна ставка между свидетелите А.И. и Г.И. /л.45 НОХД/, с която са преодолени противоречията в техните показания дадени по - рано, както и приетите съдебно - ценова и съдебно - психиатрична експертиза.

Пред настоящата инстанция /където за пръв дадоха обяснения/ подсъдимите лансираха защитната си версия, че не са извършили деянието, предмет на обвинението и нямат нищо общо с отнемането на гривната от пострадалия. Пловдивският апелативен съд внимателно обсъди така предлаганата защитна позиция и след като я съпостави с всички събрани по делото доказателства счита, че същата не може да бъде споделена.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд бяха преразпитани всички свидетели по случая. По този начин на практика първоинстанционното съдебно следствие бе повторено изцяло. Настоящата инстанция успя да изгради вътрешното си убеждение въз основа на непосредствените си впечатления от събраните гласни доказателства.

От показанията на св. Г.Г. по категоричен начин се установява, че в момента, в който той се е намирал сам на улицата към него са се насочили и двамата младежи. Единият от тях се приближил към него, откопчал му гривната и я взел. Другият стоял настрани и са "озъртал" /л. 28 гърба абз.10 ВНОХД/. Пред настоящата инстанция пострадалият изрично заяви, че момчето, което не било непосредствено до него се оглеждало настрани. Следователно, няма съмнение, че извършителите на деянието са били двама. Единият е отнел веща, а другият се е оглеждал наоколо. Действително Г.Г. сподели, че според него единият от момчетата не се е намирал до него в момента на отнемането на гривната. Дори пред Апелативния съд твърдеше, че отнемането е извършил поде. И. А. , а поде. А. К. се е озъртал. Това обаче явно се дължи на обстоятелството, че е дете и осем месеца след деянието трудно може да пресъздаде точната картина по случая. За това и въззивната инстанция счита, че по време съдебното следствие пред Пловдивският окръжен съд той много по ясно е успял да възстанови инцидента. Категорично е посочил как единият от извършителите е взел по описания начин гривната, а другият се е оглеждал. Този който се е оглеждал след това е бил заловен от св. Г.И,. но това бил баткото, който не му бил взел гривната, а само се е оглеждал. Очевидно е, че пред въззивният съд свидетелят споделяйки, че до него е имало само един човек е имал предвид лицето, което му е непосредствено му е свалило гривната от ръката. Досежно наличието на втория подсъдим, пострадалият

не отрече и пред настоящата инстанция, че се е озъртал настрани, но според него го е нямало наблизо, понеже се е намирал малко по-далече от извършителя. Пред първоспенният съд обаче разстоянието е било посочено много точно - от банката за разпит до съда.

Поради това и Пловдивският апелативен съд намира, че не може да бъде споделен доводът на защитата, как показанията на св. Г.Г. не могат да бъдат кредитирани, поради възрастта му. Действията на подсъдимите са подробно и детайлно описани от пострадалия още в хода на съдебното следствие пред Пловдивския окръжен съд. Нюансите в показанията, депозирани пред въззивната инстанция се дължат на изминалото време от инцидента. За това и думите му пред първата инстанция следва да се кредитиран изцяло. Относно показанията му пред Апелативния съд, се възприемат твърденията му досежно действията на подсъдимите, свързани с озъртането на единия, който не е участвал пряко в свалянето на гривната от ръката му. Безспорно е изяснено, че това е бил именно поде. И. АТАНАСОВ. Разминаванията бяха изяснени посредством прочитане на показанията по реда на чл. 281 ал.1 т.1 НПК, след което свидетелят много подробно потвърди казаното, че извършителите са били двама. Единият от тях му е взел гривната /за когото несъмнено е установено, че е поде. А. КОЛЕВ/, а другият се е оглеждал.

Показанията на св. Г.Г. се потвърждават и от думите на св. Г.И.. Той се е ориентирал във обстановката именно въз основа на непосредствения разказ на внука си и то непосредствено след като извършителите са избягали. Заедно със св. А.И. са предприели действия по издирването им. Показателно е поведението на двамата подсъдими след слизането на посочените по-горе свидетели от колата и поискването на отнетата гривна, която е била забелязана именно на ръката на поде. А. КОЛЕВ. И двамата побягнали в различни посоки, като поде. К. хвърлил гривната и избягал. Подсъдимият И. А. бил заловен от св. Г.И.. Репликата, която той е отправил в този момент е показателна за точните действия на подсъдимите в момента на извършването на деянието. Подсъдимият И. А. веднага е заявил, че не той, а другият подсъдими е отнел гривната. Нещо повече, споделил е, че го познава и ще окаже съдействие отнетата вещ да бъде върната.

Защитната версия на подсъдимите беше безответно опровергана и по време на проведената в хода на съдебното следствие пред въззивния съд очна ставка между двамата. Докато поде. А. К. категорично отричаше да е присъствал на мястото на инцидента, поде. И. А. , първоначално уклончиво, но след това откровено заяви, че двамата били настигнати от автомобила на свидетелите и са се разбягали.

Това обстоятелство напълно съответства на думите на св. Г.И.. Неговите показания кореспондират с казаното и от св. Г.Г. и св. А.И. и св. С.А..

П. това съдът намира, че единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен, е че подсъдимите А. К. и И. А. са извършили деянието по начина, по който е описано в присъдата на първоинстанционния съд. Гривната е била отнета от А. К. , който е хванал св. Г.Г. за ръката и я е откопчал, а поде. И. А. през това време се е оглеждал, за да не дойде някой.

От заключението на вещото лице В.С. /л.56 ДП/ се установява, че поде. И. А. не страда от същинско психично заболяване - психоза, не се води на диспансерен учет към ОДП гр. П.. С. от разстройство, вследствие употреба на опиоиди и е установена хероинова зависимост. Според експерта към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на в.л. ПЛАМЕН КРАЕВСКИ по назначената стоково - оценъчна експертиза /л.53 ДП/, общата стойност на вещта, предмета на инкриминираното деяние е 350 лв.

Не може да бъде споделен доводът на защитата, според който не са посочени индивидуализиращите признаци на предмета на престъплението. Свидетелят А.И. е взел гривната, захвърлена по време на преследването от поде. А. К. и след залавянето на поде. И. А. е потърсено съдействието на полицията. В хода на досъдебиото производство и по време на съдебното следствие пред първостепенния съд подробно е била изяснена тежестта на гривната и нейните индивидуални характеристики. Това е било напълно достатъчно на вещото лице да изготви своето заключение, като наред с това са използвани методът на чистата стойност, на аналога и сравнителния метод.

Ето защо правилно Пловдивският окръжен съд е кредитирал заключенията на вещите лица, понеже те са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните области. Освен това те напълно кореспондират с установените гласни и писмени доказателства, събрани по делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд законосъобразно е преценил, че поде. А. М. К. и поде. И. А. А. са осъществили от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. чл.20 ал.2 за

поде. А. К. и във вр. е чл. 20 ал.4 НК за поде. И. 7 А. и за двамата във връзка с чл.29 ал.1 б. А и б. Б НК, понеже на 26.06.2009 год. в гр. П. поде. А. К. като извършител, а поде. И. А. като помагач и за двамата при условията на опасен рецидив - след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК и след като са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 НК са отнели чужда движима вещ - един брой златна гривна на стойност 350 лв. от владението на ГЮНАИ Н. Г. , с намерение противозаконно да я присвоят, като е употребена за това сила.

Обосновано е прието, че квалификацията опасен рецидив за поде. А. К. се обуславя от присъди по: НОХД № 1717/05 г.; НОХД № 69/06; НОХД № 257/08 г. и НОХД № 380/08 г. на ПРС, а за поде. И. А. от присъди по: НОХД № 1085/06 г. ПОС; НОХД № 763/05 г. ПРС, които наказания са групирани с определение по ЧНД №199/2007 г. от ПРС и НОХД № 914/08 ПРС.

От субективна страна престъплението е извършено е пряк умисъл и от двамата подсъдими. Те са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

Неоснователен е доводът на защитата, че по отношение на поде. И. А. деянието е несъставомерно. Както беше безспорно установено от подробно анализираните по-горе гласни доказателства, по време, когато поде. А. К. е използвал сила, държейки пострадалия за ръката и отнемайки му гривната, поде. И. А. се е оглеждал,за да не дойде някой т.е. той е пазел другия подсъдим, поради което и напълно правилно формата му на съучастие е квалифицирана по смисъла на чл. 20 ал.4 НК. Не е без значение за този извод и последващото му поведение. Веднага след появата на свидетелите и искането от тяхна страна да се върне отнетото от св. Г.Г. и двамата подсъдими са побягнали. Това показва, че поде. И. АТАНСОВ е бил напълно наясно обстоятелствата относно отнемането на въпросната вещ от пострадалия. Нещо повече, веднага след залавянето му е посочил другия извършител и начинът, по който е сторено това.мисълът се извлича от действията на подсъдимия, а не от неговите обяснения след извършване на престъплението /Р-837-93 I н.о./.

Неоснователен е доводът на защитата, че е допуснато процесуално нарушение от страна, поради обстоятелството, че прокурорът едва в пледоарията си пред първата инстанция е поискала преквалифициране на формата на съучастие относно поде. И. АТАНАСОВ. Съдът е признал

този подсъдим за виновен в по-лека форма на съучастие, а именно като помагач, а не като съизвършител, както е било внесено обвинението в съда. От друга страна още в обвинителния акт са описани точно тези действия на поде. И. А. - той е стоял на страни и се е оглеждал, за да не дойде някой /л. З абз. З изр.5 НОХД/. По този начин подсъдимият е бил напълно наясно с фактите за които се обвинява и с преквалифицирането на деянието неговите права с нищо не са нарушени.

При така установената правна квалификация правилно е преценено, че по отношение и на двамата подсъдими е необходимо наказанията да се наложат при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Справедливо и за двамата като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени лошите характеристични данни, предвид осъжданията им, извън правната квалификация на деянието и ниската възраст на пострадалия. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени сравнително не високата стойност на предмета на престъплението и възстановяването й на пострадалия, макар и след намесата на неговите близки.

Пловдивският апелативен съд обаче намира за основателни доводите на защитата, че наложените наказания и за двамата подсъдими са високи. Необходимо е да се има предвид, че решението да се отнеме гривната на пострадалия е взето в момента, когато те са забелязали св. Г.Г. да си играе сам на улицата. Налице е внезапен умисъл от страна и на двамата подсъдими. Фактическата власт, установена върху отнетата вещ е продължила съвсем кратко време буквално 10-15 минути, което също следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство за тях. При индивидуализацията на наказанието е необходимо да се отбележи значително по-големия каузален принос от страна на поде. А. КОЛЕВ. Действията на поде. И. А. са се изразили единствено в пазенето на първия подсъдим и то за съвсем кратко време. Разкриването на извършителя на деянието е станало най-вече въз основа на съдействието на поде. И. АТАНАСОВ. Ето защо, по отношение на този подсъдими Пловдивският апелативен съд счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Най-справедливо е наказанието на поде. И. А. да бъде намалено от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

По отношение на поде. А. К. най-справедливо е наказанието му да бъде намалено от СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което в пълен обем ще реализира целите както на специалната, така и на генералната превенция, регламентирани в чл. 36 НК.

Настоящото производство е образувано само по жалби на подсъдимите, поради което е и безпредметно да се обсъжда възможността за налагане на второто по вид предвидено наказание за извършеното престъпление от подсъдимите.

Законосъобразно Пловдивският окръжен съд е определил на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложените наказания и за двамата подсъдими в затворнически общежития от ЗАКРИТ тип.

Правилно на основание чл. 59 ал.1 НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание на поде. И. А. А. и времето, през което същият е бил задържан под стража от 16.10.2009 год. до влизане на присъдата в сила.

Направените по делото разноски са правилно изчислени, като на основание чл. 189 ал. З НПК са възложени в тежест на подсъдимите.

Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 20 лв. за педагог, които подсъдимите е необходимо да бъдат осъдени да заплатят.

Предвид изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 НПК, Пловдивският апелативен съд и

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №. 149/10.11.2009 год. по НОХД 2101/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, както следва:

- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание по отношение на поде. А. М. К., със снета по делото самоличност, от СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание по отношение на поде. И. А. А., със снета по делото самоличност, с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 НК, от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода НА ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.