1

РЕШЕНИЕ №109

гр. Пловдив, 22.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на единадесети май две хиляди и десета година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СИМЕОНОВА ВАСИЛ ГАТОВ

при секретар Антоанета Калайджиева и с участието на прокурора Атанас Гичев

разгледа внохд № 459 по описа за 2009г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалби на подсъдимите Д. Д. П., Р. Т. П., И. Х. Х., Н. А. П., Т. С. П., В. С. Н., Х. А. Ш., М. С. С.,, И. З. Б. и С. И. Х. против Присъда № 59/07.04.2009г. по нохд №896/07г. по описа на Пловдивски окръжен съд .

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С обжалваната присъда, състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимите Д. Д. П., Р. Т. П., И. Х. Х., Н. А. П., Т. С. П., В. С. Н., Х. А. Ш., М. С. С.,, И. З. Б. и С. И. Х. за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление, осъществено чрез две деяния в периода 26.10.2002г. -

12.02.2003 год. в гр. П., подсъдимите Н. П. , Д.П. и И.Х.. - еднократно: П. и Х. - на 26.10.2002 год., а Д.П. - на 12.02.2003 год., в съучастие с Т.П,. Р.П., Н. П. и Д.П., като съизвършители, В.Н. и С.Х., като подбудители и помагачи, И.Б., М.С.. , Х.Ш.. и И.Х.., като помагачи, са пренесли през границата на страната без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в особено големи размери, както следва: на 26.10.2002 год. - 545 мастербокса цигари на стойност 983 950 /деветстотин осемдесет и три хиляди деветстотин и петдесет/ лева, а на 12.02.2003год. - 440 мастербокса цигари на стойност 814 000 /осемстотин и четиринадесет хиляди/ лева, или общо 985 кашона /мастербокса/ различни марки цигари на обща стойност 1 797 950 /един милион седемстотин деветдесет и седем хиляди деветстотин и петдесет/ лева, като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 1 б. "д", вр. с чл. 20, ал. 2 и чл.54 НК за подсъдимите Т.П. и Р.П. , на основание чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 1 б. "д", вр. с чл. 20, ал. 2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал. 3 НК за подсъдимите Н. П. и Д.П., на основание чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 1 б. "д", вр. с чл. 20, ал. 3 и ал.4 и чл.54 НК за подсъдимите В.Н. и С.Х., на основание чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 1 б. "д", вр. с чл. 20, ал. 4 и чл.54 НК за подсъдимите И.Б., М.С.. и Х.Ш.. и на основание чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 1 б. "д", вр. с чл. 20, ал. 4, вр. чл.58, б."б" и чл.55, ал.1, т.1 и ал. З НК за подсъдимия И.Х.. ги осъдил както следва: подсъдимият В.Н. на девет години лишаване от свобода и глоба в размер на 110 000/ сто и десет хиляди/лв., подсъдимият Х.Ш.. на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000/ сто хиляди/ лв., подсъдимият С.Х. на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 70 000/ седемдесет хиляди/ лв., подсъдимите М.С.., И.Б., Т.П. и Р.П. на по пет години лишаване от свобода и глоба в размер на по 50 000/ петдесет хиляди/ лв. за всеки един от тях и подсъдимите И.Х.., Н. П. и Д.П. на по три години лишаване от свобода за всеки един от тях.

Със същата присъда подсъдимите са признати за невинни в това да са извършили престъплението и в гр. С. и в това стойността на цигарите, предмет на извършеното продължавано престъпление да е в размер на 1 810 750 /един милион осемстотин и десет хиляди седемстотин и петдесет/ лева и са оправдани в този смисъл по първоначално повдигнатото им обвинение- подсъдимите Х. и П. за разликата между сумата от 996 750 /деветстотин деветдесет и шест хиляди седемстотин и петдесет/ лева и установената с присъдата, а подсъдимите Т.П,. Р.П., В.Н., С.Х.,

И.Б., М.С.. и Х.Ш.. - за разликата между сумата от 1 810 750 /един милион осемстотин и десет хиляди седемстотин и петдесет/ лева и установената с присъдата.

На основание чл.47, ал.1, б. "а" от ЗИН /отм./ съдът определил първоначален "строг" за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите В.Н., Х.Ш.. и С.Х.. На останалите подсъдими съдът определил на основание чл.46, б. "б" от ЗИН /отм./ първоначален "общ" режим на изтърпяване на определените им наказания лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от изпълнението на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода времето, през което същите са били с мярка за неотклонение "задържане под стража", а подсъдимият Х.Ш.. и с мярка за неотклонение "домашен арест", както следва: на В.Н. от 22.05.2003г. до 18.11.2003 г.; на И.Б. от 22.10.2003г. до 10.12.2003 г.; на М.С.. от 22.05.2003г. до 22.12.2003 г.; на Х.Ш.. от 22.10.2003г. до до 08.07.2004 г; на Т.П. от 20.05.2003г. до 24.07.2003 г.; на Д.П. от 21.05.2003г. до 11.07.2003 г. и на С.Х. от 22.05.2003г. до 31.10.2003 г.

На основание чл.242, ал.7 от НК е присъдена в полза на Държавата равностойността на липсващите цигари - предмет на престъплението -1 797 950 /един милион седемстотин деветдесет и седем хиляди деветстотин и петдесет/ лева, като съдът е резпоредил тази сума да се плати солидарно от подсъдимите Т.П,. Р.П., В.Н., С.Х., И.Б., М.С.. и Х.Ш.., подсъдимият Д.П. солидарно с тях до сумата от 814 000 /осемстотин и четиринадесет хиляди/ лева, а И.Х.. и Н. П. , солидарно с първите до сумата от 983 950 /деветстотин осемдесет и три хиляди деветстотин и петдесет/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направени разноски от 1 590 лв., каото всеки един от десетимата осъдени подсъдими заплати в полза на Пловдивския окръжен съд сумата по 150, 90 лв. /сто и петдесет лева и деветдесет стотинки/.

Недоволни останали всички подсъдими и обжалвали присъдата. В жалбите си изложили съображения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложените им наказания. Във всички жалби и в общи линии изложените съображения са, че първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда за подсъдимите без да са налице безспорни доказателства за виновността им. Наведени са доводи, че квалификацията "особено тежък случай" не е налице в инкриминирания казус, както и , че деянието може да се преквалифицира като такова по чл. 242а НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбите да се оставят без уважение като неоснователнаи респективно присъдата да бъде потвърдена. Релевира съображения за съставомерност на деянието, по което подсъдимите са осъдени, анализирайки действията на всеки един от тях, както поотделно, така и в общата престъпна дейност. Прокурорът приема размера на наложените наказания за справедливо определен и смята, че така ще се постигнат целите по чл.36 НК.

Защитата на подсъдимия Д.П. оспорва правилността на присъдата, пледирайки, че е налице " оговор", което пък сочи на липса на доказателства за умисъл у подзащитния й. Алтернативно предлага на съда, ако не бъдат споделени възраженията й, наказанието да бъде определено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Защитата на подсъдимия Р.П. сочи, че мотивите на първоинстанционният съд не почиват на доказателства. Твърди, че липсва предмет на престъплението, както и, че не е определена неговата стойност по категоричен начин. Предлага на съда да постанови нова оправдателна присъда.

Защитата на подсъдимия И.Х.. счита, че липсват доказателства, на базата на които да бъде признат за виновен и осъден. Иска от съда подсъдимият да бъде оправдан, като алтернативно моли да бъде наложено условно наказание.

Подсъдимият Н. П. чрез защитника си навежда доводи за съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на конкретизация на деянието, описано в обвинителния акт. Допълнително се излагат съображения за бланкетен характер на приложимата правна норма и при липса на препращане към друг нормативен акт се пледира за неточност и непълнота на обвинението. С жалбата се оспорва и участието на П. в контрабандата, сочейки липсата на доказателства за това.

В жалбата на подсъдимия Т.П,. депозирана чрез защитника му основно се иска преквалификация на деянието му, като такова по чл.242а НК, като се твърди, че цигарите са били на транзитен режим. На тази база се прави искане производството да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност. Алтернативно защитата пледира за намаляване на наказанието с приложението на чл.55 НК, като се аргументира с изключително дългият срок, изминал от извършване на деянието.

С жалбата на подсъдимия В.Н. се оспорва оценката на инкриминираните цигари. Визира се и липса на доказателства за тяхната годност и така се мотивира извод за липса на годен предмет на престъпление. С това защитата аргументира искането си за оправдаване на подсъдимия Н-.. Релевират се и доводи за транзитен режим на стоката, което предполага преквалификация на деянието. Алтернативно се

предлага на съда наказанието да бъде намалено и приложен института на условното осъждане.

Защитата на подсъдимия Х.Ш.. изразява несъгласие с извода за негово виновно поведение. Твърди се, че този извод е изграден на базата на " оговор", при който всеки един от подсъдимите защитава себе си. Така защитата стига до извода за липса на доказателства, формиращи извод за наличие на престъпно поведение у Ш.. На тази база предлага на съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието, поради надскачане на " разумния" срок, съобразно европейските критерии за това.

Подсъдимият М.С.. в жалбата си подадена чрез защитника му намира Присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Оспорват се изводите на съда за наличие на субективният елемент в действията на подсъдимия. Навеждат се и доводи за липса на доказателства и от обективна страна. Алтернативно в жалбата се прави искане за определяне на наказанието по реда на чл.55 НК, както и за пприложението на чл.55, ал. З и чл.66 НК, като в тази връзка се излагат съображения за изминалият дълъг период от извършване на деянието, както и за липсата на превъзпитателен ефект от прекомерно завишената санкция, каквато според подсъдимия и защитата е определената му от първоинстанционния съд.

Защитата на подсъдимия И.Б. не спори по същество на делото и изразява несъгласие единствено с наказанието, намирайки го за явно несправедливо. Излага съображения за безукорно процесуално поведение на подсъдимия, обосновавайки се с даваните от него последователни и непротиворечиви обяснения през целия процес, както и с направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото. Изхождайки основно от това, както и от обстоятелството, че разумните срокове, съгласно чл.6 от ЕКЗПЧОС са очевидно надскочени и то не по вина на подсъдимия, защитата иска съдът да определи наказание по реда на чл.55 НК, като приложи и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

В жалбата на подсъдимия С.Х. се твърди, че няма доказателства, които да обосноват случая, като " особено тежък" по смисъла на чл.93, т.8 НК и се предлага съдът да преквалифицира деянието по основният състав на чл.242, ал.1, б."д" НК. Алтернативно се навеждат доводи за наличие на престъпление по чл.242а НК, като се изразява съгласие делото да бъде прекратено в такъв случай. На последно место се оспорва размера на наложеното наказание, като се иска от съда същото да бъде намалено и приложен института на условното осъждане.

Подсъдимите подържат изцяло изложените от защитниците им съображения и искания.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Поде. И.Б. познавал поде. В.Н., с когото имал бизнес отношения. През 2002 год. Б. търсел цигари, тъй като разполагал с клиент, комуто да ги достави на печалба - това бил арабин на име Ф. , който търгувал с цигари чрез склад в търговска база И. гр. С. не е установен в хода на наказателното производство/. Във връзка с това Б. се свързал с Н-. през месец октомври 2002 год. с въпрос дали той може да му намери цигари.

Поде. Н-. търгувал с различни стоки, включително цигари и по повод на това познавал Н. Н. - управител на фирма "З." ООД гр. И., с когото също имал бизнес отношения /заличен като свидетел по делото/. Н-. знаел, че Н. /чрез дружеството си/ имал складирани 100 мастербокса различни марки цигари в митнически склад в гр. В., стопанисван от "С." ЕООД гр. В. с управител С.С..

Цигарите на Н., складирани при С. били:

- 10 мастербокса цигари марка У1СЕК. ОУ К8 - общо 5 000 кутии;

- 10 мастербокса цигари марка 01ЖН1 ЮТЕЮЧАТГОМА - общо 5 000 кутии;

- 10 мастербокса цигари марка 1ЮТНМАИ8 КОУАЕ8 1208 - общо 5 000 кутии.;

- 10 мастербокса цигари марка САКТ1ЕК УЕИООМЕ ПО НТ8 -общо 5 000 кутии.;

- 10 мастербокса цигари марка КОТНМАМ8 К8 - общо 5 000 кутии.;

- 20 мастербокса цигари марка ШТНМА1Ч8 ПОНТ8 - общо 10 000 кутии;

- 10 мастербокса цигари марка КОТНМАИ8 ШТЕГОЧАТЮМА -общо 5 000;

- 20 мастербокса цигари марка В & Н К.8 - общо 3 0 000 кутии.

Тези именно цигари поде. Н-. предложил на поде. Бонев. Последният обаче не бил доволен от високата цена, която би се формирала за цигарите с дължимите държавни налози, ако те бъдат официално внесени в страната. Ето защо се уговорил с Н-. той да му ги "изчисти" - т.е. цигарите да бъдат нелегално внесени на територията на страната, като по този начин се избегне плащането на акцизите им. Освен това Н-. разбрал, че Б. търси ипо- големи количества цигари. Поде. Н-. се съгласил на условията на Б. Поради това, но неформално, т.е. без да се оформят прехвърлителни документи за сделката, поде. Б. платил чрез поде. Н-. цигарите на Н..

В това време поде. Н-. се свързал със С.С. и му наредил да подготви документи за реекспорт на цигарите - посока А. За тази цел Н-. му изпратил необходимите документи, включително и нотариално заверено пълномощно от управителя на "Т.", Ф. - Ж. К. М. /впоследствие се е доказало, че пълномощното и нотариалната заверка са неистински./. В изпълнение на уговорката въпросните цигари били манифестирани пред митническите органи с митнически манифест № 677/28.08.2002 г. като без да се прехвърлят в склада на "С." ЕООД В. се пристъпило към организиране на техния реекспорт за А.

За превоза, т.е. физическото осъществяване на тази доставка поде. В.Н. се свързал с търговския директор на авиокомпания "Е." АД гр. С. поде. С.Х., с когото той се познавал и услугите на която авиокомпания бил ползвал. Поискал от последния да организира полет до Т. за превоз на цигарите. Х. приел поръчката, изпратил заявки до ДП "Р.", но му било отказано разрешение за кацане в Т. Взело се решение стоката да се откара до летище С.

Междувременно от страна на албанската фирма, свързана с поде. Х., не постъпило плащане в очаквания срок. Затова било решено стоката да се закара в С. , М. на името на изпращача "Т." - в случая като получател, и чак когато са извърши плащането там, тя да бъде прехвърлена на името на реалния купувач /"И."/. По този повод Н-. заплатил на "Е." АД гр. С. от името на "Т.", за транспортните разходи на авиокомпанията, за което му била издадена фактура /Том IV от сл.д./.

Във връзка с това поде. Н-. се свързал с поде. И.Б. и го информирал, че ще превозва цигари до С. със самолет. Попитал го дали желае и неговите 100 мастербокса цигари /които е закупил от "З." ООД/ да бъдат превозени с уговорката да се оформи документално, че са оставени там, но всъщност да бъдат върнати нелегално в България - без да бъдат уведомявани митническите органи. Б. приел предложението, поради което била изготвена фактура за мнимата им продажба на "И.", А.

За нелегалното разтоварване на цигарите в България, Н-. се свързал с поде. Х.Ш.., за когото знаел, че извършва такива услуги. Била проведена среща в гр. П. между Ш,.Н. и Б. Ш. обяснил, че за 100 кашона цигари не си заслужава, но все пак поел ангажимента да организира разтоварването им на летище Пловдив срещу съответно заплащане.

Имайки предвид цигарите за Б. , Н-. поискал от Х. 100 мастербокса да бъдат върнати без това да бъде съобщавано на митническите органи, по повод на което крайната дестинация на полета следва да бъде летище Пловдив, където тези цигарите ще бъдат нелегално разтоварени. Подс. Х., който знаел за финансовите затруднения на авиокомпанията, се съгласил полетът да бъде изпълнен при това условие.

При положение, че плащането от страна на клиентите на поде. Х. не било все още осъществено и дори не било сигурно, Н. и .Б. се уговорили като резервен вариант вторият евентуално да закупи и предназначените за албанската фирма цигари, които също да бъдат върнати нелегално от С. в България. Тази уговорка била споделена на Х. и той приел да съдейства при реализацията й.

Предвид тази нова договорка между Н. и .Б,. били актуализирани съответно и договорките с поде. Ш. и с подс. Х.. Х. приел да организира полет е нелегално връщане на целия товар и дори било уточнено да се даде допълнително финансово стимулиране на екипажа. Ш. определил деня, в който трябва да кацне самолетът със стоката, като поставил условие това да стане вечерта и полетът да бъде обявен като празен.

Първоначално полетът бил планиран за 18.10.2002 год.

По този повод подс. Х. изготвил и изпратил до ДП "Р." заявка за осъществяване на полета с крайно летище Пловдив и изрично посочил, че самолетът там ще кацне празен.

В това време на 17.10.2002 г. св. С.С., действайки като пълномощник на "Т.", М. , Ф. подал нареждане за деконтейнеризация на 447 мастербокса цигари "М." от контейнер ТРНШ660482, собственост на "Т.", Ф. и нареждане за експедиция им до летище В. № 022/17.10.2002 год., заедно с 10 мастербокса цигари "В.", 10 мастербокса цигари "Р.", 20 мастербокса цигари "Р.", 10 мастербокса цигари "Р.", 10 мастербокса цигари "Р.", 20 мастербокса цигари "Б.", 10 мастербокса цигари "К." и 10 мастербокса цигари "Д." /закупени от Б. от "З." ООД И. /.

Всички митнически формалности по осъществяване на износа, деконтейнеризация и превоз на цигарите от П. В. И. до А. В. били уредени от "С." ЕООД - В.

Изготвени били ЕАД № 2005/3-543/17.10.2002 г. по митнически манифест ЕАД № 2005/7-1072/17.09.2002 г. за износ на:

- 10 мастербокса цигари "В.",

- 10 мастербокса цигари "Р.",

- 20 мастербокса цигари "Р.",

- 10 мастербокса цигари "Р.",

- 20 мастербокса цигари "Б.",

- 10 мастербокса цигари "К." и

- 10 мастербокса цигари "Д.",

или общо 100 мастербокса цигари, декларирани като собственост на "И.", А. по повод фактура № 05/02.10.2002 год., с изпращач "З."ООД И. и получател "И.", А. , декларатор - "С." ЕООД В.

Била изготвена и ЕАД № 2005/Тд-3828/17.10.2002 г. по митнически манифест ЕАД № 2005/677/28.08.02 год. за реекспорт на 447 мастербокса цигари "М.", собственост на "Т.", М. , Ф. по фактура № 00928/15.07.2002 г., с изпращач "Т." и получател "Т.", декларатор "С." ЕООД В.

Междувременно поде. С.Х. сформирал екипаж, който да извърши полета. Тъй като авиокомпанията не разполагала с достатъчно пилоти, се наложило да се привличат командир и щурман от друга авиокомпания. В случая били привлечени като командир св. В.К.И. като щурман поде. Р.П. от авиокомпания "Х.", с която компания "Е." АД имала подобна договорка. От страна на "Е." АД за втори пилот бил определен подс. Т.П,. за борден

инженер - св. В.Н,. а за техническо лице - св. Б.Б.. Било решено поде. И.Х.. да лети като придружител на стоката.

Предвид първоначалното планиране на полета за 18.10.2002 г., на 17.10.2002 г. в офиса на "Е." АД като неин търговски директор поде. С.Х. поставил пред екипажа официалната задача на полета - да се излети от София с прелитане до В. , там да се натоварят цигарите и да бъдат доставени в С. - след това самолетът да се пребазира празен на летище Пловдив, с очакване оттам на следващия ден да бъде изпълнена друга задача. Проведена била предварителната подготовка с екипажа като от страна на Х. били уточнени подробностите във връзка с полета. Тогава бил проведен и т.нар. търговски брифинг, на който присъствали подс. Т.П,. поде. Р.П. и командирът В.К.. В този момент поде. Х. им разяснил истинската цел на полета, с която те се съгласили - на летище С. да се извърши фиктивно разтоварване на стоката, а реалното такова да бъде извършено на летище Пловдив, като екипажът трябвало да изпълни своите летателни задължения, а документите относно товара да бъдат предоставени на служебния пътник.

На 18.10.2002г. екипажът имал готовност за излитане. Предвид организационни проблеми обаче полетът не бил осъществен и подготвените за износ цигари били запечатани в камиона, с който били транспортирани и оставени пред ГКПП на летище В. до изпълнение на полета.

Започнала подготовка за полет на 22.10.2002 г. и за тази цел поде. С.Х. изпратил до ДП "Р." заявка за осъществяване на полета с дестинация: София-В. /товарене/ С. /разтоварване/ - Пловдив. Относно отсечката С. изрично посочил, че самолетът ще бъде празен. Той получил и разрешение от ГД "Г." с посочената дестинация и място на товарене и разтоварване и разрешение за кацане и излитане на летище С.

Поде. Н-. заплатил на касата на "Е." АД стойността на полета - 6 700 евро от името на "Т.", за което му бил издаден ПКО № 5 и фактура № 198/18.10.2002 год. Той бил запознат с подс. Т.П,. а сам запознал поде. Х. с екипажа, като го представил за придружител на товара. Същият си представил паспортните данни и бил вписан в изготвеното полетно задание на полета като служебен пътник.

Цялата полетна документация била изготвена от Т.П,. подпомаган от Р.П.. В съответствие с официалната заявка и полетен план за отсечката С. бил изписан инициалът "К", което в авиацията било прието, че означава "празен" /геггу/. По същият начин било изготвено и полетното задание от подс. Т.П. - това е основният документ, който потвърждава задачата и нейното изпълнение от екипажа, подписва се от изпълнителния директор на фирмата и се подпечатва с фирмения печат.

Тъй като именно Т.П. бил представител на авиокомпания "Е." АД, било уточнено той да извършва необходимите разплащания за летищни услуги и да съхранява документацията по повод на това. Р.П. да съхранява полетната документация, а товарните документи - да се съхраняват от служебния пътник - поде. И.Х...

За новата дата на полета - 22.10.2002 г., били изготвени нови документи, със същото съдържание, но с актуалната дата.

На 22.10.2002 г. екипажът и служебния пътник се явили на летище София и с определения за извършване на полета самолет АИ 26 с регистрационен номер 2>ЖА, собственост на авиокомпания "Е." АД, излетели и кацнали на летище В. , където трябвало да се извърши натоварването. След извършване на митническа проверка на товара и в присъствието на митнически служители и на св. С.С., било извършено натоварването на самолета. Оказало се обаче, че общото количество товар е доста по-голям от максимално допустимото тегло, което може да са качи на борда на самолета. По тази причина командирът В.К. отказал да лети с всичкия товар, което съгласувал с подс. Х., който пък уточнил това с подс. Н-.. Взето било решение част от товара да остане на летище В. , а полетът да се извърши до С. с другата част. Там действително да се разтоварят превозените цигари, след което самолетът да се върне на летище В. , откъдето да се осъществи през следващите дни втори полет до С. с останалата част от цигарите. Тогава вече в С. да бъдат натоварени оставените от първия полет цигари, след което същите да бъдат закарани на летище Пловдив, където да се разтоварят по предварително подготвения план. Този план бил осъществим поради по-близкото разстояние между С. и .П,. при което по-големият товар би бил компенсиран с по - малко количество гориво.

При това положение с констативен протокол № 63/22.10.2002 год. на самолета били натоварени цялото количество цигари по ЕАД № 2005/Ти-3830/17.10.2002 г. - 100 мастербокса, а по ЕАД № 2005/Тд-З828/17.10.2002 г. - само 272 мастербокса. Остатъкът от 175 мастербокса по тази декларация бил прибран за съхранение в склад на Л. В.

Бил подготвен нов набор от документи за товара - карго-манифест и авиотоварителница - въздушен билет /"Е."/, в които било отразено действително натовареното количество стока - 372 мастербокса цигари. Същите документи, изготвени от карго-службата на летище В. , заедно с предварително подготвените от св. С. митнически декларации за реекспорт на цигарите на "Т.", Ф. и за износ на цигарите от името на "З." ООД, надлежно оформени от митническата служба, били предадени на член от екипажа за придружаване на товара по време на полета.

Предвид напредналото при тази ситуация време, полетът бил отложен за следващия ден - 23.10.2002 г. Самолетът заедно с товара бил проверен от митническите служители и запечатан от същите в присъствието на целия екипаж. На митническия служител била предоставена пълната документация относно товара.

Екипажът заедно с поде. Х. пренощували в хотел. Тогава Х. упорито настоял пред командира на следващия ден да бъде взето цялото количество цигари и дори споделил, че стоката ще се откара в С. , откъдето ще се закара в Пловдив. Ковачев обаче отказал.

На следващия ден при разпечатване на самолета, всички документи били предадени на бордния инженер св. Н.. П. бил редовно осъществен до летище С. По време на осъществяването му карго-документите се съхранявали в самолета на специална за целта поставка. На летище С. тези документи били предадени от Т.П. и И.Х.. на митническите служители на летище С. и било поискано да се осигурят разтоварващи ленти. Екземпляр от документите бил запазен от Т.П. и след приключване на полета бил предаден в офиса на "Е." АД гр. С..

Стоката била разтоварена и приета за съхранение в магазията на летището. При извършената проверка от органите на карго-службата на летището била установена нарушена цялост на опаковката на 13 мастербокса и липса на два мастербокса, общо липса на 292,9 кг цигари, за което бил съставен констативен протокол. Същата вечер самолетът се прибрал във В. празен.

След съгласуване между подсъдимите Ш,.Н., Б.И. Х. се уточнило, че най-благоприятен ден за осъществяване на втория полет до С. е 26.10.2002 г. - това съответствало на възможността да се вземе обратно складираната на летище С. стока, да се получи разрешение за кацане на летище С. и на разрешение за осъществяване на полета от Г. Дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Тогава било благоприятно и за осъществяване на предварително уговореното нелегално разтоварване на стоката на летище Пловдив и извозването й оттам без знанието на митническите служби.

Във връзка с това предишния ден - 25.10.2002 г., поде. Х. запознал подсъдимите Т.П. и Р.П. със задачите относно полета на следващия ден с дестинация В. С. Той отново уточнил, че от В. трябва да се натовари останалото количество цигари, които не са натоварени при предишния полет от

23.30.2002 г., същите да се закарат до С. , където да не се разтоварват, а оттам да се натоварят цигарите, разтоварени на 23.10.2002 г. , след което цялото количество цигари да се закара на летище Пловдив - там те щели да бъдат разтоварени от хората на В. От екипажа се искало след кацане на летище Пловдив да напусне района на летището и да се прибере със служебния микробус в гр. С., като при самолета да остане едно техническо лице, което след разтоварването да заключи самолета. Документите относно товара трябвало да бъдат предадени на подс. Х., който отново щял да пътува с тях като служебен пътник.точнено било, че товарът ще бъде обявен за разтоварен на летище С. , а полетът от С. до Пловдив ще бъде обявен като такъв без товар, както и че реалното разтоварване ще бъде извършено без знанието на митническите служби.

За командир на полета бил привлечен от авиокомпания "Х." обвиняемият П. , тъй като срокът на разрешението за пилотиране на св. В.К. междувременно изтекъл. Останалите членове на екипажа били същите, както и при полета от 23.10.2002 г. Всички те с изключение на П. били информирани от Х. за действителната задача на предстоящия полет.

За изпълнение на горното били подготвени полетните документи като навсякъде в тях - каквато била уговорката - било вписано, че полетът от С. до Пловдив е без товар на борда. От своя страна подс. Х. изпратил до ДП "Ръковоство въздушно движение две заявки по повод предстоящия полет - за полета до С. и за полета от там до Пловдив. Отново изрично било отразено, че по отсечката С. - Пловдив самолетът ще е без товар /геггу/.

На 25.10.2002 г. подс. Т.П. се обадил на поде. П. , за да го информира за планирания полет и да получи съгласие за участието му в него. П. приел да участва като командир, но споделил, че същата вечер се е прибрал от друг полет и искал да почине до сутринта. Затова не приел предложението да пътува същата нощ до В. заедно с останалия екипаж, а поискал да пътува сутринта непосредствено преди полета. Знаейки, че И.Х.. и В.Н. също ще пътуват тогава за В. , Т.П. му предложил да го свърже с В.Н.. П. отишъл за кратко в офиса на С.Х., били разменени телефони и той успял да се свърже с Н-.. Двамата се разбрали да пътуват заедно до В. на следващия ден рано сутринта.

Същевременно същия ден /25.10.2002 г./ поде. Н-. пътувал до С. , където посетил магазията на летището, уверил се, че стоката е в наличност, заплатил престоя на същата и уредил формалностите относно изпълнението на планирания полет. Вече било несъмнено, че сделка с хората на Х. няма да има и било окончателно уточнено, че цялото количество цигари се купуват от подс. И.Б..

П. Б. от своя страна се свързал с неустановеното лице Ф.И. уточнил как ще стане продажбата на въпросните цигари.говорката между Н. и .Б. била Н-. да достави нелегално цигарите на летище Пловдив, Ш. да ги разтовари, а Б. да си ги поеме оттам. А уговорката между Б. и .Ф. била цигарите да се доставят на Ф. в И. , като всеки поемал отговорност и уреждал формалностите до мястото на доставка.

Х. и Н-. се уговорили първият - като запознат със ситуацията - да придружава товара и при този полет с цел да гарантира изпълнението на плана, както е предвиден той. Имало и уговорка именно Х. да държи и съхранява документите, касаещи товара, които пък да му предаде в Пловдив. Н-. обещал на Х. комисионна за помощта.

Поде. Б.И.мал голям камион марка "М.", подходящ за превозването на цигарите от Пловдив до София. За да уреди транспорта им, той се свързал с подс. М.С.. /кръстник на детето му/ и му заръчал да превози с неговия камион стоката, която да достави на Ф. С. също познавал Ф. от работата си на И. По този повод поде. С. се свързал с П. , който работел за Ф.И. се разбрали да управлява камиона на Б.

На 26.10.2002 г. рано сутринта поде. Н-. откарал с колата си подсъдимите П. и Х. до летище В. По време на пътуването П. питал Н-. как ще се процедира със стоката в гр. П.. Т. насадило впечатление у Н-., че командирът е в течение за реалната задача на полета.

Товаренето на стоката от летище В. и полетът до С. били осъществени безпроблемно.

След кацането на летище С. и непосредствено след спиране на двигателите му към самолетът подходил дежурният по координация там. От екипажа му обяснили, че искат ленти за натоварване и наземен източник за захранване като изрично подчертали, че не се нуждаят от гориво. Не били питани, нито заявили, че кацат с товар на борда. Митнически формалности по този повод не били извършвани. Самолетът бил донатоварен с оставената от предишния път стока, но въпреки, че това станало за сметка на по - малкото количество гориво се оказало, че е претоварен. Командирът взел решение да изпълни полета и при това положение. Междувременно се поддържала връзка със С.Х., който им заявил, че трябва да излетят малко по - късно, за да кацнат в Пловдив в около 23.00 часа, тъй като "В." имали проблеми с превоза в Пловдив. Така и постъпили. Технически белези за претовареност се проявили още при рулирането на пистата в С. , а по -късно и при кацането на летище Пловдив - то коствало повече от обичайните усилия и по този повод се наложило Т.П. да поиска

4 %~# /"

помощ от командира П. Въпреки това прелитането до Пловдив и самото кацане там били осъществени безаварийно.

Същевременно поде. С.Х. изпратил до Р. смяна "К." на Л. Пловдив по електронен път полетния план, в който за дестинацията С. - Пловдив било отразено, че самолетът е без товар. Това бил т.нар. "планиращ телекс", чиято информация служителят от координационния център разпространявал на летищните служби и звена.

Кацането било съобщено по вътрешната радиочестота от Р. смяна К. център - св. П.П,. до всички служби в района на летището. Същият бил посрещнат от дежурния авиомеханик, който го насочил към стоянка, но не било поискано никакво обслужване на самолета. Същата била реакцията и при появата на св. Илина П. -служител на служба "П.".

Л. било добре осветено.

По - късно дошли със служебния микробус техниците на "Е." - св. Ч.П. и .К.В,. които извършили съответната техническа форма на самолета.

Междувременно самолетът не бил посетен от митнически служители. Нито командирът, нито друг член на екипажа предприел действия по оповестяване стоката на борда пред митническите или летищните власти, нито били взети мерки по организиране офицалното разтоварване на самолета. Напротив - екипажът имал указания от С.Х., съгласувани с В.Н., след кацането да напусне максимално бързо района на летището, а разтоварването ще бъде осъществено от В.Н. и неговите хора.

В изпълнение на тази уговорка целият екипаж и служебният пътник поде. Х. напуснали самолета и се отправили към зона "С", където им бил осъществен както граничен, така и митнически контрол. На тези контроли никой от екипажа не декларирал пред тях наличието на товар на борда, нито представил карго документи.

Всички се събрали на паркинга пред летището. Там ги посрещнал В.Н.. Взело се решение бордният инженер Н. да остане на летището, за да осигури разтоварването на товара и да заключи след това самолета. Карго документите били взети от Х., който ги предал на Н-..

Х. бил посрещнат от съпругата си и свой познат, вечерял на заведение и се прибрал с тях в София.

На мотел-бензиностанцията на А. шосе имали уговорена среща подсъдимите Н-., Б. , С. и Ш.. С. С. бил и П. Камионът на Б. бил оставен на паркинга, а в близост до него бил паркиран по - малък камион /микробус/, осигурен от Ш..

След напускане на екипажа на района на летището, осветлението на същото било включено на дежурен режим, т.е. намалено, а лампите, които осветявали стоянката на самолета били изключени.

След като бил уведомен за това по телефона, Ш. взел камионите и се отправил към летището. Влезли през просторен /и отдавна съществуващ/ проход в североизточната ограда, в който район успоредно минавал асфалтиран път, водещ към ВВС поделение. Приближили се със загасени светлини до самолета, където бил св. Н.. От камионите слезли товарачи и след като Н. осигурил достъп започнало на ръка разтоварването на кашоните от самолета и прехвърлянето им в камионите. След приключване на разтоварването Н. заключил самолета, напуснал летището и се прибрал в София.

Камионите - този на Б.И. този на Ш. били откарани на предварително уговореното място - в района на М. Пловдив на К. шосе. Ш. се свързал с Н-. и всички се срещнали там. След като се уверили, че цигарите са налични, Б. заплатил на Ш. договорената комисионна по 30 долара на кашон. Пламен се качил на камиона на Б. , а С. карал пред него лека кола. Закарали стоката на Ф. , който я платил, камионът бил разтоварен, а след това се върнали, за да вземат от Пловдив и останалата стока, която била в буса на Ш..

С. вечер полицейската охрана на летището се осъществявала от св. К.С.И. св. С.Д.. Охраната се осъществявала на П. 1 - портала на летището и П. 2 - обход на стоянките и района. След кацане на самолета, Д. оставил С. на П. 1 и тръгнал да извършва обход. Тъй като се забавил много време, С. тръгнал към стоянките и забелязал, че паркираният самолет е неосветен. Направило му впечатление, че в близост до самолета има камион, който не е минал през портала. Тръгнал в тази посока, но по средата на пътя бил пресрещнат от Д. , който му казал да се връща на поста си, че ще му обясни по-късно. С. се прибрал на своя пост. По - късно при него дошъл Д. , който му дал 1 000 долара с обяснението, че от посоченият самолет са свалени цигари, които са изнесени през полето от хора на А. К. Заявил му да не се притеснява, защото нищо не е минало през охранявания от него портал.

На 27.11.2002 г. на пристанище В. - И. с кораб "И." С НШ150586 с 965 мастербокса цигари "С." с получател "Т." М. , Ф. Поде. Н-. имал правомощие да се разпорежда. Св. С.С. отново бил ангажиран да уреди формалностите по манифестирането, складирането и последващия износ на тези цигари, за което му били предоставени нужните документи. Така той манифестирал цигарите с митнически манифест №1226/27.11.2002 г. и с писмо "М."

като линеен агент било потвърдено, че стоката е под разпореждане на "С." ООД В.

С К. протокол от 30.01.2003 год. цигарите били разтоварени от контейнера в склад на "С." ООД В. за задействане на режим внос и претоварване на стоката под митнически режим - складиране. Бил изготвен ЕАД № 2002/7-53/30.01.2003 год. с изпращач "М.", получател "Т." М. , Ф. , собственик по инвойс-фактура № 65531/20.10.2002 год. и декларатор "С." ООД В.

След първата контрабанда, Н-. останал да дължи на авиокомпания "Е." още пари, за които С.Х. постоянно настоявал. Тогава Н-. провел разговор с него да уреди нов полет, с който цигари да бъдат изнесени официално извън страната, формално /т.е. по документи/ разтоварени там, но нелегално върнати в Пловдив. Х. приел да осъществи такова формално разтоварване на летище А. , където имал необходимите контакти в лицето на неустановената в хода на разследването - г-жа Н. С. Той приел също така да убеди бъдещия екипаж да осъществи полета при тези условия. Поел ангажимент официално да планира полета с празно връщане в Пловдив, а Н-. го уверил, че на Л. Пловдив няма да има никакви проблеми при разтоварването.

След като Н-. се уверил, че контрабандата е осъществима, се свързал с подс. Б.И. му предложил да закупи цигарите С. , които имал на склад във В. и които можел да "изчисти" от митнически и данъчни задължения като ги достави на Л. Пловдив. Б. се съгласил да купи 440 мастербокса от тези цигари, като се договорили за цена, в която се включват всички разходи по доставката им "изчистени" на Л. Пловдив. Тогава Н-. го запознал с поде. С.Х., когото представил като търговски директор на авиокомпанията, която ще осъществи полет с тези цигари извън страната, за да се приключат документите им. За цигарите Б. следвало да плати капаро на Н-.. Вместо това по взаимна договорка с него той направо платил лично на С.Х. поисканата сума, явяваща се част от заплащането на полета.

По повод организацията за разтоварването на цигарите в Пловдив подсъдимите Н-., Б.И. Ш. отново осъществили срещи помежду си в София и в Пловдив, на които били уточнени подробностите по нелегалната дейност и цената на Ш. за тази услуга. Договорката била в Пловдив той да осигури разтоварването на цигарите от самолета като предаде на Б. натоварения му с тях камион.

Във връзка с планираното Б.И. Н-. се свързали с М.С.., комуто Б. възложил да придружава при предстоящия полет цигарите, които впоследствие и да превози от Пловдив до София с камиона

на Б. Приемайки това, С. се уговорил пак с П. /човекът на Ф. / да докара камиона от София в Пловдив. С. се явил и в офиса на С.Х., на когото предоставил данните си, за да бъде вписан в полетната документация като придружител на товара /служебен пътник/.

Към онзи момент авиокомпания "Е." АД не разполагала вече със самолет, тъй като самолетът А1Ч-26 с регистрация 2Т\[НЛ бил предоставен на финансов лизинг на авиокомпания "С.". Въпреки това между двете компании имало договорка при необходимост "Е." да ползва този самолет. Поде. Х. се свързал с такава молба със "С." и научил, че тя ще бъде удовлетворена, при условие да бъде включен в екипажа командир и техник или борден инженер от "С.". Така била постигната договорка да се ползва единственият свободен командир от тази компания към датата на планирания полет - Д.П..

Б. сформиран екипаж с командир В.К., втори командир Д.П., втори пилот Т.П,. щурман Р.П., борден инженер Х. Н-., В. Н. - негов проверяващ, и Г.Г. - техническо лице.

Полетът бил планиран за 11.02.2003 год.

На 10.02. С. ГОД. била проведена предварителна подготовка, на която С.Х. разяснил на присъстващите Т.П,. Р.П. и В. Н. официалната задача - да се натоварят цигарите във В. /6 200 кг./, да се разтоварят в А. , а самолетът да се прибере празен в Пловдив. Било уточнено, че ще има придружител на товара /служебен пътник/ в лицето на подс. М.С... Т.П. и Р.П. изготвили летателните документи - полетно задание, генерални декларации, оперативни полетни планове и пр. Било отразено, че самолетът ще бъде празен по отсечката А. - Пловдив.

След предварителната подготовка бил проведен и кратък брифинг, на който Х. пояснил действителната задача - че самолетът ще се разтовари само фиктивно в А. , а реално товарът ще се закара в Пловдив, където В.Н. ще поеме нелегалното му разтоварване. Х. обяснил, че в А. грижата по приемането и обработването на самолета и документите ще се поеме от Н. С. /която Т.П. и Р.П. познавали отпреди/. На нея трябвало да се връчи плик с пари, който бил даден на Т.П. заедно с другите пари, нужни за обслужване на самолета. С.Х. изготвил и дал на Т.П. и въздушния билет /товарителница/, в която на база подадените му данни от С.С. и В.Н. отразил вида и теглото на товара, както и изпращач и получател - той също следвало да се връчи на С.

Същевременно св. К,. който имал проблеми с авиокомпанията, се отказал да лети при този полет. При така създалата се ситуация Х.

помолил Т.П. да се обади на Д.П. и да го попита дали ще приеме да лети като командир на полета. Д.П. приел и Т.П. го запознал накратко с официалната задачата на полета и естеството на товара. Той обаче не пояснил каква е реалната им цел. С.Х. смъмрил Т.П. задето прибързал да каже на Д.П. какво и откъде ще се кара и му дал наставление да каже на командира какво в действителност ще се върши колкото е възможно по -късно.

Във връзка със задълженията си по организацията на полета поде. С.Х. изготвил и на 10.02.2003 год. изпратил както до ГД "Г.", така и до ДП "Р." заявка за полета по маршрут София В. А. , в която било отбелязано, че в А. товарът ще се разтовари и респективно по отсечката оттам до Пловдив самолетът ще е празен. За разлика от предишния път /с полета от С. до Пловдив/ сега Х. не изпратил копие от тази заявка до координационния център на Л. Пловдив.

С оглед предстоящия фиктивен износ, на 11.02.с.год. С.С. декларирал за износ 440 мастербокса цигари С. с изпращач и получател "Т." М. , Ф. и във връзка с това бил оформен Е АД №2003/3-3/11.02.2003 год.

На 11.02.2003 година в уговорения час екипажът се събрал на летище София, където чакал и М.С... Излетели и кацнали на летище В. На самолета се явил С.С., който показал товарителница за стоката. От нея станало ясно, че цигарите вместо 6 200 кг. /както било предварително известно/ са 6 400 кг. - с 200 кг. повече. Командирът Д.П. се ядосал и се обърнал към Т.П. с въпрос дали има още нещо, с което не е запознат. Принуден от обстоятелствата, а и защото поначало имал такова намерение, поде. Т.П. разкрил на Д.П. реалната цел и начина, по който трябва да бъде изпълнен полета. Първоначалната реакция на командира била на несъгласие, но след разговори с шефа му - св. З,. както и след разговори между Т.П. и .С.Х,. той се успокоил и обявил, че ще изпълни полета до А. при условие, че се направи техническо кацане в София за дозарядка с гориво. По този повод трябвало в София да бъдат свалени двама от пътуващите в самолета. Т.П. предложил на С.Х. единият от тези двама да бъде служебният пътник М.С.., но Х. му заявил, че всеки друг може да бъде свален от самолета, не и С..

След като били решени тези въпроси с К. протокол №09/11.02.2003 год. на М. пункт Л. В. били натоварени на самолета декларираните преди това от С. 440 мастербокса /кашона/ цигари от марката С. Самолетът излетял за София.

По повод промяната в плана поде. С.Х. направил промяна и в заявката с полетния план, изпратена до ДП "Р.", която изпратил същия ден. Актуалният полетен маршрут бил София В. /товарене/-София А. /разтоварване/-Пловдив.

Разрешението за междинно кацане в София било получено. Самолетът излетял от В. и кацнал в София, където заредил с гориво, а по решение на командира от екипажа били свалени бордния инженер В. Н. и техническото лице - Г.Г.. След това излетели за А.

След кацането на летище А. на самолета се качила въпросната Н. С. , която провела разговор с Т.П.. Той й предал карго-документите ведно с плика, съдържащ парите за нея, а С. от своя страна му предала предварително подготвените документи за заплащане на земните услуги на летището, където полета бил оформен като техническо кацане. За разтоварване въобще не станало дума, не подходили и никакви средства към самолета. Не била подавана команда за отваряне на рампата. От С. поискали единствено МТО справка и потвърждение на полетния план. През това време св. Н-. слезнал от самолета да зареди с гориво от цистерната. След това С. отново се явила като донесла потвърждението на полетния план, който бил активиран от София и където бил вписан инициал "Р", използван като обозначение за полет без товар.

От А. разговори провели М.С.. с И.Б. и Т.П. със С.Х.. Последният наредил да излетят в такъв час от А. , че да кацнат в Пловдив не по - рано от 23.00 часа. Той дал и указания след кацането на летище Пловдив екипажът да го напусне по най - бързия възможен начин.

Според уговорката самолетът излетял от А. и кацнал на летище Пловдив в 23.30 часа.

След кацането не била подадена команда за отваряне на рампата с цел разтоварване. Бил осигурен единствено наземен източник за ток, но други наземни услуги не били поискани. До самолета не дошли представители на карго-службата, рамп-агент и митнически служители. Не подходили и средства за разтоварване. Екипажът със служебният пътник М.С.. слезнали от самолета и се отправили към сградата на РВД. Бордният инженер - св. Н-. напуснал последен самолета като го заключил. М. разговарял по телефона с обв. В.Н. и И.Б., които уведомил, че са кацнали с товара. Т.П. разговарял по телефона със С.Х., който му казал да напуснат максимално бързо района на летището и да чакат да се разтовари самолета. Т.П. говорил и с дежурния по координация - св. П.П,. за подсигуряване на микробус, с който да отидат до града да вечерят, а след това отишъл дори в офиса му, за да уточни зарядката с допълнително гориво. Когато Т.

останалите, минаващи граница и митница, отново провел разговор със С.Х. и той пак настоял да побързат - дори го смъмрил: "С.". От това Т.П. разбрал, че действията му се следят и се съобщават по веригата в създадената организация.

Документите за товара останали на борда на самолета и не били представени на митническия служител, нито било обявено, че самолетът е кацнал с товар. Т.П,. Р.П. и Д.П. знаели, че докато са на вечеря в Пловдив самолетът ще бъде разтоварен. Всички се качили на летищния микробус, управляван от св. Т.А,. и тръгнали към Пловдив. Като стигнали до А. шосе, М.С.. им казал да спрат в района на мотел-бензиностанцията. Тогава към микробуса се приближил В.Н., който поздравил Т.П. и го попитал кой ще остане на самолета. Т.П. казал на Н-. да слезе от микробуса и да присъства на разтоварването на самолета като командирът Д.П. не се противопоставил на това решение. М.С.. също слязъл, а Н-. попитал Т.П. къде са карго -документите. П. заявил, че ги е забравил на лавица в самолета, използвана обичайно за съхранение на документи, и заръчал на Н-. да ги вземе оттам. След това екипажът /без Н-./ отишъл на вечеря в Пловдив.

На паркинга на мотел - бензиностанцията вече били събрани Б. , Н-., С., П. /човекът на Ф. / и Ш.. Ш. бил с допълнителен микробус - същият, както при предишния път. На бензиностанцията бил и камионът на И.Б., докаран от П. Н-. заявил, че не може веднага да започне разтоварването, а трябва да се изчака. С оглед на това Б. качил в колата си Н-., С. и П. и четиримата отишли на друга бензиностанция в района да пият кафе. По - късно Н-. се обадил на Б. , че могат да тръгват. Б. оставил Н-., С. и П. до телената ограда на летището и се върнал на бензиностанцията, където предал камиона си на Н-.. Неговият камион и този, осигурен от Ш., проникнали на летището през обичайния нелегален проход. Н-. отключил самолета и двата камиона били натоварени с цигарите. Същевременно по настояване на Н-. Н-. търсел карго - документите в самолета, но не ги намерил, поради което се обадил на Т.П.. Въпреки, че последният му обяснил къде да ги търси, той пак не ги намерил и това наложило да поеме личен ангажимент пред Н-. да му предаде тези документи.

В това време Б. чакал на бензиностанцията. По - късно там пристигнали камионите, като от този на Б. слезнал самият Ш.. Н-. отворил товарната му част и показал на Б. цигарите. Пламен се качил да кара камиона на Б. , а М.С.. - другия по - малък камион и потеглили за София.

В това време Б. взел от колата си подготвените за сделката пари /по 30 долара на кашон цигари/ и ги предал на Н-., който пък ги дал на Ш.. След това Б. също потеглил за София като по пътя изпреварил камионите и подкарал пред тях.

В София цигарите били предадени на Ф. , който се разплатил с Б. , а той доплатил уговорената цена на Н-..

К. екипажът се върнал от Пловдив, Н-. ги чакал ядосан и премръзнал на бензиностанцията - взели го и отишли на летището. Когато се качили на самолета, същият бил празен. Т.П. се качил отново до К. , където заплатил на св. П. заявеното гориво, приключили със зарядката и излетели за София.

По време на горните събития полицейската охрана на летището се осъществявала от полицаите при 1-во РПУ Пловдив К.С.И. Марин К. Час и половина преди кацането на самолета на портала на летището дошъл св. С.Д., който по същото време бил в отпуск по болест. Добрев казал на С., че има работа на летището, която трябва да свърши и влезнал. Малко след кацането на самолета, С. се приближил до стоянките, откъдето имал видимост към самолета и му направило впечатление, че това е същият самолет, който видял и на 26.10.2002 година. По - късно С. отново погледнал към стоянката на самолета и му направило впечатление, че осветлението е загасено. Впоследствие самолетът излетял. 10-15 минути след това С.Д. дошъл от към стоянките на портала, казал на С. че е приключил, качил се в лекия си автомобил, който бил паркиран на паркинга на летището и заминал. След около половин час се върнал, като без да слиза от автомобила подал на С. сумата от 1 000 щатски долара, която да предаде на св. П.П.. - ръководител смяна К. център същата вечер и още толкова пари за самия него. Допълнителни обяснения в този момент не му дал. В около 05.30 ч. С. отишъл в стаята на П., където му предал парите от Д. Няколко дни по-късно, когато били в една смяна св. С. попитал св. Добрев за въпросната вечер, при което Д. му обяснил, че пак са разтоварвали цигари и същите са изнесени през полето с камион от хора на А. К.

По време на полета от Пловдив за София Т.П. забелязал карго-документите да стоят на мястото, където ги бил оставил, показал ги на Н-. и ги оставил отгоре да са му под ръка. След полета Н-. взел документите, за да ги предаде на Х., но тъй като междувременно последният бил уволнен, оставил същите в офиса. Т.П. и Р.П. попълнили отчетната част на полетното-задание и полетния-борд дневник, в които отразили връщане в отсечката А. без товар.

На 13.02.2003 год. самолетът бил запечатан под митнически контрол от М. А. София и в тази връзка от там се изискали копия от документите, свързани с полета София- В. А. , карго-документите, фактури за извършени плащания по товаро-разтоварни дейности и наземни услуги, както и кратко описание на причините, наложили техническо кацане за дозарядка с гориво на летище София. Документите били комплектовани и представени в М. А. София. Между тях били приложени и празен Л. и празен карго-манифест за отсечката А. , без фактура за разтоварна дейност в А. и обяснение по случая. След настояване от страна на митническите служители последните да бъдат представени, Т.П. се свързал с поде. С.Х.. Той изготвил фалшива фактура за разтоварване на летище А. и предал на П. две нейни сравнително нечетливи копия.

Впоследствие самолетът бил освободен от митнически контрол и предоставен на лизинг от "Е." АД на авиационен оператор "8Е УА" ТВ К. чрез лизингова компания " . Е.8 Ау1апоп еавт§ С. САЩ и на 10.05.2003 год. бил отписан от регистъра на граждански въздухоплавателни средства, който се води при ГД "Г.".

Съдът е приел, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от част от обясненията на подсъдимите В.Н., И.Б., М.С.., Т.П,. С.Х., Р.П., Н. П. , Д.П. и И.Х.., от показанията свидетелите В.Н,. Х. Н-., В.К., М. З,. К. С., И. П. , Т. А. и А. И. , от заключението по назначената тройна техническа експертиза експертизи, и не на последно место от приобщените на основание чл.283 от НПК към доказателствения материал писмени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимите, първата инстанция е извършила всички възможни процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно престъпната им деятелност.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тук следва да се отбележи, че съдът е проявил завидна аналитичност, като за да обоснове изводите си, е разделил

свидетелите на четири отделни групи, което внася допълнителна яснота и сочи на прецизност при изследване на релевантната за правилното решаване на делото фактология.

За да имат решаваща доказателствена стойност и съдът да им даде вяра, показанията на първата и основна група свидетели са били подложени на детайлна преценка и съпоставимост с останалите доказателства, което е видно от изложените съображения от л.57 до л.59 от мотивите на Присъдата. Съдът точно и в дух на критичност е коментирал, че в деятелността на част от свидетелите, напр. св. В.Н,. се съдържат престъпни елементи и поради това е споделил оплакванията на защитниците на подсъдимите в тази връзка. Привличането на определено лице към наказателна отговорност, посредством повдигане на обвинение обаче, е единствено и само в правомощията на държавното обвинение, в лицето на прокуратурата и затова съдът се е задоволил само да маркира този факт, без да излиза от рамките на своята процесуална компетентност. Настоящият състав споделя изцяло изложените от първата инстанция съображения в тази връзка и поради тяхната изчерпателност и подробност не намира за необходимо да ги преповтаря.

Досежно показанията на останалите три групи свидетели съдът е счел, че имат значение за установяване на обективната истина, макар и да установяват обстоятелства, периферни за основният факт. Част от свидетелските показания съдът правилно не е кредитирал и не им дал вяра и въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията да не ги цени и изключи от общата доказателствена съвкупност.

Подробно и детайлно е изследвано от първата инстанция и заключението по назначената техническа експертиза. Аргументирано и обосновано Окръжния съд му е дал вяра, като изготвено компетентно, обосновано, пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на авиотехниката и организацията на полетите и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.

Анализирани са в детайли, както поединично и така и спрямо общата доказателствена съвкупност и обясненията на подсъдимите. Съпоставени са обясненията дадени в досъдебното производство, с тези депозирани от подсъдимите в съдебното следствие, като са изследвани противоречията и съдът е изложил достатъчно съображения, с които е дал отговор кой обяснения кредитира и кои не. Част от тях първоинстанционният съд е отхвърлил, като ги намерил за израз защитна позиция на подсъдимите. Друга част съдът е кредитирал и ги е включил в доказателствения материал, като е приел, че те допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Изложените за това съображения/ от л. ЗО до л.52 от мотивите/ са изключително изчерпателни, пространни и подробни, не налагат

допълнение и въззивната инстанция ги споделя напълно, поради което намира повтарянето им за процесуално излишно.

Събраните от въззивната инстанция допълнителни гласни доказателства и по-конкретно обясненията на подсъдимият С. дадени в хода на настоящето съдебното следствие не могат да бъдат кредитирани. С тях подсъдимият С. се опитва да изключи от цялостната престъпна деятелност участието на подсъдимият Ш., заявявайки: " ....когато отидох да взема камиона от площада, имаше много хора с бели коси, но Ш. не беше там. Него го видях когато го задържаха...". В разпита си пред съдия на 27.11.2003г. подсъдимият С. е депозирал различни от тези обяснения, с които уличава подсъдимият Ш. в участие в престъпната група. След като съдът констатира тези противоречия по реда на НПК, дава вяра на обясненията на подсъдимия С. депозирани пред съдия на 27.11.2003г. и приобщени към доказателствената съвкупност още от първата инстанция. Тогава С. е имал ясен спомен за престъпните събития и обясненията му са били логични и последователни, а наред с това същият не е имал трайни контакти с Ш., при които да бъде изработена защитна версия от двамата. Точно като израз на защитна позиция и стремеж да помогне на Ш. са дадените в съдебното следствие пред въззивната инстанция обяснения на подсъдимия С. и поради това същите не могат да се ползват с вяра и доверие.

Въз основа на приетите за установени фактически положения и вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че по несъмнен и категоричен начин се установило, че подсъдимите в различни форми на съучастие са извършили процесната контрабанда на цигари.

Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и субективните признаци на инкириминираните деяния. Правните му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи, че деянията са осъществени от подсъдимите са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните доказателства.

Няма допуснати нарушения при правоприлагането на материалния закон. Настоящият състав намира, че в рамките на приетите за безспорно и категорично доказани фактически положения по делото и при съблюдаване на съдебната практика, Окръжният съд правилно е мотивирал, че подсъдимите са осъществили състава на престъпление против митническия режим, с характеризиращи обективни и субективни

признаци, посочени в чл. 242 ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1,6. "д" НК. Това съдът е сторил след като задълбочено е изследвал и подробно аргументирал наличието както на обстоятелствата очертаващи основния състав на инкриминираното престъпление, така и на квалифициращите признаци, обуславящи по тежката наказателна отговорност и завишената санкция. Изложените от л.66 до л.86 пространни правни съждения се споделят изцяло и от настоящият състав. Макар и предложени в един екстравагантен и различен от сухата юридическа материя стил, тези съждения очертават един интелигентен и разчупен стил на мислене и анализ от страна на първоинстанционният съд, водещ до съвършено правилни правни изводи, синтезирани в мотивната част на атакуваната присъда. Тези изводи са основани на всестранното изследване на сложната и обемна доказателствена маса и въззивната инстанция ги споделя изцяло, като не счита за необходимо да преповтаря казаното от основния съд.

Възраженията на голяма част от подсъдимите, че съдът неправилно е квалифицирал извършената от тях контрабанда на цигари, като такава в особено големи размери и представляваща особено тежък случай по чл.242, ал.4, пр.1 НК са неоснователни.

За да се осъществи квалифицирания състав на контрабанда по чл.242, ал.4 НК е необходимо да са налице две кумулативни изисквания-контрабандата да е в " особено големи размери" и тя да представлява " особено тежък случай". Особената тежест на случая се обуславя на свой ред от два фактора- обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца.

Решаващият фактор, който определя изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията против митническия режим е " особенно големия размер" на предмета на осъществената контрабанда. В случая е безспорно, че размера на предмета на престъплението е " особено голям" изхождайки единствено и само от стойността на контрабандираните цигари, която както поотделно и индивидуално за всеки един от двата случая, така и като обща стойност се субсумира в тази законова дефиниция, тъй като очевидно и значително надхвърля приетия от закона лимит от 140 минимални работни заплати.

Тук настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционният съд се е занимал подробно с оценката на предмета на контрабандата. Правилно и достатъчно мотивирано съдът не е приел заключението на вещото лице. При положение, че вещото лице не притежава необходимата квалификация и наред с това е определял цените на цигарите по аналогия, то за съдът не е останала друга възможност освен да изключи заключението му от доказателствената съвкупност. Обосновано е отхвърлено и възражението на прокурора, че за това са необходими специални знания. В подкрепа на този извод е и невъзможността на настоящият състав да установи по експертен път

стойността на цигарите, като въпреки положените процесуални усилия с назначаването на оценъчна експертиза, от заключението на вещото лице става ясно, че марките цигари, които не се предлагат на вътрешния пазар и за които няма цена не могат да бъдат приравняване към други, за които има такава или определяне по аналогия. Изхождайки от това и анализирайки детайлно писмените доказателства и в частност митническите документи, съдът е приел като стойност на цигарите тази отразена в митническите документи. Въззивната инстанция намира този извод на съда за обоснован и правилен, още повече, че така определена стойността на предмета на контрабандата си явява и най-благоприятна за подсъдимите, предвид посочването й като такава в изготвените от тях митнически документи, поради което и същите са оправдани до разликата, визирана в обвинителния акт.

В тази връзка следва да се обърне внимание, че в наказателноправната теория и практика не е прието всяко престъпно деяние в " особено големи размери" да съставлява и " особено тежък случай". При преценяване на въпроса дали случая е "особено тежък", законът / чл.93, т.8 НКУ изисква да се вземат предвид и онези обстоятелства, които обуславят обществената опасност не само на деянието, но и на личността на дееца. Степента на обществената опасност на дееца е самостоятелен фактор, който трябва да се отчете при квалифицирането на случая като " особено тежък". Вярно е, че опасността на дееца се проявява в обществената опасност на извършеното от него деяние. Но когато законодателя е поставил изискването да се съобрази отделно и обществената опасност на дееца, той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят вън от обществената опасност на деянието и се отнасят само до личността на дееца.

Макар и да е изложил изключително лаконични мотиви, изводът на първоинстанционният съд, че е налице " особено тежък случай" е правилен и намира опора в доказателствената съвкупност по делото. Тук е мястото да се отбележи, че санкционната норма на чл.242, ал.4, вр. ал.1 НК защитава важни обществени отношения, свързани с митническия разрешителен режим и контрол върху преминаването през границата на страната стоки и предмети за търговски и производствени цели. По делото се установиха многобройни обстоятелства, които застрашават в немалка степен тези отношения и влияят негативно на работата на митниците.станови се по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са създали една перфектно организирана група, в която ролите на всеки един са били предварително разпределени. Значителен е бил броя на ангажираните в тази организация лица, които са проявили изобретателност и комбинативност, както и упорита престъпна воля за да постигнат и реализират престъпните си цели. Били са ангажирани и външни на групата лица/ полицейски служители, служители на гранична полиция и други

лица/, които с периферното си участие са улеснили постигането на целите от подсъдимите. Контрабандните цигари са били превозени с въздухоплавателни средства, при предварително изготвен план да не се разтоварват в чужбина на официалните й получатели, а нелегално да се върнат в страната и да бъдат реализирани на вътрешният пазар. Действията на подсъдимите са били насочени пряко срещу финансовата дейност на държавата и с тях сериозно е бил увреден фиска, като дължимите акцизи, мита и данъци не са постъпили в държавния бюджет. Така сериозно са били засегнати обществените отношения, за чиято закрила се грижи нормата на чл.242 НК. В тази връзка, именно изброените по-горе отегчаващи обстоятелства около начина на извършване на деянията фиксират такива отрицателни характеристики на подсъдимите, които без съмнение повишават изключително личната им обществена опасност. Такава е и константната практика на ВКС, според която едно и също отегчаващо обстоятелство може да определя високата степен на обществена опасност, както и на деянието, така и на дееца, което становище е напълно относимо към инкриминирания казус.

В същият аспект, Окръжният съд правилно е отчел, че подсъдимите са с чисто съдебно минало, с добри характеристики, със сравнително висок интелектуален и социален статус, но въпреки това той не е имал основание да приеме, че са личности с ниска степен на обществена опасност. Това е така, тъй като, от една страна, степента на обществена опасност на дееца зависи не само от липсата на предишни осъждания, а от друга- тя зависи както от обстоятелствата, характеризиращи непосредствено личността му / средата , в която се е формирал и живее, социалната му принадлежност, поведението му преди, по време и след извършване на деянието, съдебното му минало и т.н./, така и от обстоятелства, характеризиращи личността му опосредствено и по-конкретно, от обстоятелства, които иначе спадат към съдържанието на деянието / каквито са посочените по-горе/, но и в които едновременно с това се е проявила личността на всеки един от подсъдимите. Ето защо и възраженията на защитата на подсъдимите за липса на доказателства, очертаващи случая като " особено тежък" не могат да бъдат споделени от настоящият състав, поради флагрантната им несъстоятелност.

Не могат да бъдат приети за обосновани и възраженията, че в случая подсъдимите са осъществили престъпния състав на чл.242а НК. На л.66 от мотивите си основният съд е направил точно фактическо и правно разграничение между претендираните от държавното обвинение от една страна и от защитата на подсъдимите от друга, престъпни състави. Изводът, че при престъплението по чл.242 НК стоката влиза в страната без знанието и разрешението на митниците, а при това по чл.242а НК става със знанието и разрешението им, но в нарушение на транзитния режим е изцяло юридически издържан и правилно пренасяйки го към

доказателствено обезпечената фактология, съдът е направил верният извод, че деянието на подсъдимите се вмества както от обективна, така и от субективна страна в диспозицията на чл.242 НК, а не в тази очертана от чл.242а НК.

Във връзка с депозираните в жалбите на подсъдимите възражения касаещи явна несправедливост на наложеното наказание, следва да се отбележи, че индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при която съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите визирани в чл.36 НК. Спазването на тези принципни положения повлиява и преценката за неговата справедливост. Ерго, за правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана не изолирано, а в съвкупност с данните за личността на дееца и с всички останали обстоятелства, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед комплексното реализиране на целите на специалната и генералната превенция.

Това е било съобразено отчасти от първоинстанционният съд.

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът е съобразил принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дейците, преценил е всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и диференцирал деятелността на всеки един от съучастниците на фона на общата престъпна дейност. Така предложената аргументация е правилна и въззивната инстанция се солидаризира напълно с нея.

Не може да бъде споделен обаче, изводът на първоинстанционният съд, че изключително дългата по време наказателна процедура не противоречи на изискванията за " разумност" на продължителността й по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Правилно съдът е посочил , че разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед специфичните обстоятелства по делото и основно със сложността на случая и процесуалното поведение на дейците. Но никъде не е подложил на анализ тези обстоятелства отнесени към настоящият казус, а се е задоволил само бланкетно да отбележи, че: " ... Конкретният случай отговаря на всички тези критерии, поради което продължителния период на делото.... съвсем не е неразумен....". Ако беше сторил това и беше обсъдил дългата продължителност на наказателното производство / седем години/, както и, че с безукорното си процесуално поведение подсъдимите с нищо не са допринесли за това, тогава извода, който би направил основният съд е , че " разумният срок" е погазен драстично. Тогава индивидуализацията на наказанията на подсъдимите В.

Н-., Х.Ш.., С.Х., И.Б., М.С.., Т.П. и Р.П. нямаше да е по чл.54, а по чл.55, ал.1, т. 1 НК. Постоянна е съдебната практика на ВКС, която е съобразена с практиката на Европейският съд по правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, както е в настоящия казус е основание подсъдимите да се ползват от правото на изключително смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанията им / виж, наред с други и решението : П. и С. срещу Ф. , ОС, решение от 17.03.1999г., № 25444/94г.,§ 62, СЕБН 1999-0 /. След като поведението на подсъдимите е вън от причините за забавянето на процеса, то категоричното нарушаване на чл.22 НПК и чл.6 ЕКЗПЧОС изисква третирането на това нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Поради това въззивната инстанция намира, че наказанията на В.Н., Х.Ш.., С.Х., И.Б., М.С.., Т.П. и Р.П. следва да се определят при условията на чл.55, ал.1,т. 1 НК, като бъдат намалени както следва: на Ви ктор Н-. от 9 /девет/ години лишаване от свобода на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, на Х.Ш.. от 8 /осем/ години лишаване от свобода на 4 /четири/ години лишаване от свобода, на С.Х. от 6 /шест/ години лишаване от свобода на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, на И.Б. от 5 /пет/ години лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода, на М.С.. от 5 /пет/ години лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода, на Т.П. от 5 /пет/ години лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода и на Р.П. от 5 /пет/ години лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода, в който смисъл следва да се измени първоинстанционната присъда.

Всичко посочено по-горе налага преценка на правилността на присъдата, в частта касаеща размерите на наложените кумулативно с наказанията лишаване от свобода, наказания глоба за тези подсъдими и поради това присъдата следва да се измени и в тази й част. Съобразявайки индивидуалното участие на всеки един от подсъдимите в общата престъпна дейност, процесуалното им поведение и имотното им състояние, както и минималният размер на наказанието глоба предвиден в нормата на чл.242, ал.4, вр. ал.1 НК, а именно 50 000 /петдесет хиляди/ лева, съдът намира, че няма пречка да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.2 НК и присъдата да бъде изменена в тази част, като наказанието глоба да бъде определено под най-ниският размер при спазване на правилата в тази разпоредба. Спазвайки диференцирането на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите, направено от първата инстанция и възприето и от настоящата такава, се налага наложените наказания глоба

да бъдат намалени както следва: на В.Н. от глоба в размер на 110 000 /сто и десет хиляди лева/ на глоба в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, на Х.Ш.. от глоба в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева на глоба в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, на С.Х. от глоба в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, на И.Б. от глоба в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, на М.С.. от глоба в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, на Т.П. от глоба в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева и на Р.П. от глоба в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 000 /двадесет и пет/ хиляди лева. Така определен размерът на имуществената санкция би повлиял в максимална степен възпиращо и поправящо на подсъдимите и би постигнал и общия превантивен ефект.

По горните съображения следва да бъде ревизиран и размера на определените на подсъдимите И.Х.., Н. П. и Д.П., който макар и определен по реда на чл.55, ал.1,т.1 НК се явява завишен и присъдата следва да бъде изменена, като този размер бъде намален от по 3 /три/ години лишаване от свобода за всеки един от тях на по 2 /две/ години лишаване от свобода за всеки един от тримата.

Досежно приложението на разпоредбата на чл.55, ал. З НК за тримата подсъдими, въззивната инстанция не намира за необходимо да подлага на коментар правилността и обосноваността на решението на първата инстанция, поради липса на протест от прокурора и активната в тази ситуация забрана " гегогтапо т ре]ш".

Обсъждайки, съобразно процесуалните си задължения, възможността за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК спрямо подсъдимите И.Б., М.С.., Т.П,. Р.П., И.Х.., Н. П. и Д.П., настоящият състав съобрази размера на наложените на характера на извършените престъпления, чистото им съдебно минало, добрите им характеристични данни, трудовата им ангажираност, липсата на каквито и да било други противообществени прояви до момента, последователните и непротиворечиви през цялото време на производството обяснения и самопризнания на И.Б., с които е спомогнал да бъде разкрита в пълна степен обективната истина, личното участие на всеки един от тях в съвкупната престъпна дейност и не на последно место отдалечеността във времето на извършване на престъплението. Всичко това води до единствения извод, че за поправянето и превъзпитанието им, вече е неоправдано и нецелесъобразно изолирането им в затворнически условия. Отлагането на изпълненията на наказанията на основание чл.66, ал.1 НК

няма да попречи санкцията да въздейства възпиращо и предупредително в бъдещото им поведение, а и не само спрямо тях, но и върху другите членове на обществото. Така ще бъде постигнат баланс при осъществяване на целите както на генералната, така и на личната превенция. По този начин и наказанието ще изпълни в пълна степен съдържанието на принципа за справедливост, т.е. обемът на наказателна принуда приложена по отношение на тези подсъдими ще съответства в пълна степен на тяхната и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. В противен случай наказанието би било явно несправедливо, придобиващо вид на необоснована репресия спрямо подсъдимите и би надскочило целите визирани в чл.36 НК. Поради това изпълнението на наказанията лишаване от свобода определени на И.Б., М.С.., Т.П. и Р.П. следва да бъдат отложени на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 5 /пет/ години за всеки един от тях, а на подсъдимите И.Х.., Н. П. и Д.П. за срок от 4 /четири/ години за всеки един от тях., считано от влизане на присъдата в законна сила и в тази насока присъдата следва да се измени.

Поради това, доводите за справедливостта при ангажиране на наказателната отговорност на апелаторите, доколкото се свързват с продължителността на настоящето наказателно производство срещу тях имат резон и не са лишени от основание.

Размера на наложените на подсъдимите В.Н., Х.Ш.. и С.Х. наказания диктува и изменение на присъдата в частта, касаеща определеният от първата инстанция режим за изтърпяване на наказанията им. Първоинстанционният съд е определил на тримата подсъдими първоначален "строг" режим за изтърпяване на наказанията им на основание чл.47, ал.1, б."а" от тогава действащият ЗИН. Намалените от настоящата инстанция размери на наказанията лишаване от свобода на тримата подсъдими предполагат промяна на първоначалният режим за изтърпяването им и в тази връзка присъдата следва да бъде изменена, като тримата подсъдими следва да изтърпят наказанията си в затворническо общежитие от "открит" тип при първоначален "общ" режим на основание чл.59, ал.1 и чл.61 т. З от сега действащия ЗИНЗС.

Съобразно актуалната към момента на постановяване на атакуваната присъда разпоредба на чл.59, ал.1 НК, съдът е приспаднал времето, през което част от подсъдимите са били задържани под стража, а друга част са били с мярка за неотклонение домашен арест. С ДВ бр.27/09г. е последвала промяна в правилата визирани в чл.59, ал.1 НК, но старата редакция се явява по-благоприятна за подсъдимите, в каквато насока е диспозицията на чл.2, ал.2 НК, поради което присъдата в тази част се явява законосъобразна и обоснована и не са налага да бъде коригирана.

В рамките на императива по чл.242, ал.7 НК съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността на липсващият предмет на

инкриминираните престъпления и правилно е възложил направените по делото разноски.

След като са признати за виновни, подсъдимите следва да бъдат осъдени на основание чл.189, ал. З НПК да заплатят в полза на Апелативен съд Пловдив направените в настоящата инстанция разноски по делото, като всеки един от тях заплати по 16.50 лв.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установената липса на нарушения при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите, от категорията на основанията, обосноваващи отмяна на атакуваната присъда, а още по-малко за нова оправдателна такава, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.

Предвид горното и на основание чл. 334, т. З и 337, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Пловдивският апелативният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда №59/07.04.2009г. по нохд №896/07г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал. 2 НК НАМАЛЯВА наложените на подсъдимите наказания както следва:

- на подсъдимият В. С. Н. от 9 /девет/

години на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и от глоба в размер на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева на глоба в размер на 40 /четиридесет хиляди/ лева, като на основание чл.59, ал.1 и чл.61 т. З ЗИНЗС да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от "открит" тип, при първоначален "общ" режим .

- на подсъдимият Х. А. Ш. от 8 /осем/ години на 4 /четири/ години лишаване от свобода и от глоба в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева на глоба в размер на 35 /тридесет и пет/ хиляди лева, като на основание чл.59, ал.1 и чл.61 т. З ЗИНЗС да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от "открит" тип, при първоначален "общ" режим .

- на подсъдимият С. И. Х. от 6 /шест/ години на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и от глоба в размер на 70 /седемдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 30 / тридесет хиляди/ лева, като на основание чл.59, ал.1 и чл.61 т. З ЗИНЗС да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от "открит" тип, при първоначален "общ" режим .

- на подсъдимият И. З. Б. от 5 /пет/ години на 3 /три/ години лишаване от свобода и от глоба в размер на 50 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 /двадесет и пет хиляди/ лева,

- на подсъдимият М. С. С. от 5 /пет/ години на 3 /три/ години лишаване от свобода и от глоба в размер на 50

/петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 /двадесет и пет хиляди/ лева,

- на подсъдимият Т. С. П. от 5 /пет/ години на 3 /три/ години лишаване от свобода и от глоба в размер на 50 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 /двадесет и пет хиляди/ лева,

- на подсъдимият Р. Т. П. от 5 /пет/ години на З/три/ години лишаване от свобода и от глоба в размер на 50 /петдесет хиляди/ лева на глоба в размер на 25 /двадесет и пет хиляди/ лева,

- на подсъдимият И. Х. Х. от 3 /три/ години на 2 /две/ години лишаване от свобода,

- на подсъдимият Н. А. П. от 3 /три/ години на 2 /две/ години лишаване от свобода и

- на подсъдимият Д. Д. П. от 3 /три/ години
на 2 /две/ години лишаване от свобода.

ИЗМЕНЯ същата присъда, като на основание чл.66, ал.1 ПК ОТЛАГА изпълнението на наложените на:

- подсъдимите И. Б. , М. С. , Т. П. и Р. П. наказания в размер на по 3 /три/ години лишаване от свобода за всеки един от тях с изпитателен срок от по 5 /пет/ години за всеки един от тях, считано от влизане на присъдата в законна сила и на

- подсъдимите И. Х. , Н. П. И Д. П. наказания в размер на по 2 /две/ години лишаване от свобода за всеки един от тях с изпитателен срок от по 4 /четири/ години за всеки един от тях, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал. З НПК подсъдимите Д. Д. П., Р. Т. П., И. Х. Х., Н. А. П., Т. С. П., В. С. Н., Х. А. Ш., М. С. С.,, И. З. Б. и С. И. Х. да заплатят в полза на Апелативен съд Пловдив направените в настоящата инстанция разноски по делото, като всеки един от тях заплати по 16.50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.