РЕШЕНИЕ

Номер 149 Година 01.07.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД трети състав

На 28.06.2010 г.

В публично заседание в състав Председател Недялка Василева

Членове Христо Белев

Васил Гатов

Секретар Стефка Тошева Прокурор Милуш Павлов

Сложи за разглеждане докладваното от Н. В.
дело номер внохд. №261 по описа за 2010 година

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда №30/30.04.2010 год. постановена по нох д. №831/2009 год. Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Ф.И.И. за виновен в това, че на 10.08.2000 год. в гр. П. е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице: Б. Л. , А. Л. и Б. Л. , по начин и със средства опасни за живота на мнозина други лица И. И. , Н. И. и З. Л. , като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 предл. З и т.6 предл.1 във вр.с. чл.18 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 във вр.с чл.58 НК е осъден да шест години лишаване от свобода.

На основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ЗИНЗС съдът е определил първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода „строг" в затворническо общежитие от закрит тип- затвор.

С присъдата, съдът е отхвърлил предявените граждански искове от И. И. в размер на 65 000 лв., от Б. Л. в размер на 15 000 лв. И от И. И. , Г. Л. , А. Л. и З. Л. в размер на 15 000 лв. общо против подсъдимия но делото.

С присъдата, съдът е осъдил подсъдимия да заплати

направените по делото разноски.

С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като обжалва същата с доводи за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения, необоснованост и искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.

Недоволни от така постановената присъда са останали и гражданските ищци. поради което обжалват същата с доводи за нарушение на закона и твърдението, че давността не изтекла и тъй като подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност на 2.02.2007 год. по чл.116 ал.1 т.4 и 6 НК и от този момент тече давностния срок за вземането им от непозволено увреждане в резултат на опита за убийство и причинените телесни увреждания.

Представителят на Апелативна прокуратора взема становище за основателност на жалбата, по съображения, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като подсъдимият е осъден по не предявено обвинение към опит за убийство на А. Л. и Б. Л. , по което обвинение не се е защитавал при предявено такова за И. И. и Н. И.

Защитата на подсъдимия в съдебно заседание поддържа становището на представителя на Апелативна прокуратура, като поддържа и възражение за недоказапост на обвинението.

Защитата на гражданските ищци поддържа жалбата в съдебно заседание

Пловдивският апелативен съд проверявайки обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл.314 НПК, приема следното:

Апелативният съд без да се занимава по същество на делото, неговата фактология и подадените жалби, намира че са налице основанията на чл.335 а: 1.2 във вр. с чл.348 ал. З тЛ НПК за отмяна на атакуваната присъда, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия изразяващо се в следното:

Значението на обвинителният акт за наказателното производство е ясно очертан в TP №2/2002 год, Т. определя рамките на обвинението по което подсъдимия осъществява защитата си и очертава рамките на предмета на доказване в съдебното производство, като описва деянието което осъществява обективните и субективни признаци на престъплението за което подсъдимото лице е привлечено да отговаря.

В обвинителният акт е посочено, че подсъдимият е осъществил опит за убийство с причинени телесни увреждания на И. И. , Н. И. и Б. Л. с огнестрелно оръжие от близко разстояние срещу пострадалите И. И. , Н. И. и Б. Л. с реалната опасност да бъдат засегнати и много други хора като е предаден на съд за опит към убийство на повече от едно лице, а именно посочените по- горе лица, с квалифициращо обстоятелство опасност за живота на мнозина.

Съдът с присъдата и мотивите е прие, че подсъдимия е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, а именно- Б. Л. , А. Л. и Б. Л. , като изрично в мотивите е посочил че не се съгласява с отразеното по обвинителния акт, че подсъдимия е осъществил опит за убийство на И. И. и Н. И.

Така, съдът с присъдата е осъдил подсъдимия по не предявено обвинение към опит за убийство на А. Л. и Б. Л. , обвинение по което подсъдимия не се е защитавал, което е процесуално недопустимо и отсъствува хипотезата на чл.287 НПК, видно от проведеното съдебно следствие.

Това е така тъй като, както бе посочено по-горе първоинстанционният съд съобразно конкретната фактическа и правна рамка на обвинението в съдебната фаза на процеса, дължи произнасяне по същество по въпросите на вината и отговорността на подсъдимия съобразно посочените рамки в обвинителния акт.

Обвинителният акт посочва пряк умисъл за опит към убийство на И. И. , Н. И. и Б. Л. Лицата Б. Л. и А. Л. са извън преките жертви на подсъдимия-И. И. и Н. И. , за което подсъдимия според обвинението следва да отговаря към опит за убийство. Тези лица А. любенов и Б. Л. определят само начина на действие на подсъдимия като опасен за живота на мнозина, с оглед квалифициращото обстоятелство на т.6 предл. 1 на чл. 116 НПК.

Съдът е длъжен и да разграничи и мотивира към присъдата си защо, както начина, така и средството е опасно за мнозина, за което няма изложени съображения в мотивите, защото законът прави разлика между квалифициращите обстоятелства- начин и средство опасни за живота на мнозина.

В практиката под опасност за живота на мнозина се разбира създадена реална опасност, а не предполагаема опасност за живота на повече от едно лице -т.е опасността следва да бъде конкретна и непосредствена, без да е необходимо за бъдат поразени други хора.бийството е извършено със средство_опасно за живота на мнозина, когато е извършено с такива средства, които при употребата им по естеството си развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност на живота на повече от едно лице.

Предвид обстоятелството, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение, която налага нейната отмяна и което нарушение не може да бъде отстранено от въззивния съд, не следва да се обсъждат останалите доводи поддържани в жалбите свързани с наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия.

Следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд не е изложил съображения защо приема, че предявените граждански искове са погасени по давност /друг е въпроса доколко са основателни тези на И. И. и наследниците на Н. И. , за които с присъдата съдът е приел, че не са обект на опит към убийството им/.

Правопораждащият факт за изтичане на предвидения в чл. 1 10 във вр.с . сл.114 ал. З ЗЗД пет годишен давностен срок, за да се ангажира наказателната отговорност от непозволено увреждане от престъпление е началният момент от който започва да тече тази давност.

Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. В тази връзка съдът не е посочил кой е началния момент от който започва да тече предвидената пет годишна давност, за да се прецени дали искът е погасен по давност с оглед конкретния случай.

По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал. З т.1 НПК,въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №30/30.04.2010 год. постановена по нохд. №831/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

\ -

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: