РЕШЕНИЕ

С присъда№ 17/8.04.20 Юг. по НОХД№163/2010г., Окръжен съд-Пазарджик е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г.. К. ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода до 13.07.2006 г. в гр. Б. е открил паметници на културата с „особено висока научна стойност, както следва:

-Монета, сребърна, антична, старогръцка, статер на остров Т. (vi-vb.np.Xp.), с типовете силен отвлича нимфа/вдлъбнат квадрат (сечена в Т. през IVb. Пр. Хр..), автентична, добре запазена, окислена на стойност 500 лв;

М. , сребърна, антична, старогръцка, статер на град М., Т. , период VIII по Е. Ш. Г. (ок.386/5 -348/7г. пр. Хр.), с типовете кон в скок наляво, лоза в квадратна рамка, околовръст магистратското име МЕТРОДОРОС, автентична, добре запазена, окислена на стойност 1500 лв;

М. , бронзова, антична, древнотракийска, на одриския династ Х. , сечена в началото на ivb.np.Xp., автентична, много добре запазена, окислена, с равномерна тъмна пати, консервирана на стойност 1000 лв;

М. , сребърна, елинистическа, тетрадрахма с типовете и името на диадоха Л. , сечена в град Л., М. М. (297/6282/1 г.пр. Хр.), автентична, добре запазена, окислена- на стойност 500 лв;

М. , сребърна, тетрадрахма, постумна, с типовете и името на селевкидския владетел С. I Н. (312-281 г.пр. Хр.), сечена в следи от износване, окислена - на стойност 250 лв;.

-Монета, бронзова, елинистическа, на древнотракийския династ А. (Ш.), автентична, много добре запазена, окислена, с равномерна тъмнозелена патина, консервирана на стойност 500 лв;.

-Монета, бронзова, римска, сестерций на А. , съпруга на Г. , брат на император К. I (41-54 г.), автентична, много добре запазена, с кафява патина, консервирана - на стойност 1000 лв;

М. , бронзова, късноримска, на император К. I (306-337 г.), с реверсен тип Constantiniana Dafne, автентична, много добре запазена - на стойност 120 лв;

М. , бронзова, древна местна имитация на късноримски монети на император К. I (306-337 г.) от типа две изправени В. , помежду им олтар, автентична, добре запазена, окислена - на стойност 50 лв;

М. , бронзова, късноримска, на цезар Д. (335-338 г.), автентична, добре запазена, окислена - на стойност 100 лв;.

-Гривна, желязна, средновековна (X.), с овална форма (диам. 115х97мм), изработена от лента с шир. 25мм и деб. 4мм, затворена с ковашка заварка, автентична, много добре запазена, на стойност 10 лв;

М. , желязна, средновековна (X.), с „V"- образна форма, с тясна работна част и глава с правоъгълен отвор за дървена дръжка, изработена чрез изковаване,с размери: дълж. 265мм; ш. 1 ООмм; диам. отвора,43х30мм., автентична, много добре запазена - на стойност 30лв;

К. , желязна, средновековна (X.), с дъговидна форма, изработена чрез изковаване; работещото острие е във формата на човка; на обратната страна главата е с ромбовидна форма и леко издължено тяло на чука; отворът за дръжката е с овална форма,с размери: дълж. 245мм; ш. 30x70 мм.,автентична, много добре запазена - на стойност 60 лв;.

-Два броя белове (прави лопати) с железен обков, средновековни (X.), с „V" образна форма, изковани от двойно прегънати железни пластини, служещи за окантване на дървените средни работни части, е размери: дълж. 270мм; ш. 100х75мм; шир. на обкова - 35мм., автентични, много добре запазени - на стойност 70 лв;

- К. , желязна, средновековна (X.), с дъговидна форма, изработена от масивен дебел слитък чрез изковаване; овалният отвор за дървената дръжка е напречно изработен с два чифта изковани отгоре и отдолу релефни уши, с размери: дълж. 37мм; ш. 55мм; диам отвора 38мм; деб. 16мм.,автентична, много добре запазена, на стойност 60 лв;

М. , желязна, средновековна (X.), двурога, изработена от масивен слитък чрез изковаване; в напречната част - отвор с овална форма за дървената дръжка, с релефни горни и долни уши, с размери: обща дълж. 315мм, ш. 150мм, автентична, добре запазена-на стойност 60 лв;

Д. броя щанги, железни, средновековни (X.), с издължена правоъгълна форма, в единия си край - с прегънат под прав ъгъл шип, другият край е оформен като харпун ,използвани към рала или други земеделски сечива за обработка на почвата, с размери: дълж. - 420х50мм; 3 10 х 40 мм. автентични-за 50 лв., на ОБЩА СТОЙНОСТ 5860 лв. /пет хиляди осемстотин и шестдесет лева / и в продължение на две седмици /13.VII.2006r. - 28.VII.2006r./ съзнателно не е съобщил за това на властта, поради което и на основание чл. 278а ал.2 вр. ал.1 от НК (ДВ, бр. 26 от 2004г.) /отм. ДВ., бр. 27 от 2009г./, вр. чл.2 ал.1 вр.чл.54-НК, го е ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на 5000( пет хиляди) лв., платима по сметка на бюджета на Съдебната власт.

На основание чл.53 ал.2 б."а" НК, е ОТНЕТ в полза на Държавата предметът на престъплението, както следва:

Монета, сребърна, антична, старогръцка, статер на остров Т. (Vl-VB.np.Xp.), с типовете силен отвлича нимфа/вдлъбнат квадрат (сечена в Т. през IVB.np.Xp.), автентична;Монета, сребърна, антична, старогръцка, статер на град М., Т. , период VIII по Е. Ш. Г. (ок.386/5-348/7г.пр. Хр.), с типовете кон в скок наляво/лоза в квадратна рамка, околовръст магистратското име МЕТРОДОРОС, автентична; М. , бронзова, антична, древнотракийска, на одриския династ Х. , сечена в началото на IVe.np.Xp., автентична, много добре запазена, окислена, с равномерна тъмна патина;Монета, сребърна, елинистическа, тетрадрахма с типовете и името на диадоха Л. , сечена в град Л., М. М. (297/6-282/1 г.пр. Хр.), автентична;Монета, сребърна, тетрадрахма, постумна, с типовете и името на селевкидския владетел С. I Н. (3 12-281 г.пр. Хр.), сечена в столицата на С. , град С., през 2852275г..пр. Хр., автентична, със следи от износване, окислена;Монета, бронзова, елинистическа на древнотракийския династ А. (Ш.), автентична, много добре запазена;Монета, бронзова, римска, сесгерций на А. , съпруга на I Г. , брат на император К. I (41-54 г.), автентична;Монета, бронзова, късноримска, на император К. I (306-337 г.), с реверсен тип Constantiniana Da Inc. автентична; М. , бронзова, древна местна имитация на късноримски монети на император К. I (306-337 г.) от типа две изправени В. помежду им олтар, автентична;Монета, бронзова, късноримска, на цезар Д. (335-338г.), автентична;Гривна, желязна, средновековна (X.), с овална форма (диам. 115х97мм), изработена от лента е шир. 25мм и деб. 4мм, затворена с ковашка заварка, автентична;Мотика, желязна, средновековна 14-18в./ с V-образна форма, с тясна работна част и глава с правоъгълен отвор за дървена дръжка, изработена чрез изковаване, с размери;Кирка-чук, желязна, средновековна (X.), е дъговидна форма, изработена чрез изковаване; работещото острие е във формата на човка; на обратната страна главата е с ромбовидна форма и леко издължено тяло на чука,автентична;Два броя белове (прави лопати) с железен обков, средновековни (X.), с „V" образна форма, изковани от двойно препънати железни пластини, служещи за окантване на дървените средни работни части,автентични; К. , желязна, средновековна (X.), с дъговидна форма, изработена от масивен дебел слитък чрез изковаване; овалният отвор за дървената дръжка е напречно изработен с два чифта изковани отгоре и отдолу релефни уши,автентична;Мотика, желязна, средновековна (X.), двурога, изработена от масивен слитък чрез изковаване; в напречната част - отвор с овална форма за дървената дръжка, с релефни горни и долни уши,автентична;Два броя щанги, железни, средновековни (X.) с издължена правоъгълна форма, в единия си край - с препънат под прав ъгъл шип, другият край е оформен като харпун, използвани към рала или други земеделски сечива за обработка на почвата-всички на съхранение в НИМ при БАН-гр. София.

ОСЪДЕН е поде. Г. К. да заплати по сметка на бюджета на Съдебната власт- 1834 лева разноски по делото за експертиза.

Против присъдата са постъпили:

-П. от Окръжна прокуратура-Пазарджик с искане да се наложи по-тежко наказание-лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.ЬНК, съответстващо на тежестта на деянието и личността на извършителя КРЪСТЕВ.

-Жалба от адв. П. на поде. К. , с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е да бъде отменена и подсъдимия признат за невинен.

Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на осн.чл.314-НПК, провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Предвиденото наказание по чл.278а ал.2-НК, в редакцията му от 2004г.- лишаване от свобода до две години или глоба от 1000 лв. до 5000 лв., съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1т. 1-НПК е диктувало, съставът на съда да бъде само от един съдия, докато делото е разгледано от съдия и двама съдебни заседатели. Допуснато е процесуално нарушение, което не е съществено, в какъвто смисъл е и съдебната практика на ВКС-Р№765/25.02.2005г. по НОХД№391/2004г. и Р№50 по НОХД№734/2008г.-1н.о.

О. фактическа страна е прието, че поде. Г. К. живее в гр. Б.. И. е сред съгражданите си с прякора „Б.". Към инкриминирания период от време-2006г., държал под наем заведения-пицария „Д.", ресторант на плажа "Т." край Б. и кафене в центъра на Б.

По повод сигнал в ОД МВР Пазарджик, че поде. К. през м.март 2006 година в гр. П. е извършил приготовление към убийство, в дома му на ул. Стоян Ш. № 5 в гр. Б., на 28.07.2006г. е извършено претърсване в присъствие на поемни лица, където са открити на различни места множество монети и сечива.

В дневната, намираща се на първия етаж от къщата, върху масичка са открити монети, поставени в самозалепващи се пликчета. Такива пликчета са намерени и върху хладилника, като в някои от тях били поставени и бели листчета с цени.

В гаража, укрити в метален фенер, са намерени множество монети, а в панер- монети, ножчета, фигурки. В найлонов чувал поставен в щайга, са открити сечива.

Под легло в една от стоите бил намерен голям сак, в който имало металотърсач.

Всички вещи, намерени в дома и гаража на поде. К. , били описани в протокол за претърсване и изземване.

Св. Ееорги Я. в извършеното претърсване и историк по образование заявил на колегите си, че вероятно намерените монети и вещи са антични. Основание за това му дали сечивата, които били покрити с патина. На св. Д. пък му направило впечатление, че в библиотеката на дома имало много нумизматична литература, както и два каталога на С. Били открити уреди за почистване на монети-вакса, машини.

Намерените в дома и гаража на поде. К. монети и предмети били поставени в найлонови самозалепващи се пликчета, описани подробно в протокола. Поставени в плик и описани в протокола били и два метални предмета, единият в квадратна форма с инкрустирана звезда, а другият с овална форма.

На запитване от къде има тези монети и предмети подсъдимия заявил, че са от баба му, като в протокола собственоръчно отразил, че са негови и не ги предава доброволно.

Протоколът от процесуално следственото действие бил надлежно одобрен с определение от 29.07.2006 г. постановено по ЧНД № 1774/2006 г. на PC- Пазарджик.

Срещу К. е образувано ДП№ 179/2006г. на ОД МВР Пазарджик и преписка вх. №2358/2006г. на РП-Пазарджик и повдигнато обвинение за престъпление по чл.117 ал.2 вр. ал.1 от НК. С Постановление от 13.09.2006г. на основание чл.216 ал.2 вр.чл. 199-111IK. са отделени в нова преписка материалите относно иззетите монети и предмети при претърсването от 28.07.2006г., тъй като са движими паметници на културата и че следва да се извърши проверка с цел събиране на достатъчно данни за евентуално извършено административно нарушение от К. по Закона за паметниците на културата и музеите.

На 18.10.2006 година е внесен обвинителен акт срещу поде. К. за престъпление по чл.117 ал.2 вр. ал. 1 -11К и чл. 172а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.2 вр.ал.1-НК вр. чл.35 и чл.70 и 71 от Закона за авторското право и сродните му права, както и срещу втори подсъдим-Г. Стефанов за престъпление по чл.339 ал. 1 от НК. В обвинителния акт били посочени наред с останалите веществени доказателства и тези-движими паметници на културата и металотьрсач.

С присъда от 11.05.2007г. по НОХД 2295/06г., РС-Пазарджик признал поде. Г. К. за виновен за извършени престъпления по чл.117 ал.2 вр.ал.1-НК и чл.172а ал.2 вр.ал.1 НК. За първото- на основание чл.78а ал.1 НК бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. За деянието по чл. 172а ал.2 вр. ал.1 вр.чл. 18 ал.2 вр.ал.1 от НК е наказан с глоба от 650 лева в полза на държавата.

Съгласно чл.11 ал. З от Закона за паметниците на културата и музеите/отм.бр. 19/13.03.2009г./-„движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията, въз основа на оценка извършена от експертно- оценителната комисия на музея, се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и на паметниците на културата, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценката се определя с наредба на министъра на културата".

Въпреки, че в Б. нямало регионален музей, а само музейна сбирка, подс. К. решил да декларира като собствени иззетите му монети. На 7.08.2006г. се обърнал за регистрация към св. Л. на музейната сбирка в гр. Б., който приел писмената молба на подсъдимия, въпреки, че същата не била придружена от нумизматичната колекция, нито пък имала оценка от експертно-оценителна комисия. Въпреки това св. Р. съставил акт № 10 и го предал на КРЪСТЕВ.

По започналата проверка по преписка №3016/06 год., на 05.12.2006г., св. Р. бил извикан да даде обяснения.

На 14.03.2007г., материалите по преписката били изпратени по компетентност на Министерство на културата, в постановлението на което било посочено, че К. е извършил административно нарушение, тъй като не е изпълнил своевременно изискванията на чл.1 1 ал. З и чл. 14 ал.1 от ЗПКМ/отм./. С молба от 06.02.2008 година до РС-Пазарджик по НОХД 2295/06г., К. поискал да му бъдат върнати иззетите от гаража и жилището му в гр. Б. при претърсването на 28.07.2006 г. веществени доказателства.

С определение по реда на чл.306 ал.1т. 1 и 4-НПК, в закрито заседание от 25.03.2008г. по НОХД 2295/06г., PC- Пазарджик, е постановил връщане на веществените доказателства на поде. К. , негова собственост, иззети с протокола за претърсване и изземване от 28.07.2006 год.

Впоследствие му бил върнат металотърсача, но не и монетите и вещите.

Ст.н.с. д-р Б., ст.н.с. д-р Б. по антична нумизматика при НАИМ-БАН и ст.н.с д-р К. по средновековна нумизматика- НАИМ-БАН-Велико Т. , са дали заключение относно нумизматичните материали, намерени и иззети от дома на поде. К. , както следва:

В ПЪРВИ РАЗДЕЛ, подробно са описани 154 бр.монети.

Във ВТОРИ РАЗДЕЛ, са описани 20 бр.археологически материали.

Открити са и 4 бр. съвременни фалшификати.

Вещите лица сочат в заключението си, че основната част от описаните в експертизата археологически и нумизматични материали са АВТЕНТИЧНИ и ги определят като археологически културни ценности с „национално значение", по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство/действащ в момента/ и като такива представляващи публична държавна собственост.

Част от описаните в експертизата археологически културни ценности имат ясни следи-полепнала пръст и хетерогенни наслоения/патина/, недвусмислено сочещи, че те са били изкопани от земята, вероятно след откриването им е помощта на металотърсач, което е станало в хода на незаконни археологически проучвания, извършени на територията на страната. При изваждането им, са настъпили значими разрушения на културните останки, което е невъзвратимо, защото е премахната възможността за научно изследване.

Вещите лица изясняват също, че комплект археологични културни ценности( №№9-15-от раздел втори), а именно- гривна- желязна, мотика-желязна, кирка-чук- желязна, 2 бр. белове (прави лопати) с железен обков, кирко-брадва- желязна, мотика- желязна, 2 бр. щанги-железни, представляват средновековна колективна находка от железни земеделски сечива, датирана в периода XIV-XVIII в. Тези археологични културни ценности произхождат от територията на неизвестно средновековно селище. Според експертите, много рядко се откриват толкова добре запазени оръдия на труда, като е възможно сечивата да са били използвани и в рудодобива. Със сигурност, колективната находка е намерена с помощта на металотърсач и в хода на незаконни иманярски дейности, тъй като предметите са непочистени, е пръст по повърхността и силно корозирали.

Дават заключение, че от представените за изследване общо 170 бр.предмети с:

- нумизматична ценност са 154 броя. -с археологическа ценност- 16 броя.

Общата сума, на която възлизат оценките на всички движими културни ценности, е 1 1359.50 лева, като за нумизматичните ценности стойността е 10 784 лв., а за археологическите-575.50 лв.

Според допълнителна съдебна нумизматична и археологическа експертиза, описаните археологически културни ценности представляват интерес за българската историческа, археологическа и нумизматична наука и имат културно историческа стойност, която би им позволила да участват в музейни експозиции и временни изложби.

С „ОСОБЕНО ВИСОКА НАУЧНА, ЕКСПОЗИЦИОННА и ОБЩЕСТВЕНА ЗНАЧИМОСТ" се отличават движимите паметници на културата, касаещи монетите с номера 1-3, 5-7, 9, 38, 39, 43, а от Раздел П-предметите с номера 9-15, представляващи средновековна колективна находка от железни земеделски сечива, датирана в периода XIV-XVIII век-стр.154-167 и 170-171 от ДП.

Според вещите лица иконографските, стиловите и технологичните им характеристики, както и датировката им, конституират инкриминираните монети и предмети като движими културни ценности, по смисъла на чл.2 от новия Закон за културното наследство, в сила от 10.04.2009 година и отговарят на определението „движими паметници на културата" по отменения Закон за паметниците на културата и музеите(чл. З).

Вещите лица подробно описват тези монети в раздел ПЪРВИ, както

следва:

№ 1 Монета, сребърна, антична, старогръцка, статер на остров Т. (VI-VB.np.Xp.), с типовете силен отвлича нимфа/вдлъбнат квадрат (сечена в Т. през IVB.np.Xp.), автентична, добре запазена, окислена на стойност 500 лв.;

№ 2 Монета, сребърна, антична, старогръцка, статер на град М., Т. , период VIII по Е. Ш. Г. (ок.386/5-348/7г.пр. Хр.), с типовете кон в скок наляво/лоза в квадратна рамка, околовръст магистратското име МЕТРОДОРОС, автентична, добре запазена, окислена на стойност 1500 лв;

фактите, са били спазени процесуалните правила относно проверка и оценка на доказателствените източници, като приетите за установени фактически положения не се основават само на едни доказателства, а са третирани всички имащи отношение към предмета на доказване. В този смисъл, Окръжният съд е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквито са изискванията на НПК, т.е. при спазване изискванията на чл.14 ал.1-НПК, като доказателствените източници са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, а изведените факти правилно са отнесени към приложимата правна норма. Посочено е, защо не се възприемат фактическите и правни доводи на защитата, като крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на първостепенният съд и неговото вътрешно убеждение, не са опорочени. Извършен е цялостен, обективен и задълбочен анализ на доказателствените материали и затова отговорите на съда по решаващите изводи, относно наличието на съставомерни признаци, е убедителен. Бдително е отговорено на възраженията на защитата, правнорелевантните факти са описани пълно и въз основа на тях са изведени правните изводи. Ето защо, упрекът за едностранчив и избирателен подход при обсъждане на доказателствената съвкупност, рефлектирал върху доказателствено-оценъчната дейност на съда, е лишен от основание. Достигната е обективната истина и е даден убедителен отговор на доводите на страните в процеса. В тази връзка, изводите на Окръжния съд се споделят от въззивната инстанция, респ. оплакването за необоснованост на съдебния акт е лишено от основание.

Съгласно чл. З от Закона за паметниците на културата и музеите/меродавен към инкриминирания период/-,, паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна или културна стойност и притежава обществена значимост', диктуващо необходимостта от защитата им. Затова, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 278а ал.1 от НК криминализира този, който е открил паметник на културата или друга ценна историческа находка, но в продължение на две седмици, съзнателно не съобщи на властта.

Не се спори, че описаните монети и предмети са намерени в жилището и гаража на подсъдимия при извършеното претърсване на 28.07.2006г., без да е налице някакво доброволна съпричастност от негова страна. Не е без значение, че са открити множество предмети, представляващи движими паметници на културата, без този процес да може да се реализира в къс период от време. Откриването и събирането им изискват предварителни знания и проучвания, издирвания, свързано е с набавяне на специализирана литература и технически средстваметал отърсач, време за търсене- всичко това осъществено конфиденциално. Монетите и сечивата са били анализирани и квалифицирани според тяхната нумизматична и историческа стойност, като се има предвид и факта, че част от тях съдържат ясни следи от пръст и пати на, недвусмислено показващи, че са изкопани от земята след откриването им с метал отърсач. Част от тях са претърпели консервационно-реставрационна намеса, с поставени листчета хартия с цена-индиция, че са били подготвяни за продажба. Всичко това изисква сериозна организация и преднамереност в действията и изключва случайност.

Вярно е, че експертните заключения не са доказателствено средство, но съчетани с останалата доказателствена съвкупност, те дават вярната основа за очертаване правната рамка на деянието осъществено от подсъдимия. В тази връзка, предметът на престъплението е достатъчно индивидуализиран, съответстващ на определението за паметник на културата и изводите на съда не са произволни. Заключенията на вещите лица/първоначалното и допълнителното/ са обективни, достатъчно пълни, обосновани и не възниква съмнение за тяхната правилност, при съблюдаване на целия доказателствен материал Д. са интерпретирани компетентно от експертите и установяват по категоричен начин особено високата научна стойност на подробно коментираните артефакти. Вещите лица са посочили, че по част от тях има ясни следи от полепнала пръст и хетерогенни наслоения /патина/ установяваща, че са изкопани от земята. Наличието на металотърсач, специализирана литература, средства за реиновирането им с цел- търговски вид са индиции, че дейността е осъществявана преднамерено и целенасочено. Още повече, че регионът, в който живее К. представлява съкровищница на древни монети от световно значение, тъй като там се намират многопластови археологични обекти, които всяка година се провеждат международни археологически изследвания. Консервационно-реставрационна намеса за част от артефактите е довела вещите лица до експертното убеждение, че са изкопани от земята в хода на незаконни археологически разкопки, като по този начин невъзвратимо е премахната възможността за научното им изследване.

Събраните убедителни и непротиворечиви доказателствени средства- показанията на свидетелите- П. , К. , Я. , А. , А. и С. , подробно обясняват при какви обстоятелства са намерени и иззети монетите и металните предмети от жилището на поде. К. , подробно описани в протокол за изземване от 28.07.2006г.-л.69 от дознание по ЗМ-179/2006г. на ОДП-Пазарджик, одобрен от съдия при РС-Пазарджик-л.72 и фотографирани. Показанията на разпитаните свидетели са оценявани с оглед действителният им смисъл и са относими към предмета на доказване. Доколкото е имало несъответствия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, те са изяснени по предвидения процесуален ред, включително и чрез очна ставка между подсъдимия и св. Я./-л.59 стр.2 от съдебното следствие/. Изложени са съображения, кои се приемат за достоверни, защо не се цени казаното от подсъдимия. Последното е отхвърлено поради изолираността му от останалия доказателствен материал, като е вярна оценката, че съдържанието му съответства единствено на възприетата позиция на отричане авторството на деянието, но дотолкова.

Не е пренебрегнато обсъждане обясненията на подсъдимия, че -„всички намерени в домът му монети са наследство от родителите му, а сечивата са били предназначени за скраб, нямал представа откъде са събрани, едва след смъртта на баща му- починал през м.август 2004г., започнал да проявява интерес към монетите, да се снабдява с книги и каталози. Никога не се бил занимавал с иманярство, а металотърсача бил закупен за негови познати от М.

Точна е оценката, че съдържанието на тези обяснения съответства единствено на възприетата позиция на отричане авторството па деянието, поради което те основателно не са кредитирани. Явно е, че осмислянето на последиците е засилило потребността у подсъдимия да се защити и подклажда необходимостта да се дистанцира от инкриминираната деятелност, измествайки или отричайки ролята си в същата. Събраните и цитирани доказателства обаче са достатъчни за извод, че К. е автор на инкриминираното деяние, формират един единствен непротиворечив извод относно начина на извършването му, осъществен именно от него. Гласните доказателствени средства са последователни, добросъвестни и казаното от тях е стабилна основа върху която могат да се градят изводи за виновността му. Вярно, във връзка с проведената акция, свидетелите-полицаи са преки очевидци само на намирането на монетите и сечивата в дома на подсъдимия, като за съставомерността на деянието е необходимо да се установи „откриването" им. Информация в тази насока може да бъдат почерпена от самия вид на монетите, събраната литература, ситуирането им в найлонови пакетчета, наличието на металотърсач, укриването им на различни места в дома и гаража на подсъдимия-напр. в метален фенер. Прочее, становището на експертизата по никакъв начин не може да бъде пренебрегнато, без казаното от специалистите в тази насока да представлява свидетелско показание. Експертите са интерпретирали намерените веществени доказателства от научно-експертна гледна точка и в тази насока са възпроизвели изводите си. Ето защо, за първоинстанционният съд не е липсвало основание да обоснове съдебният акт върху тези данни. Стремежът на защита да разграничи подсъдимия от инкриминираното деяние, не издържа на групата от доказателства, посочени по-горе, които установяват неговото участие. Защитната теза цели да създаде невярното убеждение, че всичките монети и сечива,

К. е получил в наследство от своите наследодатели, но тя не може да бъде приета за меродавна, тъй като посочените преки и косвени доказателства и доказателствени средства, които не са оскъдни или противоречиви, дават необходимата информация за обосноваване на извод за виновно извършено от страна на подсъдимия деяние по чл.278а от НК/стар/. Съобразно тяхната взаимна обвързаност и цялост, могат да се градят решаващи изводи за виновността на подсъдимия. Свидетелите не са заинтересовани, напротив, всеки един от тях възпроизвежда собствените си виждания по самото извършване на деянието, те взаимно се застъпват и допълват в зависимост от това, кой какво е наблюдавал и на какви факти е станал очевидец, последователни и логични са. Те не могат да бъдат пренебрегнати и са достатъчни за доказване вината на подсъдимия. Противното би означавало безкритично да се приеме версията изложена от подсъдимия за истинска, за сметка на обвинителните доказателства, което въззивната инстанция не споделя. Между впрочем, макар и да нямат характер на „обяснения", още в протокола от 28.07.2006г. подсъдимия е отразил, че намерените и иззети вещи са негова собственост. При наличие на визираните доказателства, не може да става дума за превратното им ценене, понеже те изясняват деянието в неговата цялост и вината на КРЪСТЕВ. Даващо основание и на ПАС да стигне до извод, че фактическото обвинение е доказано по несъмнен начин, като наличния док.материал може да формира едно единствено и непротиворечиво заключение относно авторството на деянието, начин на извършване и конкретното участие на подсъдимия в него О. наличната доказателствена съвкупност в нейната логическа връзка и обвързаност, не може да се приеме, че присъдата е необоснована.

Била е проверена версията на подсъдимия, че се е отнесъл към св. Р. на музейна сбирка към читалище"С." гр. Б..

По инициатива на въззивната инстанция, бяха изискани от 114 "Св. Св. К. и М. гр. Б., акт№ 10 и дневника, където би трябвало да е вписан същият. О. получения отговор става ясно, че А. /7.08.2006г., не се пази в читалището и не е регистриран в изходящия и входящ дневник-също приложени. Изпратена е само ксерокопие от молбата на К. от 7.08.2006г., която също не е заведена във входящия дневник със следния текст-„Притежавам нумизматична сбирка от антични монети, за което уведомявам писмено и устно уредника на музейна сбирка гр. Белово".

Според настоящият съд, това е била целенасочена и преднамерена стъпка, е демонстрирано квази-намерение за регистрация на колекцията, маскиращо истинското такова-подготовката й за отчуждаване с комерсиална цел.

На първо място, подсъдимия е заявил пред св. Р., че е член на нумизматично дружество/клуб/ в гр. П.. О. от самия него в обясненията му на л.62 стр.2-л.63 от съдебното следствие пред първоинстанционният съд, съзнавайки, че елементарната проверка ще установи неистинността на едно такова твърдение. Поискал е от Р. , писмено да удостовери притежание на нумизматична сбирка, без въобще да му я е показвал. Последния, понеже не е бил достатъчно компетентен, му е издал акт№10/7.08.2006г., в смисъл, че К. е член на нумизматичен клуб и притежава нумизматична сбирка. Радин, позовавайки се на твърдението на подсъдимия, доверявайки му, е издал въпросния документ, без това да установява истинско намерение за регистрация на колекцията от страна на К. , а само декларативно такова. Знаел е редът по който това трябва да стане, но ниската стойност на престация от страна на държавата, го е мотивирала само да имитира псевдо-активност, предпочитайки конюнктурата на „черния пазар". Заявяването й пред св. Р. не е такова пред съответен орган, а маскиращ истинските му намерения ход, поради щото инициативността на подсъдимия в указаната насока следва да се рециприра като имитация на активност, с цел изграждане на алиби.

ПРАВНА СТРАНА:

Чл. 11 ал. З-ЗПКМ/отм./ гласи, че движимите паметници на културата, собственост на физически и юридически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията, въз основа на оценка извършена от експертно-оценителна комисия на музея, се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и на паметниците на културата, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценка се определя с наредба на министъра на културата/№ 1/28.01.2005г./

В чл.2 ал.1 от Наредбата също е възпроизведен текста, че всяко юридическо или физическо лице, собственик на движим паметник на културата, подава декларация по образец, съгласно приложение№1 в най-близкия регионален или специализиран национален музей.

Според чл.14 ал.1 от ЗПКМ/отм./, лицата които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в СЕДМИЧЕН СРОК да съобщят за това в съответната община, кметство или най-близкия музей.

Въведеното изискване е, движимите паметници на културата, собственост на ФЛ и ЮЛ, освен да се ДЕКЛАРИРАТ от собствениците и да се PEI ИСТРИРЛТ от посочените музеи, като при регистрацията се извършва оценка от визирана в закона комисия.

Посоченото е криминализирано в разпоредбата на чл.278а от НК/стар/.

О. страна на защитата се възразява, че деянието не е съставомерно, защото според закона не се изисквало „деклариране", а то се вменявало в подзаконов нормативен акт, не било ясно, на коя власт следва да съобщи-общинска, държавна.

Възражението е неоснователно

О. данните по делото е видно, че подсъдимия не е изпълнил законово регламентираните изисквания, тъй като от откриването на посочените паметници на културата, в двуседмичен срок съзнателно не е съобщил това на властта. Регламентацията за декларирането е установена в чл. П ал. З КПКМ/отм./ и чл.2 ал.1 от Наредба№ 1 /28.01.2005г.-„най-близкия регионален музей или специализиран национален музей", какъвто статут НЧ "С.", музейна сбирка гр. Б., НЯМА. А чл.14 ал.1 от ЗПКМ/отм./ визира-„Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това в съответната община или кметство или на най-близките музеи".

По смисъла на Българския тълковен речник „откриване" е-„правя, укрива, установява нещо" и следва да се приеме, че терминът е „заложен" в закона като родово понятие. Подсъдимия твърди, че след смъртта на баща му ги е открил, установил и в този смисъл са станали негово достояние, държал ги е за себе си, укривайки ги. Св. Я. пресъздава казаното от подсъдимия в деня на претърсването-„На К. се зададе въпроса, чии са тези монети, той каза, че са негови. За сечивата в гаража каза, че ги е намерил...намерил ги на полето... Спомням си, че каза-намират се често". В очната ставка-л.59 стр.2 от съдебното следствие, потвърждава казаното му от подсъдимия в смисъл, че ги е намерил/подсъдимия/. Плюс това, коментира се вече, че от страна на подсъдимия е инициирана активност, в която е въвлечен и св. Р., без това да изчерпва изискванията на закона в регламентираната насока- да представи монетите в музей и им се извърши експертна оценка.

Акт№ 10 е издаден на 7.08.2006г., т.е. когато вече е осъществено процесуално-следственото действие от 28.07.2006г- претърсване и изземване на монетите и сечивата, оформено с протокол. Потвърждаващо се и от представеното пред ПАС ксерокопие от молбата на К. до „М."- Б. Именно в тази връзка, усилията на подсъдимия са били съсредоточени в изграждането на удобна защитна позиция, опитвайки се да ги регистрира ФОРМАЛНО-ОНЕВИНИТЕЛНО, без представянето им на компетентните власти и при липсата на експертна оценка за тяхната стойност. Завереното ксерокопие изискано от читалището в гр. Б. категорично опровергава становището на подсъдимия изразено в обясненията му на л.71 стр.2, че е отишъл при Р. преди претърсването сочейки-„че датата е сгрешена, вместо VI и VII е записано VIII". Е1апротив, ксерокопието на молбата доказва, че е сезирал Р. на 7.08.2006г., т.е. не ПРЕДИ, а СЛЕД претърсването, с цел да изгражда удобна защитна нему позиция.становено е от доказателствата по делото, че К. е предприел действия, за да може да си върне иззетите монети и предмети, съзнавайки добре какви такива е открил и незаконно е притежавал. Ето защо, неправдоподобно е обяснението му, че предметите намерени в гаража са били предназначени за скраб. На 02.11.2006г. същият е подал молба за връщане на иззетите паметници на културата, като е приложил към молбата А. № 10/07.0820()6г. издаден от св. Р.. Я. е, че действията му са продиктувани след изземване на артефактите от компетентните органи. В тази насока са и показанията на св. Р.. Е. , подсъдимият е искал „да заобиколи закона", като имитира активност за регистриране на монетите, но не в музей и без да е извършена експертиза за стойността им.

За да опровергае ценността на част от намерените монети, защитата е представила пред първостепенният съд-ксерокопия от каталог на българските монети и ксерокопие от монография на С. Т. касаеща О. царство и монетосеченето на градовете от югоизточното крайбрежие на Т. , в които е посочена монетата "Е.", визирана от експертите под№3 в експертизата. Защитата се позовава на графата-,,Данни за известните на съставителя на каталога количества монети от всеки тип/в броя/, където е посочено-„около 1 5".

С. да бъде подчертано, че цитираното не може да бъде прието за абсолютно, още повече, че съдържа елементи на вероятност и приблизителност-„около". Плюс това, налице е експертиза от компетентни специалисти, които с необходимата професионална вещина са оценили монетите, дали са им съответна научна стойност-„особено висока" и тя служи като надежден източник на информация, в който съдът няма основание да се съмнява и да не кредитира.

Всичко това води до несъмнения извод, че законът е приложен правилно, квалифициращ извършеното от подсъдимия деяние тю чл.278а ал.2 вр.ал.1-ПК/стар/, поради което изтъкваното от защитата основание за отмяна на обжалвания акт и оправдаване на К. , е неоснователно.

Взимайки повод от разпоредбата на чл.14 ал. З от ЗПКМ/отм./, че укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата, може да бъде обяснено поведението на подсъдимия за „спестяване" на същинско деклариране на „движимите паметници на културата" според изискванията на Наредба №1 от 28.01.2005г.

По приложението на чл.53 ал.2б."А"-НК.

Съгласно чл.53 ал.2 б."А"-Е1К-отнемат се в полза на държавата, вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено и б."Б"-придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване.

Според чл.14 ал. З-ЗПКМ/отм./, в случай, че лицата които са открили или намерили паметници на културата, не съобщят в СЕДМИЧЕН СРОК за това в съответната община, кметство или най-близкия музей, „предметите се изземват в полза на държавата". Отчитайки редакцията на чл.278а-Е1К, действала към момента на деянието/редакцията от д.в.бр. №26/2004г./, която не съдържа специален текст за отнемане на предмета на престъплението, то приложима е общата разпоредба на чл.53, ал.2, б. "а" НК, която се явява основание за отнемане на инкриминираните веществени доказателства-археологически паметници на културата, намиращи се на съхранение в НИМ при БАН-гр. София.

Окръжният съд е счел, че определението от 25.03.2008г. постановено по НОХД №2295/2006г. на Пазарджишкия PC, с което се връщат на К. веществените доказателства-вещи иззети с протокол за претърсване и изземване от 28.07.2006г., е нищожно и няма правна стойност.

Установено е, че с Постановление от 13.09.2006г. на РП-Пазарджик, на основание чл.216 ал.2 вр.чл.199- НПК, материалите са отделени в нова преписка, касаеща иззетите предмети при претърсването с протокол от 28.07.2006г. Следва да се сподели разбирането, че неправилно тези вещи са посочени в приложението на обвинителния акт по дознание №179/2006г. и преписка вх. № 2358/2006г. на РП- Пазарджик, като ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, тъй като още преди внасяне на обвинителния акт в съда и образуване на НОХД № 2295/2006 г., същите са били ОТДЕЛЕНИ в друга преписка.

Становището на защитата е, че деянието е несъставомерно, защото с отмяната на ЗПКМ и приемането на Закона за културното наследство, респ.п-ф№ 5 и 6, законодателя целял да извади всички колекции „на светло" и се прекрати черния пазар, като наказателната отговорност се снемала. Вярно е, че законът си поставя такива цели-да се регистрират частните колекции. Това обаче не подпомага тезата на подсъдимия. Разпоредбата на чл.14 ал.1 и 3-ЗПКМ/отм./ транслира коментираните предмети към собствеността на държавата. Плюс това, молбата за връщането им с адресат- Окръжна прокуратура-Пазарджик-л.194-195-ДП, с оглед изпълнение на процедурата по п-ф№5-6 от ПЗР на ЗКН, не доказва действително намерение за деклариране, а остава презумпция, поради което не могат да се черпят оправдателни основания в тази насока.

Относно предметите ИЗВЪН инкриминираните, които нямат особено висока научна или художествена стойност, с постановление от 21.12.2009г./л.201-207 от ДП/ прокурор в Окръжна прокуратура е отказал връщането им на поде. К. , като му е била указана възможността да обжалва постановлението по реда на чл.111 ал. З НПК. Постановлението не е обжалвано от подсъдимия и е влязло в законна сила, с последица-предадени са на Министерството на културата и в момента се съхраняват в

Националния археологически музей при БАН гр. С.. В този смисъл е отказано връщането им.

О. доказателствата по делото се установи, че коментираните монети и предмети, съгласно заключението на вещите лица са паметници на културата и имат особено висока научна стойност. К. , след като ги е открил и не е съобщил на властите за това в продължение на две седмици, е осъществил съставомерните признаци на деянието, за което е признат за виновен.

Деянието е осъществено и от субективна страна.

К. е знаел, че е открил предмети представляващи паметници на културата и съзнателно не е съобщил на властта в двуседмичен срок от откриването им. Съзнавал е всички съществени съставомерни факти на своето противоправно деяние, обуславящо общественоопасните му-характер и последици, но въпреки това, се е решил да го извърши.

Становището на Окръжният съд, че не може да се фиксира начална дата на откриване на "паметниците на културата" от поде К. , в това число и тези- с „особена висока научна стойност", поради което следвало да се приеме , че те са открити ДО 13.07.2006 г. и не е съобщено на властта за намирането на движимите паметници на културата в законоустановения срок от 14 дни, а именно до 28.07.2006г., не може да бъде споделено. В обвинителният акт абсолютно произволно, инкриминирания период е с начало- 1988г. С присъдата, Окръжният съд се е опитал да тушира фактологическия проблем, приемайки горепосоченото. Процедирайки по този начин, Окръжният съд е мултиплицирал посочения недостатък в обв.акт с нова не конкретика. Плюс това си е „спестил" и оправдателен диспозитив за началната година.

За установена начална дата на инкриминирания период следва да се счита 13.07.2006г., с оглед установените факти посочени по-горе.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Редакцията от д.в.бр.26/2004г. визира наказание- лишаване от свобода до две години или глоба от 1000 до 5000 лв.

О. една страна, ПзОС е посочил високата обществена опасност на деянието, предвид броя на монетите и сечивата предмет на обвинението, предишните осъждания на подсъдимия, негативните характеристични данни, високата разпространяемост на този вид престъпления, но от друга е наложил наказание по втората алтернатива, а именно ГЛОБА в максималния размер 5000 лв.

Следва да се подчертае, че Окръжният съд не дискредитирайки отегчаващите отговорността обстоятелства, в крайна сметка чисто декларативно е наложил по-лекото наказание-глоба, макар и във възможния максимум, без да изложи мотиви за това. Приетото от първия съд касаещо отегчаващите вината обстоятелства, влиза в противоречие с крайния резултат-за вида наказание. Но това само се маркира, предвид следното:

Съгласно решение № 27/19.02.2003г. по н. д. № 654/2002 г., I н. о на В КС, наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а НК, трябва да бъде преценявано към момента на извършване на деянието.

След като установената начална дата е 13.07.2006г., видно от приложената към делото справка за съдимост, към този момент подсъдимия е бил реабилитиран за осъждането си по присъда от 9.05.2002г. по НОХД№1804/2001г. на ПзРС, влязла в законна сила на 28.02.2003г., с която е осъден на глоба в размер на 300 лева. Внесена на 28.02.2003г. в банка „Биохим^-Пазарджик, както е отразено в самото свидетелство за съдимост-л.134-ДП. Ерго, към момента на инкриминираното деяние по настоящото дело, поде. К. е бил реабилитиран по право на 28.02.2004г., съобразно чл.86 ал.1т. З-НК и диктува приложението по настоящото дело на чл.78а от НК./по последващото осъждане- присъда№302/11.05.200г., същата е влязла в законна сила на 29.05.2007г./

В конкретния казус, няма съставомерни имуществени вреди за възстановяване, които да са предмет на обвинението.

Съобразно редакцията на чл.2 ал.2-НК вр.чл.54-НК, предвид превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства маркирани по-горе, следва да се фиксира глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата.

Приетото прави излишно обсъждането на протеста на прокуратурата.

В горния смисъл е необходимо да се измени атакуваната присъда, а в останалата част да се потвърди.

Ето защо

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда№17/8.04.2010 г. по НОХД№ 163/2010 г., на Окръжен съд-Пазарджик, както следва:

В ЧАСТТА ДОСЕЖНО началния период на инкриминираното деяние по чл.278а-НК/стар/, който да се счита-13.07.2006г., като признава подс. Г. за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА за този до 13.07.2006г.

Па осн.чл.78а ал.1 от НК, ОСВОБОЖДАВА подс. Г. от наказателна отговорност и му налага административно наказание във вр.с чл.2 ал.2НК -I'ЛОБА в размер на 1000 ЛЕВА в полза на държавата, която да се заплати по сметка на ПАС-Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.