РЕШЕНИЕ

Номер 122 Година 2.06.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД трети състав

На 31.05.2010 г.

В публично заседание в състав Председател Недялка Василева

Членове Христо Белев

Васил Гатов

Секретар Стефка Тошева

Прокурор К. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. В.

дело номер внохд. №207 по описа за 2010 година

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда №32/17.02.2010 год. постановена по нох д. №497/2009
го. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимите А. В.
А-. и С. Г. С. за виновни в това, че
16.06.2009 год. в гр. Х. в съучастие като извършители са
отнели чужди движими вещи - телевизор марка "ГО- 42 ГС 51-20,,;
мобилен телефон марка " Н. " модел 1100 и портфейл на обща
стойност 994 лв. от владението на А. Г. М-. с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
сила, а подсъдимия А. В. А. и при условията на
опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл. 29 ал.1 б. "а" и "б" и чл.55 ал.1 т. 1
НК за подсъдимия А.И. по чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл. 55
ал.1 т.1 НК за подсъдимия С. са осъдени както следва:
подсъдимия А-. три години лишаване от свобода, а

подсъдимият С. на две години лишаване от свобода.

Съдът е постановил подсъдимия А-. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален "строг" режим в З.

На осн.чл. 66 ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия С. за срок от четири години .

С присъдата, съдът е осъдил подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия А-., поради което обжалва същата с доводи за несправедливост на наложеното наказание и иска неговото намаляване.

Представителят на Апелативна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да потвърди обжалвана присъда като законосъобразна и справедлива.

Пловдивският апелативен съд проверявайки обжалваната присъда във връзка със становищата на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл.314 НК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава 27 НПК и по правилата на чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК /ред. към 28.05.2010 год./

Подсъдимите са признали вината си, всички обстоятелства по обвинителния акт от значение за деянието им. Защитата на жалбоподателя и на подсъдимия С. е предложила решаване на делото на база явно изразено самопризнание на извършеното от подсъдимите и пълно признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като са пожелали да не се събират доказателства за тези факти. Съобразно тези изявления на подсъдимите и техните защитници, съдът е разгледал и постановил обжалваната присъда по правилата на чл.372 ал.4 и чл.373 ал. З НПК, предопределили определяне на наказанията им при условията на чл.55 НК.

В рамките на признатите факти и изложеното в обстоятелствената част на обвинителният акт както страните, така и съдът следва /да преценят съставомерността на деянието към възведеното на подсъдимите обвинение, приложимата норма на материалния закон и дължимата санкция с приложението на чл.55 НК.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изградена въз основа на анализ на събраните по делото доказателства от досъдебното производство, тя не се оспорва от страните и въззивният съд не намира за нужно да я повтаря.

Подсъдимите са признали всички обстоятелства по обвинителния акт, които за от значение на съставомерността на инкриминираното деяние, като приетата фактическа обстановка съответствува на тези обстоятелства и съобразно тях въззивният съд намира, че материалния закон е правилно приложен.

Налице е квалифициращия признак опасен рецидив за подсъдимия А-. по чл.29 ал.1 б. "а" и "б" НК предвид осъжданията на подсъдимия с постановените определения за групиране на наказанията- определение от 15.12.2004 год.по

чнд. № 1088/2004 год. на Хасковския районен съд и определение от

11.12.2008 год. по чнд. № 3256/2008 год. на Бургаския районен съд, като по първото е определено общо наказание с приложението на чл.24 НК от една година и три месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 31.12.2004 год. , а общото наказание от шест месеца лишаване от свобода по второто определение е изтърпяно на

10.01.2008 год. с оглед на което не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК от излизането му от затвора.

Законосъобразно жалбоподателя и подсъдимия С. са признати за виновни, че от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 за подсъдимия С. и по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б."а" и "б" НК за подсъдимия А-., затова че на 16.06.2009 год. в гр. Х. в съучастие като извършители са отнели чужди движими вещи - телевизор марка " С- 42 С 51 -20" , мобилен телефон марка "Нокиа,, модел 1100 и портфейл на обща стойност 994 лв. от владението на А. Г. М-. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а подсъдимия жалбоподател А-. и при условията на опасен рецидив.

Деянието е осъществено при пряк умисъл с целени и настъпили обществено- опасни последици.

При индивидуализацията на наказанието наложено на подсъдимите за извършеното от тях престъпление първоинстанционния съд е определил същото съобразно разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК съответно за подсъдимия С. от две година лишаване от свобода и три години лишаване от свобода за подсъдимия А-.. Настоящият съд намира, че не е налице при определяне на наказанието за подсъдимия А-. очевидно несъответствие на така определената санкция от съда на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Няма обстоятелства от значимите, което да са подценени или тяхната оценка да е във вреда на подсъдимия А-..

К. се за личност със завишена обществена опасност предвид
предишните осъждания подсъдимия А-., невключени в
квалификацията на деянието, като съдът е отчел всички
обстоятелства имащи значение при индивидуализация на
наказанието. По- ниско по размер наказание би било в разрез с
разпоредбите на чл.35 ал. З и чл.36 НК, би означавало пренебрегване
принципите на справедливостта и не ще спомогне за осъществяване
целите на специалната и генерална превенция.

Първоинстанционният съд е проявил достатъчна снизходителност определяйки наказание от три години за подсъдимия А-. отчитайки, че този размер на наказанието ще изолира същия за един по продължителен период от време от обществото, за да осъзнаят санкцията на закона и да се въздържат в бъдеще от подобен род деяние. При определяне на наказанието за този подсъдим, съдът е отчел както неговия по-малък принос в инкриминираното престъпление, така и връщането на отнетите вещи и от друга страна негативната характеристика за същия. Не без значение при определяне на размера на наказанието е и проявената упоритост от двамата подсъдими при осъществяване на деянието и причинените леки телесни увреждания на пострадалия св. М-..

Е. защо правените доводи в жалбата за намаляване на размера на наложеното наказание за подсъдимия А-. са неоснователни.

Следва да бъде посочено, че при приложението на чл.66 ал. 1 НК за подсъдимия С., съдът следва да посочи в присъдата, че определения изпитателен срок започва да тече от влизането на присъдата в сила, което съдът е пропуснал да спори.

По изложените съображения обжалваната присъда като законосъобразна обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.338 НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №32/17.02.2010 год. постановена по нох д. №>497/2009 го. на Хасковският окръжен съд.

Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението.