РЕШЕНИЕ Номер 112

15 май 2010 г., гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Първи наказателен състав

На 13 май 2010 година

В открито заседание в Председател ЮЛИАН РУСЕНОВ
състав: Членове ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ИВАН РАНЧЕВ

Секретар Нина Стоянова

Прокурор Марина Белчева
Сложи за разглеждане докладваното от съдия И. Р.

ВНД дело номер 199 по описа за 2010 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НП С.

С присъда №46 от 09.04.20Юг. по нохд №1411/2010 г. състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Д. Н. Н. за виновен в това, че на 30.03.2010 г. в гр. С., Пловдивска област е предложил и дал дар - сума от 40 лева, както следва: 1 банкнота с номинал 20 лева серия № БВ 5464195, 1 банкнота с номинал 10 лева и серия № АО 0640024 и 1 банкнота с номинал 10 лева със серия № АО 3881719 на длъжностно лице - К.М.Ш.-. - държавен служител категория Е на длъжност полицай в "О." група "Опазване на обществения ред и превенция" при РУ на МВР С. , изпълняващ функции по контрол на ЗДвП, съгласно Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, за да не извърши действия по служба - вменените му задължения по чл.189 ал. 1 от ЗДвП, И. №1 з2295 от 08.12.2006 г. на МВР и Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, поради което и на основание чл. 304, ал.1, пр.1 и 3, вр. чл. 55, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК го е осъдил на "П." с пробационни мерки - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, "Задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, "Безвъзмезден труд в полза на

обществото" - 100 часа годишно в рамките на 1 година, както и на "Г." в размер на 1000 лв.

На основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б."в" от НК, съдът е отнел в полза на държавата паричната сума предмет на престъплението.

Против присъдата в рамките на законоустановения срок е подал въззивна жалба адв. Ц.К. - защитник на поде. Н., който я намира за несправедлива единствено по отношение на определения размер на кумулативното наказание "Г." от 1000лв., тъй като не е съобразен с имущественото му състояние и семейно положение. В тази връзка иска от въззивния съд да измени присъдата, като намали размера на така наложеното наказание.

Представителят на АП-Пловдив в съдебно заседание изказа становище, че подадената жалба е неоснователна, а постановената първоинстанционна присъда като обоснована, законосъобразна и правилна да бъде потвърдена.

Подсъдимият Н. не се явява редовно призован и съобразно изискванията на чл.329, ал.2 от НПК беше представляван от своя защитник - адв. К,. който заяви, че поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Делото е било образувано пред Пловдивския окръжен съд по внесен обвинителен акт срещу поде. Д. Н. Н. за извършено престъпление по чл.304, ал.1, пр.1 и пр. З от НК.

След даване на ход на делото по искане на подсъдимия и неговия защитник, първоинстанционният съд е допуснал предварително изслушване на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

На основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът е установил, че направеното от поде. Н. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия съдебният състав е приел за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, според която поде. Н. е осъждан три пъти за умишлени престъпления от общ характер, по които е реабилитиран по право.

На 30.03.2010 г. след полунощ Н. управлявал в гр. С., Пловдивска област лек автомобил "БМВ 318" с ДК № РВ 3925 СН. В района на ул. ". по посока "Я." около 0:40 часа след полунощ го спрял за проверка от дежурен автопатрул на МВР в състав полицейските служители К. Ш-. и Б. Б. Св. Ш-. се приближил до проверявания автомобил и констатирал, че подсъдимият не представя никакви документи за правоуправление на

МПС и лъха на алкохол. Н. признал, че е пил преди това алкохол, но отказал да бъде изпробван за употребата му. При тези обстоятелства Ш-. седнал в полицейския автомобил и се заел да изготвя акт за установяване на административно нарушение срещу подсъдимия за допуснатите от него нарушения. За да предотврати съставянето на акта и мотивира свидетеля да не изпълни служебните си задължения, подсъдимият извадил от джоба си сумата от 40 лева - 1 банкнота от 20 лева и 2 банкноти по 10 лева, които подхвърлил на седалката до Ш-. с думите, че желае "да се оправи". От поведението на подсъдимия и подхвърлената реплика свидетелите Ш-. и Б. разбрали недвусмислено, че предложените и подхвърлените от него пари целят избягването на съставянето на акт за допуснатите от него нарушения на ЗДвП.

Въпреки предложените му пари св. Ш-. изпълнил служебните си задължения и съставил АУАН №634 от 30.03.2010 г. на подсъдимия Н. за допуснатите от него нарушения.

При извършения впоследствие оглед на местопроизшествието били описани и иззети банкнотите, предмет на престъплението - 1 банкнота с номинал 20 лева серия №БВ 5464195, 1 банкнота с номинал 10 лева и серия №АО 0640024 и 1 банкнота с номинал 10 лева със серия №АО 3881719.

От приложената по делото длъжностна характеристика на св. Ш-., съдът е пиел за установено, че той е държавен служител категория "Е", на длъжност полицай по охрана на обществения ред в група "Опазване на обществения ред и превенция" при РУ на МВР - гр. П. и съгласно утвърдения от Началника на РПУ - С. график за работа №ИЯ/С1534 от 26.03.2010 г. за периода от 18:00 часа на 29.03.2010 г. до 06:00 часа, заедно с колегата му са били наряд, съгласно инструкцията за ППД на МВР №1з2295 от 08.12.2006 г. на МВР и Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - град П.. По този начин на полицейския служител К. Ш. са били вменени и функции по осъществяване контрол на движението по пътищата.

Според Пловдивския окръжен съд, описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия Н., подкрепени от събраните в досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетели, писмените и веществените доказателства по делото.

При така приетата фактическа обстановка съдът е преценил, че подсъдимият Д. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304, ал.1, пр.1 и пр. З от НК, понеже на 30.03.2010 г. в гр. С., Пловдивска област е предложил и дал дар - сума от 40 лева, както следва: 1 банкнота с номинал 20 лева серия № БВ 5464195, 1 банкнота с номинал 10 лева и серия № АО 0640024 и 1 банкнота с номинал 10 лева със серия № АО 3881719 на длъжностно лице - К.М.Ш.-. - държавен служител категория Е на длъжност полицай в "О." група

"Опазване на обществения ред и превенция" при РУ на МВР С. , изпълняващ функции по контрол на ЗДвП, съгласно Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, за да не извърши действия по служба - вменените му задължения по чл.189 ал. 1 от ЗДвП, И. №1з2295 от 08.12.2006 г. на МВР и Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.

Причините за извършване на престъплението са ниската правна култура, слаби волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред от страна на поде. Н..

Мотивите му за извършване на престъплението са стремеж за избягване на наказание, заради неправомерно поведение.

Първоинстанционният съд е преценил при индивидуализацията на наказанието на поде. Н., че с оглед провеждането на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава 27, при хипотезата на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК, приложението на чл. 55, ал.1, т.2 от НК е задължително, като е заменил предвиденото за престъплението по чл.304, ал.1 от НК наказание "Лишаване от свобода" без най-нисък предел с "П.", без да са налице в конкретния случай многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Окръжният съд е решил да определи тези наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки основно критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние, добрите му характеристични данни, тежкото му семейно положение и искреното съжаление за извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е преценил високата степен на обществена опасност на деянието, както и предишните му осъждания, макар за тях да е реабилитиран по право.

При тези условия за пълното изпълнение на целите на генералната и индивидуална превенция, първоинстанционният съд е осъдил поде. Н. на наказанието "П.", включващо пробационните мерки:

- "Задължителна регистрация по настоящ адрес" в село И., област П., ул. "22", №78 за срок от 1 година;

- "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и

- "Безвъзмезден труд в полза на обществото" 100 часа годишно в рамките на 1 година.

Преценил е, че следва да се наложи и предвиденото по-леко, кумулативно наказание "Г.", което в размер от 1000 лв. дава възможност за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК.

Позовавайки се на императивните разпоредби на чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б. "в" от НК, съдът е отнел в полза на Държавата паричната сума, предмет на престъплението - 1 банкнота с номинал 20 лв., серия № БВ 5464195, 1 банкнота с номинал 10 лв., серия № АО 0640024 и 1 банкнота с номинал 10 лв., серия № АО 3881719 или общо сумата от 40 лева.

Настоящият състав на Апелативен съд - Пловдив счита подадената жалба за неоснователна по следните съображения :

Ф. положения и правните съображения, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от Пловдивския окръжен съд съставомерността на инкриминираното деяние са правилни и законосъобразни.

След внасянето на обвинителния акт в съда, подсъдимият в съдебно заседание преди започването на съдебното следствие по общия ред, съгласувано със своя защитник е решил да признае изцяло описаните в него факти и се е съгласил да не се събират други доказателства.

Въз основа на това първоинстанционният съд е преценил, че по този опростен процесуален ред би могъл да разкрие обективната истина и е решил да разгледа делото по особените правила на Глава 27 от НПК.становил е, че направеното самопризнание от поде. Н. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Според него същите са достатъчни за изясняване на основните обстоятелства, свързани с предмета на доказване за авторството и начина на извършване на деянието и с определение е постановил, че ще ги ползва при постановяването на съдебния си акт. Накрая въз основа на тях се е произнесъл и осъдителна присъда спрямо поде. Н. за извършване на престъпление по чл. 304, ал.1, пр.1 и 3 от НК.

Напълно обосновано първостепенният съд е приел, че деянието е установено от обективна и субективна страна по безспорен начин от направените от поде. Н. самопризнания, от събраните по делото гласни и писмени доказателства и иззетите като веществени доказателства банкноти предмет на престъплението.

Действително по делото има достатъчно доказателства, че поде. Йорданов е осъществил от обективна страна основният състав на престъплението активен подкуп. Същият е предложил и дал на инкриминираната дата и място дар от 40 лв. на длъжностното лице Ш-., за да не извърши действия по служба.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че Ш-. е имал нужното в случая за съставомерността на деянието длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК. Той е бил държавен служител, заемащ длъжността полицай в "О." група "О." при РУ на МВР - С. , като през инкриминираната вечер е изпълнявал функции по контрол на ЗДвП, съгласно Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив. Целта на дееца е очевидна - да мотивира св. Ш-. с предлагания и даден дар, да не извършва вменените му задължения по служба по чл.189 ал. 1 от ЗДвП, И. №132295 от 08.12.2006 г. на МВР и Заповед № 3-2647 от 26.07.2007 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив. За осъществяването на деянието е достатъчно подсъдимият да предложи или даде на

съответното длъжностно лице неследващия се дар, което в случая е било сторено от поде. Н..

П. е било извършено от субективна страна при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и целял настъпването на общественоопасните му последици.

При индивидуализацията на наказанието, настоящата съдебна инстанция споделя становището на Пловдивския окръжен съд, че същото на основание чл.373, ал. 4 от НПК, вр. чл. 55, ал.1, т.2 от НК, изисква замяната на предвиденото в чл.304, ал.1 от НК наказание "Лишаване от свобода" до 6 години, тъй като не е предвиден най-нисък предел с наказанието "П.". Първоинстанционният съд очевидно се е съобразил с влязлото в сила в деня на постановяване на присъдата изменение на разпоредба на чл.58а от НК /ЗИДНК, обн. ДВ, бр.26/20Юг./, като на основание ал.4 от същата норма е приложил чл.55 от НК, като по-благоприятен закон за дееца.

Възприетите от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. В тази връзка съвсем справедливо при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на поде. Н. е било наложено наказанието "П.", включващо двете задължителни пробационни мерки - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" в село И., Пловдивска област, "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", двете за срок от по 1 година и допълнителната -"Безвъзмезден труд в полза на обществото" 100 часа годишно в рамките на 1 година.

Въззивният състав намира за неоснователна тезата на защитата за несправедливост на наложеното кумулативно наказание "Г.", тъй като при определянето на неговия размер, първостепенният съд не е отчел изискванията на чл.47 от НК, свързани с имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца. Действително от приложените по делото писмени доказателства се установява, че поде. Н. е безработен, живее на съпружески начала с приятелката си, с която имат дете и полага грижи за издръжката му. Едновременно с това обаче по делото е констатирано, че същият е работил в чужбина и независимо от горецитираните обстоятелства е имал твърде приличен жизнен стандарт, позволяващ му да разполага с парични средства. Поради тези причини, съобразно с изискванията на чл.47 от НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, глобата е била определена съвсем справедливо в един сравнително занижен размер от 1000 лв., противно на изложените съображения от защитата му. Така прецененото като размер от окръжния съд наказание "Г." би спомогнало в една по-пълна степен да се изпълнят целите на личната и генерална превенция, посочени в чл.36, ал. 1 от НК, от колкото при неговото евентуално намаляване.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде потвърдена постановената първоинстанционна присъда,

като жалбата на защитата срещу размера на определеното му наказание "Г." оставена без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №46 от 09.04.2010г. по нохд №1411/2010
г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в -15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.