РЕШЕНИЕ

Номер 69 година 15.04.2010г. град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети

на 12.04.201 Ог.

в публично заседание в състав: Председател: Христо Белев

Членове: Галя Георгиева Васил Гатов

секретар Ст.Тошева

прокурор Р. Б.

като разгледа докладваното от Съдия Х. Б.

дело номер 72 по описа за 2010 година

С присъда№ 13/21.01.20Юг. по НОХД№482/2009г., Окръжен съд Х. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Д. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2009 год. на ГКПП "К.", като пътник в автобус на фирма "Т." е рег. № 34-Р8А-17, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество-хероин, с нетно тегло 0.982 кг. и съдържание на диацетилморфин 30,7 тегловни процента, на стойност 63 830 лева, поради което и на основание чл. 242 ал.2 пр.1-во вр. чл.55 ал.1 т. 1 и ал.2 от НК, му е наложил наказания от ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца "Л.", което да изтърпи в З. общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим, както и "Г." в размер на 50 000 (петдесет хиляда) лева ПРИЗНАТ е подс. Е. Д. за НЕВИНЕН в това, предметът на контрабандата да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък, поради което е оправдаван по първоначално предявеното му обвинение по чл. 242 ал.4 пр.1-во, вр. ал.2 пр.1-во от НК.

На осн. чл.59 ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което поде. Е. Д. е бил задържан с мярка за неотклонение "З.", считано от 05.07.2009г.

На осн. чл. 242 ал.7 от НК, е отнет в полза на Държавата предмета на престъплението-хероин 0.982 кг., на обща стойност 63 830 лева.

На осн. чл.242 ал.8 от НК, е отнет в полза на Държавата, черен куфар "ОгоипсГ, който да се унищожи като вещ без стойност.

Постановено е веществени доказателства- мобилен телефон "8атзип₈", модел 8ОН-780 с ИМЕИ: 354462/02/346523/4 и 354463/02/346523/2 с две СИМ карти на У1УАТЕГ 89359030002005007798 и НА21К КАКТ с номер 0506060252572 и билет на фирма "Т." на името на 8АНАВЕТТН7Ч 0ЕМ2, да се върнат на подсъдимия.

ОСЪДЕН е подс. Е. Д. да заплати на Държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 69.50 лв.-деловодни разноски.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Ирзунова-защитник на подс. Е. Д. , с искане да се намали "Лишаването от свобода" и се отмени наложеното наказание-,, Г.

Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.

Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно, на осн.чл.314-НПК провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

От фактическа страна е прието, че подс. Е. Д. е турски гражданин и живее в гр. И.. П. години пребивавал в България и от съвместното съжителство М. И. Т. , им се родили две деца- Г. и П. След смъртта й, поде. Д. се върнал в гр. И., а децата останали да живеят при баба си в гр. С.. От 2009 год., подсъдимия останал без работа и нямал възможност да издържа синовете си. По това време, негов познат Д. , му предложил да изкара пари, като пренесе от Т. , през България за Р. хероин. Поради затрудненото си финансово положение, Д. се съгласил. В квартал на И. , Д. поставил "стоката" в куфар с двойно дъно и я дал на подсъдимия, инструктирайки го да я предаде в гр. Б. на лице с име "А.". След изпълнение на поръчката, подсъдимия следвало да получи 7000 турски лири. На 05.07.2009год., с пътнически автобус на фирма "Т.", марка "М." и турски регистрационен номер 34-Р8А-17, поде. Д. потеглил за Р. На същия ден, около 20.30 часа, автобусът преминал държавната ни граница и се установил на ГКПП "К." на платно "В.". На смяна били митническите служители-свидетелите-А.А. и .П.С.. По повод искане за щателна митническа проверка, автобусът бил отклонен в гараж, а пътниците помолени да вземат личния си багаж. Митничарите попитали пътуващите и водачите на автобуса, дали носят знещо забранено от Закона, но никой не дал утвърдителен отговор. Митничарите предприели проверка на личния багаж на пътниците. Поде. Д. им предоставил твърд черен пътнически куфар "ОгоипсГ и заявил, че е негова собственост. При проверка капаците на куфара, митническите

служители открили двойно дъно на единия от тях. След срязване на платнената облицовка и отстраняване на картонената плоскост, свидетелите открили три пакета, увити с кафяво тиксо, неподвижно залепени към вътрешната част на капака на куфара. Съдържащи кремаво прахообразно вещество, което при изпробване с полеви наркотест реагирало на "хероин". След претегляне на веществото, нетното му тегло се оказало - 982 грама. Била иззета представителна проба, подложена на физикохимически анализ установяващ, че веществото е хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин- 30,7 тегловни процента. Според ПМС 23/98год., определящо цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността възлиза на 63 830 лв.

За основа на описаната фактическа обстановка са послужили самопризнанието на подс. Д., показанията на свидетелите А.А. и .П.С.- обективни, последователни и непротиворечиви, заключението на физикохимическата експертиза, приложените писмени доказателства-протоколи за претърсване и изземване, веществените такива- представителна проба, черен куфар "ОгоипсГ.

При така установената по делото фактология, извод, че подс. Е. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.242 ал.2 пр.1-во от НК, е обоснован и законосъобразен.

Подсъдимият не е притежавал надлежно разрешително за пренасяне през границата на инкриминирания наркотик. Хероинът е включен в Приложение № 1 към чл. З ал.11 от ЗКНВП, като високорисково наркотично вещество, с висока степен на риск за общественото здраве.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определянето му, Окръжният съд е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на отрицателни характеристични данни, затрудненото семейно положение и проявеното съдействие за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи - голямата стойност на наркотичното вещество. Предвид императивното приложение на чл.55 ал.1 т. 1 от НК, е определено "лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 50 000 лева.

ПО ЖАЛБАТА на подс. Д.. СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред въззивната инстанция жалбоподателя не визира нещо ново в тази насока, а преекспонира смекчаващите отговорността обстоятелства изтъквани и пред Окръжният съд. Следва да се подчертае, че нито едно от

тях не е пренебрегнато или недооценено от страна на първата съдебна инстанция. При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д. са отчетени и взети предвид-чистото съдебно минало, липсата на отрицателни характеристични данни, затрудненото семейно положение и проявеното съдействие за разкриване на обективната истина. Ерго, не са загърбени позитивни и значими в полза на молителя обстоятелства, за да се счете, че то е несправедливо. Напротив, съответно е на тежестта, обществената опасност на извършеното престъпление, съобразено е и с личността му, като не бива да се пренебрегва факта, че то е далече под законоустановения минимум. Плюс това, от инкриминираното количество наркотик могат да бъдат направени дозина дози. Не може да бъде неглижиран начина на извършване на деянието, доказващ наличието на действаща схема за трафик на наркотични вещества, с определена организация, свързана с осигуряване на значителни парични средства и пр. Обстоятелства, изключващи лекомислена постъпка или внезапност на решението. Ето защо, наложеното наказание е съответно на тежестта, обществената опасност на извършеното престъпление и личността на извършителя. Едно по-ниско по размер наказание, не би спомогнало за осъществяване целите на специалната и генерална превенция. Възраженията- за тежко семейно и финансово положение, не са приоритетни и не могат да обосноват намаляването му, още повече, че те са взети предвид от първоинстанционният съд. Плюс това, децата му се отглеждат от родителите на починалата му съпруга, самият Д. признава, че пари не е изпращал, а само помагала за училище и дрехи, поради щото възраженията в тази насока въззивният съд счита за преекспонирани и не преимуществени. При него проблемите са в неправилно формираната ценностна система и в тази връзка ПАС счита, че фиксираното от първоинстанционният съд наказание лишаване от свобода не е завишено. Напротив, то именно максимално ще катализира съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимия, респ. в неговата мисловно-оценъчна дейност, ще гарантира, че ще бъде възпрян от подобна противоправност и в необходимата степен предупреден, че такова поведение ще бъде единствено адекватно наказано. Изолирането на подс. Д. във фиксирания от първата съдебна инстанция срок, ще му помогне в нужната степен да преосмосли максимално добре житието си и да направи верните изводи за себе си.

Идентичен отрицателен отговор следва да получи и оплакването касаещо наказаниието-"Г.". То е във възможния минимум, съобразено е с предпоставките по чл.47 ал.1-НК, ще съпътства процеса на превъзпитание на дееца към спазване на законността, поради което преценката от необходимостта за налагането й е обоснована и няма основание да бъде ревизирана в полза на подсъдимия.

Ето защо, при конкретно съотношение на обстоятелства, които са от значение за правилната индивидуализация на наказанието, релевираното оплакване е неоснователно.

Законосъобразно е произнесено по чл.59 ал.1 от НК, чл.242 ал.7 и ал.8 от НК, по веществените доказателства и разноските.

Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати направените пред въззивната инстанция разноски за преводач, в размер на 50 лева.

Водим от горното и на осн.чл.338-НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда№ 13/21.01.2010г. по НОХД№482/2009г., на Окръжен съд- Х.

ОСЪЖДА Е. Д. да заплати по сметка на Апелативен съд-Пловдив, разноски за преводач в размер на 50/петдесет/ лева.

Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.

Председател: Членове: