РЕШЕ Н И Е
№38
гр. Пловдив, 18. 02. 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, I наказателен състав, на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН РУСЕНОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВАСИЛ ГАТОВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА
и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА,
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно
частно наказателно дело № 63 по описа за 2010 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 20 ЗЕЕЗА.
С решение № 30/04. 02. 2010 г. по ЧНД 397/2010 г. Пловдивският окръжен съд е допуснал екстрадиция на Н. К. П., роден на 28. 02. 1948 г., ЕГН - 4802284427, с постоянен адрес гр. П., ул. С., 34.
Недоволен от така посоченото решение е останало исканото лице Н.П,. който чрез своя защитник - адв. В.И. го е обжалвал с искане то да бъде отменено и да се поискат допълнителни материали във връзка с депозираното искане за екстрадиция от американските власти.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение Пловдивският окръжен съд правилно е преценил, че по делото е постъпила от американските
?
правосъдни власти молба от Д. по П. на САЩ от 15. 01. 2010 г.. Тя е придружена от апостил и вербална нота № 30/22. 01. 2010 г. на П. на САЩ в Република България и с тях се прави официално искане за екстрадиране на Н. К. П. с цел съденето му в САЩ. Първоинстанционният съд се е позовал и на приложеното съдебно нареждане за арестуване по дело № 2006СР000722/09. 07. 2009 г. /в решението на Пловдивския окръжен съд е посочено, че това нареждане е от 08. 07. 2009 г., но това е датата, когато П. е следвало да се яви пред съда, а не е сторил това/.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от приложените от молещата страна документи може да се направи несъмнен извод, че Н. К. П. се издирва с цел съдене за две деяния:
Първото обвинение е свързано с опит за извършване на сексуално престъпление от втора степен в нарушение на законодателен акт на щат У. , раздели 940.225 (2) (с), 939.32 на 21. 09. 2006 г. Ла К. , щат У. За това престъпление се предвижда наказание до 20 години лишаване от свобода, глоба до 50 000 щатски долара или и двете.
Второто обвинение, за което се издирва исканото лице в САЩ е нарушаване на гаранцията и бягство от правосъдието в нарушение на законодателен акт на щата У. , раздели 946.49 (1) ( ), 939.50 (3) ( ), извършено на 08. 07. 2009 г. в Ла К. , щата У. За това деяние се предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода, глоба до 100 000 щатски долара или и двете.
Обосновано е преценено, че от молещата държава са посочени изчерпателно правните норми, които уреждат погасителната давност за наказателното преследване. Същата е 6 годишна и не е изтекла. 11яма абсолютно никакво съмнение, че изправеният пред съда Н. К. П. е исканото лице, поради което и не са налице каквито и да са съмнения относно неговата идентификация.
С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че са налице всички предвидени документи, които са изискуеми както по смисъла на чл. 9 ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, така и от чл. 8 т. 2, 3 и 4 от Договора за екстрадиции между правителството на Република България и правителството на САЩ в сила от 21. 05. 2009 г..
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка законосъобразно Пловдивският окръжен съд е преценил, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗЕЕЗА по отношение на деянието по обвинение за опит за извършване на сексуално престъпление от втора степен. Идентично престъпление е посоченото в чл. 150 ал. 1 пр. 2, чл. 152 ал. 1 т. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от българския Н. кодекс, което е наказуемо с над една година лишаване от свобода. Следователно, по отношение на това престъпление е налице изискването за двойна наказуемост, а освен това то
.3
е включено и в една от хипотезите на чл. 3 т. 1 /26/ от договора като липса на основание за отказ за екстрадиция само въз основа на гражданството на исканото лице. Поради това и не е налице предпоставката, регламентирана в чл. 6 ал. 1 т. 1 от ЗЕЕЗА.
Окръжният съд не е обсъдил наличието на двойна наказуемост по отношение на второто обвинение, за което се издирва Н. К. П., а именно нарушаване на гаранция и бягство от правосъдието. По отношение на това обвинение Пловдивският апелативен съд счита, че няма пречки да се даде разрешение за екстрадиция, тъй като приложното поле на Закона за екстрадицията и европейска заповед за арест е регламентиран в чл. 4 ал. 1 от него. Предвижда се той да се прилага при наличието на международен договор, по който Република България е страна като го допълва по отношение на неуредените въпроси.
В Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ, в хипотезата на чл. 2, детайлно е регламентирано кои са престъпленията, даващи основания за екстрадиция. Съгласно чл. 2 т. 5, ако бъде разрешена екстрадиция за престъпление, даващо основание за екстрадиция, то такова разрешение се дава също и за всяко друго престъпление, посочено в молбата, дори ако това друго престъпление се наказва с една година лишаване от свобода или по-малко наказание при условие, че всички други изисквания за екстрадиция са спазени. Следователно, прилагайки договора Пловдивският апелативен съд намира, че след като се дава съгласие за екстрадиране на исканото лице за деянието, свързано със сексуално престъпление втора степен по силата на посочената разпоредба няма пречка да се даде разрешение и за съденето на Н.П,. досежно обвинението за нарушаване на гаранция и бягство от правосъдието. Тази преценка съдът прави и въз основа на възможността, която е предоставена на основание чл. 3 т. 2 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ. В тази насока и молещата държава ще следва да преценя принципа на особеността, визиран в чл. 16 от Договора.
Въззивният съд счита, че не е налице нито една от останалите хипотези, регламентирани в чл. 6 ал. 1 т. 2 - 4 ЗЕЕЗА. На Н. П. не е предоставяно убежище в Република България независимо от това, че е гражданин и на САЩ, няма данни да се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, както и да не е наказателно отговорно, съгласно българското законодателство.
Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице императивните предпоставки за отказ за екстрадиция, визирани в чл. 7 от ЗЕЕЗА, а така също и чл. 4 от Договора за екстрадиция между двете страни. В случая обвиненията не са политическо престъпление, за военно
престъпление, както и лицето, чието предаване се иска няма да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава. Обвиненията, за които се издирва Н. П. нямат за цел преследването му или наказването му на основание като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, гюл, гражданско състояние или политически убеждения. Не са налице основанията да се счита, че след екстрадицията същият ще бъде подложен в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, както и че няма да бъдат гарантирани правата му, свързани с наказателното производство.
В хода на съдебното производство са представени и справки, от които е видно, че спрямо исканото лице не е установено наличие на висящи досъдебни производства в България и неизпълнени влезли в сила присъди, поради това съдът счита че от една страна не е налице хипотезата, регламентирана в чл. 7 т. 7 от ЗЕЕЗА, а от друга страна не е налице и хипотезата за отлагане на екстрадицията по силата на чл. 18 от същия закон.
Правилно е преценено в атакуваното съдебно решение, че деянията, за които се иска предаването на Н. П. не са амнистирани или погасени по давност, съгласно законодателството както на българската, така и на американската страна.
Основният довод, който прави защитата и пред настоящата инстанция е свързано с твърдението, че е необходимо да се изиска допълнителна информация от молещата държава относно основанията, за които са повдигнати обвинения спрямо него и най-вече доказателствата свързани с наличието на ДНК анализ относно обвинението за извършено сексуално престъпление от втора степен. Този довод обстойно е бил обсъден от Пловдивския окръжен съд и правилно не е бил приет за основателен. В конкретния случай се намираме в процедура по екстрадиционно производство. Необходимо е да се преценят единствено основанията за това дали исканото лице следва да се предаде на молещата държава или съществуват пречки за това. Представените документи от компетентните органи на САЩ отговарят точно както на изискванията на ЗЕЕЗА, така и на Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ. Изчерпателно са посочени фактите по случай, правната квалификация на деянията, предвиденото наказание и давностния срок. Всички останали въпроси, свързани със събраните доказателства по случая са извън компетентността на настоящото производство и възраженията си исканото лице ще има възможност да направи в хода на наказателното производство пред компетентните органи на молещата държава.
ЕГ\рвоинстанционният съд е следвало в диспозитива на решението да посочи основанията и страната, за която се допуска екстрадицията на
5
Н. К. П. , който обаче пропуск I [ловдивският апелативен съд коригира с настоящия диспозитив.
Направените разноски на територията на Република България като замолена държава за извършени преводи на документи по настоящото производство на основание 19 т.2 изр. 2 от Договора и чл. 34 ал. 1 от ЗЕЕЗА остават за сметка на Държавата.
С оглед изложеното Пловдивският апелативен съд и
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/04. 02. 2010 г. по ЧНД № 397/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е ДОПУСНАТА екстрадиция на българския гражданин Н. К. П. /гражданин и на САЩ/, роден на 28. 02. 1948 г., ЕГН - 4802284427, с постоянен адрес гр. П., ул. С., № 34, от Република България в С. американски щати за съденето му по наказателно дело № 2006СР000722 на окръг Ла К. , щат У. по обвинение за опит за извършване на сексуално престъпление от втора степен в нарушение на законодателен акт на щат У. , раздели 940.225 (2) (с), 939.32 на 21. 09. 2006 г. и наказателно дело № 2009СР000483 на окръг Ла К. , щат У. по обвинението за нарушаване на гаранцията и бягство от правосъдието в нарушение на законодателен акт на щата У. , раздели 946.49 (1) ( ), 939.50 (3) ( ), извършено на 08. 07. 2009 г. в Ла К. , щата У.
РАЗНОСКИТЕ за екстрадицията, направени на територията на Република България, остават за сметка на Държавата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.