РЕШЕНИЕ

_{РЕШЕНИЕ}

Номер 35

Година 23.02.10 г Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД

състав

първи

на

18.02.2010 г.

Христо Крачолов

В публично заседание в състав

Председател [ Юлиян Русенов

Членове

ИИван Ранчев

Секретар Прокурор

Нина Стоянова

Б. П.

Сложи за разглеждане докладваното от | Ю. Русенов

ВНОХД № 15

2010

по описа за

година

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда постановена на 12. 11. 2009 г. Хасковският окръжен съд по НОХД № 332/2009 г. е признал подсъдимия А.. М. за виновен в това, че на 28. 02. 2009 г. в гр. Д., при условията на опасен рецидив умишлено е

умъртвил РУМЯНА РУСЕВА ГОЧЕВА като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 б. Б вр. чл. 54 НК му е наложил наказание осемнадесет години лишаване от свобода при СТРОГ първоначален режим.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 28. 02. 2009 г..

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. И., служебен защитник на поде. МИТЕВ. В жалбата се прави оплакване за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Посочени са редица обстоятелства, които първоинстанционният съд е следвало, според защитата, да приеме за установени и се предлага престъплението да бъде преквалифицирано по чл. 124 НК и да се намали размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред Апелативния съд адв. И. поде. М. поддържат направените с жалбата оплаквания и искания.

Прокурорът предлага присъдата да бъде потвърдена.

Апелативният съд обсъди подадената жалба, становищата на страните, запозна се с материалите по делото, извърши се служебна проверка на обжалваната присъда и намери за установено следното:

Подадената жалба е неоснователна.

Събраните по делото доказателства сочат на следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. е многократно осъждан за престъпления по чл. 195, чл. 129 ал. 1 и чл. 346 ал. 1 НК като с определение на Хасковския районен съд на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК му е било определено едно общо наказание за две от извършените от него престъпления по споразумения, одобрени през 2004 и 2005 г. общо в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ефективно.

Установено е, че подсъдимият М. пострадалата РУМЯНА ГОЧЕВА са прекратили брака си с развод през 1994 г.. След тази дата, макар и разведени двамата на няколко пъти се събирали да живеят заедно, но отново се разделяли. Подсъдимият системно употребявал алкохол и проявявал непредизвиквана с нищо от страна на близките му агресивност. През януари 2008 г. поде. М. и пострадалата ГОЧЕВА отново се разделили. По делото е установено, че пострадалата е изпитвала основателен страх за живота си, а подсъдимият многократно, включително и пред своите синове, заплашвал че ще лиши РУМЯНА ГОЧЕВА от живот. Въпреки явното и категорично изразено нежелание на пострадалата ГОЧЕВА да заживее отново с подсъдимия, същият продължавал да настоява двамата отново да заживеят на съпружески начала. При неговите посещения в дома на пострадалата възниквало напрежение, разправии и се стигало до физически сблъсък между него и синовете му, като се налагало синовете му да го извеждат със сила от жилището.

На 28. 02. 2009 г. отишъл на работното си място по-рано от обичайното време и взел от стаята, където работниците се преобличали, кухненски нож, който обичайно стоял там, тъй като бил използван при хранене. Подсъдимият скрил ножа под якето си, влезнал в двора на къщата на пострадалата ГОЧЕВА, проникнал през отключената врата в жилището и изненадал пострадалата в една от спалните на къщата, където тя се намирала.плашена от внезапното му появяване пострадалата се опитала да го изгони, между двамата станала разправия, подсъдимият извадил от вътрешния си джоб носения от него нож и започнал да нанася удари по тялото на пострадалата. ГОЧЕВА се опитала да се предпази като се движела из стаята, опитала се да улови ножа с ръце, драскала подсъдимия по лицето, но не успяла да се защити. Подсъдимият й е нанесъл 33 прободно - порезни рани 10, от които са проникващи в коремната и гръдна кухина. ГОЧЕВА паднала на пода в стаята, а поде. М. напуснал къщата като заключил отвън входната врата. След като извършил убийството подсъдимият хвърлил носения от него нож в метален контейнер, изхвърлил и ключовете и отишъл в заведение в кв. Болярово, където изпил 3 ракии. След обяда на същия ден синът на пострадалата - св. В., намерил майка си на пода на стаята и уведомил Б. помощ. Същият ден служители на полицията заловили подсъдимия в нетрезво състояние, М. признал че е извършил престъплението и посочил местата, където е изхвърлил ножа и ключа. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Тезата на защитата, че подсъдимият е отишъл в дома на пострадалата с намерение да си търси документи, необходими му за неговото пенсиониране и че е бил нападнат от пострадалата, е неправдоподобна. Подсъдимият е бил нежелан в дома на пострадалата, влезнал е там изненадващо за нея и за нейните близки, въоръжен с нож, който е взел непосредствено преди убийството. Този нож обичайно е стоял в стаята за хранене на бригадата, в която е работил подсъдимия. Тези обстоятелства, както и обстоятелството, че подсъдимият е имал агресивен нрав, че многократно се е заканвал с убийство по отношение на пострадалата, правят тезата на защитата неправдоподобна. По делото не е предявено обвинение за предумишлено убийство, макар че има доказателства в тази насока, следва да се приеме, че умисълът за убийство е възникнал при влизането на подсъдимия в жилището и по-конкретно при срещата му с пострадалата. Отключващ момент за възникване на умисъла е бил поредния отказ на пострадалата да прояви разбиране по отношение на желанието на подсъдимия да бъде отново приет от нея. Следва да се отбележи, че нежеланието на пострадалата да приеме подсъдимия е било възможно и очаквано поведение от нейна страна. Подсъдимият не е имал причини да смята, че изненадващото му посещение в дома на пострадалата ще бъде посрещнато добронамерено от същата. До деня на убийството пострадалата многократно и категорично е заявявала нежеланието си да живее с него, пострадалата е била обладана от страх за собствения си живот. Тези обстоятелства са били известни на подсъдимия.

Даването на някакъв шанс на жертвата на тежко умишлено престъпление да извърши нещо против волята си и против своите интереси и неоснователните очаквания, че жертвата ще приеме нечие такова предложение, не са основание да се приеме, че нападателят се е намирал в раздразнено състояние. Още по-малко може да се приеме, че опитите на пострадалата да защити живота си са агресия от нейна страна.

Относно останалите оплаквания: Обстоятелството, че по-голямата част от нанесените 33 прободно - порезни наранявания са с по-малка от 2 см дълбочина не сочи на умисъл за причиняване на телесна повреда. Видно от назначената и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза поне 10 от нараняванията са били проникващи в гръдната и коремната кухина и всяко едно от тях е могло да доведе до смъртта на пострадалата.

Неправдоподобно е и твърдението, че подсъдимият е носил в себе си нож за самозащита.

Не може да има никакво съмнение в това, че при нанасянето на множеството наранявания с ножа и заключването на вратата след убийството, подсъдимият е действал с пряк умисъл да лиши пострадалата от живот.

Квалификацията на извършеното престъпление е правилна. Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и по особено мъчителен за пострадалата начин и с изключителна жестокост. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза пострадалата е починала от кръвозагуба вследствие на причинените й наранявания, възприела е нанасянето на всички тези наранявания, борела се е за живота си като е бягала из стаята, като се е опитвала да хване ножа с ръце и да причини някакви увреждания на подсъдимия. Всички тези обстоятелства, както и заключването на пострадалата, са били възприети от подсъдимия и позволяват да се направи извода, че същият е умъртвил пострадалата по особено мъчителен за нея начин. По делото е установено, че подсъдимият в периода преди убийството е изпитвал омраза към пострадалата.

Броят на намушкванията с нож, нанесените удари в областта на тилната част на главата, поведението на подсъдимия след убийството, неговите предишни осъждания за престъпление по чл. 129 НК и многократно проявяваната от него агресивност по отношение на неговите близки, сочи на извода, че подсъдимият М. е бил коравосърдечен и жесток човек и че деянието е извършено с особена жестокост по смисъла на НК.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Извършеното деяние е с много висока обществена опасност. Висока е и обществената опасност на личността на подсъдимия. Проявената по отношение на подсъдимия снизходителност, при предишните му осъждания, е станала причина да не се стигне до ефикасно въздействие на наказателната репресия по отношение на него. Липсата на протест в настоящото производство не позволява да се съди въпроса за налагане на по-тежко наказание.

Постановената присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива. Не са били допуснати съществени, процесуални нарушения. Присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 194 постановена на 12. 11. 2009 г. по НОХД № 332/2009 г. на Хасковския окръжен съд.

Решението може да се протестира и обжалва пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.