РЕШЕНИЕ

25

 

гр. Пловдив,  12.03. 2012год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание на 06.02.2012 год., в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО БЕЛЕВ

                                                   ВАСИЛ ГАТОВ        

при секретар Стефка Тошева

и с участието на прокурора Пенка Богданова

като разгледа докладваното от съдията НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА ВНОХД № 14 по описа за 2012 год.,

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда №54/14.12.2012 год. постановена по нох д. №707/2011 год. Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимите С. Ю. М. и А. Г. К., за виновни в това че през м. а. на 2009 год. в гр. П., в съучастие, като съизвършител, чрез ушиване на червено знаме с бял кръг в средата, с изрисувана фашистка свастика в кръга- пречупен кръст, което е националното знаме на нацистка Германия през периода 14.03.1933 год. до 08.05.1945 год., и окачване знамето на комина на бившата фабрика “С.” в нощта на 19 срещу 20.04.2009 год. са проповядвали фашистка идеология, поради което на основание чл. 108 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал. 1 НК във връзка с чл.58а във вр.с чл.2 ал.2 НК, са осъдени на глоба в размер по на пет хиляди лева платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Със същата присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че през м. а. на 2009 год. в гр. П., действайки в съучастие, като съизвършители, чрез ушиване на червено знаме с бял кръг в средата с изрисувана фашистка свастика в кръга-пречупен кръст, което е националното знаме на нацистка Германия през периода 14.03.1933 год. до 08.05.1945 год., и окачване знамето на комина на бившата фабрика “С.” в нощта на 19 срещу 20.04.2009 год.са проповядвали към расова и етническа омраза и към расова дискриминация, поради което на основание чл. 162 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал. 1 НК и във вр.с чл.2 ал.2 във връзка с чл.58а и чл.55 ал.1 т.2 б. Б НК са осъдени на пробация и глоба в размер по пет хиляди лева за всеки от тях, както и на обществено порицание, което да се изпълни,като се обяви присъдата чрез разлепването й на информационно табло пред Община гр. П.,като пробацията се изразява в съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие както следва:

За подсъдимия М-.:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично;

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа в рамките на една календарна година и

включване в програма за обществено въздействие,

За подсъдимия К.:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично;

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

поправителен труд за една година,който да се изпълнява по местоработата на осъдения -“Ф.” ЕООД гр. П. и включва удръжки върху възнаграждението му 25 на сто в полза на държавата и

включване в програма за обществено въздействие.

На основание чл. 23 ал. 1 НК,съдът е определил на подсъдимия М-. едно общо, най тежко наказание пробация, изразяващо се в съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година ,с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично;

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320часа в рамките на една календарна година и

-включване в програма за обществено въздействие.

На основание чл.23 ал.2 НК за подсъдимия М-.,съдът е присъединил и наказанието „обществено порицание”, като е постановил да се изпълни, като се обяви присъдата чрез разлепването й на информационно табло пред Община гр. П..

На основание чл.23 ал.3 НК, съдът е присъединил към най-тежкото наказание и глоба в размер на пет хиляди лева платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

На подсъдимият К., съдът на основание чл. 23 ал. 1 НК е определил едно общо най- тежко наказание пробация, изразяващо се в съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично;

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

-поправителен труд за една година,който да се изпълнява по местоработата на осъдения -“Ф.” ЕООД гр. П. и включва удръжки върху възнаграждението му 25 на сто в полза на държавата и

-включване в програма за обществено въздействие.

На основание на чл.23 ал.2 НК,съдът е присъединил към него наказанието „обществено порицание”, което да се изпълни,като се обяви присъдата чрез разлепването й на информационно табло пред Община гр. П..

На основание на чл.23 ал.3 НК, съдът е присъединил към най- тежкото наказание и глоба в размер на пет хиляди лева платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства , както и за направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдими, поради което обжалват същата.

В жалбата на подсъдимия М-. се правят доводи за постановяване на присъдата в нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на доказателствата от съда, поради което се иска признаване на подсъдимия за невинен по предявените му обвинения. Алтернативно се прави искане за оправдаване на подсъдимия за деянието по чл.162 ал.1 НК, а за престъплението по чл.108 ал.1 НК се приложат разпоредбите на чл.78а ал.1 НК. Алтернативно се иска намаляване на наложените наказания „пробация” и на броя на наложени пробационни мерки и на глобата, като се иска отмяна на наказанието „обществено порицание”.

В жалбата на подсъдимия К. се правят доводи за незаконосъобразност с признаването на подсъдимия за виновен по чл.162 ал.1 НК, тъй като не е налице фактическия състав на това престъпление, поради което се иска признаването му за невинен. Алтернативно се прави искане за отмяна на наложената пробационна мярка „поправителен труд”, както и на мярката – включване в програма за обществено въздействие. Прави се и довод за несправедливост на наложеното наказание глоба за деянието по чл.108 ал.1 НК, с искане за намаляване на размера му.

Представителят на Апелативна прокуратура взема становище за за неоснователност на жалбите и моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и справедлива.

Пловдивският Апелативен съд проверявайки обжалвана присъда, във връзка със становищата на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл.313 и чл.314 НПК, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава 27 НПК и по правилата на чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК.

Подсъдимите са признали вината си, всички обстоятелства по обвинителния акт от значение за деяниянията им. Защитата на жалбоподателите е предложила решаване на делото на база явно изразено самопризнание на извършеното от подсъдимите и пълно признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като са пожелали да не се събират доказателства за тези факти. Съобразно тези изявления на подсъдимите и защитата, съдът е разгледал и постановил обжалваната присъда по правилата на чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 НПК.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изградена въз основа на анализ на събраните по делото доказателства от досъдебното производство.

Събраните по делото доказателства относими към инкриминираната дейност сочат на следната фактическа обстановка:

На 20.04.2009 год. сутринта в 07,00 ч. синът на св. К. М-. станал, за да откара приятелката си на работа. Като се върнал разказал на майка си, че отвън го срещнала съседката – св. Й. П. и му съобщила, че на комина на бившата фабрика „С” гр. П., е окачено голямо червено знаме с пречупен кръст. Свидетелите М-. и П. живеят в гр. П. на бул. „А.” № 112, съответно на II и III етаж и апартаментите им са разположени срещу въпросния комин. Около 10 ч. св. М-. излязла от дома и тогава вече и тя видяла знамето. Било на върха на комина и се развявало по посока на свидетелката, т.е. към бул. „А.”. Било голямо, червено, с бял кръг в средата, на който кръг, бил изрисуван пречупен черен кръст. Преди обяд св. М-. преценила, че следва да се обади на тел. 166 и съобщила на органите на полицията за знамето, което е видяла. Сигналът е получен в РУП Пазарджик на 20.04.2009 година в 12.20 часа от дежурния офицер, като на място бил изпратен инспектор Ст. К. Районът бил „отцепен” , като започнала организация по сваляне на знамето.

Свидетелите И. К-. и Я. А. работят като спасители към ТД „Гражданска защита” гр. П.. Е. от специалностите, която владеят двамата свидетели, за да могат да изпълняват служебните си задължения е алпинизъм. На 20.04.2009 год., /ден понеделник и Великден/ към 13.00 ч. на св. К-. по телефона му се обадил Директорът на ТД на „Гражданска защита” -. Пазарджик, а на свид. Ясен А. се обадил Началникът на отдел „А.” към ТД „Гражданска защита” - Пазарджик. Двамата свидетели били информирани за знамето като им било казано, че трябва да бъде свалено.

Първи на мястопроизшествието отишъл св. К-., а след него и св. А.. На мястото вече били Директорът на ТД „Гражданска защита”, а също така полицаи и пожарникари. Свидетелите видели, че на около 2 м., под върха на комина виси голямо, червено знаме с бял кръг в средата и черен пречупен кръст. Свидетелите К-. и А., след като огледали комина, преценили, че ще могат да се изкачат до него по стълбите на самия комин. Същите били тип „скоба”, но не били обезопасени с метални обръчи. След това се обадили в базата на аварийната група, за да докарат необходимата им за изкачването екипировка. След като била доставена, двамата свидетели се оборудвали с нея и отново огледали комина и обсъдили как да стане изкачването. Решили това да направи св. К-., а св. А. да го обезопасява с алпийско въже. По стълбите на комина, св. К-. стигнал до долния край на знамето. При изкачването си констатирал, че първите три или четири стъпала са намазани с мазно вещество, а след това през около десетина стълби през една били намазани със същото вещество, което не успал да определи какво е.

След като наближил долния край на знамето св. К-. установил, че от там излиза капроново въже завързано за една от скобите, за да е изпънато знамето. Видял, още че на двата долни ъгъла на знамето са привързани по три големи метални гайки. Свидетелят отвързал въжето, с което било прехванато в долния край знамето. На около 60-70 см. под върха на комина имало бетонен пръстен, с периферия около 15 см. На този пръстен, от към страната на стълбите, свид. К-. намерил пакет, състоящ се от три броя картонени цилиндри с дължина около 20 см., които били омотани в двата края с черно тиксо, от които пък излизали множество тънки жици, част от които влизали в малка черна кутия, увита с черно тиксо. Свидетелят преценил, че пакетът и кутийката наподобяват взривно устройство и по радиостанцията, която носел със себе си, съобщил за това на колегите си. Още преди да направи това, свидетелят бил установил за себе си начинът, по който е окачено знамето. Видял, че от двете му горни страни излизало по едно капроново въже, като всяко от тях било завързано в единия край на скоба от стълбата. Жиците, излизащи от пакета и кутията, били оплетени във въжето и това още повече засилило подозренията на свидетеля, за наличие на взривно устройство, поради което слязъл по стълбите на земята и разказал какво е видял. Това наложило изчакване на специалисти по взривовете от СДОТО- МВР гр. С. и невъзможност да бъде свалено знамето същия ден. Вечерта същия ден на служителите на СДОТО-МВР гр. С., на ПОТП при ОД МВР и на ДАНС гр. П. св. К-. също разказал какво е видял на върха на комина.

На следващия ден 21.04.2009 год. около 10 ч. пакетът бил прострелян с пушка и свален от комина. Оказало се, че е картонен пакет, без взрив и отново били предприети действия за сваляне на знамето. Този път се изкачил св. А., а св. К-. го обезопасявал. Свидетелят А. се изкачил по стъпалата на комина. Знамето било свалено чрез отрязване на въжето от дясната страна,взел от периферията на комина малката кутийка със стърчащите жици, отразял и другия край на въжето, което също взел със себе си.

На 21.04.2009 год. в 10.40 ч., започнал и огледът на местопроизшествие и изготвен и фотоалбум, като била установена височината на комина- 52 м. и мястото на поставеното знаме върху него, както и подробно посочените в протокола за оглед пакет, знаме с принадлежащите към него части. Извършен е оглед на вещественото доказателство- знамето,чиито размери били 5.60 м.дължина, 1.90 м. ш., от ярко червен плат, по дължина съшито с машинен шев. На лицевата страна на знамето е имало кръг от бял плат с диаметър 1.45 м. К. по обиколката си бил пришит към червения плат, с ръчен шев. Ръчен шев имало и на 8 места по радиуса на кръга, като били обособени в кръга 8 еднакви сектора. Шевът бил извършен с двоен бял конец. Върху кръга бил изрисуван с черна боя пречупен кръст. В кръстовата част размерите били 1 м. н..20 м. П. части на кръста били с размери 0.60 х 0.20 метра.

Още на 21.04.2009 год. на СДОТО-МВР са възложени няколко експертизи- химическа, дактилоскопна и биологична.

Относими към предмета на доказване са следните експертизи:

Химическата експертиза, изготвена от експерт в СДОТО МВР София- протокол № 159/22.04.2009 год. е изследвала веществото на подобаващо земна пръст, иззето с протокола за оглед от горната тръба на иззетия пакет и според тази експертиза веществото представлява земна пръст без наличие на взривни вещества.

Изследван е целият пакет, за което е съставен протокол № 130/23.09.2009 год. от експерти на СДОТО МВР, която е дала заключение, че в пакетът представляващ картонена кутия с три броя картонени тръби в нея, омотан с черно тиксо и жици, излизащи от пакета, няма следи от взривно вещество и не представлява самоделно взривно устройство и е използван като имитация на такова устройство.

Дактилоскопната експертиза, изготвена от НИКК МВР- София, оформена в Протокол № 09/ДКТ-190/ 09.10.2009 год. е установила, че не са проявени и открити дактилоскопни следи върху картонените тръби, кутията и тиксото на сваления от комина пакет.

Морфологичната експертиза е установила /протокол № 09/БТМ-342 от 01.12.2009 год./, че материята, от която е направено знамето е червен полиестер и бял полиамид. Платовете са намачкани, но са със остатъци от производствено колосване и не са прани. В РБългария такива платове се произвеждат в текстилните комбинати в гр. К. и гр. К. под името „О.” и са получили търговско име, плат „знаме”. В търговската мрежа има аналогични продукти внос от К. и К. Черната боя, използвана за нанасяне на свастиката, вероятно е била в течно или пастообразно състояние и е била нанесена след прикрепване на белия плат върху червената основа. Най-вероятно е боя за боядисване на кожени изделия. Същата е неразтворима във вода и разтворима в хлороформ.

Изготвената съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства- протокол № 09/БТМ-301/ 27.04.2009 год. на ЦЕКИИ към НИКК- МВР е дала заключение, че по пакета и трите броя картонени тръби, със стърчащи кабели, парчета от бяло въже и червено знаме, не са установени следи от кръв и не са установени косми.

От заключението по ДНК експертиза на веществени доказателства № 09/ ДНК-274/ 07.10.2009 год., изготвена от ЦЕКИИ към НИКК МВР София, е посочено, че на експерта са били предоставени за изследване кутийка, облепена с черно тиксо /изолирбанд/ със стърчащи разноцветни кабели от нея, обозначени като обект № 1, три броя картонени тръби, увити заедно с черно тиксо и изолирбанд, обозначени като обект № 2, червено знаме, с размери 5.60 х 180 м. с бял кръг по средата, с изрисувана свастика на него, с капронено въже в единия край, от който експертът е отрязал два броя възелчета от бял конец, ползван за пришиване кръглото парче бял плат, със свастика към червения плат, обозначен като обект № 3 и бяло въже на сини петна, обозначено като обект № 4. Л. изследвания са установили, че по обект № 3 - двата броя възелчета от бял конец, е открит биологичен материал, на който е изготвен ДНК профил, на лице от мъжки пол. Същият е сравнен с базата данни на НИКК-МВР София, но първоначално не е установено съвпадение с профил на лице, регистрирано в масивите. По останалите обекти не е открит биологичен материал.

Предвид това заключение е започнал разпит на свидетели и искане от тях на биологичен материал, с цел търсене съвпадение с ДНК профила, открит при изготвената по- горе експертиза.

ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК- 218/16.06.2010 год. на ЦЕКИИ при НИКК - МВР София е дала заключение, че ДНК профилът на А. Г. К. показва пълно съвпадение с ДНК профилът, определен по двата броя възелчета в ДНК експертиза на веществени доказателства под № 09/ДНК 274/07.10.2009год. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако изследващият биологичен материал произхожда от някой друг индивид, освен от А. Г. К. е 1 на 5 063 000 000 000. Поради несъгласие от страна на А. К. доброволно да даде биологичен материал за изследване, е поискано разрешение от Първоинстанционния съд принудително да се вземе образец за изследване по реда на чл.146 ал.3 предл.2 във вр.с ал.1 НПК. Съдът с определение от 9.04.2010 год., по чнд №272/2010 год. е разрешил, след което е взет биологичен материал- слюнка за изследване, с протокол от 9.04.2010 год., в присъствие на поемни лица и упълномощен адвокат от А. К..

Н. ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-423/12.11.2010 год., изготвена от ЦЕКИИ при НИКК- МВР София е имала задача да определи ДНК профил на евентуален биологичен материал по представени веществени доказателства, различен от този, определен в ДНК експертиза на веществени доказателства под № 09/ ДНК-274/ 07.10.2009 год. За тази цел на експерта отново са били предоставени знамето, бяло въже на сини петна, 3 къси парчета бяло въже на сини петна, както и 3 бр. възелчета от бял конец, като мястото, от което са иззети възелчетата е отбелязано с маркер и условно обозначени обект № 1, както и 3 бр. възелчета от бял конец от друг край на знамето, като мястото от които са иззети възелчетата е отбелязано с маркер условно обект №2.

И. е ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК- 477/10 от 5.04.2011 год., която е дала заключение, че ДНК-профилът на С.Ю.М.-. напълно съвпада с ДНК профила, определен по обект № 2, който е три броя възелчета в ДНК експертиза на веществени доказателства № 10/ДНК-423/12.11.2010 год./ по които е открит биологичен материал/. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако изследващият биологичен материал произхожда от някой друг индивид, освен от С.Ю.М.-. е 1 на 21 323 000 000 000. Биологичният материал е иззет от С. М-. с протокол от 16.11.2010 год., в присъствието на поемни лица и при изричното съгласие на лицето.

След установяване на горните съвпадения, с разрешение на първоинстанционния съд по реда на чл.161 ал.1 НПК е извършено претърсване на помещения ползвани от С. М-., както и на леки автомобили „Ф.” и „О.” ползвани от А. К. ,както и в дома на последния.

При извършването на тези процесуално следствени действия са иззети компютърна техника, мобилни телефони и оптични носители на информация.

Назначените по делото компютърно- технически експертизи са изследвали иззетите вещи и не са установили факти относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Било е извършено претърсване и изземване в помещение на ул.”Н.” №52 – Пазарджик използвано за клуб на БНС с местен лидер А. К.. От това помещение е иззет протокол на БНС за Национален съвет на 20.02.2010 год.в гр. П.. В списъка на присъстващите на събранието под №6 е вписан А. К., а под № 7 С. М-.. Към него е приложен материал озаглавен ”Причини за свикване на дисциплинарен съвет за изключването на Б. С. /Расате/, като редовен член на БНС- София. По делото е приложена и молба на А. К. за освобождаването му от всички постове, които заема в БНС и ръководител на пазарджишката структура и членство му в организацията от 18.05.2011 год. От тези материали се установява, че и двамата подсъдими по делото са били членове на БНС с централа гр. С..

На 27.06.2011 год. А. К. и С. М-. са привлечени като обвиняеми за извършени престъпления по чл.108 ал.1 и по чл.162 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК и са разпитани в качеството им на обвиняеми.

Разследването е установило, че няколко седмици преди 20.04.2009 год. в клуба на БНС в гр. П., на ул.”Н.” № 52 подсъдимият М-. занесъл голямо парче червен плат с размери 5,60/ 1, 90 м., което било съшито от няколко други парчета. Това парче плат подсъдимият го имал от преди. Малко преди рождения ден на фашисткия лидер А. Х. , който е 20.04.2009 год. двамата подсъдими разговаряли и решили да направят фашисткото знаме и да го окачат в гр. П., на подходящо място, с което да ознаменуват рождения му ден. Подсъдимите заедно закупили бял плат. Плата го закупили от гр. П., но не си спомнят от кой точно магазин. След това заедно оформили белия плат във форма на кръг и пришили белия кръг върху червения плат, като върху него нарисували пречупения кръст /свастиката/. Преди да бъде съшито знамето, червеният плат бил виждан и от други лица, които са влизали в клуба, но кои точно са били тези лица двамата подсъдими не съобщават. Твърдят, че освен тях двамата, никой друг не е виждал знамето, с пришития бял кръг и изрисуваната в кръга свастика. Първоначално подсъдимите мислели да окачат знамето на моста на р. Марица или пък на някой жилищен блок, но след това се спрели на комина на бившата фабрика „С” в гр. П., тъй като е висок и се вижда от далеч. Подсъдимият К. казал на подсъдимия М-., че не се наема да се качи на този комин, на което последният отговорил, че ще се качи и ще окачи знамето. За да не бъде свалено лесно това знаме и за да се забави неговото сваляне, подсъдимите решили да прикрепят към него нещо, което да наподобява бомба. За целта намерили три картонени цилиндъра с дължина около 30 см., които напълнили с пръст и след това ги увили заедно с тиксо. Към тях прикрепили черна пластмасова кутийка, от която стърчали кабели. През нощта на 19.04.2009 год. срещу 20.04.2009 год., след полунощ, двамата отишли в подножието на комина. Пътували с лек автомобил „О.” с ДК № РА 88 33 АН, ползван от подсъдимия К.. А. паркирали на бул. „А.”, точно срещу комина и отишли до него пеш. Знамето и пакетът, имитиращ бомба, били в една раница която обв. М-. носел на гърба си. Били купили предварително капроново въже, с което подсъдимия М-. да окачи знамето, което също било в раницата. В горния край знамето било прегънато, подобно на перде за прозорец. През този подгъв подсъдимите прекарали ПВЦ тръба с дължина 2, 15 м., през която тръба минавало капроновото въже. Знамето било в раницата на М-., а тръбата висяла на гърба му. С помощта на това въже двамата подсъдими мислели да окачат знамето. Когато подсъдимият М-. поел ангажимента да се изкачи на комина си мислел, че ще е много лесно, но когато двамата застанали под комина, подсъдимият М-. твърди, че се изплашил, но не се отказал. Според неговите обяснения до този момент не е имал умения да се катери. Предварително си бил приготвил въже с карабинер. Като тръгнал да се изкачва по скобите, се закачвал с това въже на скобите, за да се обезопаси сам. Така успял да се кача на комина, но не стъпил на върха на комина. Като се хванал за върха от конструкцията на комина се откъртило парче и паднало. Това било чуто от подсъдимия К. и той си помислил, че подсъдимия М-. е паднал и се изплашил. Последният прехвърлил знамето през върха и то се провесило надолу. Според обясненията на подсъдимия М-., камуфлажното взривно устройство го е завързал на последната метална стълба, до която стигнал. След това предприел слизане, обезопасявайки се с въжето. Двамата подсъдими не могат да кажат колко време е продължило окачването на знамето. Но става ясно, че при комина са отишли след полунощ на 19/20.04.2009 год. и когато подсъдимият М-. слязъл от комина и се прибрали по домовете си все още било тъмно. В следващите дни те гледали по медиите предаванията за окаченото от тях знаме.

От заключението на хералдическата и вексилоложка експертиза на вещото лице С.А. е установено, че червеното знаме с бял кръг в средата, с изрисуван пречупен кръст на него е известно в историята от 1920 год., като символ и идентификационен знак на Г. национал- социалистическа работническа партия, а в последствие и на третия райх /Германия/ и национал-социалистическата идеология, като цяло. Независимо, че червеният и белият цвят са най-често използваните във вексилологията /наука за знамената/ цветове, а свастиката е знак, известен в човешката цивилизация от дълбока древност, точно комбинирането им като червено знаме с бял диск и черна свастика върху диска по посока на часовниковата стрелка, като е завъртяна на 45 градуса от линията на основата /известна като пречупен кръст/ позволяват недвусмислена идентификация на знамето. Това знаме е било прието през 1920 год. за знаме на Г. работническа партия /тогава преименувана на Г. национал-социалистическа работническа партия или известна като Н. партия/. За създатели на знамето се смятат д-р Ф.К.И. самият лидер на нацистката партия- А. Х.

След като Х. става канцлер на Германия, а в последствие и едноличен водач на държавата, символиката на нацистката партия се налага и като германска национална символика. От 14.03.1933 год. до 15.09.1935 год. флагът със свастиката се обявява за второ национално знаме на Германия, заедно с националния флаг от преди П. световна война. От 15.09.1935 год. знамето със свастиката официално е единствено национално германско знаме. Такова то е до 08.05.1945 год., когато Германия капитулира и знамето и всички форми на свастиката са забранени от С. окупационни власти.

Хитлер придава на комбинацията на цветовете на знамето и свастиката значение на победа на ариеца, на арийския производителен труд, който винаги е бил антисемитски. След дискредитирането на нацистката идеология и обявяването й за престъпна, основното значение на нацисткото знаме е, че представя национал-социалистическата идеология и е символ на престъпленията против човечеството, извършени от нацистите.

Историческите събития по време на втората световна война придават значение на това знаме, като символ на човеконенавистна идеология и престъпления против човечеството. Окачването на такова знаме на 20.04.2009 год. на комина на бившата фабрика „С” в гр. П. от вексилоложка гледна точка се тълкува, като демонстриране на култ към личността на А. Х. , съпричастност към идеологията на нацизма.

По делото е приета и историко- лексикологическа експертиза. В това заключение експерта А. Г. изяснени понятията „идеология”, „фашизъм”, „антисемитизъм”, „расистки антисемитизъм”, „национализъм”, „дискриминация”, „етнос”. Обяснено е какво точно е „национал-социализъм” и расистката теория за съвършенството на арийските народи, която предполага, че другите раси могат оправдано да бъдат потискани и дори напълно унищожени; национализмът е реакционна идеология и политика за признаване и проповядване превъзходството на една нация над друга. Това заключение не следва да бъде приемано в частта в която, вещото лице е изразило становище, че с окачването на знамето се проповядва фашистка идеология, тъй като е израз на субективното възприятие на експерта и което е предмет на установяване в настоящото производство.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства- направеното самопризнание на подсъдимите по делото, подкрепено от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на изготвените експертизи, приложените писмени и веществени доказателства.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.108 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК и по чл.162 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК.

В жалбите на подсъдимите не се оспорва приетата от съда фактология, оспорват се правните изводи на съда относно фактическия състав на престъпленията за които подсъдимите са признати за виновни и съответно им е наложено наказание както и размера на наложените наказания.

Защитата на подсъдимия М-. поддържа възражение, че с поставянето на знамето на комина на фабрика „С”, подсъдимият не е имал за цел да проповядва фашистка идеология и към расова и етническа омраза и към расова дискриминация. Защитата на подсъдимия К. поддържа възражение, че поведението на този подсъдим също не води до извод, че с поставянето на знамето целта е била проповядване към расова и етническа омраза и към расова дискриминация.

Тези възражения са неоснователни.

Цялостното поведение на двамата подсъдими по подготовката за ушиването на знамето и избиране на мястото където да бъде поставено / да го направят обществено достояние/, монтирането на фалшиво взривно устройство и намазването на стълбите/ за да стои знамето по дълго/, избиране на деня в който да бъде поставено- рождения ден на Х. води до извод за добре обмислено и организирано действие и целенасочен резултат и е проповядване на фашистка идеология. Двамата подсъдими с поставянето на знамето на 20.04.2009 год. са показали своята привързаност към личността на Х. и идеите с които тази личност се свързва. Безспорно знамето е символ, който обаче въплъщава идеологията на фашизма и нацизма и е послание за възхвала на фашистката идеология, след като двамата подсъдими съзнателно са избрали мястото и денят в който то следва да бъде поставено и по който начин са проповядвали фашистка идеология.шиването и окачването на инкриминираното червено знаме, с бял кръг и изрисувана фашистка свастика на него, на публично място, на рождения ден на А. Х. означава „проповядване на фашистка идеология”. В случая е проповядвана идеология, отричаща либерализма и демокрацията, принципите на днешното европейско общество. Такава е идеологията на Н. партия, управлявала в Германия през 1933 - 1945 г., чието знаме е окачено, определена от историците като „фашизъм”.

Проповядването е действие, което представлява публичен акт на убеждаване на неопределен кръг трети лица в някаква идея. Същността му се изразява в устно или писмено разпространение на учение или схващане с религиозно- поучително или моралистично съдържание /Български тълковен речник- 1976 год./ Такова е разбирането и на съдебната практика, която определя проповядването като разпространение на оценъчна информация, чрез която дееца развива, аргументира и огласява възгледи, независимо от използваното средство / р. №80/2009 год. І н.о. ВКС/. Съставомерно е разпространението на възгледи, които са от естеството си да породят у възприемащия ги солидаризиране с фашистка идеология /чл.108 ал.1 НК/ или отношение на вражда,омраза и расова дискриминация /чл.162 ал.1 НК/.

„Като целенасочена информационна дейност проповядването е въздействие върху съзнанието на адресатите си, не само когато се възприема непосредствено- при устна реч, но и посредством” излагане на символи /знаме/ на такова публично място, видимо за всеки гражданин както е в конкретния случай /Р №80/2009 год. І н.о. ВКС/. Отношението на третите лица, адресати на проповедта към съдържанието на информацията, която получават от този символ е без правно значение. За квалификацията на извършеното от подсъдимите като проповядване, по който и да е от посочените по- горе членове е без значение дали в резултат на проповядването или независимо от него тези лица формират или не формират отношение към проповядването, тъй като дейността по престъпно проповядване е формална, а като форма на изпълнително деяние по горните престъпления е на просто извършване. Както бе посочено проповядването е довеждане до знанието на другиго на съответни идеи чрез всякакви способи, не само устно, като е довършено в момента в който проповядваните идеи достигнат до другиго /М-., П. , С. , К. , А. /, без да се изисква другия да се е убедил в правотата.

Затова несъстоятелно е възражението на защитата на подсъдимите, че е необходимо да е налице същинско проповядване към расова и етническа омраза и към расова дискриминация на конкретни човешки субекти и тяхното мотивиране към расова,етническа вражда или расова дискриминация за да е съставомерно деянието по чл.162 ал.1 НК. С действията си двамата подсъдими са осъществили този състав с оглед на съдържанието на фашистката идеология, чиито символ е окаченото от тях знаме и която символизира нацистките идеи проповядвани от Х. , чиято политика и пропаганда е почитането на култа към насилието и войната и на идеята за съществуването на „по- висши” и противопоставянето им на други „по- нисши” раси и етноси, на нациските идеи които касаят расова и етническа омраза и дискриминация. Чрез окачването на знамето са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.162 ал.1 НК- разпространили са оценъчва информация, чрез която са огласили възгледи, които по естеството си са годни да разпалят расова към расова и етническа омраза и към расова дискриминация.

В цитираното по- горе решение на ВКС е прието, че първата форма на изпълнително деяние по чл.162 ал.1 НК е проповядване на расова, или етническа омраза или расова дискриминация, каквото е и изпълнителното деяние по чл.108 ал.1 НК- проповядване на фашистка идеология. В същото решение е посочено, че общото между изпълнителните деяние по двата престъпни състава е, че се разпространява една оценъчна информация чрез която дееца развива и огласява възгледи, които по естеството си са антидемократични,каквато е фашистката идеология и са годни да разпалят расова вражда или омраза или да прераснат в расова дискриминация. От такова естество е инкриминираното поведение, знамето окачено на комина на фабрика „С”- на публично място на рождения ден на А. Х. Назначените по делото и приети хералдическа и лексикологична експертизи са изяснили понятията „проповядване”, „фашизъм” и „националсоциализъм” като идеология на Н. партия, както и символиката на знамето като идеологията на фашизма и нацизма, обявена за престъпна.

Ето защо правилно е прието от съда, че подсъдимите са осъществили и проповядване на фашистка идеология, защото чрез поставяне на знамето, нейния символ, те са внушили и възхвалили фашистката идеология на публично,видно място с голям визуален афект предвид височината на комина, където е било поставено знамето и което място не е било избрано случайно от тях.

От обективна страна двамата подсъдими са съпричастни към ушиването на знамето, организирали са неговото поставяне и чрез което са проповядвали фашистката идеология, която е антидемократична, национал- социалистическа и антисемитска и поставянето на комина е послание и възхвала на тази идеология и възгледи.

Затова неоснователен е довода на защитата на подсъдимия М-., че от обективна страна не е осъществен състава на чл.108 ал.1 НК.

Безспорно в чл.39 ал.1 от Конституцията е дадена свобода на всеки да изразява мнение и да го разпространява, чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Но съгласно ал.2 на същия член, това право не може да бъде използвано за призоваване към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Не случайно в тази връзка е предвидена възможност по силата на редица международни договори, държавите да обявяват за нарушения наказуемо от закона, проповядването на фашистката идеология, проповядване на национална, расова или религиозна омраза, която подбужда към дискриминация, враждебност или насилия /чл.20.2 МПГПП/ или разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза. Затова и в Р.7/1996 год.на КС на РБ по к.д. №1/1996 год. е посочено, че от обхвата на защита на свободата на изразяване е изключено от Конституцията, онова поведение което съставлява призив към извършване на престъпления и насилие над личността. С оглед на горното неоснователно защитата на подсъдимия М-. поддържа възражение, че с участието на подсъдимия в ушиване на знамето и неговото окачване на комина, същия е осъществил правата си гарантирани му от чл.39 ал.1 от Конституцията и позоваване на Р №86/2010 год. ІІІ гр.о. ВКС, след като с инкриминираното поведение той е превишил правата си по този текст от Конституцията. Неотносимо към настоящия случай е цитираното от защитата на същия подсъдим р.363/1.07.2002 год.на ІІ н.о. ВКС.

Правилно,съдът е приел, че двете деяния са осъществени при пряк умисъл и в съучастие като извършители от двамата подсъдими. Всеки при осъществяване на своята проява е осъзнавал, че участва в изпълнение на престъплението заедно с другият съизвършител и е искал от така съчетаната им дейност да се извърши престъплението, да бъдат предизвикани престъпните последици. Налице е общ умисъла- по делото е установено, че между подсъдимите има предварително постигнато уговорка- уговорили малко преди рождения ден на фашисткия лидер А. Х. , който е 20.04.2009 год., по какъв начин, кога, как и къде да направят фашисткото знаме и както и как и по кое време да го окачат в гр. П., на подходящо място ,а височината на комина безспорно установява и наличието на визуален ефект, с което да ознаменуват и почетат рождения ден на Х. с неговата идеология. Самият подсъдим М-. заявява, че е имал симпатии към Х. и именно за да отбележат неговия рожден ден са решили да окачат знамето и то на комина, тъй като е висок и се „вижда отдалеч”. Решили също така, че някои може да реши да свали знамето и за да го затруднят са изработели и камуфлажно взривно устройство, което и безспорно са постигнали. Всичките описани действия извършени от тях обективират този умисъл. Сбъднало се е и желанието за голям визуален ефект, като с окачване на знамето на комина, освен да се постигне проповядване на фашистка идеология, са проповядвали и това, което символизира знамето, а това са нацистките идеи, проповядвани от Х. и неговите сподвижници, които касаят расова и етническа омраза и дискриминация.

Правилно,съдът е посочил че по принцип всеки гражданин е в правото си - свободно да изразява своите убеждения, но под условие извършеното да не е престъпление. Конкретният случай е точно такъв. Всеки един от двамата подсъдими е осъзнавал,че върши престъпление,именно заради това и те са действали по скрит и таен начин, в тъмната част на денонощието и на такова трудно, но пък за сметка на това удобно за проповядване място, вземайки мерки и извършвайки действия за да не бъдат разкрити.

По размера на наложените наказания:

При индивидуализацията на наказанието наложено на всеки от подсъдимите за всяко извършените от тях престъпления първоинстанционния съд е определил наказание съобразно разпоредбите на чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.58а НК във вр.с чл.2 ал.2 НК.

Пред първоинстанционният съд е проведено производство по реда на глава 27 НПК и с оглед императивното изискване на чл.373 ал.2 във вр.с чл.371 т.2 НПК следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а действаща към момента на осъществяване на деянието от подсъдимите, която по своето естество препраща към нормата на чл.55 НК. Присъдата първоинстанционният съд е постановил след влизане в сила на новите изменения на чл.58а НК /ДВ бр.26/2010 год., като следва да се приложи старата редакция на чл.58а НК, тъй като същата се явява по- благоприятна за подсъдимите с оглед изискването на чл.2 ал.2 НК. Отменената разпоредба на чл.58а НК предвиждаше, че не може да се приложи най- тежкото наказание при алтернативно предвидени наказания, а в останалите случаи се прилага чл.55 НК.

При спазване на горните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил за подсъдимите за извършеното от тях деяние по чл.108 ал.1 НК, наказание глоба в размер на 5000 лв. на всеки от тях.

За извършеното от подсъдимите деяние по чл.162 ал.1 НК, съдът е постановил за двамата подсъдими наказание „пробация” и глоба в размер на 5000 лв. както и обществено порицание на всеки от тях, а пробационните мерки са по чл.42а ал.2 т.1,2,4 НК и за двамата за срок от по една година и т.5 за подсъдимия К. и т.6 за подсъдимия М-.. Постановил е, че поправителния труд подсъдимия К. следва да изтърпи по местоработата си при 25 % удръжки от трудовото възнаграждение за срок от една година, а на подсъдимия М-. е определил безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 ч. в рамките на една календарна година.

Съдът е приложил разпоредбите на чл.23 ал.1 НК, като е определил на всеки от подсъдимите едно общо за изтърпяване наказание най- тежкото „пробация” с посочените пробационни мерки, като е приложил и разпоредбите на чл.23 ал.2 и ал.3 НК като е присъединил наказанието „обществено порицание” и наказанието глоба в размер на 5000 лв.

За да определи тези наказания съдът е посочил, че обществената опасност на деянията е завишена, като е отчел ниска степен на обществена опасност на подсъдимите, предвид добрите характеристични данни за всеки от тях, чистото съдебно минало на подсъдимия М-. и осъждането на подсъдимия К. по чнд №264/2009 год. за деяние по чл.130 ал.1 НК, за което му е наложено наказание глоба на размер на 500 лв. Съдът е отчел още, че с обясненията си на досъдебното производство, всеки от тях е допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото.

При така изложените обстоятелства, касаещи отговорността на всеки от подсъдимите за извършените от тях деяния, съдът не е изложил съображения за отделните видове пробационни мерки наложени на всеки от подсъдимите. Въззивният съд приема, че изложените по- горе обстоятелства касаещи личната обществена опасност на всеки от подсъдимите и липсата на мотиви защо следва да бъде наложена пробационна мярка „включване в програма за обществено въздействие” на двамата подсъдимите и респ. безвъзмезден труд в полза на обществото в максималния размер от 320 ч. за една година за подсъдимия М-. и поправителен труд с максимален размер на удръжки от 25% за една година за подсъдимия К., налага изменение на присъдата в тази част като се отменят тези пробационни мерки. От мотивите на присъдата не става ясно защо тези мерки са наложени на всеки от подсъдимите, предвид отчетената от съда ниска степен на обществена опасност на подсъдимите и критичното отношение на същите към извършените деяния и искрено съжаление за инкриминираното им поведение. Данните за личността на всеки от подсъдимите не дават основание да се приеме, че определянето на тази пробационни мерки ще доведат до по- бързото и ефективно поправяне и превъзпитание на подсъдимите. Затова присъдата в тази част следва да бъде изменена като посочените по- горе пробационни мерки следва да бъдат отменени. Що се отнася до наложеното наказание глоба в размер на и 5000 лв.за деянието по чл.108 ал.1 НК и наложеното наказание „обществено порицание” по чл.162 ал.1 НК, съдът намира че тези наказания са справедливо определени и съобразен с принципа на чл.35 ал.3 НК и целите на чл.36 НК, като не са налице условията на чл.55 ал.3 НК по отношение на деянието по чл.162 ал.1 НК.

Следва да бъде посочено, че при съучастническа дейност съдът следва в един диспозитив да посочи осъщественото деяние от съучастниците, а не в отделни диспозитиви за всеки от тях, което не води до порочност на съдебния акт.

По изложените съображения и на основание и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда №№54/14.12.2012 год. постановена по нох д. №707/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, досежно наложените пробационни мерки за деянието по чл.162 ал.1 НК: както следва- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от една година за подсъдимия С.Ю.М.-. и поправителен труд за срок от една година при 25% удръжки от трудовото възнаграждение за подсъдимия А. Г. К. и „включване в програма за обществено въздействие” за двамата подсъдими като ги ОТМЕНЯ.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта за приложението на чл.23 ал.1 НК като ОТМЕНЯ пробационни мерки безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от една година за подсъдимия С.Ю.М.-. и поправителен труд за една година при 25% удръжки от трудовото възнаграждение за подсъдимия А.Г.К.. и „включване в програма за обществено въздействие” за двамата подсъдими.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението.

 

 

 

 

 

Председател: Членове:1. 2.