РЕШЕНИЕ

Номер 23 Година 11.02.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД трети състав

На 8.02.2010 г.

В публично заседание в състав Председател Недялка Василева

Членове Станко Кидиков

Христо Белев

Секретар Стефка Тошева

Прокурор Р. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. В.

дело номер внохд. №12 по описа за 2010 година

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 83/18.12.2009 г. постановена по НОХД №856/2009 г. Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Н. С. П. за виновен в това, че през периода 23.01.2004 г. -31.03.2004 г. в гр. П., като управляващ и представляващ "К." ЕООД - гр. П., при условията на продължавано престъпление е избегнал плащане на данъчни задължения - ДДС в размер на 337 967 лв., дължими от дружеството, като е потвърдил неистина в справки - декларации за ДДС с вх. №№ 2460/16.02.2004 г., 3774/15.03.2004 г. и 5023/14.04.2004 г., всички по описа на ТДД - гр. П. относно стойността на извършени покупки от фирмата му и начисления и дължим ДДС, която се изисква по силата на закон - чл. 100 ал. 3 от ЗДДС, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което и на основание чл. 257 ал. 1 пр. 1 /действащ към момента на деянието/ във вр. с чл. 255 ал. 1 пр. 2 /действащ към момента на деянието/ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на една година и десет месеца "Лишаване от свобода".

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен, че по същото време и на същото място, като управляващ и представляващ "К." ЕООД - Пазарджик, с цел да осуети установяване на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 337 967 лв., дължими от дружеството е водил счетоводна отчетност

^ п^олрпи ъг.дору1\ап1г1С — ^ ирия днсвиици 5<1 шжушш КЪМ СПраВКИ —

декларации за ДДС с вх. №№ 2460/16.02.2004 г., 3774/15.03.2004 г. и 5023/14.04.2004 г., всички по описа на ТДД - гр. П., в които е удостоверил, че "К." ЕООД - Пазарджик е получател по данъчна фактура № 2198/29.01.2004 г., данъчнокредитно известие № 2201/02.02.2004 г.; данъчна фактура № 2203/27.02.2004 г. и данъчна фактура № 3068/31.03.2004 г., всички издадени от "изпълнителя" "РМ Д. ЕООД - София, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл. 257 ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 256 /действащи към момента на деянието/ във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на една година и десет месеца "Лишаване от свобода".

На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание по настоящата присъда и по влязло в законна сила споразумение № 448 от 09.06.2009 г. по НОХД № 2899/2009 г. на Районен съд - гр. П. н. с. в размер на една година и десет месеца "Лишаване от свобода".

Съдът на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил към така определеното най-тежко наказание "Лишаване от свобода" наложеното му наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 7 месеца, наложено му по НОХД № 2899/2009 г.

На основание чл. 61 т. 3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определи на подсъдимия първоначален режим за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" - "общ" в затворническо общежитие от открит тип.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 633 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия по делото, поради което обжалва същата с довод за явна несправедливост на наложеното наказание с отказа на съда да приложи разпоредбите на чл.66 НК. Иска се изменение на присъдата и приложение на института на условното осъждане.

Представителят на Апелативна прокуратура взема становище за основателност на жалбата, тъй като целите на наказанието ще бъдат постигнати с приложението на института на условното осъждане.

Пловдивският апелативен съд проверявайки обжалваната присъда, във връзка със становищата на страните и доказателствата поделото и служебно на основание чл.314 НПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава 27 НПК и по правилата на чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК.

Подсъдимият е признал вината си, всички обстоятелства по обвинителния акт от значение за деянията му. Защитата на жалбоподателя е предложила решаване на делото на база явно изразено самопризнание на извършеното от подсъдимия и пълно признание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като са пожелали да не се събират доказателства за тези факти. Съобразно тези изявления на подсъдимия и неговия защитник, съдът е разгледал и постановил обжалваната присъда по правилата на чл.372 ал.4 и чл.373 ал. З НПК, предопределяйки определяне на наказанията му при условията на чл.55 НК.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изградена въз основа на анализ на събраните по делото доказателства от досъдебното производство, тя не се оспорва от страните, поради което и Апелативния съд не намира за необходимо да я преповтаря.

При приетата фактическа обстановка неоспорена от подсъдимия, законосъобразно съдът е приел, че той от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.257 във вр. с чл.255 ал.1 предл.2 и по чл.257 във вр.с чл.256 НК, действуващи към момента на осъществяване на деянията и го е признал за виновен по този текстове, които са и най благоприятни съобразно чл.2 ал.2 НК.

Деянието е осъществено при пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици.

По жалбата на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание с оглед начина на неговото изтърпяване.

При определяне на наказанието съобразно изискванията на чл.373 ал.2 съдът е определил наказание при условията на чл.55 ал.1 т. 1 и ал. З НК от по една година и десет месеца лишаване от свобода за всяко от осъществените деяния и при условията на чл.23 НК е наложено общо наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален "общ" режим при настаняване на подсъдимия в затворническо общежитие от открит тип, като е приел че не следва да се прилага института на условното осъждане отчитайки, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия- за постигане целите на предвидени в чл.36 ал.1 предл.1 и 3 НК, ще се постигнат с ефективно изпълнение на наказанието.

Първоинстанционния съд е приел още, че обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние е висока с оглед конкретно осъщественото от деяние и спецификата на осъществената престъпна дейност, които налагат извод за завишена степен на обществена опасност на самия деец, поради което поправянето и превъзпитанието на подсъдимия могат да бъдат постигнати чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

Тези съображения на първоинстанционния съд не се споделят от въззивната инстанция. Решаващ критерии за приложението на чл.66 НК се обуславя от това дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия същия да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода с оглед целите на чл.36 НК.

Високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, за които подсъдимия е признат за виновен е съобразена от законодателя при криминализирането на тези престъпления, както в отменената норма на чл.257 НК, така и в действуващата сега норма на чл.255 НК при определяне на санкциите за тях. А отражение на тези престъпления върху фиска е несъмнено, но то също е част от законодателната им оценка и е относимо към всяко престъпно посегателство срещу финансовата, данъчната, кредитната и пр. системи на страната.

В конкретния случай изводите на съда, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимия следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, не почиват на данните по делото и на закона.

Всичко, установено в производството по делото за личността на подсъдимия, за възрастта му и семейното му положение, неговото социално и процесуално поведение, дават основание за извода, че съответните положителни промени в съзнанието му и превъзпитаването към спазване на закона и добрите нрави не изисква отделянето му от социална и семейна среда и изолирането му от обществото, т. е. не налага ефективно изтърпяване на наложеното й наказание. Отлагането на изпълнението му за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила в достатъчна степен ще упражни възпиращ и възпитателен ефект по отношение на поведението на подсъдимия за въздържане за в бъдеще от подобен род деяния. В този смисъл жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена ,а обжалваната присъда изменена в посочения смисъл.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т. З НПК,въззивния съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №83/18.12.2009 год. постановена по нох д. №856/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. С. П. общо наказание от една години и десет месеца лишаване от свобода, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.