РЕШЕНИЕ

 

Номер           119             Година         14.03.2012             Град        Пловдив

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД            първи  граждански  състав

В  публично  съдебно  заседание  на   13.02.2012  година   в   състав:

 

 

                                                              Председател: Мариана Хитева        

                                                              Членове:         Румяна Цонева

                         Дочка Върбева

 

при участието  на  секретаря  Росица Чолакова.

сложи за разглеждане докладваното от съдията Румяна Цонева

в.гр.дело № 1413 по описа за 2011 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение 274/14.10.2011г. г.по гр. д. № 366/2010 г.на Окръжен съд Кърджали, с което е отхвърлена предявената от „М.”-А. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.” № 18, ЕИК **********, срещу С. М. К. от гр. С., В. А. П. - К. от гр. П., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б., Д. Д. П. и Ж. П. П. от гр. С., действащи чрез адв. М.П,. гр. П., ул. „Б.” № 12, ет.*, искова претенция с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК, за установяване на престъпни обстоятелства - дадени по непредпазливост неверни заключения по гр. д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд от вещото лице С. М. К. в т.1, т.2, т. З, т.5, т.7 и т.10 от раздел III от заключението от 24.11.1999 г.; в т.5, т.8 и т.2 от заключението от 25.01.2000 г.; в заключение от 03.05.2000 г. относно това, че „М.” А. , гр. С. е обособена стопанска единица създадена на одържавения недвижим имот; в т.1 от заключението от 12.09.2000 г.; в заключението от 22.03.2001 г. относно това, че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.”-А. за периода 1949-1986 г.; в заключението от 25.04.2001 г. относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ****68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл. № 68,72 и парц. IV -75 с обща площ от 8 500 кв.м., и че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

Жалбоподателят „М.” А. гр. С. обжалва решението като неправилно-необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.

Въззиваемите С. М. К., В. А. П. - К. , М. П. К., Д. С. П. , Д. Д. П. и Ж. П. П. оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Апелативният съд констатира, че въззивната жалба e подадена в срок, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

При извършената служебна преценка относно допустимостта на обжалваното решение съгласно чл.269 от ГПК Пловдивският апелативен съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК.

Ищецът „М.” А. гр. С. твърди, че първият ответник С. М. К. депозирал неверни заключения по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в качеството на вещо лице, и с това си действие причинил вреди на дружеството. Извършеното от ответника С.К. деяние съставлявало престъпление по чл.291, ал.2 от НК, но предвид изтичането на сроковете по чл.80, ал.1, т.5, във вр. с чл.24, ал.1, т. З от НПК , било невъзможно реализирането на наказателната отговорност на същия, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Решението по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд било основано на изготвените неверни заключения, поради което ищецът твърди, че установяването на посоченото престъпление е от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и по гр.д. № 262/2008 г. на III ГО на ВКС.

Ищецът твърди, че в изготвените от ответника С.К. заключения като вещо лице по гр.д. 1489/1999 г.на Старозагорския окръжен съд неверните обстоятелства се изразяват в следното:

1. В заключението от 24.11.1999 г. , относно това, че имотът описан в акт № 363 от 30.01.1952 г. съставлявал парцел ****68,72 в кв.74 по плана на града, одобрен със заповед № 30.800 от 1920 г. от 8500 кв.м.; че придобиването на имот IV-68,72 в кв.74 е станало на два етапа през 1937 г. и 1941 г. с обща площ в размер на 8500 кв.м./ т.1 на III - К. част/; че имот IV- 68,72 в кв.74 от 8500 кв.м. е идентичен с имот пл. № 1680 в кв.89 по плана на града в 1966 г. / т.2 от III/; че имотът парцел ****68,72 в кв.74 е нанесен с пл. № 1680, за който е образуван парцел ****II , отреден за ФСЕ „М.” в кв. 196 с площ от 15587 кв.м. ( Заповед № 368 от 05.05.1989 г.) /т.3 от III/; че преди национализацията процесния недвижим имот IV-68,72 в кв. 74 не е променял застроената си площ /т.5 от III/; че посочените производствена сграда и къща на наследниците преди национализацията са се намирали в имот IV-68,72 в кв.74. /т.7 от III/; че видно от акт № 363 от 30.01.1952 г. , нот.акт 320, т.1 , д. № 755/92 г. и от Заповед № 463 от 31.08.1992 г. на Кмета на Община С., с която се възстановявало правото на собственост на жалбодателите, същите били собственици на 982 кв.м. ЗП от производствена сграда, 132 кв.м. застроена площ от А. сграда и 8500 кв.м.дворно място, представляващо пл. № 1680 , за който бил отреден парц. ІІІ за ФСЕ „М.” /т.10 от III/.

2. В допълнително заключение от 25.01.2000 г. , относно това : че имотът е одържавен през 1952 г. Акт № 363/ 30.01.1952 г./т.5/; че видно от А. № 363/ 52 г. за завземане на недвижим имот за държавен е одържавена фабрика „В.” , гр. М., съставляваща парц. Х-1680 в кв. 89 по плана на гр. М. от 1966 г. /т.8/; че по плана, одобрен със заповед № 579/09.03.1966 г. , в разписния списък към този план е записана фабрика „В.” без име на собственик / т.2/ .

3. Във второто допълнително заключение от 03.05.2000 г. , относно това : че „М.” А. , гр. С. е обособена стопанска единица, създадена на одържавения недвижим имот.

4. В третото допълнително заключение от 12.09.2000 г., относно това, че са изградени нови сгради на „М.” А. за периода 1949 - 1986 г. / т.1/;

5. В четвъртото допълнително заключение от 22.03.2001 г. , относно това, че новопостроените сгради след национализацията, са изградени от „М.” А. за периода от 1949 - 1986 г.

6. В петото допълнително заключение от 25.04.2001 г. , относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесен парцел ****68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл. № 68,72 и парц. IV -75 с обща площ от 8500 кв.м.; че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

Ищецът твърди, че ответникът С.К. действал в съучастие с друтите ответници в настоящото производство В. А. П.- К. , М. П. К., Д. С. П. , Д. Д. П. и Ж. П. П., в осъществяването на престъпния състав, което обстоятелство обуславяло правния интерес от предявяването на исковата претенция и към последните. С оглед на изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът К. , в качеството си на вещо лице по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в съучастие с ищците по същото дело, ответници в настоящото производство В. А. П.- К. , М. П. К., Д. С. П. , Д. Д. П. и Ж. П. П. / като наследници на П. Г. П. /, дал неверни заключения, а именно досежно т.1, т.2, т.3, т.5, т.7 и т.10 от раздел III от заключението от 24.11.1999 г.; т.5, т.8 и т.2 от заключението от 25.01.2000 г.; в заключението от 03.05.2000 г. относно това, че „М.” А. , гр. С. е обособена стопанска единица създадена на одържавения недвижим имот; в т.1 от заключението от 12.09.2000 г. относно това, че са изградени нови сгради на „М.” А. за периода 1949 - 1986 г.; в заключението от 22.03.2001 г. относно това, че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.” А. за периода 1949-1986 г.; в заключението от 25.04.2001 г. относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесен парцел ****68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл. № 68,72 и парц. IV -75 с обща площ от 8 500 кв.м., и че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

В подадения писмен отговор ответникът С. М. К. оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна.

Ответниците М. П. К. , Д. С. П. , Д. Д. П. и Ж. П. П. оспорват искова претенция като неоснователна. Твърдят, че наследственият имот им бил възстановен „ех lege” с влизането в сила на ЗВСОНИ от 25.02.1992 г., и че горестоящите съдебни инстанции Апелативен съд Пловдив и Върховен касационен съд, които са разгледали исковата претенция, предявена по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, не били базирали своите съдебни актове на експертизите, изготвени от в.л. К. по първоинстанционното дело, а на заключения, изготвени от други вещи лица-от единична и тройна съдебно - техническа експертиза, приети при повторното разглеждане на делото от Апелативен съд Пловдив по гр.д. № 621/2004 г.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за отмяна на влязло в сила решение. Освен общите процесуални предпоставки за допустимост на една искова претенция, в конкретния случай в чл.124 ал.5 от ГПК законът предвижда и допълнителни изисквания относно допустимостта на предявения установителен иск: 1. престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданскоправен ред, да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение ; и 2. наказателното преследване за това престъпно обстоятелство да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25,т.2 или чл.26 от Н. кодекс, или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Следователно, установяването на престъпно обстоятелство може да се извърши по исков ред от гражданския съд само в случаите, когато наказателно преследване на дееца не може да бъде осъществено поради наличие на някоя от изчерпателно посочените пречки за провеждане на наказателно производство в чл.124 ал.5 от ГПК. На второ място, установяването на извършено престъпление от гражданския съд е допустимо само тогава, когато то има значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От това следва, че съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.124 ал.5 от ГПК не може да бъде самоцелно, а установяването на извършено престъпление е с оглед значението, което му придава законът в гражданскоправен аспект. Поради това съдът, който е сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство, може да разгледа претенцията по същество, само ако ищецът е доказал наличието на посочените процесуални предпоставки.

В конкретния случай се твърди, че ответниците са извършили престъпление по чл.291, ал.2 от НК, наказателно преследване за което не може да се осъществи, тъй като е изтекла предвидената в НК давност (хипотеза по чл.24, ал.1, т.3 от НПК). Според чл.291 ал.2 от НК който като вещо лице пред съд или пред друг орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1 , т.7 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.2, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли 3 години, когато деянието е наказуемо с лишаване от свобода до една година (какъвто е процесният случай). Ищецът твърди, че процесните заключения са изготвени от ответника С.К. в качеството му на вещо лице и са приети по гр.д. № 1489/1999 г. на Старозагорския окръжен съд през периода 2000-2001 г. От това следва, че към датата на предявяване на исковата претенция - 06.07.2010 г. предвиденият тригодишен давностен срок по НК е изтекъл, с оглед на което наказателно преследване за това деяние не може да бъде възбудено поради изтекла давност. Следователно, първата процесуална предпоставка за упражняване правото на иск е налице.

На следващо място ищецът твърди, че установяването на посоченото престъпление е от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и по гр.д. № 262/2008 г. на III ГО на ВКС. Тези решения не са представени от ищеца, нито са приложени посочените дела на Старозагорския окръжен съд и на ВКС. Макар да няма спор, че процесните заключения са били изготвени от ответника С.К. в качеството му на вещо лице по гр.д. № 1489/1999 г. на Старозагорския окръжен съд, по което останалите ответници са били ищци, в настоящото производство не е доказано, че на тези заключения се основава постановеното решение по посоченото дело. Съгласно чл.157 ал.3 от ГПК (отм.), при действието на който е било постановено решението по това дело, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Следователно, от самия факт, че процесните заключения са били изготвени и приети по гр.д. № 1489/1999 г., не произтича задължително изводът, че постановеното решение по същото дело се основава на тези заключения.

С оглед на това ищецът не е доказал наличието на втората предпоставка за упражняването на процесния установителен иск, а именно - установяване извършването на посоченото престъпление от вещото лице С.К. да е от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1489/1999 г. на Старозагорския окръжен съд. Няма спор между страните, че същото решение е било предмет на инстанционен контрол от ПАС и от ВКС, като двукратно е било разглеждано от Пловдивския апелативен съд, след отменително решение на ВКС, като окончателно спорът е приключил с постановяване на решение по гр.д. № 262/2008 г. на III ГО на ВКС. Също така не е налице спор, че във въззивната инстанция са били допуснати нови единична и тройна съдебно-технически експертизи с нови вещи лица.

Поради така изложените съображения в настоящото производство не е доказано, че установяването на посоченото престъпление би имало значение за евентуална молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 предл.3 от ГПК на решението по гр.д. № 1489/1999 г. на Старозагорския окръжен съд.

При това положение ищецът не е доказал наличието на втората предпоставка за допустимост на предявения установителен иск, с оглед на което исковата претенция е процесуално недопустима. Такова се явява и постановеното първоинстанционно решение, с което тя е разгледана по същество, поради което същото следва да се обезсили в частта, с която исковата претенция е отхвърлена и производството по делото да се прекрати. Тъй като ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото, следва да им бъдат присъдени направените такива пред съответните инстанции.

Предвид изложените съображения Апелативният съд

 

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение 274/14.10.2011г. г.по гр. д. № 366/2010 г.на Окръжен съд Кърджали и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „М.” А. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.” № 18, ЕИК **********, срещу С. М. К. от гр. С., В. А. П. - К. от гр. П., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б., Д. Д. П. и Ж. П. П. от гр. С. иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК, за установяване на престъпни обстоятелства - дадени по непредпазливост неверни заключения по гр. д. № 1489/1999 г. по описа на Старозагорския окръжен съд от вещото лице С. М. К. в съучастие с останалите ответници в т.1, т.2, т. З, т.5, т.7 и т.10 от раздел III от заключението от 24.11.1999 г.; в т.5, т.8 и т.2 от заключението от 25.01.2000 г.; в заключение от 03.05.2000 г. относно това, че „М.” А. , гр. С. е обособена стопанска единица създадена на одържавения недвижим имот; в т.1 от заключението от 12.09.2000 г.; в заключението от 22.03.2001 г. относно това, че новопостроените сгради след национализацията са изградени от „М.”-А. за периода 1949-1986 г.; в заключението от 25.04.2001 г. относно това, че със зелен пунктир и зелени щрихи е нанесъл парцел ****68,72 в кв.74 по стар план на града от 1920 г., включващ имот пл. № 68,72 и парц. IV -75 с обща площ от 8 500 кв.м., и че в скица 3, с жълт цвят е идентифицирал старите сгради като национализирани.

ОСЪЖДА „М.” А. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.” № 18, ЕИК ********** да заплати на С. М. К. от гр. С. сумата 2400 лева, представляваща направени деловодни разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „М.” А. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.” № 18, ЕИК ********** да заплати на В. А. П. - К. от гр. П., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б.. Д. П. и Ж. П. П. от гр. С., действащи чрез адв. М.П,. гр. П., ул. „Б.” - № 12, ет.*, сумата 2000 лв., представляваща направени деловодни разноски в първата инстанция.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Председател:

 

Членове: