РЕШЕНИЕ

Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева

т. дело номер 1265 по описа за 2008 г. година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 80/29.VII.2008 г., постановено по т. дело № 16/2008 г., по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от О. съюз на ТПК- Стара Загора против ТПК"И." гр. С., частичен иск, за заплащане на сумата 25000 лв. обезщетение за лишаване от ползуване вследствие на неправомерно отдаване под наем на недвижим имот, представляващ пристройка на два етажа, южното тяло на сграда- Б. комбинат, с обща застроена площ от 462 кв. м. , построена върху имот пл. № 1761 кв. 1 по плана на гр. С., заедно със съответните идеални части на сградата и правото на строеж за периода- 1.IV. 1998 .- 1.IV.2003 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска-, до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан и е признато за установено по отношение на О. съюз на ТПК- Стара Загора и на Т. " И. А. , че Окръжния съюз на Т. не е собственик на масивна постройка, представляваща южното тяло на Б. комбинат, с обща застроена площ 231 кв. м. и разгъната площ от 462 кв. м., построена върху имот пл. № 1761, кв. 1 по прана на гр. С., заедно със съответните общи части на сградата и правото на строеж.

Отхвърлен е иска на TII КГ И. А. против О. съюз на ТПК- Стара Загора за признаване за установено, че Окръжния съюз на Т. не е собственик на четириетажната сграда, представляваща Б. комбинат, находящ се в гр. С., като неоснователен.

Отменен е и нот. акт № 147 т. II, нот. дело № 2795/ 16.V.1993 г. на нотариуса при Районен съд- Стара Загора.

Жалбоподателят О. съюз на ТПК-Стара Загора моли да се отмени изцяло обжалваното решение като се уважи предявения от него иск и се отхвърли иска на ТПК"И." , в уважената част и в частта, с която е отменен нот. акт № 147.

Т. още , че в частта са отмяна на нот. акт решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по не предявен иск.

Въззиваемата страна Т. "И." взема становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства, във връзка с направените оплаквания и намери за установено следното:

В исковата молба О. съюз на ТПК- Стара Загора твърди, че се легитимира като собственик на основание нот. акт № 107т.1 дело № 1985/62 г. и нот.акт № 147, т. II дело № 2795/16.VI. 1993 г. на земята и сградата, построена върху нея, находяща се в гр. С., ул." Княз Б. „ № 100- Б. комбинат.

С влязло в сила решение № 1848/23.111.2003 г., по гр. д. № 2231/2001 г. на ВКС, приложено към делото, е отхвърлен иска на Т. "И." , на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, че е собственик на пристройка на два етажа, представляваща южното тяло на сградата на Б. комбинат, с обща застроена площ от 231 кв. м. и разгъната площ от 462 кв. м., построена върху им. пл. № 1761 кв. 1 по плана на гр. С., ведно със съответните общи части на сградата и правото на строеж, което право е удостоверено с нот. акт № 147 т. II дело № 2795/16.VI. 1993 г.. С цитирания по- горе нот. акт за собственик е признат О. съюз на ТПК- Стара Загора.

С протоколно определение от 24.III.2004 г. , първоинстанционният приема за разглеждане иск по чл. 118 от ГПК, предявен от ответната кооперация, за приемане за установено, че О. съюз на Т. не е собственик на сграда Б. комбинат, съответно на пристройкатаа от два етажа в южното тяло и възражение за прихващане със сумата 39414 лв., и ДДС 7872 лв., за извършени подобрения в имота, подробно изброени в молбата.

По отношение на тези подобренията, ищецът прави възражение на изтекла погасителна давност.

С оглед на инцидентно предявения иск следва да се отговори на въпроса- собственик ли е О. на Т. на имота, за който се твърди, че ответникът без основание е извличал доходи.

Този спор се води поради възражението на ТПК"И.", че ищецът не е възстановена кооперация и не може да възстанови собствеността върху имотите, които са били собственост на О. на ТПК-Стара Загора преди прекратяването му през 1970 г., на когото не е правоприемник.

В нар. 1, ал. 1 от ДР на Закона за кооперациите/отм./ и нар. 27 на ПРЗ на ЗИД на Закона за кооперациите от 1999 г., е посочено, че възстановена кооперация е тази, която е вписана в регистъра на съда след 7.VIII. 1991 г, със същото наименования и предмет на дейност и седалище на прекратила дейността си кооперация, но съществувала и в която членуват най-малко седем кооператора, които са членували и в старата кооперация към датата на изземване на имуществото й и неговото одържавяване.

В ал. 2 на пар. 27 изрично е посочено, че ал. 1 се прилага и за кооперативен съюз, възстановен най-малко от две кооперации, членували в него към датата на изземването на имуществото и прекратяване на съюза.

Безспорно О. на ТПК- гр. С. е съществувал до 1970 г. Дейността му е прекратена с ПМС № 16/3.VII. 1970 г. , с което са създадени нови стопански субекти-„Местна промишленост и комунални-битови услуги".

Вписването на О. на Т. е на основание на общото събрание на Т. от 23.III. 1993 г. , проведено от пет кооперации- Т. "О." Стара Загора, Т. "П."-Стара Загора, Т. „ С. К. , Т. „ Г. М. Р. и Т. „ О. К. стр. 23 на т. дело № 1008/ 04 г. на Пловдивския апелативен съд.

С писмо изх. № 285/19.IX. 1997 г. ЦС на Т. удостоверява, че О. на Т. -Стара Загора е член на С. и в него членуват 18 Т. , едно от които е и ТПК" И. А.

По делото няма представени доказателства, от които да се направи извод, че след изземването на имуществото на съществувалото О. на Т. е било извършена процедура по прекратяване и ликвидация , предвидена в чл. 2, ал. 1 от ЗК-1953 г., отм. И в чл. 34 и сл. от Правилника за кооперативните организации от 1960 г..

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че О. на ТПК- Стара Загора е възстановена , а не ново регистрирана. В този смисъл е и решение № 250/09/21. VI 1.2009 г., постановено по гр. д. № 6263/2007 г. на В КС, което посочва, че изискването на пар. 2 на ДР на ЗК от 1951 г. е изменено с чл. 60, ал. 4 на Закона от 1991 г., ДВ бр. 103/96 г..

Относно спора за собствеността на сграда- Б. комбинат- Стара Загора-

Видно от приложения нот. акт № 107/62 г., парцел **** кв. 1 по плана на гр. С. е одобрен със заповед № 1476/29.XII.1961 г. на КАБ- К. за архитектура и благоустройство- София и заповед № 4272/14.VIII.1962 г. на ГО НС Стара Загора е отреден за „Б." на О. на ТРК- Стара Загора. В нот. акт са изброени и платежните нареждания, с които е изплатена сумата на бившите собственици за отчуждените им имоти.

Именно този Б. комбинат е одържавен с цитираното ПМС от О. на Т. през 1970 г..

Следователно предявения отрицателен установителен иск е неоснователен . Одържавеното имущество на кооперациите им се връща при възстановяването им след 1993 г..

Като е стигнал до други фактически и правни изводи, Окръжният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли иска, предявен на основание чл. 118 от ГПК.

Същото се отнася и за частта, с която е отменен нот. акт № 174, която част е свързана с иска по чл. 97 ,ал. 1 от ГПК.

По иска по чл. 59 от ЗЗД-

Ищецът твърди, че масивната сграда, представляваща южното тяло на сграда Б. комбинат, е отдавана под наем от ответната кооперация, без правно основание и затова моли да бъде осъдена да му заплати сумата 76082лв., представляваща размера на събраните наеми ,за исковия период-1.IV. 1998 г.- 1.IV.2003 г.. Първоначално иска е заявен като частичен, до размера на сумата 25000 лв., но по време на процеса страната заяви че преминава от частичен към пълен иск и е увеличила сумата на 76062 лв., в съдебно заседание на от 5.III.2008 г..

Безспорно е установено, че през исковия период ТПК" И. А. е отдавал под наем помещенията, намиращи се в тази част на комбината. Представени са и наемните договори. Тази инстанция изслуша в. лице С. , което след запознаване с документите представени по делото и извършена проверка в счетоводството на ответника, посочил е и наемателите по отделните договори, е дал заключение, за отдаваните под наем помещения в южното крило на сградата, за периода 1.IV. 1998 г..-1.IV.2003 г. Т. „ И. А. е получил наеми в размер на сумата 76082 лв., за която е и предявен иска.

И тъй като съгласно приложеното към делото решение на О. на О. на Т. , членуващите в него кооперации са могли да молзуват разпределените им имоти само за собствена производствена дейност, плодовете, които са получили извън това ползуване , са без правно основание и ги дължат на собственика на имота.

Искът е основателен и в тази част решението също следва да бъде отменено и постановено друго, с което се осъди ответното Т. да заплати на ищеца сумата- 76082 лв., ведно със законната лихва , считано от 15.V.2003 г. до окончателното й изплащане.

Тъй като първоначалния иск се уважава се възстановява и виеящността на процеса по направеното възражение за прихващане, направено от ответника със сумата 39414 и ДДС- 7273 лв..

В молбата , с която се заявява възражението за прихващане, подробно са изброени подобренията, за които се твърди, че са извършени по време на ползуването на имота и тяхната стойност.

Тази стойност е посочена към 26.XI.2003 г..

По делото е изслушано и в. лице Ф. , което е потвърдило заключението си дадено по т. дело № 322/2003 г. относно стойността на извършените подобрения, която възлиза на 36366 лв., изчислена към 2003 г..

Съдът приема, че ответната страна през цялото време, през което е ползувала имота, е била негов държател , а не владелец и доколкото му се дължи обезщетение за извършени подобрения, то те следва да се оценяват към момента на извършването , а не както е поискано към момента на предявяване на възражението.

По делото са разпитани свидетелите Г., като и двете установяват, че са били служителки в ТПК" И. А. , има наблюдения за извършените подобрения и че това е сторено през периода-1977- 1978 г. и 1987. 1989 г.. След 1990 г. помещенията са отдавани под наем и ако има извършени подобрения, то те са били за сметка на наема от наемателите.

Затова и във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за подобрения, съдът намира, че то е основателно. Когато подобрителят има качеството на държател на чужд имот, то погасителната давност за вземането му за извършените подобрения в този имот, започва да тече , от момента на извършването им, т.е. предвидения срок от пет години за погасяване е изтекъл към момента на предявяване на възражението за прихващане.

Затова то не следва да бъде уважавано.

Това е така, тъй като имота е бил даден на ответната страна за ползуване във връзка с развиваната от него производствена дейност и той е бил първо кооперативна собственост, а след това и държавна , поради което и не е могъл да бъде придобиван по давност. И на това основание е отхвърлен и иска му за собственост по цитираното по горе решение по гр. д. № 2231/2001 г. на ВКС.

С оглед изхода на делото , ответната страна ще следва да заплати на ищеца, направените разноски за двете инстанции, в размер на 8099 лв..