РЕШЕНИЕ333

решение333

гр. Пловдив, 01.03.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, II граждански състав в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

при секретаря Анна Стоянова като разгледа в.гр.д. № 1224 по описа за 2009г. докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. В. Х. като майка и законна представителка на малолетното си дете М. И. В. против решение № 87 от 19Л0.2009г. постановено по гр.д. № 1054 по описа за 2008г. на Старозагорския окръжен съд, IV състав с което е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 186 том I рег. № 2395 нот.д. № 118/2000г. на нотариус с регистър № 089 В. И. от гр. С., апартамент втори с изложение юг, запад, север със застроена площ от 90 кв.м., намиращ се на втори етаж в жилищна сграда, застроена с отстъпено право на строеж върху 386 кв.м. държавно дворно място в гр. С., на адрес ул.". № 40, съставляващо парцел ****12 в КВ.44-Б, по плона на града, целият с площ 824 кв.м. при граници на дворното място: от две страни улици, УПИ *, 113, УПИ *,110, състоящ се от две спални, хол, кухня с ниша, баня с клозет, антрета и два балкона, при граници на апартамента: двор, улица, ЖСК 'Теорги К. , под апартамента-ап. на Л. С. , над апартамента- ап. на Д. Загоров, заедно с прилежащото му избено помещение с южно изложение и площ 12 кв.м., при граници: д., изба на Д. Загоров, коридор, коридор за изхода на дворното място и таванско помещение със западно изложение със застроена площ от 11 кв.м. при граници: д., улица, таван на Л. С. , коридор и таван на Д. Загоров и 1/3 ид.част от общите части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.150.1.8, построен в сграда68850.514.150.1, в поземлен имот68850.514.150,при граници на имота- на същия етаж 68850.514.150.1.4, под обекта 68850.514.150.1.7, над обекта 68850.514.150.1.9 с прилежащо избено и таванско помещение, сключен между И. Х. В. с ЕГН от една страна и М. И. В. с ЕГН от друга страна, чрез нейната майка и законна представителка Д. В. В. с ЕГН и е ПОСТАНОВЕНО ЗАЛИЧАВАНЕ на вписването на процесния договор от регистрите на Агенцията по вписванията, С. по вписванията- гр. С.. И. се съображения за недопустимост на решението, поради липсата на правен интерес от предявения иск, като се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото. В случай че това становище не се сподели се излагат съображения за неправилност на решението по трите обективно съединени иска за нищожност и се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Въззиваемата П. В. поддържа становище, че жалбата е неоснователна

Въззиваемата страна И. В. не взема становище.

ДСП „О." не взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата П. В. с ЕГН от гр. С. и покойният и съпруг Х.В. на 18.05.1993г.подарили на сина си И. Х. В. процесният недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С. с адм. адрес ул.". № 40 ет.* ап.*, като са запазили върху него пожизнено право на ползване. На 24.04.2000г.с нот.акт № 186 том I дело № 118/2000г. надарения И. Х. В. продал на малолетната си дъщеря М. И. В., чрез нейната майка и законна представителка Д. В. апартамента за сумата 24 965 лв.,равняваща се на данъчната оценка. В нотариалният акт не е отразено, че П. В. има запазено право на ползване върху обекта, предмет на сделката. По нотариалното дело е приложена декларация от П. В. , че е съгласна с планираната продажба, при условие, че тя си запази вещното право на ползване. Относно автентичността на подписа върху тази декларация е изслушана почеркова експертиза на вещото лице К.П,. което дава заключение, че подписа най-вероятно не е изпълнен от П. В.

С влязло в сила решение от 04.12.2008г. постановено по гр.д. № 938/2008г. на Старозагорския районен съд брака между И. Х. В. и Д. В. В. е прекратен, като родителските права върху родените от брака деца М. на 9г. и Б. на 11 месеца са предоставени на майката.

Изготвен е социален доклад от Дирекция С. подпомагане О. "З.„ гр. С. от който се установява, че ищцата е споделила със социалния работник, че няма претенции за това, че жилището е прехвърлено на внучката и М. , но оспорва договора защото в него не било отразено, че има запазено право на ползване . Ищцата живее в жилището, което е обзаведено и се поддържа ред и хигиена. Ответникът В. споделил, че се притеснява бившата му съпруга да не продаде апартамента. Становището на отдела е, че е в интерес на детето да запази собствеността върху жилището.

Ищцата П. В. е предявила обективно съединени искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД-привидност на договора за продажба от 24.04.2000г.обективиран в нот.акт № 186/2000г. като твърди, че е налице относително симулативна сделка, прикриваща дарение, като цената не е платена и не се е целяло плащането и, по чл. 26 ал.1 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като в нотариалния акт не е отразено, че има запазено право на ползване върху имота предмет на продажбата; чл. 26 ал. 1 ЗЗД нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като трети лица купувачи, могат да бъдат въведени в заблуждение, че нейното право на ползване не съществува.

Като правен интерес от предявяване на исковете сочи както в уточняващите искови молби, така и в съдебно заседание пред апелативния съд, проявен интерес към апартамента от купувачи и че в нотариалното дело при изповядване на продажбата е представена декларация от нейно име, че се отказва от правото на ползване върху апартамента, която не е подписана от нея, което е опит да се игнорират правата и, като у нея е създаден страх, че жилището може да се продаде на купувачи, които няма да знаят за правото и на ползване и тя ще трябва съдебно да го установява.

С оглед твърденията в исковата молба и нейните уточнения и установената фактическа обстановка, съдът намира, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената с обективно съединените искове защита, който е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването им.

Твърдението за проявен интерес от купувачи към апартамента не обуславя правен интерес у ищцата за предявяване на обективно съединените искове за нищожност на продажбата, страна в която тя не е. Същата е носител на вещното право на ползване върху апартамента, предмет на продажбата прогласяването на чиято нищожност иска, по това няма спор и правото и е надлежно вписано. Ответника по делото И. В. неин син е придобил така наречената „гола собственост",без единия елемент от триадата на собствеността-правото на ползване и респективно е прехвърлил на своята дъщеря М. другата ответница същия обем от права, като правото на ползване е останало в патримониума на ищцата. Законът не забранява на приобретателя на „голата собственост" да я прехвърля, но и не го задължава в нотариалния акт да се отрази, че върху имота има запазено вещно право на ползване. Всяка следваща сделка ще прехвърли голата собственост, а ищцата ще запази правото си на ползване. Няма твърдения, че претендираното от нея право на ползване е оспорено или нарушено с извършената продажба за да се обуслови интерес от предявяване на исковете. Евентуалните посещения на купувачи не оспорват претендираното от нея право и затова също не обуславят правен интерес от исковете.

Твърденията, че е налице опит да се игнорират правата и на ползване върху имота с представянето по нотариалното дело на неподписана от нея декларация, че се отказва от правото на ползване върху имота, както и твърдението че евентуални бъдещи купувачи няма да знаят, че върху имота има запазено право на ползване и тя ще трябва да го доказва по съдебен ред, също не обуславят правен интерес от предявените искове. От съдържанието на декларацията се вижда, че тя не е в смисъла в който я възприема ищцата-като такава за отказ от право на ползване. С нея тя дава съгласието си да се продаде апартамента на внучката и, като си запази правото на ползване. Тоест налице е изрично изявление, че не се отказва от правото си на ползване. Дори и подписа да не е положен от нея/а това е спорно с оглед липсата на категоричност у експерта/с декларацията като част от нотариалното производство по продажбата не се оспорват претендираните от нея права. Незнанието на евентуалните бъдещи купувачи за запазеното и право на ползване и евентуалното и въвличане в съдебни спорове също не обуславят правен интерес. Регистъра за вписванията е публичен, което означава, че всеки заинтересован може да направи справка за тежестите върху определен имот за какъвто период си пожелае и да прецени дали ще закупи имота. Недопустимо е да се иска защита на субективно право, нарушаването на което е предполагаемо и е в зависимост от правна сделка, която може и да не бъде сключена, още повече, че разполага с искове за защита на правото си.

С оглед всичко гореизложено ищцата не е имала правен интерес от предявените искове, съдът не е следвало да ги разгледа и като е направил това е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Поради основателността на жалбата на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски и пред двете инстанции в размер на 2 764 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопусимо решение № 87 от 19.10.2009г. постановено по гр.д. № 1054 по описа за 2008г. на Старозагорския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА П. И. В. с ЕГН от гр. С., ул.". № 40, ет.* ап.* да заплати на ДОБРИНКА ВАЛЕНТИНОВА ХРИСТОВА с ЕГН като майка и законна представителка на малолетното дете М. И. В. с

ЕГН и двете от гр. С., ул.". № 13, ап.* сумата 2 764/ две хиляди седемстотин шестдесет и четири / лева разноски и ред двете инстанции.

ЧЛЕНОВЕ:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред В КС в едномесечен срок от съобщаването му на страните./