РЕШЕНИЕ

Членове: Недялка Василева Мариана Хитева

Секретар Стефка Костадинова Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Цветана Михова търговско дело номер 1216 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 196 и сл. ГПК/отм./.

С решение № 39 от 28.07.2009 година, постановено по търг.д. № 586/2008 година Старозагорският окръжен съд е осъдил О. К. да заплати на Г. Г. Д. лично и като майка и законна представителка на малолетното дете М., двете от гр. К., сумата 48716.84 лева обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, сумата 1974.49 лева изтекли лихви за периода от деня на увреждането до предявяване на исковата молба в съда- от 06.08.2007 година до 19.11.2007 година, със законната лихва върху главницата от 19.11.2007 година до окончателното й изплащане, както и сумата 5317.65 лева разноски по делото.

Решението е обжалвано от О. К. , при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, е предявеният по делото иск като неоснователен да бъде отхвърлен.

Становището на въззиваемата страна по спора е въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.188, чл.208 и чл.209 ГПК/отм./, Пловдивският апелативен съд прие следното:

Предявен е иск е правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от М. З. Д. , в качеството му на едноличен търговец извършващ търговска дейност под фирмата ЕТ"Д." гр. К., в която се твърди, че е ползва!ел на лек автомобил марка „К." с рег. № РВ 96 62 ВМ по договор за лизинг. При пътно-трансгюртно произшествие на 06.08.2007 година в гр. К., по време на проливен дъжд, автомобилът управляван от упълномощено лице попада в огромна дупка на пътя, в резултат на което в двигателя проникнала вода и това довело до неотстранима повреда. В специализиран сервиз на фирма „Б." е извършена замяна на двигателя с нов, а извършената услуга на стойност 48716.84 лева е заплатена от ищеца по банков път. Причина за ГIII 1 и повредата на автомобила е виновно поведение на служители на О. К. , които не са изпълнили задълженията си да поддържат пътното платно в изправност, което е довело да тежка повреда на превозното средство и до причинени имуществени вреди на ищеца. С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 48716.84 лева, със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата 1974.49 лева мораторни лихви за забава, за периода от датата на увреждането на 06.08.2007 година, до предявяване на иска на 19.11.2007 година.

Спорът пред настоящата инстанция е висящ по предявените като евентуални искове по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против О. К. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 48716.84 лв. и мораторни лихви за забава в размер на 1974.49 лева, за периода от 06.08. 2007 година до 19.1 1.2007 година.

Против ЗПАД"Д."-София предявените като главни искове за същите обезщетения са отхвърлени и решението на съда № 27 от 10.04.2008 година по същото търг.д. № 540/2007 на СзОС година, е влязло в законна сила.

В хода на производството поради настъпилата смърт на едноличния търговец М. Д. като ищци са конституирани неговите законни наследници - съпруга Г. малолетното дете М.. П. при условията на чл.120 ГПК/отм./ в процеса е налице, доколкото предприятието на едноличния търговец все още не е поето от наследник или прехвърлено по реда на чл.60 ТЗ, при което съвкупността от права, задължения и фактически отношения е част от откритото наследство.

По делото не се спори, а това е установено и от представените писмени доказателства, че праводателят на ищците ЕТ"Д." е ползвал лек автомобил „К.", с рег. № РВ 96 62 ВМ по договор за финансов лизинг сключен на 25.04.2007 година е „И."ЕАД клон Стара Загора, по който е имал качеството на лизингополучател. 11а 06.08.2007 година при управление на автомобила от трето упълномощено лице Д. Д. , брат на едноличния търговец, в условията на проливен дъжд и залят с вода участък от пътно платно в град К., автомобилът попада в огромна дупка и находя ща се до нея необезопасена канализационна шахта, при което дизеловият двигател засмуква вода и колата аварира. Превозена е с пътна помощ за ремонт в специализиран автосервиз посочен от лизингодателя на „Б."ЕООД в гр. П.. При проверката е констатирано, че причината за повредата е „воден удар" е настъпило блокиране на двигателя и увреждане на блока, буталата със сегментите, биелите, коляновия и разпределителния валове, цилиндровите глави с клапаните, турбината, при което поради липса на предлагане от фирмата производител на елементи за двигателите на тази марка автомобили, двигателят е сменен с нов. Ищецът е заплатил цената на новия двигателен комплект в размер на 48300.84 лева чрез банков превод на 15.09.2007 година, за което е съставена и данъчна фактура № 704291/15.09.2007 г., както и разходите за транспортиране на автомобила в размер на 416 лева, по фактура № 28 от 29.10.2007 г.

От представените по делото доказателства протокол за ПТП, заключения на автотехническа експертиза, съдебно счетоводна експертиза и показанията на разпитаните свидетели безспорно е установено, че лекият автомобил „К." с рег. № РВ 96 62 ВМ, управляван от упълномощено от лизингополучателя лице на 06.08.2007 година е претърпял ПТП, по причина на пропадане в необезопасен повреден участък на пътното платно на улица в гр. К., покрит в вода след паднал проливен дъжд, при което и в резултат на настъпил „воден удар" е повреден двигателя, а повредата е била неотстранима. Разходите по закупуване на нов двигател, монтирането и превоза на автомобила до сервиз са в размера посочен от ищеца.

ПТП е настъпило на общински път, който по смисъла на чл.8 от Закона за пътищата е публична общинска собственост на О. К. , която съгласно чл.31 ЗП има задълженията по изграждането, поддържането и ремонта на пътищата в общината. Същото се отнася и за задълженията за мрежите и съоръженията на ВиК системата на нейна територия и нейна собственост по §7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА, към която спадат канализационните шахти. Изпълнението на тези задължения се осъществява от служители и работници на общината или наети от нея лица и фирми. Налице е неизпълнение на задължения на правно регламентирана дейност по поддържане изправността и ремонт на пътищата и в резултат на това е настъпило ПТП, при което са нанесени вреди по автомобила, отдаден на лизинг на ЕТ" „Драгоев А. М. Д. , което ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на О. К. по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетение на причинените имуществени вреди на пострадалите от непозволеното увреждане.

Спорен по делото е въпросът относно наличието на активна материалноправна легитимация за ищците по делото да претендират на това правно основание заплащането на обезщетение за причинени имуществени вреди от О. К. , с оглед правото на собственост върху лизинговия автомобил, тежестта на риска при повреждането, прекратяването на договора за лизинг с допълнителното споразумение от 04.04.2008 година по съгласие на страните и връщане на вещта на лизингодателя и сключването на нов договор за лизинг в хода производството с трето за правния спор лице.

В случая се касае до сключен договор за финансов лизинг, при който и съгласно разпоредбите на чл.342 и сл. ТЗ лизингодателят „И."ЕАД - Стара Загора е придобил по поръчка на лизингополучателят и за негови нужди от трето лице лек автомобил „К.", като става собственик на автомобила, а лизингополучателят придобива само държането като ползвател. При този вид договори на оси. чл. 343 13 рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. В тази смисъл е и клаузата на т.13.2 от лизинговия договор, чието съдържание неправилно е тълкувано от първата инстанция в обжалваното решение. В тази разпоредба страните са постигнали съгласие всички рискове и изгоди, свързани със собствеността да бъдат за сметка на ЕТ"Д". Тя обаче следва да бъде разгледана в съответствие с останалите уточняващи разпоредби на тази точка от договора, в които ясно и недвусмислено е прието, че рискът от повреждането и всички останали рискове свързани с експлоатацията на автомобила са в тежест на ползвате ля.

От това следва извода, че за причинените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане на автомобила обезщетение по чл.49 и чл.45 ЗЗД може да претендира неговия собственик, респ. лизингодателя. Лизингополучателят по договор за финансов лизинг не може да претендира осъждане за себе си, тъй като не е собственик на вещта, а чужди права могат да се претендират със сурогационен иск по чл.134 ЗЗД, какъвто иск по делото не е предявен.

Поради това съдът счита, че ищците като правоприемници на починалия в хода на производството по делото лизингополучател ЕТ"Д." не са активно материалноправно легитимирани да претендират заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от повредата на ползвания при условията на финансов лизинг лек автомобил „К.", в който смисъл предявените по делото искове по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне, след отмяната на неправилното решение на първата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.208, ал.1 ГПК/отм./ Пловдивският апелативен съд

РЕШИ