РЕШЕНИЕ359

гр. Пловдив, 17.03.2010 г.

В ИМЕТО Н А НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията А. в.гр.д. № 1189/2009 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. Д. против решение № 52/ 16.10.2009 г., постановено по гр.д. № 157/2007 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в частта, в която той е осъден да заплати на В. Б.И. С. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 706,36 лв. и 270,64 лв. разноски. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради това, че е необосновано и не кореспондира на приетите по делото доказателства по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемите В. Б.И. С. Б. оспорват жалбата като неоснователна, като молят съда да я отхвърли. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. Б. и В. Б. против А. Д. при участието на третото лице-помагач З. дружество „Е." А. - София субективно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са собственици при условията на семейна имуществена общност на лек автомобил марка „Х." с per. № С 5269 МА, която са закупили на лизинг от „И." ЕООД София и са изплатили изцяло, като юридическото прехвърляне на вещта не е било извършено към септември 2007 г., но то е налице към датата на подаване на исковата молба; на 14.09.2007 г. Б. управлявала автомобила и пътувала за кв.стово на гр. С., за да зарежда стока за собствената им сладкарница, в близост до бензиностанцията в кв.стово настъпило пътно произшествие между нея и управлявания от ответника лек автомобил „Ф." с per. № С 4054 НМ, при което на нея били нанесени сериозни телесни увреждания и сериозни материални вреди на автомобила, който е почти унищожен, а изключителна вина за произшествието има ответникът. След направен преглед на автомобила в автосервиз се установило, че са му нанесени вреди на стойност 10 000,00 лв., включващи стойността на авточастите и на труда, който трябва да бъде вложен, посочени по стойност и пера в молба-уточнение от 29.01.2008 г., поради което молят съда да бъде осъден ответникът да им заплати сумата 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди на автомобила им вследствие на виновното му поведение по причиняване на произшествието, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от деня на произшествието 14.09.2007 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че те са предявени от лица без материалноправна легитимация доколкото към момента на катастрофата собственик на пострадалия автомобил е бил „И." ЕООД - София, правото на собственост върху него е било придобито от ищците впоследствие, а иск по чл. 45 от ЗЗД може да бъде предявен само от собственика, но не и от ползувателя на вещта. Счита също, че Б. е допринесла за настъпването на произшествието, като ако съдът уважи исковете, моли да бъде отчетено това съпричиняване на вредите от нейна страна. Претендира разноски.

Третото лице-помагач З. дружество „Е." А. -София оспорва исковете, като счита, че ищците не са материалноправно легитимирани да ги предявят поради това, че към момента на ПТП-то не са били собственици на увреденото моторно превозно средство, както и поради това, че няма данни Б. да са поправили вредите за своя сметка, встъпвайки в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредите, или да имат договор за цесия с него за тази сума. Счита също, че не е доказана причинната връзка между катастрофата и противоправното поведение на ответника, а в случай, че съдът уважи исковете, при определяне на обезщетението моли да се съобрази с Наредба № 24/08.03.2006 г. и допълнителното заключение на вещото лице.

С обжалваното решение е осъден А. Д. да заплати на В. Б.И. С. Б. обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения им лек автомобил „Х." в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 14.09.2007 г. в размер на 2 706,36 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2007 г. до окончателното й изплащане, и 270,64 лв. съдебни разноски, като са отхвърлени субективно съединените искове за разликата над 2 706,36 лв. до 10 000,00 лв., а В. Б.И. С. Б. са осъдени да заплатят на А. Д. 226,19 лв. разноски по водене на делото.

Решението в частта, в която исковете са отхвърлени и са присъдени разноски на ответника, не е обжалвано и е влязло в сила, като предмет на въззивното производство е само решението в осъдителната му част.

За да бъде търсена и наложена отговорността по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищеца да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответника, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане.

По направеното от ответника и третото лице-помагач възражение за липса на материал ноправна легитимация на ищците да предявят исковете:

Видно от протокол за ПТП от 19.09.2007 г., на 14.09.2007 г. в 13,30 ч. в гр. С., ул. „Т." срещу бензиностанция „Т." водачът на лек автомобил Ф. П. с ДК № С 4054 НМ А. Д. , излизайки на път от крайпътна територия, не е пропуснал лек автомобил „Х." с ДК № С 5269 МА, управляван от С. Б. , който се движил по този път, и в резултат на това са се сблъскали двата автомобила, като са били ранени и

двамата водачи и на автомобилите са нанесени материални щети, описани в протокола.

От договор за продажба на моторно превозно средство /без дата, но с нотариална заверка на подписите на страните на 19.12.2007 г., която дата съдът приема за момент на сключване на договора/ се установява, че „И." ЕООД - София е продало на В. Б. собствения си лек автомобил марка „Х.", модел „А.", цвят син, ДК № С 5269 МА, с описани номера на рама и двигател, в състоянието, в което се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата 700 лв., като цената на автомобила е платена изцяло към момента на подписване на договора съгласно условията на договор за лизинг № 154/ 09.05.2002 г. и погасителния план, неразделна част от този договор.

Доколкото към тази дата В. Б. е бил в граждански брак със С. Б. /вж. удостоверение за граждански брак на Общински народен съвет - Смолян от 22.04.1979 г./, лекият автомобил е придобил статут на съпружеска имуществена общност.

От представения договор за лизинг № 154/09.05.2002 г. се установява, че „И." ЕООД - София се е съгласило да продаде на В. Б. при условията на лизинг собствения си лек автомобил марка „Х.", модел „А", цвят син, ДК № С 5269 МА, с посочени номера на рама и двигател, лизингополучателят се е задължил да изплати стойността на автомобила в размер на левовата равностойност на 10 216,44 евро с начислен ДДС чрез лизингови вноски по погасителен план като неразделна част от договора, като след изплащане на пълната лизингова стойност лизингополучателят може да придобие собствеността на МПС, а до изплащането й собственик на същото е лизингодателят, а лизингополучателят е негов ползувател.

Доколкото към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие между Б.И. трето лице е бил сключен договор за лизинг, който по същността си представлява договор за предоставяне ползването на вещ срещу възнаграждение /чл. 342, ал. 1 от ТЗ/, ищците не са били собственици на лекия автомобил „Х.", а само негови ползуватели, като собственик на вещта е било „И." ЕООД - София.

Неоснователно е възражението на ищците в писмената защита на процесуалния им представител адвокат С-. пред настоящата инстанция, че Б. са станали собственици на автомобила в момента на изплащане на уговорената лизингова сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 от ЗДП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, като именно към датата на сключване на договора за продажба в предвидената в закона форма се прехвърля и правото на собственост върху вещта /чл. 24, ал. 1 от ЗЗД/.

Вредата като елемент от фактическия състав на гражданската отговорност следва да се разбира като засягане на правно защитени блага, тя се изразява в неблагоприятните последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора от нарушението на забраната да не се вреди другиму. В настоящия случай вредата се явява разликата между състоянието на имуществото, респ. стойността на автомобила, след транспортното произшествие и това състояние, което би било, ако нямаше засягане.

Спорният въпрос е в чий патримониум са настъпили неблагоприятните последици от засягането на наличните блага - на собственика на вещта към момента на произшествието или на ползувателите, станали впоследствие нейни собственици, което определя и активната материалноправна легитимация на съответното лице да предяви иска.

Настоящият състав счита, че по принцип лицето, в чиято имуществена сфера настъпват неблагоприятните последици, е собственикът на вещта, тъй като с повреждането й се намаляват неговите активи и е необходимо извършването на разноски за възстановяване на вещта в състоянието отпреди произшествието, като до прехвърляне на собствеността върху него лежи и рискът от случайното погиване или повреждане на вещта.

Тези диспозитивни правила могат да бъдат променени по съгласие на страните изрично в договора за лизинг.

В чл. 4, ал. 5 от договора съконтрахентите са се споразумели, че при настъпване на застрахователно събитие /като тук следва да се разбира такова не само по застраховка „А.", но и при задължителната застраховка „Гражданска отговорност"/ лизингополучателят заплаща за своя сметка разходите по ремонта в обслужващия сервиз на лизингодателя и представя фактурата на застрахователя, а разходите му се възстановяват от последния или от лизингодателя след получаване на застрахователното обезщетение, като лизингополучателят може да получи обезщетението от застрахователя само след изрично писмено съгласие на лизингодателя.

При тази уговорка е запазен предвиденият в закона принцип, че вредата настъпва в патримониума на собственика, той като страна в застрахователното правоотношение получава заместващата облага - застрахователното обезщетение, което по силата на вътрешните уговорки между тях трябва да изплати на лизингополучателя.

В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено също, че лизингополучателят е ползувател, като всички рискове от погиване или повреждане на обекта на лизинг се носят от него. Това съглашение също не създава нови правила, доколкото е уредено законово в чл. 205, ал. 1 от ЗЗД.

Тези съглашения, тълкувани заедно с останалите по договора в своята съвкупност, означават, че ползувателят - лизингополучател се е задължил да заплаща определена парична сума на лизингодателя за предоставеното ползване на процесния лек автомобил, като в случай на погиване или повреждане на вещта по причина, за която лизингодателят не отговаря /независимо дали това е станало поради виновно поведение на трети лица или поради случайно събитие или непреодолима сила/, договорът между страните продължава да действа при същите условия, в т.ч. и при спазване на задължението на лизингополучателя да продължава да заплаща уговорените лизингови вноски, като той поема и задължение да извърши поправка на автомобила за своя сметка, а извършените разходи ще му бъдат възстановени от получената от лизингодателя заместваща облага - застрахователното обезщетение.

Именно по тази причина след настъпване на застрахователното събитие и при редовно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобила на причинителя на увреждането в „Е." А. - София обезщетението е било изплатено на „И." ЕООД - София, като по този начин застрахователят е покрил отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди /чл. 223 от КЗ/, а изплащане на обезщетението впоследствие на ищците е в изпълнение на поетото по договора за лизинг задължение.

От представената от третото лице-помагач застрахователна преписка по повод направено от В. Б.И.скане за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" се установява, че е извършен оглед на автомобила, щетите са оценени на 4 553,64 лв., които на 18.01.2008 г. са били изплатени на собственика „И." ЕООД -

София, а от своя страна тази сума е била получена от ищеца Б. /вж. признанията му в съдебно заседание на 16.09.2009 г./.

В същото време обаче в договора не е предоставено на ползувателя право да встъпи в правата на собственика и да иска репариране на нанесената на автомобила вреда, когато тя е причинена виновно от друго лице или да я претендира директно от неговия застраховател. Лизингодателят не е прехвърлил на ищците като лизингополучатели вземанията си към застрахователя или към причинителя на вредата и след настъпване на събитието чрез сключване на нов договор за цесия, това негово намерение трябва да бъде изразено в изрично волеизявление, а не да се предполага, като трябва да бъде съобщено и на длъжника /чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/.

Предвид гореизложените мотиви съдът приема, че в патримониума на ищците не са настъпили реални вреди, те не са активно материалноправно легитимирани субекти да предявят исковете, а правото на обезвреда е трябвало да бъде осъществено от собственика на вещта към момента на катастрофата - „И." ЕООД - София, като предвид липсата на елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД само на това основание исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до противни правни изводи, решението му в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ГПК /отм./ в първоинстанционното производство на ответника са се дължали разноски поради отхвърляне на исковете и прекратяване производството по делото в частта по иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150,00 лв., представляващо платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Доколкото първоинстанционният съд му е присъдил 226,19 лв. разноски, но решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, настоящата инстанция не може да го променя.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника направените от него в настоящето производство разноски в общ размер на 252,62 лв., представляващи платена държавна такса и депозит за експертизата.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 52/ 16.10.2009 г., постановено по гр.д. № 157/ 2007 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в частта, в която е осъден А. Ж. Д. да заплати на В. И. Б. и С. В. Б. обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения им лек автомобил „Х." с per. № С 5269 МА в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие на 14.09.2007 г. в размер на 2 706,36 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2007 г. до окончателното й изплащане, и 270,64 лв. съдебни разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Б., ЕГН, и С. В. Б., ЕГН, и двамата от гр. С., ул. „Д." № 14, бл.*, вх. „А", ап.*, против А. Ж. Д. от гр. Н., Смолянска област, ул. „В." № 4а, ЕГН искове за заплащане на сумата 2 706,36 лв. /две хиляди седемстотин и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения им лек автомобил „Хюндай