Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е 302

гр. Пловдив, 12.02.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД   в   открито   заседание   на

петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:     СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова въззивно грр.д. № 1181/2009 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Подадена е жалба от З. С. против решение № 91/ 23.10.2009 г., постановено по гр.д. № 468/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необективно, несправедливо и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да бъде осъден ответникът за исканата сума или за такава по преценка на съда, ведно с полагаемата се лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендира разноски.

Въззиваемият Р. съд - К. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и правилно.

Контролиращата страна Прокуратура на Република България чрез Апелативна прокуратура - Пловдив в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от З. С. против Р. съд - К. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че с определение от 29.03.2007 г., постановено по нохд № 1130/2006 г. по описа на Р. съд - К. , е била променена мярката му за неотклонение от „П." на „З.", бил отвлечен от съда с белезници и натикан в следствения арест на МВР - К. , а на следващия ден преместен в окръжния затвор в Стара Загора, където прекарал 34 дни до отмяната на наложената му мярка с определение от 02.05.2007 г. по внохд № 357/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Твърди, че в затвора бил остриган и третиран като лишен от свобода, изпаднал в дълбока психична депресия, появила му се язвена болест поради несъответстващата храна и силни подправки, бил воден no делата с белезници, а съдията разпратил писма до съдебните органи и институции за това къде се намира, поради което получавал призовките си в затвора. Освен това трябвало на 04.04.2007 г. да подпише трудов договор с „К." ООД, но не можал да се яви поради задържането му и работата му била отказана, били му обещали от друга фирма подобна съответстваща работа на образованието му, но към 01.05.2008 г., когато бил в затвора, и понастоящем е безработен. Похарчил средства за изследвания в болница и закупуване на лекарства за язвата му, но все още не се е излекувал. Предвид изложеното С. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди поради незаконното задържане под стража като мярка за неотклонение, което е било отменено, в размер на 10 091,45 лв., от които 8 990,00 лв. представляващи пропуснати месечни възнаграждения в „К." ООД -София за периода 04.04.2007 г. - 13.05.2008 г., 3 049,00 лв. - пропуснати осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване за същия период, 163,82 лв. - разходи за лекарства и 45,20 лв. - разходи за потребителски такси, както и да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното задържане под стража, изразяващи се в описаните болки и страдания поради това, че е изтърпял унижението и подигравката да бъде лишен от свобода 35 дни, през който период бил лишен от нормални условия за живот с опасност за живота му, без възможност за снабдяване с лекарства, от което се появила язвена болест, бил остриган, регистриран чрез фотографиране и обявен за престъпник от висока степен, психически разстроен за период от година, изложен пред семейството и близките му и била разбита вярата му и надеждата за справедливост в съдебната система, в размер на 8 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ответникът Р. съд - К. счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - Стара Загора счита, че исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

С определение от 29.03.2007 г., постановено по нохд № 1130/2006 г. по описа на К. районен съд, е била заменена мярката за неотклонение на подсъдимия З.. от „П." в „З.".

С определение от 02.05.2007 г., постановено по внохд № 357/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд - II н.с, е отменено определението на К. районен съд като незаконосъобразно и е потвърдена мярката за неотклонение „П." по отношение на подсъдимия С., като съдът е приел, че определението е незаконосъобразно поради това, че не са били налице визираните в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НПК предпоставки за заменяване на мярката за неотклонение на подсъдимия от „П." в „З." и липсват данни за наличие на визираните в закона предпоставки за вземане по отношение на него на най-тежката мярка за неотклонение „З.".

Видно от служебна бележка от Старозагорския затвор от 02.05.2007 г., З. С. е бил задържан в затвора за периода 30.03.2007 г. -02.05.2007 г. в изпълнение на определение от 29.03.2007 г. по нохд № 1130/ 2006 г. на PC - К.

За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание.

В настоящия случай е безспорно установено, че С е бил задържан под стража като мярка за неотклонение по воденото против него наказателно производство, като задържането впоследствие е било отменено като незаконосъобразно и съдът е потвърдил първоначално взетата мярка за неотклонение „П." поради това, че не са били налице изискуемите предпоставки на закона за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.

Ето защо съдът счита, че С. е бил незаконно задържан под стража като мярка за неотклонение, което впоследствие е било отменено поради липса на законно основание, като Държавата в лицето на Р. съд - К. следва да отговаря за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, независимо от развитието на съдебното производство, а евентуалното обезщетение следва да се определи самостоятелно. В този смисъл вж. и TP № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати месечни трудови възнаграждения в „Ком С. 1" ООД - София за периода 04.04.2007 г. - 13.05.2008 г. и пропуснати осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване за същия период:

По делото е представена молба от З. С. до „К." ООД София от 26.03.2007 г., с която той е кандидатствал за работа във фирмата на длъжност „М." по граждански трудов договор с месечно възнаграждение от 500 щатски долара и дата на сключване на трудов договор 04.04.2007 г., като на молбата има поставен вх. № 3/26.03.2007 г.

На гърба на този документ е написан текстът „На 04.04.2007 г. лицето не се яви за сключване на трудов договор, поради което такъв не се осъществи", подписан от И. В. и поставен печатът на „Ком С. 1" ООД -София.

От удостоверение на НИСФИ „Д." е видно, че в търговския регистър на Софийски градски съд е вписано „К." ООД със съдружници: Д В и И В, като то се представлява и управлява от Д В

От признанията на ищеца по реда на чл. 114 от ГПК /отм./ в съдебно заседание на 26.02.2008 г. се установява, че молбата от 26.03.2007 г. е изготвена от него в печатния и ръкописния й текст и е подписана от него, вероятно той е написал и входящия номер на молбата, текстът на гърба е изпълнен през май 2007 г. лично от И. В. , който го е подписал и е поставил датата, като от разговори с хора от фирмата разбрал, че имат нужда от специалист като него.

Видно от удостоверение на „Комсат 1" ООД - София от 22.02.2008 г., длъжност „М." не е била обявявана като вакантна за сключване на трудов договор, а за такива са обявявани длъжностите "М." и „С.", а заплащането в дружеството се извършва в български лева, а не в щатски долари, като съдът приема, че тези обстоятелства са изведени на база водената в дружеството счетоводна документация и тази, касаеща личния му състав.

В частта, в която е посочена каква е практиката на дружеството за завеждане на молбите за постъпване на работа и проведеното със З. С. интервю за това, удостоверението представлява писмени свидетелски показания, като такова е недопустимо доказателствено средство в гражданския процес и съдът не следва да го обсъжда в тази част.

От показанията на свидетеля И. В. , разпитан в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви кредитира, се установява, че той е съдружник във фирма за сателитни антени с наименование „Ком 1" ООД - София, в която управител е брат му, С. дошъл в офиса им и си купил сателитен приемник, доколкото имали общи роднини и познати в К. , между тях възникнали приятелски отношения, по повод на проблеми със закупения приемник ищецът отново посетил офиса и провел разговор за възможността да работи в София, интересувал се каква е работата, какво е заплащането, без да се уточнява конкретна длъжност, В. не му обещал нищо и му казал, че може да го изпрати при техни хора да покаже какво може, а ако го одобрят, може да работи в К. , като преди това го обучат, но разговорът бил предварителен, без твърдо обещание за назначаване или за сключване на трудов договор, а само за предварителна проверка на възможностите на С. , без да се уточнява конкретна дата за това, а когато той може, във фирмата заплащането е в лева - както по договорите с клиенти, така и на служители, не се води входящ дневник, няма практика молбите да получават входящи номера, текстът и входящият номер на молбата от 26.03.2007 г. не са въвеждани в техния офис, бланката също не е изготвена от служители на фирмата, а текстът на гърба е написан от свидетеля В. по молба и под диктовката на ищеца, който бил видимо притеснен и по този начин въздействал на свидетеля емоционално, като му казал, че познава баба му и дядо му, и той написал продиктуваното веднага, в този момент в молбата не фигурирал входящ номер, както и длъжност по договор, и веднага след това С. си я прибрал, практиката във фирмата е трудовите договори да се подписват от управителя й - братът на свидетеля В., а обикновено процесът на назначаване на служители включва определени документи, в т.ч. автобиография, но без писмена молба за работа, интервю, няколкодневни проби с други монтажници, тъй като работата е рискована поради това, че се извършва на покриви и балкони, а поради възрастта си С. не е много подходящ за нея, след това обучение и едва след това се сключва трудов договор.

От регистрационна карта на „Б." София - „М." се установява, че С. се е регистрирал като безработен на 03.05.2004 г., като редовно е посещавал бюрото за поддържане на регистрацията и тя е продължила през целия процесен период.

Представени са и насочващи писма от Дирекция „Б." М. до различни юридически лица във връзка с обявени свободни работни места като „П." и „Е." с препоръка да бъде назначен С. , и двете от 15.04.2004 г., които не установяват настъпили през процесния период релевантни факти по спора, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице В. Н. , прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно възприема, се установява, че при уговорено основно месечно трудово възнаграждение за периода 04.04.2007 г. - 13.05.2008 г. от 500 щатски долара месечно ищецът би пропуснал да получи брутно трудово възнаграждение в размер на 8 990 лв., а чистото му възнаграждение би било в размер на 6 833,29 лв., като върху сумата на брутното му трудово възнаграждение осигурителните вноски, дължими от работодателя, са 1 593,95, а здравните осигуровки - 342,32 лв., а осигурителните вноски за сметка на осигурявания са в размер на 915,79 лв. и 197,08 лв. здравни осигуровки.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие.

В настоящият случай по делото е безспорно установено, че между С. представител на „К." ООД - София са водени предварителни разговори за евентуално приемане на работа на длъжност „М", а не „М" /каквато длъжност дори не е била свободна в момента/, но до конкретни уговорки и сключване на трудов договор не се е стигнало не поради това, че ищецът е бил задържан под стража, а поради това, че той не се е явил във фирмата за предварително изпитване на възможностите му, не е съществувала и точна договорка между страните за конкретна дата за това, като той е можел да се яви след промяна на мярката му за неотклонение, те. след 02.05.2007 г., каквито твърдения и събрани доказателства по делото няма.

Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема, че в настоящия случай причинените на С. вреди поради невъзможност да реализира трудово възнаграждение за посочения период не са пряка и непосредствена последица от действията на длъжностни лица на ответника, ищецът е бил в трайно състояние на безработица, бил е регистриран като безработен, търсел е работа, но не е могъл да намери такава, поради което на С. не се дължи обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, а исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати месечни трудови възнаграждения, пропуснати осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи решението му в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По отношение обезщетението за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и разходи за потребителски такси за периода 02.05.2007 г. -22.01.2008 г.:

Представени са 5 броя рецепти, издадени на З. С. за периода 23.04.2007 г. - 02.11.2007 г., и 4 броя фискални бона, последните на обща стойност 163,82 лв.

От една страна по делото няма събрани доказателства дали закупените с тези фискални бонове лекарства са посочените в рецептите или са различни медикаменти, както и дали те са за С. или за друго лице, като тези факти е следвало да бъдат установени от ищеца, което той не е направил.

От друга страна, доколкото съдът не разполага със специални знания, не може да бъде прието за установено, че предписаните на ищеца лекарства, дори да са били закупени от него, са за лечение на заболявания, които той е получил поради престоя си в З. - Стара Загора по наложената му мярка за неотклонение „З.", в частност за лечение на язвена болест на дванадесетопръстника, която той твърди, че е новопоявило се заболяване.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице Д. Д. , прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, както и от представените писмени доказателства, касаещи ехографско изследване на коремни органи и абдоминална ехография, се установява, че С. страда от язва на дванадесетопръстника, хроничен пиелонефрит, бъбречно-каменна болест, киста на десния бъбрек, хемороиди и стеатоза на черния дроб, според вещото лице язвената му болест датира от месец юни 2007 г., установена е инфекция с хеликобактер пилори и е приложено двукратно лечение с комбинация от медикаменти съгласно съвременните препоръки, но при пациента лечението е било без ефект и инфекцията не е премахната, а язвената болест не може да бъде излекувана със съответните лекарства. В обясненията си при приемане на заключението му в съдебно заседание на 19.03.2009 г. вещото лице Д. е уточнило, че язвената болест би могла да се появи при пренапрежение и стрес, свързани с престоя на ищеца в затвора, или под въздействието на други обстоятелства, лошата хигиена на храната би могла да провокира появата на язвена болест или нейното обостряне, като тази поява вещото лице е извело на база извършеното рентгеново изследване през юни 2007 г., но самият документ от това изследване не му е бил предоставен, тъй като бил загубен от ищеца, точната дата, на която за първи път е констатирано заболяването, вещото лице е научило от С. , а за съществуването му е видяло по-късни изследвания, направени са такива преди започване на първия курс лечение на инфекцията с хеликобактер пилори и са проведени два курса на лечение, но и двата били неуспешни, а вещото лице не е категорично дали след ноември 2007 г., когато са последните изследвания на ищеца, той продължава да страда от язвена болест, тъй като това най-точно може да се установи с рентгеноскопия, каквато не е правена, а същите оплаквания се наблюдават и при хроничния гастрит; другите заболявания на С. са с хроничен характер и при липса на добри хигиенни условия не биха могли да се обострят, като за тях в период на обостряне следва да се приемат медикаменти, а в период на ремисия или намаляване на симптоматиката това не е необходимо, а за пълното им изчезване е необходима оперативна интервенция.

На база на заключението на вещото лице, както и на база на тестовете, правени в Частна болница „Р." за положителни резултати от „Х." съдът приема, че тази инфекция е била установена за първи път на 09.08.2007 г. и лечението е било проведено двукратно в периода 10.08.2007 г. -26.11.2007 г.

Въз основа на обясненията на вещото лице, че най-сигурното изследване за наличие на язвена болест на дванадесетопръстника е рентгеноскопия, каквото на ищеца не е правено /или поне не е установено по делото/, възможността той да има хроничен гастрит, а не язвена болест, симптомите на които са сходни, както и факта, че на вещото лице не е показано рентгеново изследване на ищеца от юни 2007 г, ас по-късни такива, чрез които му е поставена тази диагноза, съдът приема, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно доказване, че ищецът страда от язвена болест на дванадесетопръстника или поне, че тя е била открита през юни 2007 г. като нововъзникнала, както и че е пряко причинена от условията на живот в З. - Стара Загора, където С. е бил по повод незаконното му задържане.

От заключението на вещото лице Д. се установява, че останалите заболявания, от които страна ищецът /. пиелонефрит, бъбречно-каменна болест, киста на десния бъбрек, хемороиди, стеатоаза на черния дроб/ са с хроничен характер, те са съществували преди задържането му, а по делото няма данни за обострянето им по време на престоя му в З. -Стара Загора. По тази причина съдът приема, че, дори да е било необходимо закупуване на някакви медикаменти за поддържащо лечение на тези заболявания, които са му били предписани с посочените рецепти /въпреки че този факт не е установен/, изразходените за това средства не са вреда, която е пряка и непосредствена последица от постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража".

Изложените съображения са относими и по отношение на заплатените средства за потребителски такси и изследвания, установени с двата фискални бона за платени медицински услуги в „М." ООД на 02.11.2007 г. и 26.11.2007 г. на обща стойност 45,20 лв., които са свързани с изследване на инфекция от „Х.", установена за първи път на 09.08.2007 г., т.е. след повече от 3 месеца от датата на промяна на мярката за неотклонение, без по делото да е установено, че тази инфекция е получена поради престоя на ищеца в затвора.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства и разходи за потребителски такси, са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, а решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде оставено в сила.

По отношение обезщетението за неимуществени вреди:

Както вече беше посочено, за да бъде присъдено обезщетение по този ред, е необходимо освен наличието на предвидените в ЗОДОВ хипотези, съществуването и на някои от елементите на общата деликтна отговорност, в частност претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и пряка причинна връзка между тях и незаконното задържане като мярка за неотклонение.

Ищецът претендира, че тези вреди представляват изтърпяване на унижението и подигравката да бъде лишен от свобода 35 дни, през който период бил лишен от нормални условия за живот с опасност за живота му, без възможност за снабдяване с лекарства, от което се появила язвена болест, бил остриган, регистриран чрез фотографиране и обявен за престъпник от висока степен, психически разстроен за период от година, изложен пред семейството и близките му и била разбита вярата му и надеждата за справедливост в съдебната система, като тези вреди подлежат на доказване от него.

От показанията на свидетелката К., разпитана в първоинстанционното производство, се установява, че в периода на задържане на С. тя му е ходила на свиждане с майка си и го е виждала три пъти, четвъртия път З. се обадил на баща й, че е болен, те купили антибиотици и ги занесли в затвора, на първото свиждане той не изглеждал физически и психически добре, бил отчаян и стресиран, не бил в състояние да разговаря с тях, имал вид на болен човек, месец и половина бил болен, до последното й посещение той бил отчаян и казвал, че няма да излезе от затвора, тъй като нещо ще му се случи, храната там не му действала добре, тъй като имала много подправки и затова получил язва, имал и други здравословни проблеми, посещавал лекар, а преди да влезе в затвора З. не е имал сериозни здравословни проблеми, като след излизането му оттам му трябвала около година да се възстанови.

Съдът не кредитира тези показания в частта за получаване на язвена болест от престоя в З. , както и за липсата на сериозни здравословни проблеми на С. преди това, които са в противоречие със събраните медицински документи и приетото заключение на вещото лице Д. , които предвид тяхната конкретност и наличието на специални знания у вещото лице спрямо свидетелката следва да бъдат предпочетени.

Съдът приема за установен факта, че след постъпването му в З. -Стара Загора С. е бил подложен на медицински преглед, психологическо изследване и санитарна обработка и му е било заведено лично досие, тъй като това са законови изисквания /чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията /отм./, но действащ към момента на задържането, който урежда както изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди, така и правното положение на лица, задържани по реда на НПК /чл. 1 от ЗИН /отм./.

По делото обаче няма данни ищецът да е бил остриган, като за такава промяна във външния му вид не говори свидетелката К., която в този период трикратно се е срещала с него, такова задължително изискване не е поставено в ЗИН /отм./ и в ППЗИН /отм./, а дори да се установи, че посочената промяна е била налице, няма събрани доказателства, че тя се е осъществила принудително от затворническата администрация, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, той не е установил по безспорен начин, т.е. при условията на пълно главно доказване, че е претърпял посочените неимуществени вреди.

По делото не са събрани никакви доказателства за това, че при престоя си в затвора С. е бил подложен на физическо или психическо унижение и подигравки, влияещи негативно на човешкото му достойнство, не е имал възможност да се снабдява с необходимите лекарства, поради което е имало опасност за живота му, както и се появила язвена болест, бил е обявен за престъпник от висока степен, бил е изложен пред семейството и близките си и била разбита вярата му и надеждата за справедливост в съдебната система.

На база на посоченото гласно доказателство съдът приема за установено, че престоят в затвора е повлиял отрицателно на ищеца, той бил отчаян и стресиран, като и след напускането му за известен период от време бил психически напрегнат, което е обективно следствие от промяната в стереотипа, начина и условията на живот в сравнение с обичайните.

В същото време обаче против С. е водено наказателно производство, за което няма данни да е приключило към момента, за извършени престъпления по чл. 286, ал. 1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК, във връзка с което производство е неизбежно всеки човек да изживее определени болки и страдания. Доколкото вътрешните негативни и позитивни преживявания на човека са неразделна съвкупност от всички негови чувства и емоции, преживените болки и страдания е невъзможно да бъдат разделени на такива, произтичащи от незаконното задържане, и на такива от воденото наказателно производство, поради което това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение.

По делото са приети като доказателства писма от Р. съд -К. до Софийски районен съд от 30 03.2007 г. и до К. наместник на с. С., Община К. от 04.04.2007 г., в които е посочено, че З. С. е задържан в З. - Стара Загора с определение на съда по реда на чл. 309 от НПК, като те са изпратени, за да се имат предвид във връзка с получаваните от него съдебни книга и призовки и с оглед неограничаване на процесуалните му права.

Настоящият състав счита, че с изпращане на тези писма не е била нанесена вреда на ищеца, дори напротив - предвид водените от него и против него граждански дела /за които самият С. признава/ уведомяването на кметския наместник по постоянния адрес на ищеца, както и на съда, пред който е висящо едно от делата, за актуалното местонахождение на страната й осигурява възможност за по-пълно осъществяване на процесуалните й права, в т.ч. правото да бъде уведомена за извършените процесуални действия и да вземе становище по тях.

Предвид изложената фактическа обстановка и направените правни изводи съдът приема за установено, че против З. С. е било образувано наказателно производство, по което му е била наложена от

Р. съд - К. мярка за неотклонение „З.", впоследствие отменена като незаконна от Окръжен съд - Стара Загора, в изпълнение на съдебния акт до отмяната му той е престоял 35 дни в З. -Стара Загора, което му се отразило неблагоприятно, като е довело до претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в изживения стрес, потиснатост и промяна в стереотипа му на живот.

Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, психическото му състояние и продължителността на периода, през който е бил задържан, отразяващ се на правната му сфера, при отчитане на факта за наличие на висящо наказателно производство, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда, както е поискано от С. , до изплащането й.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до различни правни изводи, решението му в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размер от 300,00 лв. е неправилно и незаконосъобразно и в тази част следва да бъде отменено, а в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 300,00 лв. до 16 000,00 лв., като правилно решението следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете, като при общ размер на исковете от 18 091,45 лв. и общ размер на разноските от 740,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, дължимите разноски са от 727,73 лв. В обжалваното решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 540,00 лв., поради което в тази част то е правилно и следва да бъде оставено в сила, а доколкото няма подадена жалба против него от Р. съд - К. , то не може да бъде променено в тази част.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /в редакцията от ДВ бр. 43/2008 г., действаща към момента/ при частично уважаване на иска следва да бъде осъден ответникът да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която С. е осъден да заплати 10,00 лв. държавна такса и 180 лв. разноски за експертизи, като тези разходи бъдат възложени върху ответника. На същото основание следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и внесената от него държавна такса за въззивното обжалване, ведно с банковата комисионна, в размер на 7,00 лв.

Ответникът не е претендирал разноски във въззивното производство и не е ангажирал доказателства за извършване на такива, поради което разноски не се присъждат.

Предвид гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 91/23.10.2009 г., постановено по гр.д. № 468/ 2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от З. К. С. против Р. съд - К. иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно задържане под стража с определение от 29.03.2007 г., постановено по нохд № 1130/2006 г. по описа на Р. съд - К. ,

отменено с определение от 02.05.2007 г. по внохд № 357/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, за периода от 29.03.2007 г. до 02.05.2007 г., изразяващи се в изтърпяване на унижението и подигравката да бъде лишен от свобода 35 дни, през който период бил лишен от нормални условия за живот с опасност за живота му, без възможност за снабдяване с лекарства, от което се появила язвена болест, бил остриган, регистриран чрез фотографиране и обявен за престъпник от висока степен, психически разстроен за период от година, изложен пред семейството и близките му и била разбита вярата му и надеждата за справедливост в съдебната система, до размер от 300,00 лв., както и в частта, в която З. К. С. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Стара Загора 10,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. разноски за експертизи, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. съд - К. , ул. „П." № 16 да заплати на З К С от с. С., Старозагорска област, ул. „Д." № 45, ЕГН, обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно задържане под стража с определение от 29.03.2007 г., постановено по нохд № 1130/2006 г. по описа на Р. съд - К. , отменено с определение от 02.05.2007 г. по внохд № 357/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, за периода от 29.03.2007 г. до 02.05.2007 г., изразяващи се в преживените болки и страдания поради лишаване от свобода за 35 дни, през който период бил лишен от нормални условия за живот и изживял стрес и потиснатост, в размер на 300,00 лв. /триста лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и 7,00 лв. /седем лева/ държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. съд - К. , ул. „П." № 16 да заплати по сметка наВисшия съдебен съвет сумата 190,00 лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/23.10.2009 г., постановено по гр.д. № 468/2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.