РЕШЕНИЕ

Номер 383Година 06.04.2010 рад Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 15.02.2010 г.

в публично заседание в състав: Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията М. Х. В гр. д. № 1176 по описа за 2009 година.

Производството е по §2 ал.1 ГПК във вр. с чл.196 и сл. ГПК/отм./.

С решение № 1434 от 03.12.08 г.,постановено по гр.д. № 2238/08 г. по описа наВКСДУ г.о. е отменено изцяло решение № 471 от 28.01.08 г. по гр.д. № 616/07 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

С решение от 11.04.03 г.по гр.д. № 5309/97 г.по описа на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен искът,предявен от О. -. против М. С. ,Р. П. ,Е. С. ,В. В. и И. В. за приемане за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на имот № 3 по плана на ж.р."Т."-А12,гр. П. ,с площ от 200 дка,предмет на констативен нот.акт № 34,т.23,н.д. № 14769/96 г. по описа на Пловдивския нотариус и за отмяна на цитирания нот.акт. В тежест на ищеца са присъдени деловодни разноски в полза на ответниците в размер на 56,84 лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца пред ОС О. -. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/52 г.

Ответниците по жалбата в писмено становище и в с.з. пред въззивната инстанция подържат,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Апелативният съд,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.188,чл.208 и 209 ГПК и като съобрази доводите,наведени от страните,прие за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/52 г. и чл.431 ал.1 ГПК/52 г.

В исковата си молба против ответниците М. С. ,Р. П. ,Е. С. ,В. В. и И. В. като наследници на В. С. В. ищецът Община-П. твърди,че е собственик на недвижим имот с площ от 200 дка, съставляващ имот пл. № 3 по плана на ж.р."Т."-А12, гр. П.. Ищецът подържа, че ответниците неправомерно и въз основа на документи с невярно съдържание са се снабдили с констативен нот.акт за собственост на посочения имот - нот.акт № 34,т.23 н.д. № 14769/96 г. по описа на Пловдивски нотариус,както и че неправомерно П. комисия - П. ги е въвела във владение на посочения имот с протокол № 2795/26.06.95 г. Поради това моли съда да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на имота,предмет на исковата молба,както и да отмени констативния нот.акт за собственост на същия имот в полза на ответниците. Сочи доказателстващретендира разноски.

Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват изцяло така предявените искове и млят като неоснователни изцяло да бъдат отхвърленщсъс законните последици. Сочат доказателства.

След анализ на представените доказателства,Апелативният съд прие за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор по делото досежно релевантните факти и обстоятелства,същите се установяват и от представените в тази насока безпротиворечиви писмени доказателства. От същите е видно,че с решение по гр.д. № 3890/94 г. по описа на РС-П. ,влязло в законна сила,на наследниците на В. С. В. ,б.ж.на гр. П., е възстановено право на собственост върху земеделски имоти с площ от 200 дкащаходящи се в землището на гр. П.,м."Л.". Въз основа на посоченото решение ПК-П. - П. със свое решение № 3077/26.06.95 г. възстановява на наследниците на В. В. право на собственост в

съществуващи,възстановими граници върху 200 дка земеделски имотщаходящ се в гр. П.,местност „Л", при съседи : север - общински терещизток -улица,юг- бул.". и запад - улица,като границите на

възстановения имот са съоорацно цитираното влязло в сила съдеоно решение. Решението на ПК е издадено въз основа на скица по чл.13 от 1II13СПЗЗ,издадена при липса на кадастрални планове към онзи момент,съгласно приложени писма он О. -. и след анкетиране на собствениците за установяване реалните граници на имотите.

С констативен нот.акт за право на собственост по ППЗСПЗЗ № 34,т.23,н.д. № 14768/10.10.96 г. по описа на нотариус при РС-П. ,на основание цитираното решение на ПК , протокол №2795 на ПК-П. за въвод във владение,скица № 3053/0506.95 г. и удостоверение за наследници,са признати С. В. В. и Л. В. В. за собственици при равни права,на недвижим имот в строителните граници на гр. П.,с обща площ от 200 дка,находящ се в ж.к."Т.",при посочени в нот.акт граници.

По делото са приети като доказателства множество заключения на единична и тройни СТЕ,вкл. и такова при настоящото разглеждане на делото,изготвено от в.л. Герасимов,Х. и К. От същите се установява,че за процесната територия единствен стар плащсъдържащ кадастрални данни е карта на воден синдикат „Т.",без запазена разписна книга към него. От топографските планове се установяваме процесния имот с площ от 200 дкащопада в м."Л.",която включва целия настоящ ж.к."Т.",като на изток достига до ж.п.линията Пловдив- Б. ЗРП на ж.к."Т." е одобрен със заповед № 532/30.06.73 г. / преди този период липсва регулационен план на района/,като в одобрения ЗРП няма заснети имоти върху процесиите 200 дка. За същите е налице отреждане по регулация УПИ Б1.2 и В2, съответно за епизодично комплексно обществено обслужване, за периодично комплексно обществено обслужване и парк „Л". Към настоящия момент,а и преди това СТЕ установява,че върху процесиите 200 дка не извършвано кавтото и да било строителство на сгради,улици,алеи,паркова растителност или друго озеленяване,имотът съставлява изоставена зелена площ. В ЗРП на ж.к."Т." от 73 г. са обособени жилищни групи - парцели А10, А 11 и А 12,които са извън границите на процесиите 200 дка.

Досежно процесиите 200 дка имот,собственост на ответниците, са сътавени 2 бр. Актове за общинска собственост №.45./ 27.11.97 г. за 81 510 кв.м„съставляващ парцел ****Б1.2 - комл.обществено обслужване,заключен между жилищни групи А10,А11 и А12 по ЗРП от 73 г. и № 46/ 27.11.97 г.,с който е актуван терен с площ от 756 700 кв.м, съставляващ парцел ****2- П. „Л" и В1 - М. - парк.

Цитираната тройна СТЕ изрично е установила,че върху процесния терен от 200 дка няма строителство по см. на §7,т.3,4,5 и 6 от ПЗР на ЗМСМА.

Представени са множество писмени доказателства,анализирани от СТЕ,от които се установява,че с разпореждане № 342/20.09.69 г. на КСК при МС са предава от МНО на ГНС-П. терещзаеман от военни подиления в регулационния план на гр. П.,вкл.терен на Пловдивско летище. В терена на летището за разширението му,са включени общинскщдържавни и частни терен имоти и процесиите 200 дка.

От приложените писмени доказателства се установява още,че е решение № 30531/26.01.98 г. на ПК-П. - П. ,на осн. чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ във вр. с § 31,§32 и §34 на ЗИДЗСПЗЗ е отказано възстановяване на право на собственост на н-ците на В. Ст. В. в съществуващи граници на 200 дка земеделски имот с подробно описани граници/ процесния/ поради „ установена от О. -. техническа грешка при идентифициране на имат,възстановен с решение по гр.д. № 3890/94 г. на РС-Пловдив".

При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявеният главен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/52 г. е недоказан по основание,поради което следва да бъде изцяло отхвърлен,ведно с обусловения иск с правно основание чл.431 ал. И ГПК/52 г. Съображенията на съда досежно този извод са следните:

Както се посочи по-горе, ищецът твърди,че е собственик на процесния недвижим имот с площ от 200 дкащопадащ в ж.к."Т." -гр. П. ,като черпи правото си на собственост въз основа на разпоредбите на чл.2, ал.1,т.6 ЗОС във вр. с §7 ПЗР на ЗМСМА. Няма спор,че ищецът е съставил в своя полза 2 бр. АОС,засягащи процесния имот,като в същите не е посочено основания за съставянето им и са съставени след съставяне в полза на ответниците на констативен нот.акт относно процесния имот.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собствесот на недвижим имотщри който ищецът дължи пълно и главно доказване на своето право на собственост. Следва да се посочщче актовете за общинска собственост имат констативно,а не конститутивно действие,т.е.същите не създават право на собственост, ако такова не е придобито от съответната община на валидно правно основание. В разглеждания случай не се установи по положителен и категоричен начин ищцовата община да е придобила право на собственост върху процесния от 200 дка,за който не се спорщче възстановен в полза на ответниците по реда на ЗСПЗЗ,вкл. с влязло в сила решение на съда за установяване на границите на имота и последващо решение на компетентната ПК. По несъмнен и категоричен начин се установщче процесния имот е незастроещсъставлява изоставена зелена площ,в него липсват каквото и да било застрояване или други мероприятия от категорията на посочените в §7 ПЗР ЗМСМА,следователно - в полза на ищеца на соченото основание не е възникнало право на собственост.

Не се установи също и твърдението/ непосочено в исковата молба/,възведено в хода на производство досежно това,че ищцовата община е придобила право на собственост върху процесния имот чрез предоставяне от държавата за изграждане на Пловдивско летище, респ. - за разширяване на терена му. В тази насока е категорично последното заключение на 3-та СТЕ,както и представените скици, за липса на идентичност между терена на летището,вкл.след разширяването му и процесния имот.

доколкото по делото е релевиран довод относно швсцче имитьг на ответниците,подлежащ на възстановяване в реални граници, се е намирал на място,различно от това,на което е възстановен в ж.к."Т." по делото се установи по несъмнен начищче на праводателя на ответниците е признато право на възстановяване на собственост върху земеделски имоти с решение на ПК - Р. в м."Е.",попадащи в землището на с. Я.,съставляващ имот № 018019. Именно за този имот 3-ната СТЕ е установила, че се счита за „огледален" на процесния,като същият не е идентичен с процесния имот,възстановен в полза на праводателя на ответниците с друго решение, от различна ПК - тази в гр. П.. С. - касае се за два различни недвижими имота, възстановени от съответните материално компетентни ПК за различни землища. Предвид на изложеното е нищожно последвалото решение № 30531/26.01.98 г.,както правилно и обосновано е приел първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното Апелативният съд намира,че липсват доказателства,установяващи твърдяното от ищеца право на собственост в негова полза относно недвижимия имотщредмет на исковата претенция. Горното налага извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск,който следва да бъде изцяло отхвърлен. Предвид на изложеното неоснователен и поради това подлежащ на отхвърляне е съединения иск с правно основание чл.431 ал. И ЕПК/52 г.,доколкото с атакувания констативен нот.акт не се засягат права на ищеца.

Като е стигнал до същите изводи ,Окръжният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде оставено в сила,а жалбата против него като неоснователна - да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на осн. чл.208 ал.1 ЕПК/52 г. АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.04.2003 г.щостановено по гр.д. № 5309/97 г.по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: