РЕШЕНИЕ

Като разгледа гр. в. дело № 1133/2009 г по описа на ПАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.240,ал.1 от ГПК - за отмяна на неприсъствено решение, постановено от първоинстанционния съд.

В молбата за отмяна на решението се излагат съображения, че ответникът Б. К. Х., от град С. е бил лишен от възможността да участвува в делото поради внезапно тежко заболяване, което е било отразено в издадения болничен лист.

Претендира се отмяната на постановеното от първоинстанционния Старозагорски Окръжен съд неприсъствено решение.

Ответната по молбата за отмяна страна „ К. енд рипеър „ЕООД- град С., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н. Д. К. поддържа писмен отговор на молбата , съгласно който същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в молбата за отмяна оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е депозирана от легитимна страна в законния едномесечен срок от връчването на постановеното неприсъствено решение и е допустима.

Последното е постановено на 16.10.2009 г по гр. Д. № 59/2009г по описа на Старозагорския Окръжен съд , като с влязлото в сила решение е уважен положителния установителен иск по чл.422,ал.1 от 1 ПК иск за съществуване на вземане в размер на 54 000 лв, произтичащо от запис на заповед от 06.06.2008 г за сума в същия размер, издател на която е длъжника Б. К. Х..

За да уважи молбата на ищеца по делото за постановяване на неприсъствено решение първоинстанционния съд е съобразил ,че са налице всички комулативно дадени предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК. По делото е установено, че ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба, както и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, за което е бил редовно и своевременно призован, както и не е направил изрично искане до съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

С оглед на това като е отчел наличието на тези предпоставки съдът е постановил , при условията на чл.239 от ГПК своето решение, което съобразно чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Защитата срещу така постановеното неприсъствено решение е чрез молба за отмяната му по реда на чл.240,ал.1 от ГПК, с която е сезирана настоящата въззивна инстанция.

Активно легитимирана страна да претендира отмяна на постановеното по реда на чл.239 от ГПК решение е страната, която е била лишена от възможността да участвува в делото поради наличие на едно от предвидените в чл.240,ал.1 от ГПК три хипотези.

Първата от тях е ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание.

По делото е документално установено, че ответника Б. е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на дата 15.06.2009 г. Съобщението му е връчено надлежно в село К., Община - гр. С., като ответникът е положил подписа си, с което е удостоверил ,че лично е получил съдебните книжа. Считано от 15.06.2009 г по отношение на ответника е започнал да тече законния двуседмичен срок по чл.367,ал.1 от ТЗ за даване на писмен отговор на исковата молба.

Съобщението/ л.41 от делото / е редовно връчено на ответника и подписано от него , като същия изрично е предупреден за последиците от непредставянето на писмен отговор и от неявяването си в съдебното заседание, без да е направено изрично искане за разглеждане в отсъствието на ответника.

Изрично е в полученото от ответника съобщение е указано , че при тези условия ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено съдебно решение срещу ответника ,.. съдебно решение, което ще бъде окончателно.

Призовката за насроченото съдебно заседание / л.45 от делото/ е надлежно връчена лично на адресата при условията на чл.45 от ГПК на дата 27.08.2009 г. Следователно за насроченото на 16.09.2009 г от ответника е бил редовно и своевременно призован и е разполагал е повече от 14 дни да организира защитата си.

Всъщност съобразно изложеното в настоящата молба за отмяна по
чл.240,ал.1 от ГПК молителят сочи по-скоро на допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на процесуалната разпоредба на
чл.142,ал.2 от ГПК. Според вижданията на ПАС

първоинстанционния г съд не е допуснал нарушение на правото на защита на ответника и разпоредбата на чл.142,ал.2 от ГПК е точно приложена от съда.

Като уважителна причина за неявяването си в съдебното заседание на 16.09.2009 г ответникът е посочил внезапно заболяване. Последното е удостоверено с представен болничен лист от 14.09.2009 г за временна нетрудоспособност за времето от 14.09.2009 г до 17.09.2009 г. В него е отразено заболяване „остра инфекция на горните дихателни пътища" , като е предписан режим на лечение на болния - „домашен - амбулаторен „. В болничния лист е отразено, че болния се е явил на преглед на 16.09.2009 г,т.е. в деня на съдебното заседание, а болничният лист е издаден на 14.09.2009 г,т.е. преди да бъде осъществен прегледа.

Правилно първоинстанционния съд е приложил чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността в актуалната й редакция - ДВ, бр.23/ 2007 г. Съобразно същата при определен режим домашен амбулаторен или свободен режим осигуреното лице е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графа „бележки" на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт.

От съдържанието на представения болничен лист, издаден на 14.09.2009 г може да се констатира ,че графа „бележки „ е непопълнена - факт, който е дал основание на съда да приеме,че заболяването на ответника не е представлявало препятствие за явяването му в съдебно заседание.

Представеното пред настоящата инстанция медицинско направление от 14.09.2009 г,издадено от д-р Д. е злополучен опит ответника да установи уважителна причина за неявяването си в с.з.

Единственият документ, който установява надлежно състоянието на временна нетрудоспособност е представеният по делото болничен лист за временна неработоспособност, а медицинското направление няма такава удостоверителна стойност.

Ако посочената в направлението дата е действителна -14.09.2009 г не е ясно как точно лекарят се е уверил ,че заболяването на болния е толкова тежко, че не позволява явяването му в съдебно заседание след като в болничният лист ,издаден от същия този лекар е отразено, че болният се е явил на медицински преглед на 16.09.2009 г.

В този случай медицинското направление има характер на частен свидетелствуващ документ, който не може да се цени като доказателство по ГПК. Меродавно е отразеното в издадения болничен лист, в който графа „Б.„ е останала непопълнена, а това означава, че за ответника не е имало пречки да се яви в насроченото за 16.09.2009 г съдебно заседание, за което е бил своевременно призован.

Не се твърдят, нито се установяват други „особено непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл.240,ал.1 т. З от ГПК, препятстващи възможността ответника да се яви лично в съдебно заседание.

След като е бил изрично предупреден за последиците от неявяването си в това заседание и възможността да бъде постановено неприсъствено решение- ответника не би следвало да се изненада от това, че точно тази възможност се е реализирала в случая.

Изложените във допълнителната молба факти не са релевантни за нито една от визираните в чл.240,ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, поради което и съдът не ги коментира.

Следва да се остави без уважение молбата на молителя Б. К. Х. за спиране на изпълнително дело като неоснователна -неприсъственото решение е окончателно и въз основа на него е издаден изпълнителен лист.

По изложените съображения и Съдът

РЕШИ: