РЕШЕНИЕ

Номер 278 Година ^1.^-2010 Град Плоовдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи състав на 18.01.2010 г.

в публично заседание в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА

ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. гр. д. № 1120 по описа за 2009 година.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 152 от 26.03.09 г.,постановено по гр.д. № 5/09 г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд е осъден ответника П. М. М. от с. К.,обл. Пазарджик да заплати на ищците М.М.Б..а и Н. Ц. Б.а,двамата от гр. П. по 10 000 лв. на всеки от ищците,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците поради предизвикано от ответника пътно-транспортно произшествие на 23.12.05 г. по пътя Пловдив-Пазарджик,в резултат на което е причинена смъртта на П. Н. П.,дъщеря на ищците, ведно със законната лихва върху сумите,считано от от деня на увреждането - 23.12.2005 год. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 600 лв. В тежест на ответника е присъдена дължимата ДТ в размер на 800 лв . С допълнително решение № 448 от 08.10.09 г. по делото е допълнен диспозитива на решението,като до размер на 30 000 лв.исковете са отхвърлени като неоснователни.

Против така постановеното първоначално и допълнително решения е подадена въззивна жалба от ищците пред ОС съпрузите М. и Н. Б.и чрез процесуалните представители адв. Ж.И. адв. Х. с оплакване за порочност на решението в частта,с която исковете са отхвърлени до пълния им претендирай размер от по 25 000 лв. за всеки от ищците.. Молят като постановено в противоречие със закона и неправилно същото да бъде

отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго по същество, с което исковете да бъдат изцяло уваженщевентуално - да бъде присъдено обезщетение в по-висок размер,претендират деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба,ответник пред ОС - П.М. чрез процесуалния си представител адв. Р. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

По делото са предявени съответно въззивна жалба и насрещна въззивна жалба,както и молба за възстановяване на срок за обжалване от страна на ответника П.М. против решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част. Същите са върнати на жалбоподателя като просрочени с влезли в сила разпореждания на окръжния съд.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.269-272 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие зг установено следното:

Предявени са комулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД .

В исковата си молба против ответника М-. ищците съпрузите М. и Н. Б. твърдят,че на 23.12.05 г.около 1,30 часа по пътя Пловдив-Пазарджик ответникътщарушавайки правилата за движение при управление на собствения си лек автомобил „А.", рег. № РА 6119 АМ,след употреба на алкохол и с несъобразена скоростщредизвикал ПТП,при което настъпила смъртта на П. П.,дъщеря на ищците,намирала се на предната дясна седалка в автомобила. Ищците подържат, че тази внезапна и нелепа смърт им причинила значителни болки и страдания, не били в състояние да преодолеят шока от нея, загубили най-скъпото си същество,наред с това своята морална и материална опора.

Поради изложеното молят съда да постанови решение,с което да осъди ответника да им заплати суми от по 25 000 лв.за всеки от двамата или общо 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря им П. П., ведно със законната лихва върху сумите от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Сочат доказателства.

Ответникът П.М. чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва изцяло исковете по основание и размер, подържа,че ищците не са активно легитимирани да претендират обезщетения за неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря си,тъй същата има наследници по закон - преживял съпруг и дете. Твърди също наличие на съпричиняване от страна на пострадалата,сочи доказателства.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, Апелативният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Не е налице спор между страните, установява се и от неоспорените в тази насока писмени доказателства, че на 23.12.05 г. около 1.30 ч. по пътя П. настъпва ПТП с управляван от ответника лек автомобил,в който на предната дясна седалка е пътувала дъщерята на ищците П.П.И. при ПТП е изпаднала от автомобилащретърпяла множество травмидовели до смъртта й. Няма спор между страните ,У. се и от писмените доказателства в тази насока,че двамата ищци са родители на П. П.,която след смъртта си е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг и низходящ.

От приетото като доказателство НОХД № 1573/06 г. по описа на ОС-Пловдив е видно,че с одобрено от съда по реда на чл.384 ал. З вр.с чл.382 ал.7 НПК споразумение от 01.12.05 г.ответникът П. М. М. е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал. Ш,пр.1 б."б" предлЛвъв вр. с ал.1,б."в" във вр. с чл.342 ал.1 НК, за това,че на 23.12.05 г. по пътя 1-8 в посока от Пловдив до Пазарджик при управление на лек автомобил „А.",с per. № РА6119 АМ, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,12 промила етилов алкохол,е нарушил правилата за движение,а именно чл.5 ал.2 т. З ЗДвП,чл.20 ал.1 ал. И и чл.21 ал. ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Н. П. от гп. Пазарджик,като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години с приложение на чл.66 НК. Цитираното одобрено от съда споразумение има последиците на вляза в сила присъда по см. на чл.383 ал.1 НПКщредвид на което на осн.чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъплението относно извършването на деянието,автора и вината на дееца и противоправността на поведението му.

Предвид на изложеното се налага извод за установени елементи на фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД,а именно - виновно и противоправно поведение на водача на МПС ответника М-., предизвикал смъртта на П.П.И. последвали като пряка последица от това му поведение неимуществени вреди в патримониума на ищците- родители на жертвата П., изразяващи се в болки и страдания.

От събраните делото гласни доказателства - показанията на св.св. Бабачкова и Б.,близки на ищците,с непосредствени впечатления за състоянието им след инцидента, се установява, че след катастрофата състоянието на ищците е било изключително тежко - същите живеели в едно жилище със семейството на покойната си дъщеря, намирали се в близки и сърдечни отношения,тя се грижела за тях,като ги подпомагала фактически и финансово. Внезапната й смърт предизвикала психически шок за двамата ищцщсъщите продължавали да живеят с мисълта за нея, продължавала да е постоянната им тема, ищцата рухнала психически,непрекъснато употребявала успокоителни медикаменти и живеела,обградена със снимки на покойната си дъщеря, а ищецът Б. се затворил в себе си, плачел и реагирал неадекватно в обикновени битови ситуации.

Св. С.,също пътник в катастрофиралия процесен автомобил установява,че той,ответникът и жертвата празнували в гр. П.,като употребили алкохол - жертвата П. пила най-малко,като имали уговорка тя да шофира на връщане за Пазарджик. Свидетелят установяваме преди да потеглят за гр. П.. седнала зад волана на автомобила на ответника,а самият свидетел седнал на задната седалка и заспал,като се събудил при инцидента. Включил се в търсенето на П.,която не била в купето,открили я под катастрофиралия автомобил и констатирала смъртта й,установили,че е без предпазен колан.

При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са доказани по основание и изцяло по размерщоради което следва да бъдат изцяло уважени. Безспорно се установи наличието на фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД - на 23.12.05 г. ответникът М-. е причинил по непредпазливост смъртта на П. П.дъщеря на ищците Б.и. Горните обстоятелства се установяват от приложеното I ЮХД № 1573/06 г. по описа на ОС-Пловдив.

При служебната проверка по чл.269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото,предвидна което намира,че следва да разгледа въззивната жалба по същество.

Като е възприел изложените по-горе релевантни за спора факти, решаващият първоинстанционен съд е приел,че предявените искове са основателни до размер на по 10 000 лв. за всеки от ищцитедторади което ги е уважил с посочения размер и с допълнителното решение е отхвърлил всеки от предявените искове до пълния предявен размер от по 25 000 лв. за всеки от ищците. За да отхвърли исковете,съдът е приел,че жертвата П. е съпричинила вредоносния резултат - смъртта си, като е пътувала в автомобил,управляван от ответника след употреба на алкохол,което обстоятелство й било известно.

Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно. Изводите на първоинстанционният съд не кореспондират на събраните доказателства,поради което решението изцяло следва да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго,с което исковете следва да бъдат уважени така,както са предявени. Преди всичко следва да се посочи,че като е приел съпричиняване,решаващият съд не е определил размера на същото. Наред с това решаващият съд е постановил едно общо решение,вместо дължимото такова по отношение на всеки от ищците. Настоящият съдебен състав намира,че в кориците на делото липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П. - не са ангажирани доказателства досежно това тя с поведението си да е допринесла неминуемо за настъпване на вредоносния резултат. От показанията на св. С. се установява,че именно

П. е седнала зад волана на автомобила, като не е употребявала алкохол преди това. Липсват доказателства за причината,поради която към момента на инцидента автомобилът е бил управляван от ответника М-.,липсват и доказателства досежно това липсата на предпазен колан при пострадалата да е в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане предвид високата скорост на автомобила и тежестта на удара,отклонил го от пътното платно.

Предвид на изложеното се налага извод за установени елементи на фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД,а именно - виновно и противоправно поведение на ответника М-., предизвикал смърт на дъщерята на ищците и последвали като пряка последица от това му поведение неимуществени вреди в патримониума на последнитещзразяващи се в търпени от тях страдания.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД,както и действителната икономическа обстановка в страната,възрастта и социалния статус на пострадалите ищцщизключително близките им отношения с починалата дъщеря,шока от внезапната и нелепа смърт,загуба на морална и материална опора.

Ето защо съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на по 25000 лв. или в пълния претендирай размер. Изложеното налага да бъде изцяло отменено допълнителното решение на първоинсатнционния съд и да бъде постановено друго по същество,с което исковете да бъдат уважени в посочения размер,като на всеки от ищците бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на по 15 000 лв.. Обезщетенията следва да се дължат ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането - 23.12.05 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да бъде присъдена ДТ в размер на 1800 лв.,както и деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 1300 лв. - адв.възнаграждение за един адвокат.

Несъстоятелен е наведеният довод от страна на ответника за липса на активна легитимация за ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря си - в тази насока съдът споделя изяло съображенията изложени в първоинстанционното решение.

По изложените съображения и на осн. чл.271 ал.1 предл.1 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ допълнително решение № 448 от 08.10.09 г.щостановено по гр.д. № 5/09 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което са отхвърлени като неоснователни исковетещредявени от М. и Н. Б.и против П. М. М-. за обезщетение за неимущетвени вреди поради причинена от ответника смърт на дъщеря им П. П. на 23.12.05 г. в размер на по 15 000 лв. за всеки от ищците,вместо което постановява:

ОСЪЖДА П. М. М. ЕГН ********** ОТ С. К. ,обл. Пазарджик,ул."Д."№7 да заплати на М. МЕТОДИЕВА Б. и на Н. ЦАНКОВ Б. , двамата от гр. П.,ул."С."№ 17 вх. Б етП сума в размер на по 15 000.00 / петнадесет хиляди/ лева - общо по 25 000.00 лв.с присъденото по първоначалното решение , за всеки от ищците,ведно със законна лихва,считано от 23.12.05 г. до окончателно плащане,както и сторените пред двете инстанции деловодни разноски в размер на 1300.00 / хиляда и триста/ лева и да заплати в полза на съдебната власт ДТ в размер на 1800.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: