РЕШЕНИЕ

Секретар Стефка Костадинова Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Цветана Михова
търговско дело номер 1094 по описа за 2009 го

година,

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.613а от ТЗ.

С решение № 262 от 22.06.2009 година, постановено по търг.д. № 632/2008 година на Пловдивския окръжен съд е отхвърлена молбата по чл.625 от ТЗ на „П."А. гр. В. против „К."АД А. за обявяване на дружеството в неплатежоспособност и определяне началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност, за назначаване на временен синдик, за допускане на обезпеченение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Със същото решение са отхвърлени молбите по чл.625 от ТЗ на присъединените до приключване на първото заседание по делото при условията на чл.629, ал. З ТЗ кредитори на длъжника ЕТ"О.", със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.". №6К и на „А." ЕООД-гр. София, ул."Л."4. В тежест на молителите са отнесени направените от длъжника разноски пред първата инстанция в размер на 21300 лева.

Решението е обжалвано от ЕТ"О."- Пазарджик и „А."Е. гр. С., при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, като бъде обявена неплатежоспособността на длъжника "К"А. Асеновград, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност и да бъде назначен временен синдик. Във въззивната жалба на Е. "О." се съдържа искане за произнасяне и по заявената при условията на евентуалност претенция за свръхзадълженост на ответното дружество, за налагане на обща възбрана върху неговото имущество, като обезпечителна мярка, за определяне като начална дата на неплатежоспособността /свръхзадължеността/ - 01.01.2003 година, както и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите. Претендират се и разноски.

Въззиваемото търговско дружество "К" А. А. , чрез процесуалните си представители, оспорва основателността на въззивните жалби с подадени писмени отговори по чл.262 ГПК.

Поради необжалване първоинстанционното решение е влязло в законна сила по отношение на първоначалния кредитор подал молба по 4.625 от ТЗ „П."АД- В.

Пред въззивната инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 ГПК са приети нови писмени доказателства: платежно нареждане от 25.07.2009 г. и решение по т.д. № 306/2009 г. на ВКС, които се отнасят до нововъзникнали обстоятелства от значение за спора по делото.

По молба от 30.06.2008 година, подадена в срока и на основание чл.629, ал. З от ТЗ Е. "О." се е присъединил като кредитор в производството образувано по молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от „П."А. Варна срещу длъжника „К."А. Асеновград. В молбата на едноличния търговец се твърди, че в периода 2002-2004 година с търговското дружество „К."А. са имали търговски правоотношения във връзка с редовни доставки на опаковки- кашони от велпапе, по които търговски сделки ответникът като купувач е останал задължен към месец юни 2004 година към продавача със сумата 125 462.66 лева, представляваща незаплатената цена на доставените стоки. С договор за цесия от 11.09.2006 година едноличният търговец е прехвърлил на „А."Е. гр. С. вземанията си по доставките към „ „К."А. по 23 броя данъчни фактури, като цесията е съобщена на длъжника. На 20.06.2008 година страните по договора за цесия са сключили споразумение за частично разваляне на цесионния договор, с обратно действие относно вземанията по три броя данъчни фактури, за което разваляне е уведомен длъжника. По този начин ЕТ"О." счита, че е кредитор на ответното дружество по фактури №2282/21.12.2002 година и № 2283/23.12.2002 г. за доставки на стоки, описани в молбата, като вземането му възлиза на общата сума 11214.06 лева-главница и сумата 8119.56 лева общ размер на мораторните лихви за забава на плащанията. Твърди също, че длъжникът е спрял плащанията не само към ЕТ"О.", но и към други кредитори, между които е държавата по АУЧДВ по ЗУНК, цесионера „А."Е. и Министерство на околната среда и водите, които имат изискуеми парични вземания. По смисъла на чл.608, ал.2 ТЗ спирането на плащанията има траен характер, тъй като длъжникът е спрял и производствената си дейност. Поради това молителят счита, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност -чл.608 във връзка с чл.607а, ал.1 ТЗ. Неплатежоспособността не се дължи на временни затруднения, длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения и интересите на кредиторите са застрашени. При условията на евентуалност се поддържа като основание и свръхзадълженост на ответното дружество. Искането е да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, респ. свръхзадължеността, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик да се наложи обща възбрана на имуществото и се определи дата на първото събрание на кредиторите.

При тези условия като кредитор в производството по делото е присъединено и търговско дружество „А."Е. гр. С., в чиято молба са изложени същите твърдения за неплатежоспособността на ответника, като не се поддържа като основание свръхзадълженост. В молбата като кредитор „А."Е. твърди още, че има парични вземания към ответника по 25 броя данъчни фактури и проформа фактури за доставка на опаковки-кашони от велпапе, издадени в периода 2002-2004 година на обща стойност 205329.85 лева, от които 122980.74 лева главница и 82349.11 лева мораторни лихви за забава на плащанията по описаните фактури. Вземанията са придобити по договор за възмездна цесия от 11.09.20065 година с предишния кредитор ЕТ"О.".

П. спорен по делото въпрос е относно легитимацията на молителя ЕТ"О." гр. П. като кредитор на ответното акционерно дружество по търговска сделка, с правото по чл.625 ТЗ да инициира откриване на производство по несъстоятелност.

В тази връзка по делото е установено, че между двамата търговци Е. „О" и „К."А. , в периода 2002-2004 година са съществували търговски отношения за доставка на кашони от велпапе, като липсва единен договор, а доставките са материализирани в съставени данъчни фактури. Цената на стоките е определена съгласно офертата от 19.04.2002 година направена от едноличния търговец- продавач и приета без възражения от купувача „К."А. и разплащанията е следвало да се извършват по цени на стоките в щатски долари. Отправено е едностранно предложение от доставчика, считано от 01.03.2003 година, цените да се определят в евро, което предложение не е прието от купувача и поради възникнали разногласия относно цената са спрени плащанията от страна на ответното дружество.

Основателно е възражението направено от ответника по делото, че спорът за цените на доставените стоки в периода 2002-2004 година е решен с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 473/2007 година на ВКС-ТК, I т.о., според което валутните цени на стоките по възникналите между страните търговски отношения следва да се определят съобразно офертата от 19.04.2002 година за плащане в щатски долари. В това производство предмет на спора са били правоотношенията между страните по договорите за търговски продажби на кашони в периода 2002-2004 година и техният основен и съществен елемент цената на продадените стоки, поради което по този въпрос страните са обвързани от обективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение. В случая е налице общност на фактите, страните и предмета на спора по двете дела, периода от време, през който са съществували правоотношенията между страните, поради което на основание чл.298, ал.1 и 2 ГПК е налице сила на присъдено нещо относно начина на определяне на цената по гьрговеките сделки между страните.

Като страна по делото молителят ЕТ"О." твърди, че е кредитор на ответника по две търговски сделки за покупко-продажба на кашони, материализирани във фактури № 2282/21.12.2002 година на стойност 4936.40 лева с ДДС, и мораторни лихви за забава в размер на 3592.23 лева и по фактура № 2283/23.12.2002 година на стойност 6277.66 лева и мораторна лихва върху тази стойност в размер на 4527.33 лева.

От представеното по делото писмено заключение на в.л. Шиева пред първата инстанция от 20.10.2008 година е установено, че задължението на ответното дружество по тези фактури, съобразно цените заложени в офертата от 19.04.2002 година от продавача, е в общия размер на сумата 6788.38 лева. Няма спор по делото, а това е установено и от представените като писмени доказателства две платежни нареждания от 26.06.2008 година, че длъжникът е погасил чрез плащане задълженията по главниците по двете фактури. По отношение на задълженията за заплащане на мораторни обезщетения за забава, по делото е установено погасяване чрез плащане пред въззивната инстанция. В тази насока е приетото платежно нареждане от 23.07.2009 година за извършен банков превод на сумата 4923.38 лева от „К."А. по сметка на ЕТ"О."-Пазарджик.

Неоснователни са доводите на този молител относно размера на дължимото обезщетение за забава по двете фактури. За правоотношенията между страните релевантна е уговорката за заплащане цената на стоката след издаване на фактурата, а не от деня на доставката, при което купувачът е в забава от датите на съставяне на двете данъчни фактури, както правилно е приел първоинстанционният съд. В този смисъл дължимите обезщетения по чл.86 ЗЗД за забава на плащанията по двете фактури са в посочения в решението общ размер от 4923.38 лева, за периода от 22.12.2002 г. до 26.06.2008 г./датата на плащане на главниците/, което задължение е погасено чрез плащането с банков превод от 23.07.2009 година.

Така към датата на постановяване на настоящото решение е налице погасяване изцяло на задълженията на ответника по описаните в молбата на ЕТ"О." данъчни фактури, чрез плащане на главници и лихви, поради което молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на това основание е неоснователна, тъй като молителят няма вземане, а длъжникът задължение към него по търговска сделка. По тази причина едноличният търговец не може да се позовава на неизпълнение на длъжника към други кредитори.

Второто възражение на ответника по делото за липса на легитимация на едноличния търговец И. Т. по чл.625 от ТЗ да подаде молба и да инициира откриване на производство по несъстоятелност на „К."А. , е свързано с прехвърляне на вземанията по договор от 11.09.2006 година на „А."Е. гр. С. и загубването на качеството на кредитор на ответника по търговските продажби на кашони от велпапе. Становището на процесуалните представители на ,,Красикапласi"ЛД е, че с частичното разваляне на договора за цесия и неговото съобщаване на длъжника стария кредитор ЕТ"О." не придобива отново качество на кредитор по договорите за доставки, тъй като този резултат може да бъде постигнат само чрез обратна цесия.

По делото няма спор, а това е установено и от представените писмени доказателства, че с договор за възмездна цесия от 11.09.2006 година ЕТ"О." е прехвърлил вземанията си от търговски сделки за доставки на опаковки от велпапе с „К."А. , на цесионера „А."Е. за цена от 130000 лева. Цесията е съобщена на цедирания длъжник от цедента. Със споразумение от 20.06.2008 година договорът за цесия е частично развален по три броя фактури, две от които са предмет на спора по делото. Като основание за развалянето страните са посочили неизпълнение на задълженията на цесионера да заплати остатъка от цената за прехвърлените вземания в размер на 100000 лева. Предоговорена е цената по договора за цесия на 115000 лева, както и начина на нейното заплащане. За частичното разваляне на договора цедираният длъжник е уведомен от цесионера „А."ЕООД.

Съдът счита, че това споразумение между страните по договора за цесия има характер на установителен договор, с който те преуреждат своите отношенията. В случая обаче постигнатото и съобщено на длъжника от цесионера съгласие между тях за частично разваляне на цесионния договор, в частта относно относимите към правния спор по делото вземания по две търговски продажби, не може да има за правна последица целеният от тях правен резултат, а именно възстановяване на цедента в правата на кредитор по търговските продажби с цедирания длъжник. Този извод на съда се налага не само с оглед на представените по делото доказателства, но и с оглед материал hoi фавните разпоредби на чл.99 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл.88 ЗЗД и чл.55, ал. 1 ЗЗД, уреждащи правилата за договорите за цесия, за промяна на страните по двустранните договори, за тяхното разваляне, обратното му действие и връщането на даденото на отпаднало основание.

Страните по делото се позовават на решение № 135 от 12.03.2008 г. по т.д. № 750/2007 година на ВКС-ТК, II отд., с което в друго производство с тяхно участие, по чл.613а във връзка с чл.631 ТЗ съдът е приел, че договорът за цесия може да бъде развален по взаимно съгласие на страните, а не само а основанията предвидени в закона, която възможност е установена изрично в нормата на чл.20а ал.2 ЗЗД и чл.9 ЗЗД във връзка със свободата на договарянето. В това решение обаче, предходното споразумение между страните по настоящото дело е признато за нищожно поради липса на основание, поради което молбата по чл.625 ТЗ на „О." е отхвърлена.

Съдът счита, че това решение е неотносимо към правния спор по настоящото дело, по което е представено друго споразумение за разваляне на договора за цесия от 11.09.2006 година, тъй като в решението на ВКС не са разгледани последиците, до които води частичното разваляне на договора за цесия и неговото обратно действие.

В друго решение от 01.07.2005 г. постановено по т.д. № 1046/2004г. ВКС-ТК,П т.о. съдът е приел, че след договора за цесия е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента и след този момент цедентът вече не е кредитор, поради което не може нито едностранно, нито по взаимно съгласие да прекратява договора за цесия. Той е загубил вземането си и не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, нито да влияе в отношенията между длъжника и цесионера.

Категорична е съдебната практика и по въпроса, че след разваляне на търговски договор вземането на кредитора не съставлява основание за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като отношенията между страните се уреждат по правилата на полученото на отпаднало основание. В тази насока е и решение № 711 от 16.11.2006 г. на ВКС по т.д. № 430/2006г.- ТК.

Съдът счита, че с договора за цесия и нейното съобщаване на длъжника, цедентът ЕТ"О." е загубил качеството си на кредитор по договорите за доставки, а от този момент това качество има цесионерът комуто цедираният длъжник е бил задължен на престира. Заместването на новия кредитор „А."Е. в търговските отношения с длъжника „К."А. може да стане само чрез договор за субективна активна новация или чрез нов договор за цесия, но не и на основание частично разваляне на договора за цесия.

След като по делото не се твърди, а и не е установено от представените доказателства да е налице договор за субективна активна новация или нов договор за цесия, следва да се приеме, че ЕТ"О." не е придобил отново вземанията по двете търговски сделки и няма качеството на кредитор на ответното акционерно дружество длъжник и не е легитимиран по чл.625 ТЗ да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. В тази част изводите на първата инстанция в обжалваното решение, че молителят на основание частичното разваляне на договора за цесия си е „възвърнал" вземанията и отново е придобил качеството на кредитор са неправилни, но поради съвпадане на крайния извод за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.

Молителят „А."Е. гр. С. е кредитор на ответника по делото на основание прехвърлените с договора за цесия от 11.09.2006 година вземания по договори за доставки и в качеството му на частен правоприемник на кредитора по тези договори, поради което на основание чл.625 ТЗ притежава легитимация да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „К."АД. Единственото основание поддържано в неговата молба е за неплатежоспособност на ответното дружество, поради което съдът не следва да разглежда въпросите относно свръхзадължеността.

Като частен правоприемник на предишния кредитор на длъжника по извършените търговски продажби на опаковки „А."Е. е обвързан от субективните предели на силата на присъдено нещо с решението на ВКС, с което е признато за установено по отношение на неговия праводател, че цената на доставените стоки следва да се определя съгласно офертата от 19.04.2002 година в щатски долари.

В тази връзка по делото е установено, че молителят „А."Е. претендира вземане в размер общо на 205329.85 лева, от което главница в размер на 122980.74 лева, като цена на доставена стока по 17 бр. фактури и 7 бр.проформа фактури и обезщетение за забава в размер на 82349.11 лева.

За установяване размера на вземанията на молителя и задълженията към него на длъжника по делото пред първата инстанция са приети първоначално и допълнителни заключения на вещо лице счетоводител, от които е установено, че има погасяване от страна на длъжника на част от задълженията към кредитора чрез плащане преди и в хода на процеса, като крайното задължение е в общ размер от 16315.18 лева главница и 21836.92 лева обезщетение за забавено плащане по издадените фактури, по които стоката е получена и не е заплатена от купувача.

По отношение размера на задълженията към кредитора „А."Е. в подадената от него жалба са направени две оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Първото е за формиране на цената на доставените стоки и то е неоснователно по изложените съображения, че същата се определя съгласно офертата от 19.04.2002 година, а второто е за размера на задължението за изтекли лихви по съставените фактури.

Съдът счита и това възражение за неоснователно, тъй като доводите направени в тази насока в писмените бележки по делото пред настоящата инстанция, че задължението за заплащане на изтекли лихви е в размер от 37755.39 лева, изчислени към 31.12.2008 г., съгласно приетата експертиза по делото от 20.01.2009 година, не са направени в съответствие със събраните по делото доказателства. Този размер на мораторните лихви е изчислен от вещото лице върху друг размер на главницата и за друг период от време, неотносими към правния спор. По отношение размера на това задължение съдът счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като са взети предвид всички факти относно погасяване на част от задълженията, за висящ спор относно някои от тях, задълженията по отношение на които давността е спряла да тече, като в крайна сметка са взети предвид само тези от тях, за които предвидената в чл.111, б."б" ЗЗД тригодишна давност не е изтекла и това са вземанията за посочения период от 30.06.2005 година до 30.06.2008 година.

Размерът на вземанията на молителя в това производство по- скоро имат значение относно наличието на легитимация по чл.625 ТЗ да инициира откриване на производство по несъстоятелност и установяване качеството му на кредитор на длъжника, което в случая безспорно е доказано.

Съществуването на вземането е преюдициален въпрос по отношение материал hoi фавните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, то не е предмет и на съдебното решение и за него не се формира сила на присъдено нещо. Предмет на спора е имущественото състояние на длъжника-търговец и твърдяната в молбата на кредитора неплатежоспособност.

По делото са събрани доказателства посредством приетите съдебно-ечетоводни експертизи относно показателите, които определят дали ответното дружество е в състояние да погасява паричните си задължения и относно неговата платежоспособност, чрез изчисляване на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. В тази връзка като страна по делото длъжникът е представил баланс към 31.12.2007 година, по данните от който експертизата е дала заключение, съгласно което коефициентът на обща ликвидност е 2.17, на бърза ликвидност 1.57, на незабавна ликвидност 1.57, абсолютна ликвидност 0.64, на финансова автономност 0.60 и на задлъжнялост 1.66.

Н. от обстоятелството, че като кредитор „А."Е. по същество не оспорва констатациите направени в експертизите, както и верността на представения по делото най-близък по време годишен счетоводен баланс на дружеството длъжник и установените икономически показатели , по делото са събрани такива доказателства, които са релевантни за установяване на състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество, като задълженията към други кредитори и наличие на имущество достатъчно за покриване им, без опасност за техните интереси, за затруднения и спиране на плащанията.

Към датата на постановяване на решението по делото е установено, че ответникът има задължения към държавата по АУЧДВ № 256 от 26.07.2002 година по договор от 26.07.1995 година сключен на основание ЗУНК и по договор с П. за управление на дейността по опазване на околната среда към МОСВ. Държавата и ПУДООС не участват като страни в производството по делото, а вземанията им към ответника не са ликвидни, тъй като са предмет на висящи съдебни спорове. Правилен е изводът на съда, че в настоящото производство без тяхно участие преюдициално не може да се установи размера на вземанията към тези кредитори, респ. на задълженията на ответника към тях.

За това и икономическото състояние на ответното дружество следва да се разглежда единствено на базата на представения по делото счетоводен баланс към 31.12.2007 година, без корекции на данните в него. На тази база експертизата по делото е дала заключение, че е налице стабилизиране на икономическото състояние на „К."А. , намаляване на задлъжнялостта за 2006 и 2007 години, като подобрението е трайно и към 31.12.2007 година дружеството е в състояние да покрие краткосрочните си задължения към кредиторите. Съгласно експертизата за 2006 и 2007 година показателите за ликвидност са над единица, с изключение на абсолютната ликвидност, но стойността на краткотрайните активи е достатъчна за покриване на паричните му задължения.

При тези доказателства за икономическите показатели се налага извода, че не е налице хипотезата на чл.608 от ТЗ за неплатежоспособност на ответното дружество и молбата на кредитора „А."Е. по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна. Дружеството молител е кредитор с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки. По отношение на него задълженията на ответника не са погасени изцяло чрез плащане по причина на спор за цената на доставените стоки. Плащанията към него не са спрени и са продължили и в хода на настоящото производство, а към другите кредитори - АДВ и ПУДООС не са извършени, поради наличие на висящи спорове относно съществуване на вземанията. Ответното дружество

„К."А. е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с притежаваните парични средства и краткотрайни активи и интересите на кредиторите не са застрашени.

В този смисъл обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на „А."Е. за обявяване на „К."А. в неплатежоспособност и определяне началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, за допускане на обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262 от 22.06.2009 година, постановено по т.д. № 632/2008 година на Пловдивския окръжен съд в обжалваните части.

ОСЪЖДА Е. "О.", със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.". № 6К и „Ai росим"Е. , със седалище и адрес на управление в София, ул ."Л." № 4, ет.* да заплатят на „К." А. , със седалище и адрес на управление в А. , ул.". № 1 направените по делото разноски в размер на 4400 лева пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.