Р Е III Е Н И Е

Номер 459 Година 10.05.2010 година град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ граждански състав, в публично съдебно заседание на 15.02.2010 година, в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА

ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретаря Росица Чолакова....................................... и

прокурор................................................................................ сложи за

разглеждане докладваното от съдията МАРИАНА ХИТЕВА В. гр. д. № 1076 по описа за 2009 година.

За да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 972/20.05.2009Г., постановено по гр.д. № 3347/2007Г., Пловдивският окръжен съд е осъдил З. дружество „Е." АД гр. С., бул. Г. М. Д. № 16, per. по гр.д. № 9078:98г. СГС, представлявано от изпълнителния директор К.Б,. да заплати на „М." О. гр. С., район П. , ул. П. № 22, per. ф.д. № 13448/93Г. СГС, с управител Е.А,. чрез адв. В.Р., от АК София, със съдебен адрес: гр. С., 1606, ул. Л., сумата 17804лв, обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „З." е per. № С 18 31 BP, при ПТП на 22.12.2002Г. на пътя Пловдив К. на разклона за с. К., от водача на лек автомобил „Ф." с per. № РВ 35 01 ХК, рама № ZFA 17600002175849, на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.12.2007Г., до окончателното плащане; сумата 11369.48лв обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.12.2002Г. до 21.12.2007Г., на основание чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, както и сумата 4170лв такси и разноски по съдебното производство на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК /отм./.

Решението е обжалвано от З. н о дружество „Е." АД гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. , с оплаквания за порочност изцяло. Молбата е за отмяна па същото и постановяване на друго, е което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „М." О. гр. С., чрез процесуалния представител на дружеството адвокат В.Р.. Застава се на становище, че жалбата е неоснователна, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. В съдебно заседание отговорът се поддържа. Разноски не се претендират.

Въззиваемият Х. Х. М. , чрез процесуалния си представител ад в. Владимир Д. счита, че жалбата е неоснователна, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Разноски не се претендират.

Третото лице помагач Т. Д. М. , чрез процесуалния си представител адв. Г-. счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Не претендира разноски.

Пловдивският апелативен съд, като прецени правилността на обжалваното решение, във връзка с развитите в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно евентуално съединени искове, с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД.

Ищецът „М." О. гр. С., район П. , ул. П. № 22, per. ф.д. № 13448/93Г. СГС, с управител Е.А,. представляван от пълномощника си В.Р., от АК гр. С., в предявения пряк иск срещу ответника ЗД „Е." АД гр. С., по чл. 226 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 17804лв, имуществени вреди, евентуално съединени с искове срещу ответника Х.М. по чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди, в посочения размер, както и за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 11369.48лв, за периода 23.12.2002Г. до 21.12.2007Г. - твърди в исковата си молба, че е собственик на лек автомобил „С." с per. № 18 31 BP, който съгласно лизингов договор № L 2001-12-252/21.12.2001 г. бил предоставен за ползване на Т. М. от гр. К.. Т. още, че на 22.12.2002Г. на пътя Пловдив К. на разклона за е. Калояново ответникът Х.М., управлявал лек автомобил „Ф." " с per. № РВ 35 01 ХК. Нарушил правилата за движение при извършване на ляв завой, причинил ПТП, удряйки управлявания от М. лек автомобил, собственост на ищеца. За това му деяние М. бил признат за виновен в престъпление по чл. 343 от НК, но поради изтичане на абсолютната давност, наказателното производство било прекратено. Твърди, че в резултат на удара на лекия автомобил, собственост на ищеца, са причинени вреди, в размер на 25000лв.

Твърди се още, че към момента на ПТП-то управляваният от М. лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност". Моли застрахователят ЗД „Е." АД гр. С. да бъде осъден да заплати имуществени вреди, в размер на 17804лв, съгласно направено изменение на иска в съдебно заседание на 19.02.2009Г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, ведно с разноски.

Евентуално претендира да се осъди прекият причинител на вредата да заплати на основание чл. 45 и чл. 86, вр. чл. 84 ал. з ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 17804лв, ведно със законната лихва до окончателното плащане, а също и сумата 11369.48лв обезщетение за забава за периода 23.12.2002Г. до 21.12.2007Г., ведно с разноски.

Ответникът ЗД „Е." АД гр. С. оспорва иска но основание и размер. Твърди, че не е налице валидно застрахователно правоотношение. Към момента на ПТП-то застрахованото лице не било ответникът М. , а С.С.. Липсвали данни към датата на ПТП да е било извършено упълномощаване от собственика на автомобила „Ф." по отношение на трети лица. Прави възражение за изтекла погасителна давност в негова полза.

Ответникът Х.М., чрез процесуалния си представител ад в. Владимир Д. , оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна петгодишна давност.

Третото лице помагач Т. М. не взема становище по иска.

Няма спор, че на 22.12.2002Г. на пътя Пловдив- К. на разклона за с. К. ответникът Х.М. при управление на лек автомобил „Ф." per. № РВ 35 01 ХК, при нарушение на правилата за движение - чл. 37 от ЗДвП, при извършване на ляв завой навлезнал в насрещната лента за движение и ударил движещият се направо лек автомобил „С." с per. № 18 31 BP, управляван от третото лице помагач Т. М. и по непредпазливост е причинил на последния значителни имуществени вреди, в размер на 166000лв. Поради това е бил осъден на основание чл. 343 ал. 1 б. А от НК да заплати глоба в размер на 500лв и на основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Поради изтичане на 22.12.2005Г. на абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 8о ал. 1 т. 5 от НК въззивната инстанция е отменила постановената присъда и е прекратила производството.

Установява се безспорно от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС № 686331, че процесният автомобил „С." е per. № 18 31 BP е собственост на ищеца „М." О. гр. С.. Съгласно лизингов договор № L 2001-12-252/21.12.2001Г. автомобилът е предоставен за ползване от третото лице помагач Т. М. , като в деня на произшествието автомобилът е бил управляван от нея. От приетата по делото съдебно авто оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице П.П,. се установява, че рацмера на причинените материални щети на лек автомобил „С." са общо в размер на 17804лв. Решаващият съд е изслушал и приел основно и допълнително заключение на единична автотехническа експертиза, с вещо лице Г. Б. , както и тройна автотехническа експертиза, е вещи лица инж. З,. инж. Г.И. инж. А.. От тройната експертиза се установява, че в момента на удара лекият автомобил „С." се е движел със скорост 6о км/ч, при максимална скорост за конкретната ситуация 38 км/ч, а лекият автомобил „Ф." се е движел със скорост около 31 км/ч. При тези данни се приема, че водачът на МПС „С." Т. М. не е имала възможност да предотврати произшествието, тъй като ударът е настъпил във времето на задействане на спирачната система.

От приложената з астр ахо в ате л 11 а полица № 1500208133 от 02.12.2002Г. за сключена задължителна гражданска отговорност между ЗД „Е." АД и С.С. от гр. Х. относно лек автомобил „Ф." с рама № № ZFA 17600002175849, с начало па покритие 03.12.2002Г. се установява, че към датата на деликта - 22.12.2002Г. е налице валидно застрахователно правоотношение. В тази насока се явява несъстоятелен доводът във въззивната жалба относно липсата па правно основание за управление от страна на Х.М. на участвалото в процесното ПТП МПС „Ф.".

Р. нред настоящата инстанция свидетел С.С. уточни, че автомобилът е закупен със средства на М. , че е управляван с негово знание и съгласие.становява се, чу С. е вуйчо на М. Отделно от това, съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане /отм./ задължителната застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на у пъ лномощените от тях лица за водачи. Предвид на това въпреки, че лицето което е сключило застрахователния договор С. не е управлявало в момента на ПТП, въпросното МПС „Ф.", то неговият водач, който го е ползвал не незаконно, също е застраховано лице по смисъла на чл. 257 ал. 2 от КЗ. Ето защо изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 266 ал. 1 от КЗ е правилен и законосъобразен.

Увреденото лице, в случая ищеца, спрямо когото застрахователният причинител па вредата е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователят. Правото е на увреденият да предяви иска срещу прекият причинител на вредата, или директно срещу застрахователя. В случая ищецът е използвал възможността да предяви претенциите си пряко срещу застрахователя и при доказан размер на вредата - искът правилно е уважен в претендирания размер.

Правилно съдът е възприел възражението на двамата ответници за изтекла погасителна давност, изхождайки от факта, че исковата молба е изпратена но пощата и меродавно е клеймото върху плика с отразена дата на изпращане, а тя предхожда крайният момент, в който ищецът е могьл да предяви иска, предмет на делото.

Уважените претенции за имуществени вреди правилно се присъждат ведно с обезщетение за забава по чл. 86 вр. чл. 84 ал. з от ЗЗД. Акцесорният иск следва съдбата на главният иск, а последният е основателен и като доказан - правилно уважен.

Пред настоящата инстанция не се събраха доказателства, сочещи на друг извод за решаване на спора, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно - се оставя в сила.

Водим от горното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 972 от 20.05.2009Г., постановено по гр.д. № 3347/2007Г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред В КС, в тридесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето

му.