РЕШЕНИЕ5

гр. Пловдив,06.01.20 Юг.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, II гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:

Председател: Радка Петрова Членове: Стела Дандарова Галина Арнаудова

при секретаря Анна Стоянова като разгледа в.гр.д. № 1050 по описа за 2009г. докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. К. П. против решение № 1449 постановено по гр.д. № 3304/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд, IV гр.с. в частта с която се отхвърлят обективно съединените му искове над уважения размер от 20 186.80 лв., ведно със законната лихва от 19.07.2006г. до предявения такъв от 26 000 лв. ведно със законната лихва. Иска отмяна на решението и присъждане на обезщетение в пълния предявен размер, мораторна лихва от датата на деликта до датата на подаване на исковата молба и законна лихва след тази дата до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.

В отговора си „Д." АД поддържа становище, че решението в отхвърлителната му част е правилно, тъй като полученото обезщетение по застраховка "трудова злополука" е правилно извадено от присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Постъпила е и въззивна жалба от „Д." АД в осъдителната част на решението с което дружеството е осъдено да заплати сумата 20186.80 лв.,ведно със законна лихва от датата на деликта и 807.47 лв. разноски. Твърди се че определеното от съда обезщетение е завишено и не е редуцирано съобразно степента на съпричиняване от пострадалия, а законната лихва неправилно е присъдена от датата на деликта, а не от датата на завеждане на иска. В този смисъл иска да бъде постановено и въззивното решение.

В отговора си ищецът П-. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, като излага подробни съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 226 КЗ и чл.

86 ЗЗД.

Не е спорно, че с влязло в сила решение по нахд № 1964/2006г. на Пловдивския районен съд М. Г. П. на осн. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б" , пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1 НК и му е наложено съответното административно наказание затова , че на 19.07.2006г. в гр. П. на кръстовището между улици „К." и ул.". при управление на МПС- лек автомобил марка „М." 190Д с ДК№ РВ 91 39 К е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З. К. П., изразяваща се в счупване на втори поясен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата. По задължителна застраховка „Т." на работниците и служителите по заведена щета № 014207150000001 ЗПАД "А." е изплатило на ищеца П-. обезщетение за временна и трайна загуба на трудоспособност общо в размер на 4 813.20 лв.

Не се оспорва, че със застрахователна полица № 065060357956 от 31.12.2005г.при ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност" с М. П. за лек автомобил „М." 190Д с ДК№ РВ 9139К със срок на действие 01.01.2006г. до 31.12.2006г. и че дружеството е отказало на ищеца да му заплати обезщетение, поради това, че вече е обезщетен по задължителна застраховка „Т.".

Видно от заключението на СМЕ неоспорена от страните в резултат на станалото на 19.07.2006г. ПТП З. П-. е получил компресивно счупване на тялото на втори лумбален прешлен. След една седмица е опериран, а след 14 дни му е поставен гипсов корсет. На 11.08.06г. е изписан с указания за 40 дни постелен режим, на третия месец да се свали корсета и да се постави ортеза, която да се носи 6 месеца. Бил е в отпуск по болест 7 месеца с определена 30% инвалидност. В оздравителния период е установено счупване на главичките на двата винта от фиксиращата система. На 06.03.2008г. е опериран за изваждане на металните тела. Остатъците от двата винта не се изваждат поради близостта им до гръбначния мозък и риска от неговото увреждане. От травмата е причинена силна болка намаляваща с времето. Страданията са силно изразени поради затрудненото самообслужване и предвижване, поради продължителното залежаване и обездвижване на снагата. Фрактурирането на двата стабилизиращи системата винта е усложнение, дължащо се на съвокупност от действието на много големите сили на опън и усукване в тази област. Към момента на прегледа - 24.04.2009г. П-. е с ненапълно възстановени движения в гръбначния стълб, с болезнени пробождания в кръста при навеждане и завъртане на тялото. С чувство на схващане при промяна на времето и ежедневна скованост при ставане от сън. Необходимо е ежегодно провеждане на курсове физикална терапия, ЛФК и балнеолечение с цел намаляване на болките при движение, увеличаване обема на подвижност и укрепване на паравертибралната мускулатура. Състоянието му не позволява извършването на тежка физическа работа и вдигане на тежести, което състояние ще остане завинаги.

Разпитаната свидетелка З. на ищеца, чиито показания съдът възприема като последователни и съответстващи на останалите събрани доказателства установява, че е видяла сина си в болницата минути след произшествието и въпреки даденото му болкоуспокояващо средство изпитвал силни болки, схващане на краката, страх. В продължение на една седмица не трябвало да мърда дори, боляло го, не можел да се храни, а вода пиел само със сламка. Имало забита костица в гръбначния мозък и нямало сигурност за състоянието му, нито до операцията нито след нея. В продължение на 40 дни бил обездвижен на леглото, неможел да се храни сам и да обслужва физиологичните си нужди. След това трябвало да му поставят гипсов корсаж, а гърба му бил в мехури. Пет шест дни след това започнало мъчително раздвижване. След три месеца махнали гипсовия корсет и му поставили спинална ортеза, която да му придържа гърба. Отново им казали, че не трябва да ходи, защото тази операция била тежка и непозната за лекарите и не знаели какви ще са последиците. След няколко месеца започнал да усеща силни болки и се установило, че се е счупил единия имплант. След известно време се счупил и другия. Няколко месеца след това му направили втора операция за изваждане на импланта, като двата винта останали в тялото му. В продължение на 7-8 дни тя била неотлъчно до леглото му за да го обслужва. Болките и притесненията били дори по големи от тези при първата операция. Свидетелката установява, че живота на сина и се променил изцяло. Не може да се навежда напред, когато се налага да се обърне трябва да съобрази как ще го направи, ниможе да вдига тежко, ни бива да стои на течение. Сутрин е схванат, при промяна на времето има болки. Неможе да стои продължително време прав. Всичко това ограничава силно възможностите му за работа, а ако има такава тя е ниско платена. Неможе да има нормален живот като останалите млади хора на неговата възраст.

Свидетелят П. К. брат на ищеца също установява, че последният е изпитвал силни болки, неможел да спи, налагало се непрекъснато да купуват обезболяващи ,много продължително време бил обслужван от майка му на легло. Не можел да се движи, само да разговаря. След това се разделил с приятелката си, започнал да изпитва страх и притеснение от много хора и неможели да го накарат да излезе навън. Неможе да танцува, да вдигне тежко, да се наведе, изпуска предмети от ръцете си. Едвали някога ще може да вдигне децата си , ако има такива. Живота му в личен план се объркал. Неможе да упражнява професията си, а това се отразява на заплащането му.

С оглед гореизложеното съдът намира следното: Съгласно чл. 223 ал.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В чл. 226 ал.1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „ГО" е отговорен по правилата на чл. 45 и сл. ЗЗД, да предяви иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка ГО, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер, тоест застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. В конкретния случа всички тези предпоставки са налице и следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователят по чл. 226 ал.1 КЗ.

За да определи размера на дължимото обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следното:

На една изключително млада възраст от 23 години в резултат на полученото увреждане живота на ищеца се е променил завинаги. Поради характера на увреждането-счупване на лумбален прешлен с раздробяване на същия понесените физически болки са били изключително силни за продължителен период от време. Допълнителни болки и то силни са понесени и в резултат на двете операции и счупването на имплантите. Болките никога няма да отшумят напълно и ще съпътстват живота му при навеждане, извиване на снагата, при промяна на времето. Никога няма да може да вдига тежко и да извършва тежка физическа работа. Освен тях ищецът е преживял и емоционални страдания свързани със страха да не остане неподвижен за винаги и неизвестността за резултата от направените операции, от факта, че месеци е бил абсолютно неподвижен и се е налагало да бъде обслужван изцяло. Не по малки са емоционалните страдания от факта, че до края на живота му няма да може да извършва много дейности, напрактика ще бъде силно ограничен във физическата си активност и от там в намирането на подходяща и добре платена работа. Завинаги ще бъде лишен от възможността да упражнява професията си и получава съответното възнаграждение. Следва да се съобразят и промените настъпили в личен план. Разделил се е с приятелката си, чувства се непълноценен при общуването с връстниците си и ги избягва по тази причина.

С оглед гореизложеното, критериите за справедливост и установената съдебна практика, съдът намира, че за обезщетяването на ищеца ще са достатъчни 25 000 лева.

Върху тази сума следва да се присъди законна лихва от датата на деликта до окончателното и изплащане. Възражението, че лихвата се дължи от момента на съобщаването на застрахователното събитие не се възприема и от настоящата инстанция, а и този въпрос отдавна е безпротиворечив и има установена константна съдебна практика. С възражението ответникът се стреми да заобиколи забраната на чл. 226 ал.2 КЗ да прави възражения по чл. 224 ал.1 КЗ. Освен това отговорността на застрахователя по застраховка ГО е функционална от тази на прекия причинител на вредата, а той изпада в забава и без покана по чл. 84 ал. З ЗЗД и от този момент изпада в забава и застрахователят.

Окръжният съд като е стигнал до същия извод е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, включително и в отхвърлителната му част. В исковата молба е поискано и присъждане на изтекла лихва от датата на деликта до датата на подаване на исковата молба, по което съдът не се е произнесъл и е присъдил законна лихва от датата на деликта, поради което няма как и настоящата инстанция да присъди изтеклата лихва за искания период в искания размер. Същата ще бъде изчислена в изпълнителното производство

В. за съпричиняване на резултата и намаляване на обезщетението не се възприема от настоящия състав. Съпричиняване има, когато в резултат на противоправно поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Такова противоправно поведение, което да е допринесло за настъпилия резултат не се установи по делото. Обстоятелството, че ищецът не е бил правоспособен водач на МПС и че е управлявал без каска по никакъв начин не са допринесли за настъпилото увреждане. Той се е движил по път с предимство и останалите водачи са били длъжни да го пропуснат, без значение дали е правоспособен водач или не, след като е участник в движението. Наличието или не на каска на главата не се отразява на характера на травмата в областта на кръста, поради което не следва да се разисква въпроса дали е доказано, че е бил без каска. Възраженията за неправилна маркировка и частично регулиране на кръстовището също нямат отношение към твърдяното съпричиняване, а и останаха недоказани. Разпитаният като свидетел деликвент ,не установи тези обстоятелства. Показанията му не са категорични и са налице изявления, че не си спомня много . От писмените доказателства в следственото дело относно регулиране на кръстовището и СТЕ наказателния съд е направил извод за виновното поведение на деликвента, отнел предимството на пострадалия и в тази част присъдата е задължителна.

От така определения размер на обезщетение следва да се приспадне обезщетението получено по застраховка „Т." получено от ищеца общо в размер на 4 813.20 лв. и на същия да се присъди разликата от 20 186.80 лв. Застраховката трудова злополука е задължителна и застрахователят носи отговорност само и единствено за причинените вреди на здравето. С нея се изплаща обезщетение за същите вреди, за които се претендира изплащане на обезщетение по задължителната застраховка „ГО" и не е в съгласие с принципите на чл. 51 ал.1 ЗЗД увреденият да получава двойно обезщетение за едни и същи вреди, без да има някакво лично основание, както това е при договорите за лични застраховки.

В тази част решението на окръжният съд също се явява правилно и следва да се потвърди, както и в частта за разноските и определената държавна такса.

С оглед неоснователността на въззивните жалби и на двете страни направените разноски пред въззивната инстанция следва да останат така като са направени от страните.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1449 постановено по гр.д. № 3304 по описа за 2008г. на Пловдивския окръжен съд, IV гр. с..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: fj/J / ЧЛЕНОВЕ: