Номер 382

Година 01/04/2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи граждански състав В публично съдебно заседание на 07.12.2009 година в състав:

Председател: Мариана Хи те в а Членове : Румяна Цонева Емил Митев

при участието на секретаря Росица Чолакова.......................................

и прокурор..................................................................................... сложи за

разглеждане докладваното от съдията Р. Ц. в.гр.дело № 1035 по описа за 2009 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 47 от 07.08.2009 г.по гр.д. № 117/2008 г.на Смолянския окръжен съд, с което са отхвърлени като недоказани и неоснователни исковете на Н. Р. Б. от гр. П. срещу А. И. А. от гр. С. за заплащане на сумата 30.000. лева, неоснователно задържана за продаден недвижим имот, която сума се претендира ведно със законна лихва от 15.09.2008 г. до изплащането й, както и за заплащане на лихва за забава в размер на 5462,25 лв.

Жалбоподателят Н. Р. Б. твърди, че решението е неправилно-необосновано и незаконосъобразно, М. да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове.

Въззиваемият А.А. оспорва оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в законния срок и изхожда от легитимирана страна, притежаваща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на изложените оплаквания и становища по същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Б. твърди, че с нотариален акт № 2, том I, нот.дело № 5/1999 г.на С. по вписванията към Смолянския районен съд придобил изцяло собствеността върху ливада с площ 3,359 дка, осма категория, съставляващ имот № 001017, намиращ се в местността „К." в землището на гр. С.. С нотариално заверено пълномощно ищецът упълномощил ответника А.А. да продаде имота на цена, каквато намери за добре и на купувач, който той

ищецът уведомил ответника, че оттегля пълномощното.

През 2004 г. ищецът научил, че на основание издаденото пълномощно ответникът сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота на 16.09.2003 г. с лицето К.С.Д.И. получил задатък 2100 щ. долара. В изпълнение на предварителния договор имотът бил продаден с окончателен договор с нот. акт вх.рег. № 1778 от 22.12.2003 г., акт № 149, том V, дело № 1165 от 2003 г. на С. по вписванията при Смолянския районен съд. Според изявленията в нотариалния акт имотът бил продаден за 30.000. лева, която сума продавачът (ищецът) чрез своя пълномощник заявил, че е получена напълно и в брой от купувача преди сключване на нотариалния акт.

Ищецът твърди, че не е получил цената на имота си, включваща сумите 30.000. лв. и задатък в размер на 2100 щ.д. Тези суми били получени от пълномощника, поради което с нотариална покана ищецът поканил ответника да му ги предаде, но с нотариален отговор ответникът отказал това.

Ищецът поддържа, че цената за имота е получена на валидно правно основание от пълномощника А. , действащ като негов представител. Но по силата на чл.36 ал.2 от ЗЗД правните последици от волеизявленията и действията на пълномощника са настъпили направо за представлявания, т.е.за ищеца. Поради това и икономическият и правен резултат бил придобит от ищеца, а задържането на сумите от продажбата от ответника било без правно основание. Ищецът твърди, че по този начин се обеднил, а ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка със сумите по двата договора.

Поради това ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 30.000., продажна цена, с която се е обогатил за негова сметка без правно основание, сумата 5462.25 лв.мораторна лихва за периода от датата на получаване на нотариална покана 26.06.2007 г. до датата на завеждане на иска 15.09.2008 г., законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплати деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Твърди, че съобразно дадените му с пълномощното права не е бил натоварен с правото и задължението да получи цената за недвижимия имот, нито реално я е получил. Поддържа, че отношенията им се уреждат от правилата на договора за поръчка, поради което ответникът разполага с правната възможност да предяви т.нар.иск за отчет по чл.284 ал.2 от ЗЗД. Именно поради това предявеният иск за главницата с правно основание чл.59 от ЗЗД бил недопустим. Позовава се и на изтекла погасителна давност.

въз основа на изложените оостоятелства в исковата молба Апелативният съд квалифицира исковата претенция като такава по чл.59 от ЗЗД. Правното основание на иска се определя от съда изцяло и единствено въз основа на заявените обстоятелства в исковата молба. Какво е действителното правно положение е съвсем отделен въпрос, който има отношение към доказаността и основателността на исковата претенция. Твърденията на ищеца сочат изцяло на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Заявени са следните обстоятелства: ответникът е извършил правни действия от името на ищеца въз основа на упълномощаване, в резултат на което той е обвързан с правните последици на сключената продажба-настъпило отчуждаване на собствеността върху процесния имот; насрещната престация е задържана от ответника без основание; в резултат е настъпило обедняване на ищеца и неоснователно обогатяване на ответника за негова сметка. Като основание на исковата си претенция ищецът не е заявил твърдения, че страните са обвързани от сключен между тях договор. Напротив, в настоящия процес същият категорично отрича наличието на договорни отношения, в частност договор за поръчка. Следователно, искът не е предявен на договорно основание, а е с правна квалификация чл.59 от ЗЗД.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, щом между страните има договор за поръчка, съчетан с упълномощаване и щом твърденията на ищеца са за непредаване на получено от ответника при изпълнение на договорни задължения и полагащо се на ищеца. Посоченият законов текст обхваща случаите, когато получаването на престацията е при начална липса на основание, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Процесният случай не попада в тази законова хипотеза, поради което квалификацията на исковата претенция е била определена неправилно от първоинстанционния съд.

От фактическа страна в процеса се установява, че правото на собственост върху процесния имот ливада с площ 3,359 дка, осма категория, съставляващ имот № 001017 по картата на землището, намиращ се в местността „К." в землището на гр. С. е възстановено в стари реални граници на наследниците на Н. Р. Б., бивш жител на гр. С. с решение на П. комисия гр. С. с № 4352Ф от 06.11.1998 год.по преписка вх. № 4352/26.05.1992 г.

Имотът е придобит от ищеца Н. Р. Б. чрез дарение от дарителите Р. Н. Б. и М. Н. Б. с нотариален акт № 2 том I, рег. № 69, дело № 5 от 08.01.1999 г на Нотариус М. К. с per. № 166 в регистъра на НК с район на действие Районен съд гр. С..

Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не е придобил

съдебни актове-решение № 757/16.01.2001 г. по гр.д. № 91/2000 г. на Смолянския районен съд, оставено в сила от Смолянския окръжен съд и от Върховния касационен съд , решението на П. комисия, с което е възстановен имота, е било обявено за нищожно. Видно от цитираното решение на Районния съд за нищожно е било обявено решение № 4352 от 06.1 1.1998 год., а процеснияг имот е бил възстановен е друго решение -решение № 4352Ф от 06.11.1998 год. по преписка вх. № 4352/26.05.1992 г. Следователно, последното решение не е било обявено за нищожно от съда и не е било предмет на съдебен контрол. Основателен е доводът на ищеца, че протокол № 4/16.04.2009 г., издаден от настоящата Общинска служба „З." гр. С., с който е отменено решение № 4352Ф от 06.11.1998 год. , не е влязъл в сила, тъй като е обжалван по административен ред по гр.д. № 554/2009 г.по описа на СмРС, поради което не следва да бъде преценяван като надлежно доказателство в процеса. В този смисъл към настоящия момент са неоснователни оспорванията на ответника досежно материалноправната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, който е придобил по реституция и дарение.

С пълномощно с нот.заверка на подписа от 08.01.1999 год. ищецът Н.Б. от гр. П. е упълномощил ответника А.А.-адвокат от гр. С. със следните права: да продаде собствения му недвижим имот-ливада в местността „К." в землището на гр. С. с площ 3.369 дка с № 001017 по картата на землището за цена, каквато намери за добре и на купувач, който той намери за добре, считано от 09.01.1999 год., като го представлява пред частните нотариуси, надлежните съдебни и административни органи във връзка с продажбата. Посочено е изрично, че пълномощното е неотменяемо и валидно от 09.01.1999 год. до осъществяване на продажбата на гореописания недвижим имот.

В съдебно заседание на 13.05.2009 г.ищецът заявява, че връзката с ответника осъществил чрез своя познат Б. С. , с когото били колеги и който бил председател на П. комисия Смолян. По препоръка на Б. С. ответникът в качеството на адвокат подготвил проектите за нотариални актове за процесния имот на родителите на ищеца, а след това и за извършване на дарение на същия имот на ищеца. Впоследствие ищецът издал и пълномощно на ответника за продажба на имота. До извършване на продажбата ищецът не се е срещал с ответника. Срещнал се с него след сделката на дело през 2004 г. Копия от документи е предавал на своя познат Б. С. , който осъществил връзката с ответника.

В исковата молба ищецът твърди, че е оттеглил устно упълномощаването в края на 1999 г. Твърдението за оттегляне на

упълномощаването не е доказано, тъй като не са ангажирани доказателства, че пълномощникът и третите лица са били уведомени за оттеглянето. Нещо повече-в по-нататъшното изложение на обстоятелствата в исковата молба, самият ищец твърди, че ответникът е участвал при сключване на сделката в качеството на негов пълномощник, и че по силата на чл.36 ал.2 от ЗЗД правните последици от продажбата са настъпили направо за представлявания - за самия ищец. Т.е.дори условно да се приеме, че е имало оттегляне на упълномощаването, то ищецът с изявлението в исковата молба е потвърдил извършените от негово име действия. Поради това в процесния случай би следвало да важат правилата за пълномощието, съгласно чл.62 от ЗЗД. Освен това в съдебно заседание на 13.05.2010 г.ищецът изрично е заявил, че не е оттеглил пълномощното за този имот, с оглед на което следва да се приеме, че действия по оттегляне на у пъ л н о м о ща в а н ето не са били предприети от страна на ищеца.

На 06.09.2003 год. между ответника А.А. в качеството на пълномощник на ищеца Н.Б. като продавач, и К. Д. като купувач (лично или за представлявано от него юридическо лице), е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата 21 000 щатски долара, от която сума купувачът е заплатил авансово на същата дата като задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД сумата 2100 щатски долара. Предвидено е останалата част от продажната цена купувачът да плати на продавача при снабдяването му с нотариален акт.

На 22.12.2003 год. с нот.акт № 164, том II , per. № 4456 по дело № 292 на нотариус А. С. с per. № 366 по списъка на НК с район на действие PC- Смолян е сключен договор за продажба на имота между А.А. в качеството на пълномощник на Н.Б. като продавач и К. Д. в качеството на управител на „Ю." ЕООД гр. С. като купувач за сумата 30.000. лв., която сума продавачът чрез своя пълномощник е заявил, че е получена напълно и в брой от купувача преди сключване на договора.

На 21.06.2007 год. ищецът Н.Б. е изпратил нотариална покана до ответника А.А., с която е поискал същият в седемдневен срок от получаването й да представи на нотариус М. К. в кантората й банков документ , удостоверяващ, че е открил на името на ищеца банкова сметка, по която е внесъл сумата 30.000. лв. Посочил е , че неизпълнението на това задължение ще означава, че при изповядване на сделката по нот.акт № 164/2003 г., ответникът е действал без съгласие и поръчка на ищеца, а само в собствен интерес. В тази нотариална покана е посочено, че техните правоотношения по повод сделката и нейните последици се регламентират от правилата на договора за поръчка ( чл. 280-292 от ЗЗД), но че ответникът А. не е

задължението по чл. 284 ал. 2 ЗЗД - да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, а именно продажната цена за имота - 30.000. лв.

От своя страна ответникът е изпратил до ищеца нотариален отговор на нотариалната покана, в който посочва, че е подписал сделката при наличието на валидно пълномощно, но документацията във връзка със сделката никога не е била съхранявана при него, а при приятеля на ищеца Б. С. , който бил човекът с поръчката, чрез когото ищецът е уреждал цялата процедура - от възстановяването на собствеността на родителите си , през прехвърлянето на имотите на името на ищеца по договор за дарение, до упълномощаването на ответника за сключване на договор за продажбата на имота. Според ответника пълномощно на Б. С. не е било дадено поради качеството му на председател на П. комисия, а за себе си сочи, че е бил само технически изпълнител на волеизявлението на ищеца , изразено в пълномощното, а останалите правни действия са били извършвани от Б. С.

Ищецът е отправил и още една нотариална покана на 20.08.2008 год., с която е поискал от ответника да го информира кой е получил парите по двата договора-предварителния и този по нотариалния акт, които са подписани от ответника като негов представител. Посочил е, че ще потърси защита на правата си по съдебен ред и липсата на отчет за действията на ответника като негов представител може да ангажира отговорността му най-малко за съдебни разноски. От своя страна ответникът е отправил нотариален отговор от 26.09.2008 год., с който уведомява ищеца, че не е получил нито задатък (капаро), нито крайната цена на сделката, в която е участвал като упълномощен от ищеца, а тези финансови отношения са осигурявани от неговия реален, макар и скрит пълномощник Б. С.

Следователно, от извънсъдебните волеизявления на страните, и от становищата им в процеса става ясно, че те спорят относно наличието на договор за поръчка между тях. Извънсъдебно ищецът е поддържал, че имат договор за поръчка с ответника, а ответникът-че е имал само качеството на пълномощник без сключен договор за поръчка. В хода на настоящото съдебно производство страните застъпват напълно противоположни становища-ищецът твърди, че между тях няма сключен договор за поръчка, докато ответникът счита, че отношенията им се уреждат от правилата на договора за поръчка, което изключва възможността да се води субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД.

От изложеното е видно, че съществено значение в процеса има обстоятелството дали страните са обвързани от сключен помежду им договор за поръчка с предмет извършване на процесната покупко-продажба. Поставя се въпрос налице ли са обективни факти, които да

установяват наличието на договор за поръчка между страните? З. ако упълномощаването е насочено към третите лица, то в случая правнорелевантни са вътрешните отношения между упълномощител и упълномощен - страни в процеса.

Установено е, че упълномощаването на ответника е за правно действие-сключване на договор за продажба. По този начин с акта на упълномощаване ищецът е възложил на ответника да извърши от негово име и за негова сметка посоченото правно действие. Самото сключване на продажбата от упълномощения, обективирано в нотариалния акт за сделката свидетелства, че ответникът е приел да изпълни правното действие, с чието извършване е натоварен. Това означава, че между страните е налице сключен договор за поръчка. Поначало договорът за поръчка е неформален, освен когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника. В този случай договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.292 ал. З от ЗЗД. В останалите случаи валидността на договора за поръчка не е обусловена от спазване изискването за форма. Поради това волеизявленията на страните могат да бъдат извършени не само изрично, но и с конклудентни действия.

От изложеното е видно, че в конкретния случай относно договора за поръчка не би следвало да важи посоченото изискване за форма. Поръчката е дадена за извършване на правно действие - възмездно отчуждаване на имот на доверителя чрез продажба, което да бъде извършено от негово име по силата на изрично пълномощно. Поради това с оглед наличието на волеизявление на ищеца в пълномощното за извършване на правно действие, имащо за предмет продажба и със самото извършване на това правно действие от ответника, чрез действително сключване на договор за продажба на процесния имот, съдът приема, че между страните е бил сключен договор за поръчка. Договорът за поръчка е консенсуален, поради което за сключването му е достатъчно постигането на съгласие между страните относно извършването на определено правно действие от довереника за сметка на доверителя. Тъй като е налице делегиране на права от страна на упълномощителя за сключване на сделка продажба и е налице фактическо упражняване на тези права от пълномощника, следва да се приеме, че в процесния случай между тях в качеството на доверител и довереник са били разменени волеизявления и е било постигнато съгласие за извършване на посоченото правно действие, т.е.между тях е налице договор за поръчка с предмет сключване на продажба на процесния имот.

При това положение съдът приема, че вътрешните отношения между страните се регулират от правилата на договора за поръчка, поради което ищецът разполага с друг иск, с който да се защити-иск за неизпълнение на договор за поръчка. Това лишава ищеца от правната възможност да

отношение е дали исковата претенция на ищеца, основаваща се на неизпълнен договор за поръчка, ще бъде т.нар.иск за отчет по чл.284 ал.2 от ЗЗД или ще бъде иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди от неточно изпълнение на договора за поръчка. Без значение е също дали тази друга искова претенция е основателна, както и дали вече е погасена по давност. Защото законът е предоставил правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД само на тези ищци, които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове ( т.10 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). Същественото за настоящия правен спор е наличието на правната възможност ищецът да реализира вземането си чрез друга искова претенция, основана на договорно неизпълнение, което прави иска по чл.59 от ЗЗД неоснователен.

В настоящото производство съдът не е сезиран с иск за договорно неизпълнение, поради което не дължи произнасяне по въпроса дали исковата сума действително се дължи от ответника по договора за поръчка, както и дали вземането по неизпълнения договор е погасено по давност. По същата причина съдът не дължи произнасяне по допустимостта и доказателствената стойност на свидетелските показания, които имат отношение единствено към изпълнението на договора за поръчка. Поради това Апелативният съд намира, че тези показания не следва да се обсъждат.

Възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост па претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора. Поради това съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, тъй като по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД ищецът е имал на разположение друг иск, с който да се защити. Ето защо е безпредметно да се обсъжда наличието на елементите от фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД, тъй като по силата на закона е изключена правната възможност за ищеца да се защити чрез този субсидиарен иск.

Предявените искове-главен и акцесорен са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено по фактическите и правни съображения, изложени от настоящата инстанция, с присъждане разноски на въззиваемия.

Предвид изложеното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 07.08.2009 г.по гр.д. № 117/2008 г.на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н. Р. Б. да заплати на А. И. А. разноски пред въззивната инстанция в размер на 4080 лв.(четири хиляди осемдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в

едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: Членове: