РЕШЕНИЕ

Номер 472 Година 18.05.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети търговски

На 02. 12.2009 г.

В открито заседание в състав Председател Асен Гаджев

Членове Красимир Коларов Емил Митев

Секретар Златка Стойчева Прокурор

ККато разгледа докладваното от Асен Гаджев гражданско

дело номер 1030 по описа за 2009 година

и за да се произнесе взе нред вид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от i'IIK /отм/.

С решение № 7/31.03.2009 г., постановено по гр.д. № 7/2008 г. Хасковският окръжен съд е осъдил Е. "Л."-гр. Димитровград да заплати на "Д."ООД-гр. Димитровград сумата 26 490.14 лева,от която 23 1ll лева,представляваща стойността на неизвършени СМР по развален договор от 18.09.2006 г._;3 379.14 лева мораторна лихва за периода от l4.12.2006 г. до 28.12.2007 г., ведно със законната лихва,считано от 28.12.2007 г. до окончателно изплащане,като иска в останалата част над 23 1ll лева до 28 840 лева и над 3 379.14 лева до 4 216.81 лева като неоснователен е отхвърлил, както и да заплати 1 677.22 лева разноски по делото. Осъдил е "Д." О. да заплати на Е. "Л. -Георги С. направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 208.58 лева.

Решението е обжалвано от Г. С. Великов като Е. "Л.",които прави оплакване за неправилност.неза-коносъобразност,необоснованост и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави довод,че неправилно съда е определил размера на СМР,като не е включил в цената печалбата,посочена в заключението на експертизата,както и дължимият се ДДС върху стойността на вложените материали. Съдът необосновано бил приел, че вина за развалянето на договора има единствено ответникът,вместо да направи извод,че вината е единствено у ищеца,които не е изпълнил задължението си да заплати изпълнените СМР. Искането е решението изцяло да бъде отменено в осъдителната му част,а предявените искове-о т х в ъ р л е н и. Претендира за разноски.

Въззиваемото дружество "Д. Ар" О. е изразило становище,че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира за разноски.

Пловдивският апелативен съд,преценявайки доказателствата по делото и основателността на визираните в жалбата оплаквания,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК /отм/ от надлежна страна,имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Хасковският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55.ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът "Д." ООД Д. е твърдял в исковата мол-ба.че на 18.09.2006 г. е сключил договор с ответника Е. "Л."- Д. , по силата на които е възложил последният да извърши груб строеж на двуетажна жилищна сграда в с. Б. област с. възнаграждение в размер на 184 000 лева.платими по банков път на три етапа-Іви-60 000 лева.ІІ-ри 74 800 лева и трети-49 200 лева след завършване на строителството. Изтъкнал е,че е изпълнил задължението си като е превел сумата от 94 800 лева,но ответникът не е изпълнил задължението си да избърши съответните СМР. Твърди,че към 01.12.2006 г. неизпълнените СМР на първи етан са били l5 %,а на втори етап-80%. С нотариално предизвестие от 14.12. 2006 г.бил уведомил ответника,че разваля едностранно договора и е поискал да му върне сумата от 28 840 лева надплатено възнаграждение,с която неоснователно се бил обогатил.тъи като основанието за плащането е отпаднало с развалянето на договора. Поискал е от съда ответникът да бъде осъден да заплати тази сума,както и мораторна лихва от деня на поканата до предявяване на иска.

Ответникът е оспорил исковете,твърдейки,че вината за разваляне на договора е в ищеца,които не е превел своевременно дължимите по договора вноски,оспорил е и размера на получените от него суми,като твърди,че те не са 94.800 лева,а 84 800 лева.отделно от това твърди,че извършените СМР с включен ДДС възлизат на 98 930.40 лева и не дължи връщане на ищеца на никакви суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Перетнида разноски.

Не е спорно по делото,а това се установява и от приложения договор от 18.09.2006 г.,че на тази дата страните са сключили договор по силата на които ищецът като възложител е възложил,а ответникът като изпълнител е приел да извърши груб строеж на двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 580.47 кв.м. в гр. Б.. Варненска област на три етапа:първи-основи,зидария и плоча за сумата от 60 000 лева;втори-зидария и плоча за сумата от 74 800 лева и трети-покрив /дървена конструкция,керемиди и улуци/ за сумата от 49 200 лева. Плащането на уговорените за съответния етап суми според чл. З от договора е следвало да се извършва след изпълнението на строителните раооти на етапаговорените строителни работи за трите етапа е следвало да се извършат в срок до 25.01.2007 г.

От представените по делото платежни документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че възложителят е превел по сметка на изпълнителя до 24.ll.2006 г. общо сумата от 94 800 лева. Ответникът е оспорил размерът на преведените му суми с твърдението,че те в действителност не са 94 800 лева,а 84 800 лева,позовавайки се на представен платежен документ за сумата от 10 000 лева с дата 06.09.2006 г.,когато още не е бил сключен договора и преди да има открита банкова сметка на негово име. По повод на това е представено като доказателство удостоверение № 515-229/ 11.11.2008 г. на "Р." АД.с което се удостоверя ва.че при издаването на вносната бележка за превода на сумата от 10 000 лева погрешно е записана датата 06.09.2006 г.,вместо датата 06.l0.2006 г.,на която преводът в действително е извършен.

На 20.11.2006 г. изпълнителят е изпратил до възложителя нотариална покана.с която го е уведомил,че съгласно изискванията на договора е следвало да му преведе сумата от 74 800 лева за втори етап на строителството,но преведената сума е само 14 800 лева, която е била недостатъчна за срочното приключване на втория етап.

По искане на управителя на ищеца "Д." О. на 30.11. 2006 г. е бил извършен оглед на строежа от инж. И. ръководител на обекта.и инж. С. по част "К." на проекта за строежа,които са отразили констатациите си в т.нар. констативен протокол от 01.12.2006 г., пприложен като доказателство по делото,но те имат характер на свидетелски показания на изготвилите го лица. Във връзка с този протокол като свидетел е разпитан И. З. ,които установява,че при огледа строителните работи са били преустановени,на обекта не е имало работници на ответника и потвърждава отразеното в протокола.а от него е ясно,че за първи етап не са извършени вътрешни преградни зидове за стаите и апартаментите и санитарните възли;не е демонтиран, разглобен,складиран и подреден кофраж от гредите и плочата на кота

2.80,не е почистена от строителни отпадъци плоча на кота 0.00.3a втория етап са били изпълнени външните ограждащи стени и част от вътрешните стени на втория етаж,изграден е бил кофража на колоните на втория етаж,но не е била монтирана предвидената по проект арматура.

С нот.предизвестие от 12.12.2006 г.,връчено на ответника на l4.12.2006 г.,ищецът е заявил ,че разваля договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя и иска връщане на сумата от 28 840 лева,за която твърди,че надхвърля стойността на извършените СМР.

по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза , изпълнена от архитект,която е дала дала заключение за стойността на извършените СМР,но то е непълно,тъй като в него не е включена стойността на В и К работите.

От назначената и изслушана тройна експертиза,заключението на която е прието като компетентно и добросъвестно изготвено,е установено, че стойността на извършените СМР в обекта възлиза на 82 442, в която сума е калкулирана и печалба от 15 %. С. само на материалите възлиза на 58 074 лева.

При така установените факти съдът приема, ..че предя-

вените искове са частично основателни.

От сключения договор за изработка между страните е възникнала облигационна връзка,която е създала права и задължения за всяка от тях-за изпълнителя да изпълни възложената работа и да я предяде.а за възложителя-да я приеме и да заплати уговореното възнаграждение. Според чл.2 от договора изпълнението на задълженията и на двете страни е поетапно-на три етана.всеки от тях подробно описан. Изпълнението на задълженията на възложителя да заплати уговореното възнаграждение е обвързано с изпълнението на изпълнителя на възложената работа за всеки от етапите. Независимо от това възложителят е превел по банков път по сметка на изпълнителя общо сумата от 94 800 лева преди да са завършени първи и втори етап от строителството. Тези му действия го характеризират като изправна страна по договора.

Преустановяването на работата по изпълнение на договора от страна на изпълнителя,което се установява от показанията на свид. Запрянов и от нот.покана от 20.ll.2006 г..отправена от изпълнителя до възложителя, го прави неизправна страна по него. Това дава правно основание на кредитора /възложител/ едностранно да развали договора като заяви това на длъжника /изпълнител/ и без да му даде подходящ срок за изпълнение,тъй като изпълнението е станало невъзможно частично, след като изпълнителят е преустановил работата и не е я възооновил чл.87.ал.2 от ЗЗД/.

Договорът за изработка в случая е за продължително изпълнение, поради което не намира приложение разпоредбата на чл . 88,ал.1 от ЗЗД-при него с развалянето му не настъпва ефектът на "взаимната реституция". Приложима е разпоредбата на чл.268 от ЗЗД,според която ако има основателни причини поръчващият да се откаже от договора тои дължи заплащане на направените разходи.извършената работа и печалбата , която би получил от изпълнението на работата. Съдът приема, че преустановяването на работата от изпълнителя е основателната при чина,даваща основание на възложителя да се откаже от договора,което той е и сторил с отправеното нотариално предизвестие от 12.12.2006 г. При това положение дължи заплащане на сумите,посочени в чл.268 от ЗЗД и възлизащи според заключението на тройната експертиза на 82 442 лева,включваща и размера на печалбата от 15 %.която изпълнителят би получил от изпълнението на работата.

Както се посочи и по-горе възложителят е превел по сметка на изпълнителя сумата от 94 800 лева. Получената над сумата 82 442 лева до 94 800 лева сума в размер на 12 358 лева е въз основа на отпаднало основание,с нея ответникът се е обогатил неоснователно и на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД дължи връщането й на ищеца. В този размер искът е основателен.

Решението в частта,с която искът е уважен до 23 111 лева е неправилно и следва да бъде отменено и в тази част същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователно е възражението на ответника,че към направените от него в изпълнение на договора разходи следва да се включи и дължимия се ДДС е неоснователно,тъй като такъв данък нито е начислил, нито е платил и той не представлява разход по смисъла на чл. 268 от ЗЗД.

Акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателен до размер на 1 814 лева-обезщетение за мораторна лихва върху главницата от 12 358 лева за периода от момента на поканата-14.12.2006 г. до предявяване на иска-28.12.2007 г.

С оглед на това решението,в частта,с която този иск е уважен над сумата 1 814 лева до 3 379.14 лева следва да бъде отменено,а искът-отхвърлен.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение к- 7/31.03 .2009 г . , постановено по гр.д. № 7/ 2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд В ЧАСТТА.с която Е.