РЕШЕНИЕ

Номер 39 Година^25.01. .2010     Град      Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети търговски

На    02.12..2009 г.

В .открито     заседание в състав  Председател Асен Гаджев

Членове      Красимир Коларов Емил Митев

Секретар      Златка Стойчева Прокурор

Като разгледа докладваното от Асен Гаджев гражданско

дело номер 990 по описа за 2009 година

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм/.

С решение № 48/14.08 .2009 г ., постановено по т.д. № 478/2006 г. Старозагорският окръжен съд е отхвърлил предявените от Д. Д. Т. от с. К.,община Р. против "Агро-славянин" ООД-гр. Стара Загора за прогласяване нищожност на договор за заем от l5.09.2003 г.;за признаване за установено спрямо кредитора "А." ООД.че вземането по изп.лист.по който е образувано изп.д. 55/2005 г. по описа на СИС при РС Р. в размер на 60 000 лева не се дължи от него,както и евентуалния иск,ако се установи идентичност на задължението по договора за заем и договора за покупко-продажба,че не се дължи в размер на 60 000 лева,а в размер на 15 000 лева поради погашение,като неоснователни и недоказани, осъдил е Д. Д. Т. да заплати на "А" ООД-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението е обжалвано от Д. Д. Т.,който чрез пълномощника си адв. А. прави оплакване за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения,нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави довод,че съдът необосновано е преместил доказателствената тежест от ответника на ищеца по отрицателния установителен иск и е стигнал до необоснования извод, за дължимост на вземането по оспорения изпълнителен лист.искането е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата страна "А." О. в писмения си отговор на въззивната жалба поддържа,че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Пловдивският апелативен съд,преценявайки доказателствата по делото и основателността на визираните в жалбата оплаквания,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК /отм/ от надлежна страна,имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Старозагорския окръжен съд е бил предявен иск с правно основание чл.254 от ГПК /отм/,с които ищецът Д. е поискал от съда да признае за установено,че не дължи вземането спрямо ответника-кредитор "А" ООД-Ст.дагора в размер на 60 000 лева по изп.лист.по който е ооразувано изп.д. №55/2005 г. на СИС при РС- Р. ,позовавайки се на нищожно основание за издаването му-договор за заем от 15.09.2003 г. Алтернативно е поискал съда да признае за установено,че дължимата сума по същия изпълнителен лист е в размер на 15 000 лева,а не в размер на 60 000 лева. Позовава се на погасяване на част от задължението чрез изпълнение на действително сключения договор за покупко-продажба от същата дата.

Ответното дружество е оспорило исковете с твърдението,че действително сключения между страните договор е този за заем.

По делото е установено,че Hal1.03.1994 г. в с. К., общ. Раднево е бил сключен договор за създаване на гражданско сдружение от 26 съдружници-селскостопански производители,които са упълномощили ищеца Д. Д. Т. да ги представлява пред фирми и организации и да се разпорежда с активите на сдружението. Дружеството е създадено при режима на чл.357-З64 от ЗЗД. В дружествения договор не е определен срок за дейността му,нито пък клаузи, различни от регламентираните в чл. З6З от ЗЗД за прекратяването му. Според една от причините за прекратяване на дружеството е смъртта на един от съдружниците-чл. З6З,б."в"становено е от представените удостоверения за смърт и наследници,че в периода след създаването на сдружението до 15.09.2003 г. част от съдружниците са починали: Кънчо Ж. К. 17.0l.1997 г._;Иван Д. Ж. 07.0l.200l г;Доньо Г. И. -Hal0.0l.2000 г. С настъпването на този юридически факт,настъпва и друг юридически факт по силата на закона-прекратяване на сдружението,т.е. след 17.01.1997 г.то вече не съществува като правен субект. С прекратяването му се прекратяват и пълномощията на упълномощения да го представлява пред трети

лица Д. Д. Т..

На 15.09.2003 г. между С. "В."-е. Константино-вец,представлявано от Д. Д. Т.,Каня Ф. К. и В. Т. Ж. от една страна и от друга "А." О. е сключен договор,по силата на който сдружението продава на купувача ечемик и пшеница от бъдещата реколта от 2004 г. за сумата от 44 000 евро,като при сключване на договора купувачът е платил авансово на продавача сумата от 60 000 лева.

На същата дата между Д.. Т.,Каня Ф. К. и В. Т. Ж. и "А." О. е сключен договор,по силата на които тримата като физически лица получават от "А." О. сумата от 60 000 лева като заем,а подписите на страните са нотариално заверени. Въз основа на този договор в Старозагорския районен съд е било образувано ч.гр.д. h- 2465/2004 г. по молба на "А." О. за издаване на изпълнителен лист за дължимата по договора за заем сума от 60 000 лева. С определение № 1233/05.11.2004 г.,постановено по същото дело съдът е отказал издаването на изпълнителен лист,но това определение е отменено от Окръжен съд-Стара Загора по т.д. № 36/2005 г. и е постановено да бъде издаден в полза на молителя искания изпълнителен лист. Въз основа на него е било образувано изп.д. № 55/2005 г. по описа на СИС при РС- Р. Длъжникът е направил възражение по чл.250 от ГПК /отм/,но то е било оставено без уважение. Това обуславя и правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.254 от ГПК /отм/.по който е образувано настоящото производство.

Основният довод,който сочи ищеца е,че договора за заем,от които ответникът черпи права,е нищожен,тъй като действителната вола на страните е договорът за покупко продажба.а договорът за заем е служил като обезпечение на същия договор,т.е.изпълнявал е ролата на разписка за получената по договора за покупко прадажба сума от 60 000 лева,която тои не отрича да е получил. Твърди,че сумата е внесена в касата на представляваното от него сдружение.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и като компетентно е прието от съда, се установява.че през м.ноември е издаден ПКО от С. "Възраждане,в който е отразено,че е постъпила сумата 60 000 лева от "А." с основание "авансова помощ". Тази операция е била отразена в касова книга,който не е водена според изискванията на Закона за счетоводството. Няма данни по-нататък ечемик и пшеница да е предавана на ответника от реколта 2004 г.

Доколкото,както се посочи и по-горе,със смъртта на един от съдружниците,сдружението се прекратява,то сключеният от ищеца договор за покупко продажба от l5.09.2003 г. е нищожен,поради липсата на правен субект,когото той да представлява. Съгласно чл.34 от ЗЗД при нищожен договор страната дължи връщане на полученото от нея,тъй като е дадено без правно основание. Няма спор по делото, че ищецът е получил супата от 60 000 лева.ако това е станало по силата на договора за покупко-продажба той дължи връщането й на основание чл.34 от ЗЗД. Ако тя е получена по силата на договора за заем,тои дължи връщането й.тъи като тя не е била върната в договорения срок. Изводът е,че сумата по изпълнителния лист.оспорен от ищеца чрез отрицателния установителен иск,не е недължима,поради което искът подлежи на отхвърляне,което е сторил първоинстанционния съд.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/14.08.2009 г.,постановено по т.д. № 478/2006 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.