РЕШЕНИЕ

320     Година   23.І І.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД

На    18.XI.2009 г.

В публично заседание в състав       Председател

Членове

Секретар      Стефка Костадинова Прокурор

Г. Пловдив

състав трети

Цветана Михова

Красимира Ангелова

Венета Махмудиева

Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева

т. дело номер 964 по описа за 2009 г. година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 80/3.VII.2009 г., постановено по т. дело № 433/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на „К." О. -гр. С против „К." ЕО. гр. К. за заплащане на сумата 32500.63 лв. без ДДС, произхождащи от доставени и монтирани в обекта на ответната страна материали по спесификация материали извън договор BG 2004/016711.11.04/ESC\G\ GSC-1-049\SP\01 от 30.VI.2007 г., ведно със законната лихва от 16..VI.2008 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят „К." О. гр. С. моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което се уважи предявения иск.

Въззиваемата страна взема становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съвкупно и във връзка с направените оплаквания и намери за установено следното:

Първоинстанционинят съд правилно е определил квалификацията на иска, с оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум.- чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Предмет на иска е стойността на извършена работа, за която ищецът твърди, че е извън определената по цитирания по-горе договор.

Отнася се до договор за изработка, който е неформален и няма пречка страните да договарят устно параметрите му.

Безспорно е установено , а и този факт не се оспорва от страните, че са сключили договор от 30.VI.2007 г., за доставка и монтаж на обезпрашителна и климатична инсталация във фабриката на ответното дружество в гр. К.

Представен е договор между М. на икономиката и енергетиката и „К." ЕО. от 30.XI.2006 г., на основание на който е проведена процедура по сключване на договор № BG2004\016-711=11=04\ESC\G\GSC-1-049\SP\01, съгласно представената тръжна документация. Договорът, който страните сключват на 30.VI.2007 г. е със срок на изпълнение- 30.VI.2007 г.- 30.IX.2007 г.. Между страните е подписан и адендум № 1 към договора от 30.VI.2007 г., от 30.VIIIV2007., с който се удължава срока на изпълнение на договора от 30.VI.2007 г. до 30.IX.2007 г.. В договора е уговорено и цялото възнаграждение на изпълнение на инсталацията- 89100 евро без ДДС. Тази цена, според договора е окончателна и не подлежи на преразглеждане.

В чл. 15 от договора е отбелязано, че цената, която е предложил изпълнителя и е приета от възложителя, е калкулирана след като доставчикът се е уверил в прецизността и достатъчността на предложението си е взел предвид всички фактори от значение за пълното и точно изпълнение на договора, както че е и включил в предложените цени всички разходи, свързани с осъществяването на доставките.

Неразделна част от договора са и приложените анекс Ш-техническа оферта, в който са описани машините, материалите и съоръженията, предвидени за изпълнението на инсталацията и анекс IV- разбивка на бюджета, в който е отразена стойността на същите, съобразно описаните количества и единична цена.

С финален приемателен протокол от 9.XI.2007 г. ,подписан от двете страни, съгласно ответникът е приел извършената работа от ищеца.

Исковата сума ищецът търси на основание представена спесификация, подписана едностранно от него за допълнително оборудване, без което не би могло според него да заработи инсталацията.

Тези артикули били доставени допълнително и стойността им не влизала в цената на договора, което се знаело от възложителя. Двете страни се били съгласили , с оглед предложената и приета цена по цитирания по - горе договор, те да бъдат предмет на допълнително заплащане, извън стойността на договора.

Установено е обаче от заключението на в. лице , че без претендираните за допълнително, извън договора, заплащане артикули, инсталацията, не би могла да бъде пусната в експлоатация.

В. лице е констатирало, че във финалния протокол за приемане на работата, съоръженията и материалите отговарят точно като позиция , вид и количество на описаните в анекс IV- и в него не фигурират допълнително претендираните за доставяне и заплащане материали.

По делото е разпитан и свидетеля К. проектант - технически ръководител на обекта. Според този свидетел изпратеният на ищеца проект надхвърлял стойността на проекта, финансиран по програмата ФАР и това наложило той да се раздели на две и да се изпълнява като два отделни проекта, съответно одобрени от ФАР.

Едва след приемането на работата и подписване на финалния протокол, ищецът повдига спора за допълнително вложени артикули и търси тяхната цена от възложителя, по причини, които изтъква в исковата молба- първоначална невъзможност на изпълнение на проекта при уговорената цена и знание от страна на възложителя на тази невъзможност, за което той бил съгласие да я заплати след приключване на договора.

На 11.1.2008 г. му изпраща спесификация за допълнително дължимата сума, но получава отговор, с писмо от 2. И.2008 г., че не дължи стойността на претендираните допълнително материали, тъй като договора е подписан при строго уточнени финансови параметри и не стойността му не подлежи на предоговаряне.

Ищецът възразява, че в чл. 22, в 22.1 от А. О. условия е отбелязано, че възложителят си запазва правото да промени количествата договорени в специалните условия. Общата стойност на доставките не може да се променя в резултат на такава промяна с по-вече от 25 % от общата стойност на договора. Допълнително договорените количества се доставят по единични цени, посочени в тръжното предложение. Изменения на договора, включително промени на общата стойност трябва да бъде извършена чрез А.

С оглед изменението е описана процедура по която следва да стане това изменение и то само със съгласието на ръководителя на проекта.

Няма данни доставчикът да е поискал изменение на договора относно неговата стойност и да е проведена предвидената в договора процедура.

Не може да се приеме твърдението на ищеца, че двете страни по договора знаели, че стойността на доставките и монтирането им не може да бъде покрито с договорената цена, но с оглед сключване на договора и ползуване на пари по ФАР, се били съгласили да си уредят отношенията след изпълнението.

Данни за такава уговорка липсва, а тя би била и нищожна с оглед цитираните по-горе клаузи.

Договорът не би бил сключен ако в предложената цена не бяха включени и артикулите по допълнителната спесификация, тъй като и според заключението на в. лице, без тях, инсталацията не би заработила.

Когато страните уреждат отношенията си на договорно основание чл. 59 от ЗЗД е неприложим.

Като е стигнал до същите правни и фактически изводи и е отхвърлил иска, Старозагорския окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна и направените разноски за тази инстанция, в размер на 3960 лв..

Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 80/3.VII.2009 г., постановено по т. дело № 433/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Осъжда „К." О. гр. С. да заплати на „К." ЕО. гр. К., направените деловодни разноски за тази инстанция, в размер на 3960- три хиляди деветстотин и шестдесет лв..

Решението може да се обжалва в тридесет дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ^ ЧЛЕНОВЕ :1.