РЕШЕНИЕ

Номер13 Година12.01 .2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД състав трети търговски

На 11.11.2009г.

В закрито заседание в състав Председател Асен Гадже в

Членове Красимир Коларов Емил Митев

Секретар Златка Стойчева Прокурор

Като разгледа докладваното от Асен Гаджев гражданско

дело номер 931 по описа за 2009 година

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм/.

С решение № 243/12.06.2009 г.,постановено по т.д. № 803/ 2008 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил обективно съединените искове по чл.79,във вр.с чл.99 от ЗЗД,предявени от Т. Е. " срещу "В." ООД-Пловдив за заплащане на сумата от 10 108 евро-главница,представляваща неизплатено задължение на ответника към Р. П. С. Be Тидж.A.Ш. по договор за търговска продажба на ПВЦ и ПГЛ плоскости и компоненти,което вземане е цедирано на ищеца по силата на възлагателно писмо от 22.08.2000 г.,за което ответникът е уведомен,ведно с лихва за забава от 967.28 лева.считано от 28.09. 2007 г. до завеждането на искавата молба,както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.

Отхвърлил е предявеният като евентуален иск по чл.59 от ЗЗД от Т. Е. срещу "В." ООД-Пловдив за заплащане на сумата 10 108 евро-главница,ведно с лихва за забава от 907.28 лева, считано от 28.09.2007 г. до завеждане на иска,както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изпълнение на задължението,на основание неоснователно обогатяване.

Осъдил е Т. Е. да заплати на "В." ООД-Пловдив сумата от 1 770 лева-направени съдебни разноски по делото.

Решението е обжалвано от Т. Е. ,която чрез пълномощника си адв. А. прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност поради необоснования извод на съда,че ответното дружество не е било уведомено за извършената цесия. Счита,че по делото има доказателства,че и цедента и цесионера са уведомили по надлежния ред длъжника /ответник/,а освен това му е била изпратена нотариална покана,която нотариусът е приел за връчена по реда на чл.51,ал.4 от ГПK /отм/. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд,преценявайки доказателствата по делото,доводите на жалбоподателя и основателността на визираните в жалбата оплаквания,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПK /отм/ от надлежна страна,имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана но същество е неоснователна.

ищецът Т. е твърдял в исковата молба,че между ответника "В." О. и турското дружество "Рома П. С. Be а. Ш." е бил сключен договор за търговска продажба на ПВЦ и ПГЛ,които от страна на продавача е бил изпълнен,за което са били издадени и фактури,стойността на които ответникът като купувач не е запратил. Изтъква се,че незаплатената цена на доставените стоки в размер на l0 108 евро на 22.08.2006 г. е била цедирана от продавача на ищеца е възлагателно писмо с нотариална заверка на подписите . Поддържа се,че и двете страни по договора за цесия са уведомили длъжника за прехвърленото вземане и въпреки предявяването му пред ответника,плащане не е последвало. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума,ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска,както и сумата от 967.28 лева-обезщетение за забавено плащане от възникване на задължението до предявяване на иска. При условията на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да заплати същата сума на основание неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

При така изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира,че правната квалификация на исковете е по чл.79,във вр. с чл.99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД,а на евентуалния иск-по чл.59 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер като е оспорил валидността на прехварлянето на вземането от продавача на ищеца. Претендира разноски.

От представените по делото фактури № 90098682,сериен номер В-424875/19.08.2005 г . на стойност 7 304. 08 евро. № 900999561, сериен номер В-425724/01.09.2003 г. на стойност 3 307.96 евро. № 90090295/23.03.2003 г. за 11 041.75 евро се установява,че между турската фирма "Рома П. С. Be Т. a.Ш." като продавач и "В." О. е сключена търговска сделка за доставка на ПВЦ кантове за мебели.по които купувачът е извършил частични плащания, от заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява,че остатъка от неплатената цена е в размер на 12 143.02 евро.

Ответникът "В." О. е направил извънсъдебно признание на задължение в размер на 10 108 евро на 07.07.2006 г.в писмо,с което предлага разсрочване на плащанията.

От представеното писмо за възлагане от 22.08.2006 г. с нотариална заверка на подписите се установява,че между продавача по описаната по-горе търговска продажба и ищеца "Т." е сключен договор за цесия,но силата на които кредиторът-продавач прехвърля на банката-ищец вземането си от длъжника купувач за сумата от 10 108 евро. На същата дата цедентът е изпратил писмо-уведомление до длъжника "В." О. за извършеното прехвърляне на вземането. Същото с идентично съдържание е направил и цесионерът на 04.09. 2006 г. На 17.09.2007 г. "Т." е изпратила нотариална покана до длъжника с искане за заплащане на цедираното вземане.

Договорът за цесия е двустранен консенсуален и поражда действие между страните от момента на постигане на съгласието за сключването му. Действието му обаче по отношение на третото неучаствуващо лице-длъжника,се проявява от момента на уведомлението му за прехвърлянето на вземането. Доказателства,че изпратените уведомителни писма от цедента и цесионера съответно от 22.08.2006 г. и от 04.09.2006 г. за прехвърленото вземане,респ.за промяна на кредитора, са получени от длъжника,не са представени. На гърба на изпратената нотариална покана от цесионера да длъжника от 17.09.2007 г. нотариусът е отбелязал.че прилага чл.51,ал.4 от ГПК /отм/,че на посочения адрес не е открил съществуването на офис на фирмата на длъжника "В." ООД. От представеното по делото удостоверение за актуално състояние на "В." О. се установява,че седалищежо на дружеството е гр. П..ул.” Стефан С. % 56,ет.*,ап.*,които е и домашният адрес на управителя В. К. Г. Неоткриването на последния при еднократното посещение на адреса,не дава основание да се приложи разпоредЪата на чл.51,ал.4 от ГПK /отм/. Тази разпоредба се прилага само ако търговеца е променил посочения в регистъра адрес и не е вписал това обстоятелство в търговския регистър. По делото е установено,че и преди датата 28.09.2007 г., посочена в нотариалната покана и след нея управителят на ответното дружество е получавал съдебни книжа /призовки и съобщения/.което налага извода,че не е променял адреса си. Такива са приложени на л.78-призовка.подписана от управителя на 30.05.2008 г. и л.79-съобщение.получено на 20.08.2008 г. но търг.д. № 181/2008 г. на СГC. При така установените факти съдът приема,че договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника и за него цесионерът не се явява кредитор за задължението му към цедента. Ответникът-сега въззиваем, не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск от цесионера /ищец/. Правилно при тези данни искът е бил отхвърлен. При отхвърляне на основния иск подлежи на отхвърляне и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение поради забавено плаща не.

Евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД е неоснователен.

Иск за неоснователно обогатяване може да бъде предявен само ако между страните не съществува облигационна връзка. В исковата молба не са изложени фактически обстоятелства,на които да се основава претенцията за неоснователно обогатяване. Всички твърдения се основават на сключен между цедента-продавач и длъжъника-купувач договор за търговска продажба. Наличието на такъв договор изключва неоснователното обогатяване. Правилно и този иск е бил отхвърлен.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Вадим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ