РЕШЕНИЕ

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 238 от 11.06.2009 година, постановено по т.д. № 909/2008 година Пловдивският окръжен съд е осъдил „Строителна фирма А. гр. П. да заплати на „Пловдивстройресурс"АД гр. П. сумата 19286.39 лева, представляваща дължима цена на закупена арматура и заварени мрежи по три броя фактури: № 2492 от 09.06.2008 година, №2724 от 20.08.2008 година и № 2852 от 21.08.2008 година, ведно със законната лихва от 10.11.2008 година до окончателното изплащане на сумата, като е оставено без уважение искането за отсрочване и разсрочване на изпълнението. Осъдена е фирмата ответник по исковете да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1986.59 лева.

Решението е обжалвано изцяло от търговско дружество „Строителна фирма А. при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявените по делото искове да бъдат уважени частично, като дължимата сума бъде намалена с размера на извършеното в хода на производството пред първата инстанция плащане, като се приложи правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД

С. на ответното дружество „Пловдивстройресурс"АД е решението на първата инстанция като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила.

Пловдивският апелативен съд провери основателността на оплакванията изложени във въззивната жалба, доводите на страните и с

оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл.327, ал. 1 ТЗ.

Ищецът по делото „Пловдивстройресурс"А.„Строителна фирма А. за сумата 19286.39 лева, представляваща незаплатената цена на закупени от ответника стоки-арматура и заварени мрежи по фактури: 2492/09.06.2008 г., № 2724 от 20.08.2008 г и № 2852 от 21.08.2008 година.

Ответникът не е оспорил предявения по делото иск.

По делото е установено наличието на договорна обвързаност между страните по договор за търговска продажба на арматура и заварени мрежи, по който ответникът като купувач не спори, че не е заплатил дължимата цена на стоките на продавача, по изброените в исковата молба фактури. В хода на производството по делото е представена писмена спогодба между страните от 12.12.2008 г., с която същите са уговорили начин на плащане на задълженията по трите фактури. По тази спогодба ответникът е извършил плащане на сумата от 8500 лева, а ищецът е направил отказ от първоначално предявените искове за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, в която част делото е прекратено и е направил изменение на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК за главницата, в която част е допуснато намаление на цената на сумата 19286.39 лева.

Основното възражение на ответника е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД относно начина на погасяване на неговите задължения по трите фактури предмет на правния спор. Макар, че не оспорва размера на дължимото плащане по делото, счита се, че с извършеното в хода на производството плащане на сумата 8500 лева, е следвало да се приеме погасяване на задълженията по реда, като се започне от най-старото такова по фактура № 2492/09.06.2008 г.

Възражението е неоснователно, тъй като от една страна ответникът при извършеното плащане на сумата 8500 лева не е посочил кое свое задължение погасява, а от друга страните са постигнали извънсъдебно споразумение, с което са договорили друг начин на погасяване на задълженията. След представяне на споразумението ищецът е направил отказ от исковете за обезщетение за забава и изменение на иска за главницата, при което спорът по делото е останал висящ само за сумата 19286.39 лева дължим остатък от цената на закупените стоки. Ответникът не възразява, че тази сума е дължима.

При тези доказателства съдът счита, че неоснователно въззивника-ответник по исковете във въззивната жалба претендира неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. В случая тази разпоредба е неприложима, поради избран от страните друг начин на погасяване на задълженията по процесиите фактури.

« IK

В този смисъл въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователна е въззивната жалба в частта относно неуваженото искане по чл.241, ал.1 ГПК за отстрочване или разсрочване на изпълнението на решението, тъй като не са представени доказателства за наличието на предвидените в закона предпоставки за това-имотно състояние или други обстоятелства.

Неоснователна е жалбата и в частта за разноските, които с оглед изхода на делото и процесуалните действия на страните на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат понесени от ответника по исковете.

На основание чл.78, ал.2 ГПК „ С. фирма А. ¹ ЕООД следва да заплати на въззиваемото търговско дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 835 лева за адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК, ал.1 ГПК Пловдивският апелативен съд

РЕШИ: