РЕШЕНИЕ

Номер 555/2010

Дата 24.06.

2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд трети състав

търговско отделение Председател: Асен Гаджев Членове: Красимир Коларов

Емил Митев

Секретар Златка Стойчева

<в открито съдебно заседание на 02.12.2009 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

гражданско дело номер 844 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм.

Обжалвано е Решение № 15 от 22.05.2008 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг. д. № 102/2008 г.

С това решение съдът е отхвърлил „предявените от фирма М. П. " против дружеството „Ч." О. искове за сумата 164 983 лв. незаплатена продажна цена за доставени непреработени влажно-осолени свински кожи" по описаните в решението 10 фактури, както и за сумата 650 лева „мораторни лихви за забава в плащането" по посочените в решението две фактури. В полза на „Ч." О. са присъдени и разноски в размер на сумата 1 150 лева.

Решението се обжалва от ищеца „М.", е подробни съображения за неговата неправилност.

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

Исковата молба е била подадена на датата 29.02.2008 г. (вж. товарителницата на л. 21), затова производството е по реда на ГПК-1952 г.-отм. Спорът е, дали ответникът е платил доставената му от ищеца стока по процесиите фактури. Като доказателства за извършеното плащане са били представени разходни касови ордери за получени от ищеца суми, изцяло покриващи твърдините задължения на ответника - вж. неоспореното заключение на допълнителната счетоводната експертиза на в. л. ИС. , (л. 164 и сл.), т. IV. 1.2. Тези документи са подписани лично от ищеца, което е потвърдено и от назначената по делото графологична експертиза. И едва след това потвърждение ищецът е започнал да твърди, че всъщност подписите му били полагани на „празни бланки", които гой давал на сина на управителя на ответника и които бланки впоследствие - без негово съгласие -били попълвани от ответника. И елементарното обяснение по делото, защо все пак ищецът се е подписвал на „празни бланки" от РКО е, че синът на управителя на ответника му обяснил, че тези документи му трябвали, „за да ги представи в банка, за да му отпуснат кредит". Но дори житейското обяснение на такова действие, което да е мотивирано по толкова несъстоятелен начин, е нереално. Разпитаният в съд. з. от 23.03.2009 г. свидетел В., който бил „много близък" на семейството на управителя на ответника твърди, че ищецът и брат му се били „притеснили" защото от тях се искало „да подпишат РКО които бяха празни" и че гой ги посъветвал, да не ги подписват. С подобни показания не е възможно да се опровергае съдържанието на изходящ от страната частен документ, а и окръжният съд изобщо не е трябвало да ги обсъжда (чл. 133 ал. 1 б. „е" ГПК-1952 г., отм.). Не е и много ясно, защо едва при приключване на делото ищецът е представил прил. на л. 204 и сл. „Договор за спогодба", съдържащ признание от името на „Ч." О. за дължими на ищеца суми „по сключен помежду им договор от 2005 г.". Първо исковата молба изобщо не съдържа дори твърдение, че претендираните по нея вземания произхождат от неизпълнението на „Договор от 2005 г.", второ, подписалият този договор никога не е представлявал ответника и трето, договорът е бил оспорен веднага след представянето му по делото, затова дори и презумпцията по чл. 301 ТЗ е невъзможна. Ето защо и показанията на свид. Маламов, свързани с подписването на „Договора за спогодба" са нсотноси-ми към спора. В съд. з. от 23.02.2009 г. свидетелката В. детайлно е установила начина, по който стоката е била доставяна и съответно плащана и тези обясненията напълно съвпадат както с констатациите на счетоводната експертиза, така и с разясненията на в. л. Стоянов в с. з. от 16.03.2008 г. Затова обстоятелството, че по делото не било установено, дали на посочените в ордерите дати ищецът се е намирал в България, е без значение за доказания факт, че тези ордери са подписани от самия него и удостоверяват не друго, а именно получената цена на доставената на ответника стока.

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и затова, на осн. чл. 208 ал.

1 ГПК-1952 г., отм., ще следва да се остави в сила.

В този смисъл ще се постанови и решението. Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение № 15 от 22.05.2008 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг. д. № 102/2008 г.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му. (

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.