дело номер 822 по описа за 2010 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е срещу решение № 46 от 07.05.2010 год., постановено по т.д. № 157/2009 год.

по описа на Окръжен съд-Смолян.

С обжалваното решение „С." ЕООД-гр. Чепеларе е осъдено да заплати на едноличен търговец Г. Т. Д. , упражняващ търговска дейност под наименованието „Г."-гр. Чепеларе, сумата 39 600 лева, представляваща неплатен наем за периода 01.03.2007 год. до 01.11.2009 год. по договор за наем от 01.10.2005 год., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 03.11.2009 год. до окончателното й изплащане, както и 5 220 лева съдебни разноски по водене на делото и ред първа инстанция.

За да постанови обжалваното решение първоинсташдионният съд е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка от сключен помежду им договор за наем от 01.10.2005 год., по който ответната страна е заплащала уговорената наемна цена до 01.03.2007 год., след което е преустановила изпълнението на това си задължение.

Във връзка с направени от наемателя „С." ЕООД-гр. Чепеларе възражения за развален след тази дата договор за наем, респ. липса на основание за плащане, решаващият съдия е приел, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД, обуславящи правото на една страна да развали договор поради виновно поведение на другата. Движимите вещи, за които в обжалваното решение е прието, че единствено са предмет на наемното правоотношение, не са били предадени от наемателя на наемодателя, поради което се дължи наем за тях в претендирания период. Прието е още, че сключеният договор за наем, който е срочен - до 01.10.2008 год., се е трансформирал в безсрочен и поради тази причина наем се дължи до датата на завеждане на исковата молба.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. В. адв. Ф. от А. колегия-Пловдив, като пълномощници на „С." ЕООД-гр. Чепеларе, в която се твърди, че съдебният акт е неправилен, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение - по съществото на спора, с което се отхвърли изцяло предявеният иск. Мотивите във въззивната жалба са в няколко насоки: на първо място - необоснованост на решението, изразяваща се в неправилни изводи от решаващия съдия, досежно предмет и обхват на сключения договор за наем. Според жалбоподателят в него се включват не само движимите вещи -както е приел съда, но и недвижимите такива - сградата /дърводелски цех/, в която са монтирани движимите вещи, а също така и прилежащ към нея терен.

На второ място - неправилно решаващият съдия бил възприел съдържанието на изпратената от наемателя до наемодателя нотариална покана от 06.03.2007 год., в която се декларира разваляне на договора за наем и като последица от това правно действие се съдържа покана до наемодателя и собственик на движимите вещи „да ги изнесе от обекта". Не се касаело до разваляне поради виновно поведение на едната страна, а до изтичане срок на действие на договор за наем, обуславящ сключването на този между страните по спора. При това положение налице бил отпаднал предмет на договаряне, което мотивирало наемателя „С." ЕООД- Ч. както да сключи пряк договор за наем със собственика на сградата и прилежащата към нея площ, така и да закупи собствени дърводелски машини, с които да продължи търговската си дейност. При това положение било налице прекратяване на наемното правоотношение, с произтичащото от това отпадане на задължението за заплащане на наемна цена . Съдът бил направил необосновани изводи при обсъждане факта, че по-голямата част от машините -- предмет на договора за наем от 01.10.2005 год., били продадени след разваляне на последния. Продажбата била установена безспорно от разпитаните по делото свидетели, а това налагало извод, че за претендирайия с исковата молба период не следва да се дължи наем за тях.

Жал6oiюдателят развива алтернативно теза и за делимост на наемната цена - съобразно предмета на договора. Последният обхващал три компонента: движими вещи /дърводелски машини/ ; сграда ; прилежаща площ, поради което за всеки един от тях се дължало по 400 лева при общо договорена наемна цена в размер на 1 200 лева. Наемателят дължал наем само за движимите вещи при това в срока за прекратяване на наемния договор е предизвестие - 3 месеца. В тази насока се развиват съображения за действието на отправената от наемателя до наемодателя нотариална покана на 06.03.2007 год., която ако съдът не приемел, че касае разваляне на договора за наем, била едностранно предизвестие за прекратяване - каквото страните били договорили в чл. 14, т. 3 от същия.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който развива теза за неоснователност на въззивната жалба, моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира и за направените от него разноски пред въззивната инстанция.

Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че жалбата е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните :

П. спорен въпрос е за предмет и обхват на сключения между страните договор за наем от 01.10.2005 год., като решаващият съдия е приел, „че общата воля на страните обхваща отдаване под наем на машините - гатер за би чене на трупи, машинка за окрайчване на дъски, заточващ апарат и други инструменти". Изключена е сградата /дърводелски цех/, „в която вещите са поместени, както и прилежащия терен към нея". Мотив за това е, че извън чл. 1 от договора, определящ неговия предмет, се говорело само за наетите вещи, а кои са те било посочено в цитирания чл. 1 с главни букви, т.е. „предметът на договора за наем е индивидуализиран чрез посочване на вещите, които се предоставят за временно ползване с главни букви, като изрично е посочено, че навсякъде в договора те ще се именуват ВЕЩИТЕ".

Настоящият състав на Апелативен съд - Пловдив, намира цитираният по-горе извод за неправилен и необоснован.

От доказателствата по делото се установява, че първоначално между ВПК „Н." - гр. Ч. и едноличен търговец Г. Т. Д. , упражняващ търговска дейност под наименованието „Г."-гр. Чепеларе, е сключен петгодишен договор за наем от 01.02.2002 год., по силата на който на едноличния собственик се предоставя за ползване сграда-обор и прилежащ терен -за ползването им като дърводелски цех. Едно от задълженията на наемателя е преустройство на сградата в дърводелска работилница, която след изтичане срока на действие на договора за наем /01.02.2007 год./ следва да се върне на наемодателя.

В първоинстанционното производство са представени документи

- удостоверение за въвеждане в експлоатация от 28.03.2005 год., издадено от Община - гр. Ч. и констативен протокол на Община

- гр. Ч. от 28.03.2005 год., които установяват факта на вътрешно преустройство на съществуваща стопанска сграда /обор/ в дърводелска работилница по утвърдени инвестиционни проекти и заверена екзекутивна документация. Дейностите са изпълнени от Е. „Г."-гр. Чепеларе.

Безспорно е, че до сключване на договор за наем от 01.10.2005 год. между Е. „Г."-гр. Чепеларе /наемодател/ и Е. „Ц."-гр. Чепеларе /наемател/, наемодателят е осъществявал сам търговска дейност свързана с обработка на дървен материал със собствени дърводелски машини, които след възникване на наемното правоотношение, е предоставил за възмездно ползване от наемателя.

Горната фактическа обстановка налага извод, че кръгът от вещи, които са предмет на сключения между жалбоподателя и ответната страна договор за наем от 01.10.2005 год. обхваща както движимите, така и недвижимите вещи /дърводелска работилница е прилежаща към нея площ/. Разделянето на тези вещи прави безпредметно наемното правоотношение, тъй като във функционално отношение дърводелските машини са монтирани и работят в сградата -дърводелски цех, а на прилежащата площ се съхраняват необработения и обработен дървен материал. Разделянето им е в разрез както с естеството на осъществяваната до момента от наемодателя дейност, така и с бъдещата такава на наемателя, за когото е прието, че е предложил текста на сключения договор и е продължил да използва обекта като дърводелска работилница, т.е. волята на страните обхваща всички вещи, посочени в чл. 1 от договор за наем. В подкрепа на тезата е и определената неделимо наемна цена - общо в размер на 1 200 лева за „вещите", т.е. същата не е диференцирана по вид и обхваща всички /независимо дали са движими или недвижими/.

При определяне предмет и обхват на договора за наем, респ. волята на страните, следва да се търси и граматическо тълкуване на чл. 1 от последния. В този текст страните са уточнили предоставянето от „наемодателя на наемателя за временно ползване гатер за бичене на трупи, машинка за окрайчване на дъски, заточващ апарат и други инструменти, наричани по-долу вещите, КАКТО И сградата, в която са поместени тези вещи, а също така и прилежащия терен към нея". Използван е присъединителен съюз, което означава, че обект на наемното отношение е всичко изброено в чл. 1 от договор за наем, а не само движимите вещи.

Настоящият състав на Апелативен съд - Пловдив намира, че вторият основен въпрос, релевантен към спора, е свързан с характера и правното действие на отправената от наемателя към наемодателя нотариална покана от 06.03.2007 год. Последната съдържа две волеизявления: че с нея се разваля сключеният между страните срочен договор за наем от 01.10.2005 год. и второто - искане да се изнесат в 7-дневен срок от получаване на поканата, предоставените по договора движими вещи от наемодателя на наемателя. Посочено е, че наемателят Ц. С. е сключил от 01.02.2007 год. договор за наем на сградата /дърводелски цех/ и прилежаща към нея площ със собственика - ВИК „Н."-гр. Чепеларе, както и че договор за наем от 01.10.2005 год. между него и Е. „Г."-гр. Чепеларе е нищожен.

В обжалвания съдебен акт е приета като безспорна следната фактическа обстановка, релевантна към спора: регистрацията на търговско дружество с наименование „С." ЕООД - гр. Ч. с едноличен собственик на капитала и управител Ц.; прехвърляне на 27.XI1.2006 год. търговското предприятие на едноличен гьрговец Ц. С. , упражняващ търговска дейност под наименование „Ц." - гр. Ч., по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ, на създаденото преди това еднолично дружество с ограничена отговорност ; идентичност на лицето Ц. С. -като едноличен гьрговец и като създател, собственик на капитала и управител на „С." ЕООД - гр. Ч.. Н. е обоснован извод, че „С." ЕООД-гр. Чепеларе е универсален правоприемник на заличения едноличен търговец „Ц."­гр. Чепеларе, но неправилно решаващият съдия твърди, „че прехвърлителят не е изпълнил задължението си да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне на тьрговското предприятие". Съгласно действащите към този момент разпоредби прехвърлянето има действие спрямо трети лица от момента на вписването по партидата на отчуждителя и на правоприемника и се обнародва в „Държавен вестник". В 6-мееечен срок от обнародване на прехвърлянето, което има оповестително действие, кредиторите могат да поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Законодателят е вменил в тежест на кредиторите да следят поведението на търговеца-длъжник, а не на последния да ги уведомява за сделки е предприятието си.

Неправилни са изводите в атакуваното решение, че „тази нотариална покана не е породила никакви правни последици, тъй като е отправена от юридическо лице, което не съществува в правния мир на 06.03.2007 год., след като на 27.XII.2007 год. с решение № 1275/27.12.2006 год. по ф.д. № 287/2001 год. по описа на СмОС е заличен от търговския регистър".

Решаващият съдия развива теза, че щом „С." ЕООД -гр. Чепеларе е универсален правоприемник на Е. „Ц."-гр. Чепеларе, вкл. по договор за наем от 01010.2005 год. и е заплащал наемната цена за месеци януари и февруари 2007 год., нотариалната покана трябва да изхожда от търговското дружество, а не от заличения едноличен търговец. Във връзка е нотариалната покана са развити и подробни мотиви свързани с липса на предпоставките визирани в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, даващи основание на наемателя-търговец да развали сключения договор за наем от 01.10.2005 год. Не е прието и становището на „С." ЕООД-гр. Чепеларе за прекратяване на срочното наемно правоотношение с предизвестие. Основното съображение на съда, обуславящо горните му изводи, е свързано с предмет и обхват на договора за наем, които според решаващия съдия се свеждат само и единствено до движимите вещи изброени в чл. 1. Оттук и заключението, че наемодателят не е неизправна страна по наемното правоотношение и не са налице комулативните предпоставки на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за едностранно разваляне на договор.

Настоящият състав не приема цитираните по-горе мотиви в обжалваното решение, като съображенията за това са следни те:

На първо място следва да се уточни, че нотариалната покана не е изпратена от „юридическо лице, което не съществува в правния мир" /както се твърди в обжалваното решение/, а от едноличен гьрговец, който няма статут на дружество, рееп. на юридическо лице. Независимо от заличаването на Ц. С. като едноличен търговец на 27.12.2006 год. предприятието му съществува в правния мир, като този извод следва от разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ТЗ. При прехвърляне на предприятие правоприемникът е длъжен да го управлява обособено и отделно от своето предприятие за срок 6 месеца, като това негово задължение е свързано със защита правата на кредиторите - както тези на отчуждителя, така и тези на правоприемника.

В процесния случай търговското предприятие е прехвърлено през декември 2006 год. и определеният от законодателя срок за отделното му управление е до юни 2007 год. Обсъжданата нотариална покана е изпратена на 06.03.2007 год. от страна по наемния договор, която като съвкупност от права, задължения и фактически отношения продължава да съществува в правния мир. Следва да се отбележи, че изводът за недействителност на нотариалната покана е незаконосъобразен и на още едно основание — изразеното чрез нея волеизявление е от физическо лице, което е било едноличен търговец, а впоследствие едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „С." ЕООД - гр. Ч., т.е. от лице разполагащо с правомощия да изразява валидни и действителни волеизявления, които го обвързват.

Въззивпият състав приема, че са налице предпоставките за едностранно разваляне на сключения договор за наем от 01.10.2005 год., е произтичащите от това последици, вкл. недължимост на наемната цена.

Както се посочи и по-горе предмет на последния са както движими, така и недвижими вещи /дърводелска работилница е прилежаща към нея площ/. Прекратяването на наемния договор сключен между ВПК „Н." гр. Ч. и Е. „Г."-гр. Чепеларе /наемател/ от 01.02.2002 год. поради изтичане на срока, лишава от право и възможност последния да преотдава под наем процесния недвижим имот на трети лица /независимо дали разполага с това право или го упражнява въпреки забраната, както е било в процесния случай/. Това от своя страна едностранно нарушава сключения между Е. „Ц."-гр. Чепеларе /наемател/ и Е. „Г."-гр. Чепеларе /наемодател/ договор за наем от 01.10.2005 год., поради частично отпадане предмета на договаряне. За наемателя е невъзможно да продължава търговската си дейност без да разполага със сградата

/дърводелски цех/, поради което на 01.03.2007 год. той е сключил пряк договор за наем със собственика й. В изпълнение на задълженията си и воден от правилата за добросъвестност, Ц. С. е уведомил с нотариална покана Е. „Г."-гр. Чепеларе за разваляне на сключения помежду им договор за наем и го е поканил в 7-дневен срок „да изнесе от обекта - „дърводелски цех" гр. Ч., собственост на ВПК „Н." вещите, които са В. собственост".

Налице е неизпълнение на договорно задължение поради невъзможност за наемодателя Е. „Г."-гр. Чепеларе да продължи възмездното предоставяне на недвижимите вещи /сграда с прилежащата й площ/ на наемателя, а това от своя страна лишава последния от възможност да упражнява търговска дейност. Характерът й - обработка на дървен материал, предполага не само наличие на машини за това, но и сграда, в която те да бъдат монтирани. Посоченото неизпълнение на договора за наем е и виновно, тъй като наемодателят е знаел, че няма право да преотдава наетите от ВПК „Н."-гр. Чепеларе недвижими вещи, но по-важното е, че е знаел за срочността на създаденото наемно правоотношение и това, че след неговото погасяване с изтичане на уговорения срок - 01.02.2007 год., той не може да предоставя повече сградата с прилежащата й площ за ползване. Поведението на Г. Д. не би било укоримо, респ. възприето като виновно, ако той в качеството си на наемодател бе договорил продължаване на наемното отношение, но само за собствените му движими вещи - гатер за бичене на трупи, машинка за окрайчване на дъски, заточващ апарат и други инструменти.

Жалбоподателят не се явява виновна страна по договор за наем от 01.10.2005 год., тъй като добросъвестно е изпълнявал задълженията си до 01.03.2007 год., след което е изпратил на наемодателя нотариална покана за разваляне на договора и изнасяне на дърводелските машини, като е посочил и основанието за това.

Следва да се отбележи, че ако Г. Д. счита, че другата страна е продължила да ползва неговите дърводелски машини, той може да търси защита на правата си, респ. да претендира обезщетение, но в друго производство и на друго правно основание.

С оглед изложеното настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което следва да се отмени. На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК делото следва да се реши по същество, като се постанови ново решение, с което се отхвърли изцяло предявения от Е. „Г."-гр. Чепеларе против „С." ЕООД-гр. Чепеларе иск е правно