РЕШЕНИЕ

Номер 17 Година 14.01.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на 12.10.2009 год.в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Росица Чолакова и сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. №. по описа за 2009 година.

Производството е по §2 ал.1 ГПК във вр. с чл.196 и сл. ГПК/ отм./.

С решение № 22 от 22.06.09 г.,постановено по гр.д. № 136/08 г.по описа на Смолянския окръжен съд са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Д. Г. М. против Р. съд -Д. за заплащане на сумата 9 909 лв.- обезщетение за имуществени вреди и на сумата 5 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди, претендирани със законна лихва от 21.01.2006 год. до изплащането им. В тежест на ищцата са присъдени деловодни разноски,сторени от ответника,в размер на 102 лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата пред ОС Д.М. чрез процесуалния представител адв. Г. с оплакване за порочност на решението изцяло М. като постановено в нарушение на материалния закон решението на ОС да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество,с което исковете да бъдат уважени в пълен размерщретендира разноски,не сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/отм./.

Ответникът чрез законния си представител председател на РС-Д. А. А. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/отм./.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.188,чл.208 и 209 ГПК/ отм./ и като съобрази доводите, наведени от страните,прие за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответника РС-Д. ищцата Д.М,Т,Ч. работила по трудов договор на длъжност учител в СОУ"В."-Д. ,от която длъжност била уволнена през 2000 г. Подържа,че е обжалвала уволнението си по съдебен ред пред ответника по гр.д. №20/01 г. по описа на РС-Д. ,като с решение на ответника била възстановена на предишната си длъжност,а претенцията й по чл.225 КТ била отхвърлена.

Ищцата подържа, че до м.ноември,2005 г. не получила съобщение от съда за движението на делото си и при извършена справка установила,че същото е архивирано. По нейна молба на 28.11.05 г. й бил издаден изп.лист и препис от решението със заверка,че същото е влязло в законна сила на 11.03.03 г. Ищцата твърдщче се явила в предишната си работа на 21.12.05 г.,за да започне работа въз основа на съдебното решение,което й било отказано от директора на училището с довод,че не е спазила срока по чл.345 КТ.

Ищцата М. твърди също така, че в хода преписки за съдействие от страна на Инспекция по труда - Х. и РП Х. й станало известно,че училището - работодател е предявило въззивна жалба против първоинстанционното решение, препис от която не й бил връчен и такъв получила едва на 21.01.06 г.,въпреки, че жалбата била подадена на 24.03.02 г.

Поради изложеното ищцата твърдщче в следствие на виновно и противоправно действие,респ. бездействие от страна на служители и съдия от ответния районен съд, изразяващи се в неправилно архивиране на трудовото дело, издаване на неверна заверка за това,че решението по него е влязло в сила и невръчване в срок на въззивна жалба, не е могла да постъпи на длъжността, на която е била възстановена със съдебно решение и е останала без работа и без доходи в периода 24.03.02 г. - 21.01.06 г. Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в качеството му на работодател на длъжностните лица,от чийто действия/бездействия е претърпяла имуществени вреди, в размер на 9 909 лв.,изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение през горепосочения период,в който е била без работа, както и в разлика между получено ТВ по трудово правоотношение с друг работодател и това ТВ,което би получила на предишната си работа.

Ищцата М. твърдщче е претърпяла и неимуществени вреди поради противоправното поведение на служители и съдия от ответния районен съд, изразяващи се в уронено достойнство поради грубо поведение на работодателя при явяването й да заеме длъжността, на която е била възстановена с незаконно заверения препис от съдебното решение. Затова моли ответникът да бъде осъден за й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Обезщетенията се претендират със законна лихва върху тях,считано от 21.01.06 г.,която дата ищцата счита за дата на увреждането до окончателното плащане. Сочи доказателства,претендира разноски.

Ответникът Р. съд - Д. изцяло оспорва предявените обективно съединени искове по основание.. Подържа,че не е налице пряка причинна връзка между поведение на служители,чийто работодател е ответника с евентуално търпени от ищцата вреди,предмет на исковите претенции. Моли исковете като неоснователни да бъдат изцяло отхвърлени.

След анализ на събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства, Апелативният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Д.М. е била уволнена от длъжността '"учител по музика"със заповед на директора на СОУ"В." - Д. от 10.10.2000 год.,което уволнение е обжалвала по съдебен ред. По депозираната на 14.12.2000 год. искова молба е образувано гр.д. № 20/2001 год. по описа на Р. съд -Д. ,по което с решение № 696 / 01.02.2002 год. уволнението е отменено като незаконосъобразно и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - учител с място на работа в СОУ"в. Левски"-Д. ,като искът за за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен.

Съобщение за това решение ищцата Д.М. е получила лично на 05.03.2002 год..

Въззивна жалба срещу това решение в уважителната част е депозирана от работодателя на 29.03.2002 год.. Върху нея е поставена резолюция на съдията,че делото се насрочва в Окръжен съд Х. на 22.05.2002 год. от 9.00 ч.,във вр. е което насрочване е изготвен списък на лицата за призоваване и призовки за двете страни са изпратени от районния съд. Призовката за ищцата е получена лично от нея на 18.04.2002 год. От самата призовка /на л.14 по д. № 756/2002 год./ е видно,че заедно с призовката й е изпратен и препис от въззивната жалба - има текст "С прил.препис от възз.жалба",както има и разпореждане /под формата на печатен текст/,че '"в 7-мо дневен срок от получаването,страната може да направи възражения и да посочи доказателства".

Въззивна жалба срещу решение № 696/01.02.2002 год. /по гр.д. № 20/2001 год./ в частта относно обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е депозирана и от ищцата Д.М.,която с разпореждане от 04.04.2002 год. е върната поради просрочие. Това разпореждане е атакувано с частна жалба вх. № 786/22.04.2002 год. и е образувано ВЧХД № 756/2002 год.. С определение № 143 от 01.11.2002 год. разпореждането за връщане на въззивната жалба е потвърдено,като е оставено в сила с определението на ВКС на РБ м.март,2003 год. / № 92,постановено по д. № 461/2002 год./,след което делото е върнато на ОС Х. - получено е на 14.03.2003 год.,а той от своя страна го е върнал на Р. съд-Д. /получаването е на 21.03.2003 год./.

По гр.д. № 20/2001 год. по описа на РС-Д. се установява наличието на молба вх. № 7064/07.11.2005 год.,депозирана от ищцата Д.Г.. М. - чрез пълномощника адв. М. Г.,с която се иска издаване на заверен препис от решението по делото,както и да й бъде съобщено,че е възстановена на работа. Поискан е и изп.лист за разноските,какъвто е издаден В изпълнение на резолюцията на съдията от 08.11.2005 год.,препис от решението е било издадено на ищцата - видно и от молба вх. № 7855/01.12.2005 год..

От последната е видно още,а това се установява и от приложеното по делото копие че върху решението е направена заверка,че то е влязло в сила на 11.03.2003 год.. Молителката-ищца е уведомила районния съд и че до деня на молбата - 01.12.2005 год. не й е връчено съобщение от съда, че е възстановена на работа,каквото задължение той има съгласно чл.345 ал. 1 КТ,както и че пора; неизпълнение на това задължение "вече 2 години и половина",тя е "без работа,в резултат на което търпи вреди". Със същата молба е поискала от съда да се изпрати съобщение до нея за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност - за да се яви и заеме същата в определения в КТ срок Р. на съдията от 02.12.2005 год. е "да се извърши съобщаването".

В изпълнение на тази резолюция ,на 02.12.2005 год. са изпратени 2 бр. съобщения,като от приложените непосредствено след тази молба две съобщения е видно,че на страните е съобщен резултата по частната жалба срещу разпореждането от 04.04.2002 год. за връщане на въззивната жалба на ищцата "против решение по гр.д. № 20/2001 год. на ДРС,с което ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност "учител" с място на работа в СОУ"В.". Посочено е и кога гр.д. № 20/2001 год. е върнато в ДРС.

Това съобщение е получено лично от ищцата-молителка на

18.12.2005 год. .

По същото дело има и молба от СОУ "В." ,депозирана на

05.01.2006 год.,с която се иска съдът да издаде съд.у-е,от което да е видно,че
решението по делото "не е влязло в законна сила". От същата дата е поставена
резолюция,съгласно която е разпоредено да се издаде исканото удостоверение,а
делото да се изпрати на разпореждане на Окръжен съд Х.

В издаденото на 05.01.2006 год. удостоверение е отразено,че поради постъпила въззивна жалба вх. № 628/29.03.2002 год. против решението по делото/го не е влязло в законна сила и подлежи на разглеждане от ОС- Х. по реда на въззивното производство.

По жалбата на работодателя от 29.03.2002 год. е образувано въззивно,а след това и касационно производство,приключило с решение № 50/31.01.2008 год.,с което решението на РС-Д. е потвърдено. Съобщение за този резултат съгласно изискването на чл.345 ал.1 КТ е изпратено на ищцата на 19.02.2008 год.,получено лично на 25.02.2008 год.. Налице са данни за назначаването й на работа в училището по възстановителното съдебно решение ,което правоотношение в последствие е прекратено.

От представената трудова книжка се установява, че през периода 10.11.2003 год. - 01.07.2004 год. ищцата е работила като учител в друго училище,а през останалите два периода от време съобразно исковата молба не е работила. От заключението на вещото лице по изслушаната по настоящото дело счетоводна експертиза се установява,че ако ищцата е била назначена като учител по музика на тр. до говор в СОУ"В."- Д. ,за периода 24.03.2002 год. -09.11.2003 год. би получила ТВ в размер на 4 479.92 лв.,а за периода 02.07.2004 год. - 21.01.2006 год. полученото ТВ би било в размер на 5 231.47 лв. или общо 9 909.56 лв.

По делото са събрани гласни доказателства,от които се установява,че директорът на СОУ "В."-Д. е имал изключително грубо отношение към ищцата,която се явила да заема длъжността си съгласно съдебното решение на на 21 и на 22.12.2005 год. и това разстроило тежко ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема,че не е доказано от ищцата при задължение за пълно и главно доказване наличието на фактическия състав на 49 във вр.с чл.45 ЗЗД, което налага предявените искове като изцяло неоснователни да бъдат отхвърлени. Съображенията досежно този извод са следните:

Съгл.чл.49 ЗЗД възложителят на работата носи обезпечително-гаранционна обективна отговорност за вреди,причинени от негови работници/служители при изпълнение на възложената им работа. Отговорността на работодателя се ангажира при наличие на поведение на негов работник/служител,квалифицирано по см. на чл.45 ЗЗД, дори когато прекият причинител на увреждането е неизвестен. В разглеждания случай ищцата обосновава исковите си претенции на противоправно поведение от страна на съдия в ответния PC, допуснал издаване на неверен препис - със заверка за влязло в сила на решение по гр.д. № 20/01 г. по описа на РС Д. В тази насока следва да се посочи,че ответникът не е работодател на съдиите в съответния районен съдщредвид на което доколкото е налице пропуск при изпълнение на служебните задължения на съответния съдия,отговорността на ответника не следва да бъда ангажирана на това основание.

Ищцата основава претенцията си за търпени имуществени вреди,изразяващи се в това,че е била без работа в периода 24.3.02 г. - 21.01.06 г.с действия на служители на ответника в нарушение на служебните им задължения -несвоевременно връчен препис от въззивна жалба на работодателя,неизпратеио съобщение за влизане в сила на съдебното решение,с което е възстановена на предишната си работа и издаване на препис от цитираното решение с невярна заверка,че същото е влязло в законна сила. Преди всичко следва да се посочи,че първото твърдение на ищцата е изцяло опровергано - на същата своевременно на

18.04.02 г. лично е връчена призовка за разглеждане на делото във въззивната инстанция,с отбелязване за връчен препис от въззивна жалба и възможност за отговор. Доказателства,опровергаващи това отбелязване не са ангажирани,поради което се налага извод,че ищцата е била надлежно уведомена от съда за образуваното въззивно производство по жалба на работодателя,следователно - и за обстоятелството,че не е влязло в законна сила съдебното решение за възстановяването на предишната й работа/Прочее - самата ищца е предявила въззивна жалба против посоченото решение,т.е на същата е било надлежно известено обстоятелството,че решението за възстановяването й на предишната работа не е влязло в законна сила.

По делото е безспорно установено,че забавянето на разглеждането и решаването на трудовия спор на ищцата е причинено от частно производство във връзка с връщане поради просрочие на нейна въззивна жалба. Наред с това ноторен е фактът за продължителното разглеждане на трудовите спорове поради триинстанционното им разглеждане и изключителната натовареност на ВКС настоящия случай като касационна инстанция по трудовия спор е постановено решение от Апелативния съд с изменение на ГПК/52 г. Следователно -твърдението,че поради противоправно бездействие от страна на служители на ответния съд ищцата не е могла през релевантния период да постъпи на работа е изцяло лишено от доказателстващрочее - не е установена по какъвто и да било начин пряка причинна връзка между действия/бездействия на служители на ответния съд и продължителния периодщрез който трудовият спор на ищцата е бил висящ. Изложеното налага извод за неоснователност на претенцията за репарация на търпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Относно последните изрично следва да се посочи,че са претендирани такива,причинени от грубо поведение от страна на ръководителя на работодателя на ищцата,който не е в трудово,служебно или друго правоотношение с ответника.

Като е приел горното и е постановил решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, порадп което обжалваното решение следва да бъде изцяло оставено в сила, а въззивните жалби против него като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения и на осн.чл.208 ГПК/отм./ АПЕЛАТИВНИЯТ С.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 22.06.09 г.,постановено по гр.д. № 136/08 г. по описа на Смолянския окръжен съд .