РЕШЕНИЕ

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Решение № 957/30.05.2009 година, постановено по гр.д. № 2968/2006 година, с което Пловдивския окръжен съд е отнел в полза на Държавата правото на собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-2120, 2121, кв. 9 по плана на град П. индустриална зона, целия застроен и незаетроен, с площ от 416 кв.м., ведно с построената в него административна сграда и други подобрения в имота, при граници на парцела: от две страни - улици и от две страни - парцел ****97 на обща стойност 810 502,31 лева от П. Т. Г., ЕГН от гр. П. и „Г." О. град П., бул. „. септември,, № 274, с управител Ц.И.Г..

П. Т. Г. и „Г." О. - град П. са осъдени да заплатят на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - град С.

18 110.00 лева разноски по делото, а по сметка на Окръжен съд -Пловдив - 32 420.00 лева държавна такса.

Жалбоподателите П. Т. Г. и „Г." О. - град П. правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение и моля същото да бъде отменено като неправилно, а предявеното срещу тях искане от КУИППД да бъде отхвърлено изцяло.

Представителят на КУИППД моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и се присъдят направените за тази инстанция разноски.

Становището на прокурорът е - да се остави в сила обжалваното решение.

Пловдивският апелативен съд, като прецените събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на страните и оплакванията, направени пред въззивната инстанция, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е в определения от закона срок, отговаря на изискванията посочени в ГПК и е процесуално допустима, но по същество си е неоснователна.

Производството, на основание чл. 28, ал.1 вр. с чл. 4, ал.1 и чл. 6 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ е започнало с внесено мотивирано искане от КУИППД - град П. срещу П. Т. Г. и „Г." О. - град П. за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, представляващ /УПИ/ с площ 416 кв.м., ведно с построената в него административна сграда и други подобрения в имота, при граници на парцела: от две страни - улици и от две страни -парцел ****97 на обща стойност 832 462,27 лева.

Спазена е процедурата на ЗОПДИППД за установяване на това имущество и внасянето на мотивирано искане пред Пловдивския окръжен съд.

Безспорно е, че ответникът П. Г. е осъден с влязла в сила присъда на 19.04.2005 година № 225/05.11.2003 година, постановена по нохд № 1722/2003 година на Пловдивския окръжен съд, изменена с решение № 136/24.06.2004 година на Пловдивския окръжен съд, потвърдена с решение №

274/19.04.2005 година по нд № 837/2004 година на В КС за престъпление по чл. 1596, ал.1 вр. с чл. 159а, ал.1 от ПК, което е видно и от приложените съдебни актове.

Относно доходите на ответникът П. Г. , по делото е установено следното:

С решение № 1930/13.03.2001 година по ф.д. № 1017/2001 година на Пловдивския окръжен съд, П. Г. е бил вписан като Е. търговец „П." и освен това е има участие и в СД „П." град П., регистрирано с решение № 470/20.06.1989 година по ф.д. № 500/1989 година на Пловдивския окръжен съд, преобразувано с решение № 4778/11.04.2000 година по ф.д. № 1889/2000 година в „Г." О. - град П..

От представените пред първоинстанционното дело удостоверения за актуално състояние на посочените по-горе търговци се установява, че ответникът П. Г. е притежавал 50% от капитала на „Г." О. град П. и е бил негов управител през периода от 11.04.2000 година до 03.01.2005 година, когато е бил освободен като съдружник и управител на дружеството и е прехвърлил дяловете си на своя брат С.Г.И. на тъста си И. Н. Неговата съпруга Ц.Г.а управлява и представлява това дружество и досега.

Приемат се от КУИППД и не се оспорва от П. Г. , че същия имал следните доходи от законни източници: - като шофьор в ОП „А." - град П. за периода 1973-1982 година е получавал по 115 лева месечно, или общо 12 420 лева; като бюфетчик в НПК „Н." - град П., за периода 1982-1984 година е получавал по 120 лева месечно, или общо 2 880 лева; като управител на заведение към НПК „Н." - град П. за периода 1984-1988 година е получавал по 140 лева месечно, или общо 6 720 лева; на същата длъжност за периода 1988-1990 година е получавал 160 лева месечно, или общо 3840 лева; за периода от 01.01.1990-01.03.1990 година по 230 лева месечно, или общо 690 лева.

През 1993 година П. Г. е реализирал доход като арендатор на заведение към НПК „Н." град П. в размер общо на 14 720 лева, което е видно от подадената данъчна декларация вх. № 593/25.02.1994 година.

От 20.06.1989 година Г. е бил съдружник и управител на КФ „П", пререгистрирана на 01.03.1996 година в СД „П." град П., но няма данни за възнаграждения през този период.

По делото е приложено копие от осигурителната книжна на ответника Г,. издадена на 07.06.1994 година, от което е видно, че като управител на посоченото дружество, той е имал следните доходи: за 1994 година - общо 17 920 лева; за 1995 година - общо 26 866 лева; за 1996 година - общо 45 900 лева; за 1997 година - общо 406 970 лева и за 1998 година - общо 614 800 лева.

Видно от писмо № 13-00-183/15.06.2006 година на ТД на
НАП - град П. и приложената справка за осигурителния
доход, той е реализирал доходи, които изразени в минимални
работни заплати /МРЗ/ както следва: - за 1999 г. 2000 г. и 2001 г.
- по 24 МРЗ за всяка година; за 2002 година - общо 20 МРЗ; за
периода от 01.01.2003 година - 30.04.2003 година - общо 20
МРЗ, като от месец май 2003 година П. Г. е с мярка за
неотклонение „З.". Като едноличен

търговец, както се установява от подадените от него данъчни декларации П. Г. е имал следните доходи: - за 2001 година - 2020 лева; за 2002 година - 915 лева; за 2003 година -842 лева.

Относно доходите на ответникът П. Г. от дейността на СД „П." град П., преобразувано в „Г." О. - Пловдив, от приложения Данъчно ревизионен акт № 330/22.01.2004 г. на ТДД - град П. се установява, че основната дейност на дружеството през ревизионния период - 2002 година е било инвестиране и строителство по стопански начин на административна бизнес сграда в парцел, находящ се на бул. „. септември" № 258 град П.. По време на ревизията е било установено, че имуществото и финансовото състояние на дружеството, не съответства на декларирани и получени приходи, източници на финансиране на дейността и на формиране на собствен капи гал.

Декларираните разходи не са съответстват на реално извършени такива за закупени и вложени материали, положен труд, изградени и заплатени съоръжения и инсталации. Не са били открити и представени данъчни документи и фактури за положен труд, не са били сключвани граждански или трудови договори във връзка със строителството на 7-етажната бизнес сграда, която не би могла да се построи единствено от установените като наети четирима работника. Ревизиращият орган е установил, че проверяваното дружество е имало разходи за труд, във връзка с цитираното по-горе строителство, които не са намерили отражение в счетоводството на тьрговеца, което е нарушение на основните счетоводни принципи, посочени в чл.4 от Закона за счетоводството. Липсата на отчитане на реално извършените разходи за труд, от счетоводна гледна точка, води до намаляване себестойността на сградата и създаване на привидности за реалното имуществено и финансово състояние на дружеството. Основния извод на ревизиращият орган е, че счетоводството на „Г." О. Пловдив е нередовно.

Безспорно е по делото, че за доизграждане и въвеждане в експлоатация на процесната административна сграда през м. ф. година е отпуснат на дружеството от „Е." АД - София, клон Пловдив, кредит в размер на 400 000 лева, със срок на погасяване 36 месеца, за обезпечаването на който с Н. акт № 17, том II, НД № 1228/2002 година е учредена договорна ипотека върху парцела, ведно с правото на строеж, недовършената сграда и всички подобрения в имота.

В подадената от Ц.Г.а, като управител на „Г." О. Пловдив декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД, с вх. № 1378/27.10.2006 година е посочено, че към 25.10.2006 година, дружеството има непогасени задължения към „Е." АД - София, клон Пловдив в размер на 270 000 лева.

Така подадената декларация от Ц.Г.а е с невярно съдържание. Тя се опровергава категорично от доказателствата, представени по делото. Видно от писмо на „Е." АД - София, клон Пловдив с изх. № 313/05.06.2006 г. и приложени към него разпечатки по движението на разплащателната сметка, обслужваща отпуснатия банков кредит на „Г." О. се установява, че кредита е погасен предсрочно през м. м. година, като цялото изплатено задължение на банката, ведно с дължимите лихви възлиза на 444 517.04 лева.

При разглеждане на делото във въззивната инстанция беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, със задача да даде заключение за размера на същия кредити общото задължение по него, на кои дати и от кого е погасен кредита и за какво е бил използван отпуснатия кредит. В заключението на вещото лице П.Н. се сочи, че отпуснатия през м. ф. кредит от „Е." АД - град С. на „Г." О. е в размер на 400 000 лева, за който е посочено, че ще се ползва от кредитополучателя за инвестиционни средства - довършване строеж на Б. център.становено е, че отпуснатия и усвоен кредит е бил изцяло погасен, ведно с дължимите лихви към банката. Освен 14-те поредни вноски през 2002 г. и началото на 2003 г. на обща стойност 133 320.00 лева, извършени от разплащателната сметка на „Г." О. и вноската от 266 680.00 лева, с парични средства на дружеството от разплащателната сметка на „Г." О. в „Е." АД, клон Пловдив, в заключението на вещото лице се сочи, че от трето лице - Д.А.М. са извършени три вноски за погасяване на този кредит, общо в размер на 269 936.75 лева. Посочено е също така, че вноските са направени въз основа на договор за заем от 11.05.2003 година, в размер на 270 000 лева от Д.А.М. на „Г." ООД.

По отношение на получените пари по банков кредит от „Г." О. , използвани за строителството на процесната сграда, Пловдивският апелативен съд приема, че това са средства от законен източник, но те не представляват доход, защото полученото като кредит - подлежи на връщане и то с тежест, каквато е лихвата по него и би трябвало да се установят доходи от законен източник за погасяването на този кредит.

Не се установява по делото, сумите внесени от третото лице, да са получени като заем от ответниците. Макар да са посочени договори за заем от страна на ответниците, то въпреки указанията на съда, същите договори не са представени.

В декларацията, подадена от П. Г. на основание чл. 17 от 3011ДИ11ПД е посочено, че за периода 1995 - 2000 година, той е реализирал доходи като земеделски производител в размер на 15 000 лева, за 2001 г. в размер на 25 000 лева, а за 2002 година в размер на 20 000 лева, от продукция отглеждана в две ниви, собственост на майката на съпругата му Ц.Г.а. В декларацията е посочено и това, че е реализирал и доходи от отглеждане на малки прасета през периода 1981 - 1994 година - общо 40 000 лева. Въпреки изрично поисканите му с писмо изх. № 1378/19.10.2006 г. писмени доказателства за така твърдяните доходи, такива не са били представени. Съгласно действащото законодателство през този период, доходите от земеделие и животновъдство е следвало да се декларират, а по ЗДОД, те са и облагаеми доходи. Такова деклариране и обявяване в данъчните декларации на П. Г. липсва, поради което съдът намира, че се касае до невярно деклариране.

В същата декларация е посочено, че ответникът П. Г. и неговата съпруга Ц.Г.а, са реализирали от продажба следните доходи: 6500 лева от продажба на процесния парцел **** на втория ответник, 150 000 лева от продажба на дворно място на Д. Р. , извършена с нот. акт № 73, том 43, нот.д. № 9986/2001 г. и 1 000 лева от продажбата на лек автомобил. Посочени са като доходи и два заема, получени от тях на 11.01.2001 година от И. Н. , баща на Ц.Г.а в размер на 100 000 лева и от С. Г,. баща на П. Г. в размер на 90 000 лева. В тази връзка са представени договори за заем, с нотариална заверка на подписи.

За изясняване на тези обстоятелства е установено, че посочените като заемодатели И. Н. и С. Г,. както и Д. Р. , не са разполагали с парични средства в посочените размери, за да могат да ги предоставят в заем на ответника, съответно Д. Р. да закупи имота на посочената стойност.

Видно от представеното по делото писмо № 02-00-3/27.07.2006 г. на ТД на НАП - град П., за периода от 1993 г. до 2002 г. Иван Н. е имал доходи само за една от тези години, а именно 2001 г. и то само в размер на 680.50 лева.

Димитър Р. няма доходи през този период, като същия е починал през м.август 2002 година. Годишните доходи на С. Г. са в размер на 7 980 лева за 1993 година, 23 054 лева за 1994 година, 23 700 лева за 1995 година, 26 500 лева за 1996 година, 753 500 лева за 1997 година, 2 511 700 лева за 1998 година, 3 196 лева за 1999 година, 3 250 година през 2000 година, 3 690 лева през 2001 година и 4 217 лева през 2002 година. Следва да се има предвид, че сумите посочени като доходи от това лице до 1999 година са в неденоминирани стойности. Видно от писмо № 7967/08.08.2006 г. на НОИ РУ „С." - град П., С. Г. не е бил пенсиониран, а за И. Н. и Д. Р. са представени копия от П. им преписки. През периода 1986 г. - 1989 г. най-високото трудово възнаграждение на И. Н. е било 380 лева основна заплата месечно, а за Д. Р. 125 лева до 1985 година и 135 лева до 1986 година. От постъпилата банкова информация се установява, че Д. Р. не е имал банкови сметки, а С. Г. е имал доларова сметка в Българска пощенска банка, прехвърлени от фалирала банка 709 щатски долара, която е била закрита през 1996 година. В „Х." АД - град П. е имал доларова сметка, открита на 31.12.1996 година с внесени 840 щатски долара, закрита през месец юли 2002 година и левова сметка в същата банка, открита през 1992 година, като най-високата сума налична по сметката досега е била 224 лева.

Относно твърдението на съпругата на ответника Ц.Г. в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД е посочен доход 25 000 лева от продадени гоблени през 2001 година, но не са представени никакви доказателства в тази насока.

Ц.И.Г. през периода 1977 - 1989 година е работила в Община -. и в ОП „Ж." град П., а също така е била управител на СД „Д." през периода 1993-2001 година. Събирателното дружество не е осъществявало дейност през 1993 и 1994 година, а през 1995 г., 1996 г. и 1997 г. - няма декларирани разходи за изплатени заплати и други възнаграждения, съгласно годишните отчети. Видно от писмо № 1300-183/15.06.2006 г. на ТД на НАП - Пловдив и приложените към него справки за осигурителен доход за периода 1998-2005 година, Ц.Г.а е получила възнаграждения, изчислени спрямо МРЗ за съответния период, както следва: за 1998 година - средно по 1 МРЗ месечно; за 1999 година - общо 23 МРЗ; за 2000 година - общо 24 МРЗ; за 2001 година - общо 13 МРЗ; за 2002 година - общо 12 МРЗ; за 2003 година - общо 12 МРЗ и за 2004 година - общо 20 МРЗ.

Синът на ответникът П. Г. - И. П. Г. няма подавани данъчни декларации за реализирани доходи по ЗОДФЛ. Както е видно от писмо № 1300-183/11.05.2006 година на ТД на НАП - Пловдив. От справката за осигурителен доход, приложено към писмо № 1300-183/1.06.2006 г. на ТД на НАП -Пловдив, И. Г. е бил осигуряван през периода м. м. до м. д. година като управител на „Г." О. - Пловдив върху осигурителен доход 150-158 лева и като служител на дружеството - 85 лева за периода м. а. м. септември 2001 година, 100 лева за периода м. о. г. -м. декември 2002 година и 130 лева за периода м. я. м. май 2003 година.

На фона на тези доходи е установено по категоричен начин, че за периода от 1996 - 2003 година, П. Г. има регистрирани 98 задгранични пътувания и престой в чужбина 480 дни. Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации, действаща за този период, минимално необходимата сума за дневни и квартирни разходи възлиза на 50 400 щатски долара, а отделно са сумите за пътни, визи и други разходи във връзка с пътуването.

Средните годишни разходи за едно домакинство съгласно данни от НСИ, ТСБ - град П. за периода 1992 -2003 година са както следва: за 1992 година - 34 975 лева; за 1993 година -53 128 лева; за 1994 година - 81 066 лева; за 1995 година -127 414 лева; за 1996 година - 210 597 лева; за 1997 година -1 886 113 лева; за 1998 година - 2 843 800 лева; за 1999 година -3 351 лева; за 2000 година - 3 409 лева; за 2001 година 3418 лева; за 2002 година - 3 700 лева и за 2003 година - 4 033 лева.

Както се сочи в подадените декларации по чл. 17 ЗОПДИППД на П. и Ц.Г.и, така се установява и от Протоколите на О. събрания на съдружниците в „Г." О. Пловдив и от ДРА № 303/22.01.2004 г. на ТДД град П., а именно, че през 2001 година, те са направили лични вноски в дружеството, общо 231 000 лева, през 2002 година - общо 132 000 лева и през 2003 година - общо 105 000 лева.

Процесният недвижим имот е закупен от П. Г. от продавачът „И." О. с нот.акт № 195, том 47, н.д. № 12013 от 1997 година за сумата 263 080 лева. За изградената в него процесна сграда е издадено С. разрешение № 244 от 13.10.2000 година от гл. архитект на Район „Източен" град П., като с Протокол № 9/2401.2001 година е дадена строителна линия, към 30.01.2001 година е достигна К. -изкоп, а до 12.03.2001 година, строежа е изграден до К. цокъл. С нот. акт № 116, том 24, н.д. № 5675/12.06.2001 г. П. и Ц.Г.и са продали същия имот, ведно с извършените в него подобрения на втория ответник „Г." О. -Пловдив за сумата 6 500 лева. От ДРА № 303/22.01.2004 година на ТДД град П. е установено, че процесният имот е бил застроен със 7-етажна сграда до края на 2003 година. Общата стойност на обекта, включваща строителните работи, съоръжения, инсталации и други е посочена в приложените по преписката експертизи, в размер на 832 562.27 лева.

Във връзка със стойността на процесния имот, при разглеждането на делото в първоинстанционния съд, са били назначени и извършени две съдебно-технически експертизи. В единичната съдебно-техническа експертиза, с вещо лице А.Д.Т. е посочено, че извършените в процесния имот строително-монтажни работи, довършителни такива, изградени съоръжения, инсталации, басейн и др., към момента на изпълнението, е била в размер на 800 220 лева, а към момента на прехвърлянето на собствеността на имота от П. и Ц.Г.и на „Г." О. - Пловдив, тази стойност е в размер на 63 620 лева. Към датата на това прехвърляне -12.06.2001 година е бил извършен грубия строеж до К. + 6 м, включително плочата над втория етаж. Това заключение е било оспорено от ищецът и съда е назначил тройна техническа експертиза, е вещи лица Й. Д. А. , В. Б. З. нова и С. П. Ж. От заключението на тази тройна техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че общата стойност на всички извършени строително-монтажни и довършителни работи, както и изградени съоръжения и инсталации, включващо труд, материали и услуги, към момента на изпълнението им е в размер на 810 502.31 лева. В заключението и приложената към него kojiичестве но-етойноспiа сметка, подробно са посочени всички видове дейности, периоди на извършване и необходимия брой работници за това. Вещите лица са категорични, чийто извод се споделя и от съда, че строително-монтажните работи, които са били извършени до края на 2002 година, могат да се извършат не по-малко от 4-ма до 6-ма квалифицирани работници и още от 3-5 неквалифицирани работници.

По делото са били назначени и съдебно-счетоводни експертизи за установяване на размера на приходите на ответникът П. Г. и неговото семейство, както и за разходите, които са били направени през проверявания период. От заключенията на вещото лице П.Н., не могат да се правят изводи, тъй като самото то заявява, че при установяване на приходите и разходите е допуснало грешка, която се отразява и върху посочените от него стойности по периода. Със същата задача е била назначена тройна-съдебно счетоводна задача с вещи лица К. И. , В. Б. и 11 и кол ай Г. От заключението на тройната ССЕ, коригирано и допълнено с две допълнителни заключения, неоспорена от страните е видно, че доходите на П. и Ц.Г.и, след изключване на реализираната печалба от „Г." О. - Пловдив и като се вземе предвид деноминацията, за периода 1981 година - 1999 година включително е в размер общо на 504 818.30 лева. В тази сума, според изчисленията на вещите лица е включен и посочения от ответникът приход от продажба на гоблени -25 000 лева, както и доход от продажба на непреработена ccjiекостопанека продукция в размер на 105 070.04 лева.

Разходите на ответникът П. Г. и съпругата му Ц.Г.а, през проверявания период е в размер на 492 429.20 лв., в която сума са включени и направените лични вноски от двамата в „Г." О. - Пловдив. Без тези вноски общата сума на разходите е посочена като 24 429.20 лева. Разходите за издръжка на домакинството на ответникът, което е било тричленно до 1993 година и двучленно от 1994 година до 2006 година, след деноминиране на сумите са общо в размер на 25 887.78 лева. В тази сума не са включени разходите за издръжка на непълнолетният син на семейството - И. , тъй като според вещите лица, данните на НСИ се отнасят само за работещи лица и при определяне на разходите, не се взема предвид издръжката на недееспособни членове на семейството.

Разходите за задгранични пътувания и престой на П. Г. в чужбина - дневни, квартирни и транспортни разходи, според това заключение възлизат на 24 131.59 лева.

По отношение на твърдените от ответникът доходи от продажба на селскостопанска продукция и гоблени, по делото са разпитани посочените от него свидетели А. С. , Т. Т. , П. Р. Я. , Г. П. и М. Б. В показанията си, свидетелите С. и .Т. твърдят, че П. Г. и бащата на съпругата му И. Н. през 1980 - 1981 година отглеждали гъби в двора на къщата на Н. в с. Я., както и мента, след реституиране на земеделските им земи. Според тези свидетели, Г. и Н. вземали не по-малко от 8-10 000 лева на година от отглеждане на гъби, а от отглеждане на мента на площ от 10 дка от 15 000 до 18 000 лева. Свидетелите Я. и П. пък твърдят, че около 1975 - 1976 година, пак двамата са гледали в град П. прасета за угояване, които „Р." изкупувала по 2,50 лв. на кг изкупна цена, без фураж. Тези свидетели сочат, че от продажбата им Г. и И. Н. са вземали по 10 -12 000 лева годишно. Показанията на тези свидетели са твърде неубедителни. Очевидно е, че пресъздават неща, които са научили от самия П. Г. и въпреки отдалечения период от време, посочват точни цифри, макар че самите те не твърдят да имат точна информация, нито за площите, на които е била засаждана мента, нито за количеството продукция, която е била добивана от земеделските и животновъдни дейности. Показанията на тези свидетели не са подкрепени от други доказателства. Ако действително е била осъществявана такава дейност от страна на П. Г. и неговият тъст, то за продажбата на гъбите на „Българска гъба", продажбата на ментата на пункт в с. К. и продажбата на прасетата на „Р.", би следвало да има ако не договор, то поне документи за приемането и заплащането на тази продукция. Самите свидетели, които са осъществявали също такава дейност заявяват, че са декларирали и заплащали данъци върху осъществяваната дейност. Не се установява по делото обаче, ответникът П. Г. и неговия тъст И. Н. , да са декларирали доходи от сочените дейности и да са заплащали данъци върху тях. Не следва да се кредитират и показанията на М. Б. за продадени от Ц.Г.а 25 гоблена. Показанията на тази свидетелка са също неубедителни и противоречиви. В показанията си първоначално тя твърди, че при Ц.Г.а са пристигнали с кола двама съпрузи -германци и те са купили гоблените, след това твърди, че при Ц. са пристигнали един човек и леля й Ф. и този човек е купил всичките гоблени.

Относно твърденията на ответникът П. Г. за получени два заема - в размер на 100 000 лева от И. Н. и в размер на 90 000 лева от С. Г,. брат на П. Г. , съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установяват такива получени заеми. В хода на извършената проверка и приложените по делото писмени доказателства се установява, че лицата посочени като заемодатели, не са разполагали с такива парични средства. Действително договорите за заем са с нотариална заверка, но тя удостоверява само истинността на подписите, а не това, че действително са сключени такива договори.

Въз основа на изложените по-горе фактически обстоятелства Апелативният съд намира, че:

Спазена е предвидената в ЗОПДИППД процедура за провеждане на производството по чл.28 от този закон.

Мотивираното искане на КУИППД с входящ № 32 204 от 01.12.2006 година, е подадено от надлежен орган, има действие на искова на молба. Спазена е предвидената в ЗОПДИППД процедура, като с Решение № 21/09.03.2006 година на КУИППД по чл.15,ал. З от същия закон е образувано производство по отношение на ответника П.Г,.. въз основа на уведомление по § 5 ал.2 от ПЗР на ЗОПДИППД. Проверяваният период от 1981 година до образуване на проверката е правилно определен, съгласно Решение № 21/09.03.2006 година на КУИППД и чл. 11, изр.1 от ЗОПДИППД, като проверката е приключила в рамките на законовия срок по чл. 15, ал.2 от същия. Налице е надлежно Решение № 142/28.11.2006 година на К. за сезиране на съда, като всички решения са взети с необходимото мнозинство и отговарят на изискванията на чл. 13, ал. З от същия закон.

Безспорно установено е по делото, че ответникът П. Г. е осъден с влязла в сила присъда на 19.04.2005 година за извършено престъпление по чл. 1596, ал.1 вр. с чл. 159а, ал.1 от НК. Квалификацията на извършеното от П. Г. престъпление попада в приложеното поле на чл. З, ал.1,т.4 от ЗОПДИППД.

Безспорно е установено съща така, че през проверяваният период от време П. Г. е придобил недвижимия имот, обект на отнемане в производството, на обща стойност към момента на изпълнение на сградата в размер на 810 502.31 лева. Касае до имущество със значителна стойност, каквото е изискването на чл. З, ал.1 от ЗОПДИППД. Съгласно § 1, т.2 от ДР на същият закон, „значителна стойност" е стойността над 60 000 лева.

Налице е и изискването, посочено в чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника, доколкото не е установен законен източник.

От събраните по делото доказателства, посочени и анализирани по-горе в решението се установява, че за периода от 1981 година до 01.03.1990 година П. Г. е реализирал доходи по трудови правоотношения в размери от средната работна заплата за страната, а като арендатор през 1993 година е реализирал печалба около 12 минимални работни заплати. Съпругата на ответникът, Ц. 1 лавчева също не е имала високи доходи, като същевременно П. Г. е извършил 98 задгранични пътувания, за които разходите надвишават доходите му по това време. За този проверяван период, разходите на П. Г. и семейството му са в размер на 1 165 136.27 лева, като в сумата се включва, освен издръжката на домакинството, покупка на недвижимо имущество, лични вноски в дружеството и пътуванията в чужбина. Доходите на семейството за същият период, като се изключат сумите: 90 000 лева по договор за заем с И. Н. ; 100 000 лева по договор за заем със С. Г. ; 150 000 лева от продажба на имот на Д. Р. ; 25 000 лева от продажба на гоблени от Ц.Г.а и 175 040 лева реализирана от непреработена селскостопанска продукция.

Очевидно е, че разходите на семейството на ответникът значително превишават доходите и към момента на придобиване на имота, предмет на отнемане, към момента на внасяне на паричните вноски в дружеството и осъществяване на строителството на 7-етажната административна сграда, ответника и съпругата му, не са разполагали със законни доходи от предходните години, с които да закупят парцела и да построят сградата до степента, в която е била прехвърлена на дружеството.

Поради това съдът приема, че не е оборена от ответниците презумпцията на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД и в полза на Държавата, следва да се отнеме процесното имущество, тъй като не е установен законен източник на достатъчно средства за придобиването му.

Неоснователни са доводите, които се развиват във въззивната жалба, че не са налице предпоставките на чл.6 от ЗОПДИППД за отнемане имуществото на юридическото лице и първоинстанционния съд не бил изложил съображения във връзка с това.

Съгласно чл.6 от 3011ДИ1II1Д, при условията и при реда определени в този закон се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е включено в

имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице, самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. В § 1 т.4 от същия закон е изяснено понятието „контролиране на юридическо лице", като право за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на Управителния или К. орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите, или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.

През периода от 2000 година до 03.01.2005 година, П. Г. е бил съдружник в „Г." О. - Пловдив, притежаващ 50 % от дяловете, както и негов управител. Като управител е бил и преди при образуването на С. дружество, в Дружество с ограничена отговорност. Така, че ответното дружество се явява контролирано от П. Г. юридическо лице.

С оглед на изложеното по-горе, Апелативният съд намира, че са налице предпоставките на ЗОПДИППД за уважаване на подаденото искане от КУИППД и имуществото, посочено в това искане, подлежи на отнемане в полза на Държавата. Постановеното в този смисъл и обжалвано решение на Пловдивският окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ищецът следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 16 847 лева.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 957/30.05.2009 година, постановено по гр.д. № 2968/2006 година, с което Пловдивския окръжен съд е отнел в полза на Държавата правото на собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-2120, 2121, кв. 9 по плана на град П. индустриална зона, целия застроен и незастросн, с площ от 416 кв.м., ведно е построената в него административна сграда и други подобрения в имота, при граници на парцела: от две страни - улици и от две страни - парцел ****97 на обща стойност 810 502,31 лева от П. Т. Г., ЕГН от гр. П. и „Г." О. град П., бул. „. септември,, № 274, с управител Ц.И.Г..

ОСЪЖДА П. Т. Г., ЕГН: от град П., ул. „Х." № 24, вх. Г, ет.*, ап.* и „Г." О. - град П., бул. „. септември" № 274 да заплатят на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - град С. разноски за тази инстанция -юристконсултско възнаграждение в размер на 16 847 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: