РЕШЕНИЕ

Секретар Златка Стойчева

<в открито съдебно заседание на 02.12.2009 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

гражданско дело номер 76 по описа за 2007 година

и за да се произнесе взе предвид:

П ро и з в о д ст в ото е по реда на § 2 ал. 2 от ПЗР на ТПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм.

Обжалвано е Решение № 135 от 13.01.2003 г., постановено от Смолянския окръжен съд по гр. д. № 95/2001 г.

С това решение О. С. е била осъдена, да заплати на „Х." А. , Ш. , „сума в размер на 95 509.13 лева, представляваща подобрения, извършени ремонтни работи и закупено движимо имущество за оборудване на хижа „М." /нова/, мораторна лихва за периода от 17.06.1998 г. до 12.07.2001 г. върху главницата в размер на 27 650.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата - 95 509.13 лева, считано от деня на предявяване на иска 12.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по компенсация в размер на 6 897 лева". Съдът е отхвърлил „иска за подобрения за разликата над 95 509.13 лева до 108 325 лева и в частта за разноските представляващи 7 000 лева адв. хонорар на адв. Ж. като неоснователен и недоказан".

Решението се обжалва от двете страни, с подробни съображения за неговата неправилност.

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

С исковата молба е описано, че между страните бил сключен договор за наем и ищецът като наемател:

извършил ремонтни работи на обща стойност 55 150 лева (т. I. 1-19);

закупил кухненски инвентар на обща стойност 4 717 лева (т. II. б. А 1-70);

закупил битови ел. уреди (кухненски инвентар) на обща стойност 4 410 лева (т. II б. Б 1-16);

закупил битови ел. уреди (хотелска част) на обща стойност 12 296 лева (т. II б. В 1-27);

закупил мек инвентар (хотелска част) на обща стойност 16 298 лева (т. II б. Г 1-38);

закупил инвентар (работилница, конюшна, парно) на обща стойност 10 202 лева (т. II б. Д 1-49).

Претенцията е била за заплащането на тези „подобрения" и „закупеното имущество", ведно със законната лихва върху посочените суми, като в съд. з. от 09.10.2002 г. окръжният съд е допуснал „увеличение на исковете по реда на чл. 1 16 ал. 1 ГПК за ел. агрегат от 5 100 лева на 9 164 лева или общо 108 325 лева".

А общите описани в исковата молба разходи на ищеца, представляващи равностойността на извършени ремонтни работи и стойността на закупени движими вещи (инвентар), включително с увеличената претенция за ел. агрегат, са в размер на сумата 107 137 лева, не е известно на какво се дължи разликата от 1 188 лева.

С молба от 18.04.2007 г. (л. 21), съобразно указанията в Решение № 1156 от 24.01.2007 г., постановено от В КС по т. д. № 737/2006 г., ищецът е поправил нередовната си искова молба, като претенциите му са описани така:

1. за заплащане „стойността на оборудването и движимото имущество в обекта, подробно описани в исковата молба", като претенцията произтича от „преждевременно прекратения Договор за наем от 04.10.1994 г." и е в общ размер на сумата 34 000 лева, както и „мораторна лихва в размер на 6 300 лв., считано от 01.07.1998 г. /съгласно чл. 2.2. от договора/ до датата на завеждане на исковата молба" и

2. за заплащане на „увеличената стойност на процесния имот, в резултат на извършените трайни подобрения и основен ремонт в размер на 68 000 лв., ведно е мораторна лихва в размер на 12 000 лв., считано от 01.07.1998 г. до датата на завеждане исковата молба".

Така предметът на делото, образувано по исковата молба на ищеца е бил вече изяснен, защото поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване (чл. 100 ал. 4 ГПК-1952 г., отм.).

Обжалваното решение обаче, не е отговор нито на поправената, нито на първоначалната искова молба. Съдът е присъдил една обща сума от 95 509.19 лева, която представлявала „подобрения, извършени ремонтни работи и закупено движимо имущество", без да е направено никакво разграничение между претенцията за заплащане на „подобренията и ремонтните работи" и претенцията за присъждане стойността на „закупеното движимо имущество за оборудване на хижата", а относно поддържаната чрез поправената искова молба претенция за „заплащане на увеличената стойност на обекта", която претенция е всъщност посочена при фактическото описание в първоначалната искова молба (стр. 2-ра), произнасяне на окръжния съд изобщо няма. Вместо разглеждането на тази претенция, са били присъдени суми „за подобрения и извършени ремонтни работи", при това без да е посочено, дали те се дължат на предявеното по делото договорно основание. В този му вид обжалваното решение е отговор на претенция, чрез която се уреждат отношения възникнали при условията на чл. 55 и сл. ЗЗД, но подобна претенция по делото няма. И изобщо не е ясно, защо всъщност е била присъдена сума в посочения от съда размер от 95 509.13 лева, след като в мотивите само са повторени заключенията на две технически експертизи и е посочено, че „подобренията и ремонтните работи" били на стойност 39 097.13 лева, а стойността на „закупеното от ищеца движимо имущество" била в размер на сумата 28 762.00 лева. Сборът от тези две суми обаче, не е присъдената с решението сума от 95 509.13 лева, а е в размер на сумата 67 859.13 лева и въобще не е само цената на „иска за подобрения", който иск - според мотивите - трябвало при това „да се отхвърли за разликата над 67 859.13 лева до 108 325.00 лева", а според диспозитива на решението същият този иск е бил отхвърлен „за разликата над 95 509.13 лева до 108 325 лева".

Повече от очевидно е, че обжалваното решение не само не е

отговор на предявените по делото искове, но и мотивите му изобщо нс позволяват извършването на каквато и да било логическа, правна или дори житейска преценка относно мнението на съда за основателността или неоснова гелността на тези искове. Налице са условията по чл. 209 ал. 1 изр. 3-то ТПК-1952 г., отм., обжалваното решение ще трябва да бъде обезсилено, а делото - да се върне на първоинстанционпия съд за съответно произнасяне по предявените искове, при съобразяване с междувременно заявените от страните становища и събраните доказателства по делото.

В този смисъл ще се постанови и решението.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 135 от 13.01.2003 г., постановено от Смолянския окръжен съд по гр. д. № 95/2001 г. и ВРЪЩА делото на този съд, за произнасяне по предявените искове.

Решението може да се обжалва и ред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.