РЕШЕНИЕ

_{РЕШЕНИЕ}

Номер 273 година 2.II.2010г. гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

На 7.Х.2009 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Цветана Михова
ЧЛЕНОВЕ Красимира Ангелова

Венета Махмудиева

При участието на: секретаря Стефка Кос гади нова ПРОКУРОР

Като разгледа докладваното от съдия Махмудиева

гр. дело № 769 по описа за 2009 година и за да се произнесе,

взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 25/15.V.2009 г., постановено по т. дело № 61/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на "О." О. гр. С. против Д. за заплащане на сумата 55100 лв., представляваща стойността на извършените в недвижим имот-хотел"О.".

Ж. моли да се отмени решението като неправилно в обжалваната част и се постанови друго, с което се уважи предявения иск.

Въззи ваем ата страна моли решението да остане в сила.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, намери за установено следното:

Искът е предявен на основание чл.59 от ЗЗД.

Не се спори, а това се установява и от представените доказателства, че "О." О. гр. С. е правоприемник на " ЕЛИТ ХИМПРОДУКТ" ООД.

На 15.V.1998 г., се сключва договор № 8- именуван договор за съвместна дейност, между ТС”Р." г. София и " ЕЛИТ ХИМПРОДУКТ" О. гр. С. с предмет: разширяване обхвата и повишаване ефективността от експлоатацията на хотел"О." Ц. чарк и прилежащите към него къщи, както и вилното селище "Р" К. тепе,които обекти наричат за краткост- К. , по-долу в договора.

Съгласно този договор цялата експлоатация и управление на К. се предава в разпореждане на "Е.", а последното дружество се задължава да внася по сметката на Р. 10% от реализираната печалба от дейността на комплекса.

Договорът е сключен за срок от 15.V. 1998 г. до 15.IX.2001

г..

Според раздел IV - Р аз п ре д е л е н и е на финансовите резултати, реализираната печалба се разпределя за Р. 40%, а за ЕЛИТХИМПРОДУКТ- 60 %. О. това независимо от реализираната печалба "Е." се задължава да заплаща на Р. годишно но 25000000лв. , разпределени по месеци, съгласно приложения договор.

В раздел VI т. 5.3 е уговорено, че Р. заплаща на пазарни цени всички извършени подобрения и ново строителство, които са извършени изцяло за сметка на ЕЛИТХИМПРОДУКТ" и не са обект на раздел III - П. и задължения на ЕЛИТХИМПРОДУКТ-т. 1.3

Уговорени са и неустойки при неизпълнения на задълженията отстрана на договарящите и при предсрочно прекратяване на договора от страна на Р. , без да е налице виновно поведение от страна на съконтрахента му.

В раздел VII- Д. разпоредби изрично в т. 1 страните се договарят, че не се създава дружество по смисъла на чл. 357-364 от ЗЗД.

С допълнително споразумение от 8.VI. 1998 г. се променя срока на договора, който е удължен до 15.IX.2004 г. , уговарят се условия за изравняване на авансовата вноска от печалбата, при отрицателен финансов резултат и се отстранява фактическа грешка като се счита, че с договора от 15.V.1998 г. е създадено дружество по реда на чл. 357- 364 от ЗЗД.

С Анекс № 1/15.VI.1998 г., "Е." се задължава да извърши строителство, оборудване и обзавеждане на летен атракционно- битов ресторант"Ч.", за своя сметка, а след изтичане на договора ТСРомантика" заплаща 100% направеното подобрение по оценка, направена към момента на прекратяване на договора.

От представения по делото договор и анексите към него, настоящият съд не приема, че между страните е сключен граждански договор по реда на чл.357- 364 от ЗЗД, независимо от наименованието му.

Този договор наистина се сключва както е приел и първоинстанционният съд за извършване на обща стопанска дейност като всяка от страните привнася своя дял за постигане на общата цел и съответно печалбата се разпределя така както е уговорено, а ако няма такава уговорка, по- равно. При извършване на стопанската дейност не може разходите да поема само едната страна, а другата да участвува само в печалбата.

Вярно е, че в договора има разпределение на печалбата, но освен това разпределение едно от страните е поела и задължението да заплаща годишна сума за експлоатацията на комплекса на другата страна, в размер на 25000000 лв. недоминирани, разпределени по месеци.

Следва да се приеме, че сключения договор , наречен договор за съвместна дейност е нищожен, тъй като прикрива друга правна сделка- наемно правоотношение. За това говори и клаузите за неустойка уговорена между страните при неизпълнение на задълженията им по договора и при предсрочното му прекратяване от едната страна.

И тъй като този договор прикрива сделка позволена от закона- наемен договор, няма пречка отношенията между страните да се разгледат във връзка с наемното правоотношения, възникнало между тях.

В договора е дадено правомощие на наемателя-"Е." да извърши подобрения със свои средства по време на експлоатацията на обектите, а след прекратяването му, тези подобрения да се заплатят от наемодателят по цени, по време на прекратяване на договора.

За извършените подобрения , време на извършване и тяхната стойност , няма спор между сраните. Тя е установена и от заключенията на в. лица, приети от първоинстанционният съд- в. лице- Й. К. , в. лице Кр. М. и в. лице- Цв. Р.

Установено, че всички подобрения са извършени до края на 1999 г.. И тъй като наемателят се явява държател на чуждия имот, а не негов владелец, отношенията на страните по отношение на извършените подобрения следва да се уредят по чл. 59 от ЗЗД.

Това означава, че наемодателят дължи тяхната стойност от момента на извършването им и по цени към този момент.

В случая обаче страните са уговорили, че цената им ще бъде платена при изтичане на срока на договора и то по цени , към този момент.

ТСРомантика" е прекратено и заличено с решение от 13.VII.1998 г., влязло в сила на 22.VI.1999 г., на основание ч. 146 от ЗЛС- отм. Имуществото му е преминало в Д. , съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗЛС- отменен. Д. отговаря за задълженията на дружеството до размера на полученото имущество.

Със Заповед № 506/20. Х.2001г. на М. на финансите се нарежда Агенцията за държавни вземания да приеме имуществото на прекратеното Т. сдружение "Р" и се предприемат действия по неговото осребряване.

Със заповед № 81/29.XI.2000 г- на Агенцията за държавни вземания е създадена и комисия за извършване на приемането на имуществото, в което е включено и хотел"О.", разположените в близост до него къщи- 7 бр. битов кът и ваканционно селище "К.". На 15.XII. 2000 г. в Ц. чарк се подписва протокол за отговорно пазене, с който Агенцията за държавни вземания предава на "О." О. гр. С.,обектите за съхранение и отговорно пазене до организиране продажбата на вещите като последния може да ползува имуществото по предназначение.

Следователно след дата 15.XI 1.2000 г. О. Т. ползува това имущество не на основание договора за наем, сключен с прекратеното туристическо сдружение, а на основание протокола за отговорно пазене.

Заова и възражението му в жалбата, че е добросъвестен владелец, а не държател е неоснователно. В нито един момент от правоотношенията между страните няма данни, нито "Е.", нито правоприемника му "О." да са владял и имота като собственици. Това личи и от сключените договори и уговорките за заплащане на подобренията след изтичане на срока им.

За имотите са съставени актове за държавна собственост през м. д. г..

Затова и направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно.

Задължението за заплащане на подобренията според подписания договор възниква след неговото прекратяване и на цени към момента на прекратяването, т.е. вземането е станало изискуемо след прекратяване и заличаване на ТСРомантика" на 22.VI. 1999 г.. и преминаването на имуществото му в Д. по силата на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подписания протокол за отговорно пазене не е продължение на договора за наем и по него ищецът не може да черпи права във връзка с постигнатите споразумения по този договор.

Решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 25/15.V.2009 г., постановено по т. дело № 61/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на "О." О. гр. С. срещу Д. за заплащане на сумата 55100-петдссет и пет хиляди и сто лева за извършени подобрения , съгласно договор № 8/15.V. 1998 г. и за законната лихва върху тази сума като неоснователен.

В останалата част решението е влязло в сила.