РЕШЕНИЕ 24
гр. Пловдив, 19.01.20 Юг.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, II гр. състав в открито съдебно
заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА при
секретаря Анна Стоянова като разгледа в.гр.д. № 759 по описа за 2009г. докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от БРСП"А."-Пловдив против решение № 1096 от 12.06.2009г. постановено по гр.д. № 2852 по описа за 2008г.на Пловдивския окръжен съд с което е уважен спрямо него ревандикационен иск на М. Д. К. Ч. , като е признато за установено по отношение на него,че тя е собственица по наследство, делба и реституция на следните имоти:
Незастроен имот от от 2. 352 дка, находящ се в строителните граници на гр. П. юг, Ю. индустриална зона, съставляващ имот пл. № 255 по кадастралния план на гр. П. от 1955 година, съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ с изх. № 9400-12234/29.03.2005г., при граници по скица: инфраструктурен коридор и от три страни- БРСП „А"- гр. П.
Н. имот от 1.873 дкасъобразно скицата по чл. 13 ППЗСПЗЗ, приложена към удостоверение изх. № 9400-12234/29.03.05г., находящ се в строителните граници на гр. П. юг, Ю. индустриална зона, съставляващ част от имот пл. № 247 по кадастралния план на гр. П. от 1955 г., целият от 3.674 дка при граници по скица: инфраструктурен коридор и от три страни- БРСП "А." гр. П. и е осъдено да и отстъпи собствеността и предаде владението върху тях, както и да заплати 2 263 лв. разноски.. Иска отмяна на решението както и обезсилване на същото като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по отношение на ненадлежна страна. Надлежната страна е била държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,тъй като процесната земя е държавна собственост. За процесуалната легитимация на страните съдът бил длъжен да следи служебно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържа становище,че решението е правилно. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС.
Процесуалната легитимация, понятие равнозначно на надлежна страна и за ищеца и за ответника се състои в принадлежността на правото на иск. В този смисъл процесуално легитимирани или надлежни страни в процеса са тези , които претендират, че са носители на материални права, предмет на правния спор. Затова и процесуалната легитимация и на двете страни в процеса следва от правното твърдение на ищеца изложено в исковата молба. Какво е действителното правно положение е без значение,защото отговор на въпроса ще даде съда с решението си и всяка страна ще понесе санкцията на СПН, ако правното и твърдение не съответства на действителното положение. Съобразно фактическите твърдения изложени в исковата молба и петитума на същата е определена и процесуалната легитимация на ответника, поради което предявеният иск е допустим, а решението валидно и твърденията в тази насока на жалбоподателят неоснователни.
Ищцата твърди, че е собственичка по наследство и реституция на три земеделски имота включени в чертите на града, които се владеят от ответника, оспорващ и правото на собственост и иска тяхната ревандикацшия. В нейна тежест е да докаже,че е собственичка на претендираните основания и че имота се владее от ответника, без да е необходимо да доказва на какво основание той владее или държи имота.
Ответникът БРСП „А" гр. П. е смесено българо-руско предприятие, създадено със С. между правителството на Народна република България и правителството на СССР за производство на автомобилни електронни системи и техните компоненти, подписана в София на 30.01.1986г. и съгласно чл. IV ал.2 от същата е юридическо лице по смисъла на българското законодателство чл. 131 и сл. ЗЛС.частници в него са от българска страна са-Министерство на машиностроенето, чрез СО"Е." София, а от съветска страна-Министерство на автомобилната промишленост гр. М.. Видно от доказателствата приложени на листове 224,225 и 226,които не са изключени от доказателствата по реда на чл. 183 ГПК съдружници в предприятието от 1993г. са Министерство на промишлеността, сега министерство на икономиката и енергетиката на РБ България и от руска страна- Държавен комитет по управление на държавното имущество на руската федерация и се представлява от С. Т. Ответникът се брани с възражения ,че:
1. наследодател ката на ищцата С.А.П. не е собственичка на закупения имот с крепостен акт № 802 от 26.09.1892г.,тъй като купувачката по него е с други имена С. К. К.
2. Ищцата не е собственичка по реституция,защото не са налице материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността с решение № 263/31.05.2005г. на ОСЗГ Пловдив. Земята е загубила земеделския си характер с включването и в чертите на града.
З. П. да е собственик на 156.550 дка земя в гр. П., бул."Кукленско шосе № 23,за която е отреден парцел ****II в кв.9,ЮИЗ-Пловдив,в която се включва и процесната такава. Придобил ги е въз основа на спогодба между правителствата на НРБ и СССР от 30.01.1986г. РМС 29/16.09.86г. и РМС 16/ 18.02.87г.,решения на К. по земята при МС за промяна на предназначението. Твърди,че процесната земя е с променено предназначение, отчуждена и заплатена от предприятието. Върху терена е проведено комплексно мероприятие-изграждане на съвместно предприятие за важни държавни нуждщкоето не позволява реституирането. Въпреки горните твърдения излага и съображения за наличието на особен вид собственост върху земята-смесена междудържавна,което твърдение съдът, поради неговата абсурдност няма да обсъжда.
В тежест на ищцата е да докаже отрицателните твърдения на ответника, а в негова да докаже положителните правопогасяващи възражения.
Не е спорно между страните, а и това се признава в първото по делото заседание, че ответника е във владение на процесиите три недвижими имота. С влязла в сила заповед № 148/20.03.2006г. на кмета на район „Ю." гр. П. е отказано попълване на кадастралната основа с нови ПИ пл. №№ 640,641, 642, 643 и 644 възстановени с решение № 263/31.05.2005г. на ОСЗГ Пловдив съставляващи бивш имот пл. № 255 и части от имот пл. № 256 и 247 по плана на ЮИЗ на гр. П. от 1955г., попадащи в УПИ *, улица и инфраструктурен коридор в кв.9 по плана на ЮИЗ-IV част, поради неподписването на акта за непълноти в одобрения кадастрален план от заинтересовани лица между които и ответника. Горните две обстоятелства обуславят и правния интерес от ревандикацията.
Ищцата М. Д. К.- Ч. е единствена наследничка по закон на дядо си А. П. Р. на 03.01.1954г. и баба си С.А.П. починала на 17.11.1954г. Видно от декларацията за идентичност на имена
С.А.П. и С. К. К. са едно и също лице. С крепостен акт № 802 от 26.09.1892г. тя е закупила нива от 12 уврата стари в землището на с. А., Б. община в местността „А." окръжаема с нивите на И. К. , Пловдивска, българска католическа митрополия и А. път. По делото е приложено копие на преписка вх. № 263/91г. на ОСЗГ Пловдив. От нея се установява, че ищцата е подала заявление№ 263/22.07.91г. за възстановяване на земеделски земи по наследство от наследодателите и, като е представила делбен протокол № 90 от 05.02.62г. по гр.д. № 514/62г. на ПРС, емлячни регистри за записани на името на наследодателите и земи в землището на с. Б. поле, цитирания по горе крепостен акт и др. Подадена е декларация по чл. 12 ал. З ЗСПЗЗ в която са описани земи на наследодателите и , включително и в землището на Б. поле м."А."като в т.6 е посочено лозе от 30 дка по КА от 26.09.1892г.с посочените в него граници. Представени са и две решения по делбено дело № 514/1957г. на ПРС за допускане на делба между ищцата като наследничка на С.А.П. и други лица относно недвижими имоти включени в ТКЗС в землището на Б. поле, и решение по извършване на делбата с което и е поставено в дял лозе от 34 декара. От удостоверение на кметството на с. Б. поле се установява ,че на стр.301/49г.от емлячния регистър на името на двамата наследодатели на ищцата са записани общо 68 дка в м."И." землището на Б. поле от които 3 дка лозе,5 дка овощна градина, 22 дка лозе в ТКЗС и 38 дка ниви в ТКЗС. Представени са и два броя удостоверения на ТКЗС Б. поле от които се установява,че наследодателите на ищцата са били негови членове от 1949г. до смъртта си и са внесли в него земеделските си земи . Атанас П. 7 дка лозя в м."И." и 17 дка ниви, а С. П. свое лозе от 30 дка в м."И."
С решение № 263 от 31.05.2005г. на ОСЗГ Пловдив на ищцата са възстановени в съществуващи стари реални граници следните имоти:
Имот от 3.674 дка в строителните граници на гр. П.,ЮИЗ, част от имот № 256 по кадастралния план от 1955г., съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗс изх. № 9400-12234/29.03.2005г. на община П.
И. от 1.873 дка в строителните граници на гр. П., ЮИЗ, имот № 247 по кадастралния план от 1955г. съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗс изх. № 9400-12234/29.03.2005г. на община П.. Приложени са и удостоверенията и скиците по чл. 13 ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ.
Представен е акт за непълнота в одобрен кадастрален план от 02.02.2006г. в който е констатирано, че с представеното решение на ОСЗГ от К. е възстановено право на собственост, в скиците към него са нанесени границите на имотите, като тези граници не съответстват на графичното изображение в кадастралния план, с оглед на което са нанесени по кординатни точки съгласно скиците в графичната част на акта. Новозаснетите имоти са обозначени като № 640, 641, 642, 643, 644. Акта не е подписан от заинтересованите лица между които и БРСП"А." с възражения за право на собственост. С оглед на неподписването на акта административния орган е отказал попълване на кадастралната основа със заповед № 148/20.03.2006г. влязла в сила.
По делото е изслушана неоспорена от страните СТЕ. От нея се установява, че имоти с пл. № 247,255 и 256 по кадастралния план на Ю. индустриална зона на Пловдив от 1955г./незастроените части от които са възстановени с решението на ОСЗГ/съгласно разписната книга на плана са записани на името на наследодателя П,. а имот 256 на П. и ТКЗС. Възстановените с решението на ОСЗГ имоти са идентични с имоти пл. № 640,641,642,643,644. по заповед № 148/20.03.2006г. на кмета на район Ю. № 2 На комбинираната скица № З. зелен цвят са изчертани границите на имотите пл. № 6401 641,642,643, 644 с които е попълнен кадастралния план съгласно цитираната заповед от 2006г.за тези имоти могат да се образуват самостоятелни УПИ съгласно ЗУТ. Имотите са включени в мероприятие по действащия регулационен план на ЮИЗ, както следва:
Части от имот пл. № 643 и 644 са включени в УПИ БРСП"А." Ч. от имоти пл. № 640, 642,643 и 644 са включени в отреждане за улица. Части от имоти 640, 642, 644 и целият имот № 641 са включени в отреждане за инфраструктурен коридор. От справка с генералния план на БРСП/не изключен от доказателствата по делото/ е предвидено изграждане на сгради, които са означени на скица № 4 с червени цифри №1 и № 2 с кръгче., а така също и вътрешни пътища. Предвидената за строителство сграда с №2 в скица № 4 частично попада в имоти пл. № 643 и 644,но при огледа на място не е реализирана. Не са реализирани пътищата и няма никакво видимо благоустрояване. Скиците от №1 до № 4 включително следва да бъдат неразделна част от настоящето решение.
От горното става ясно, че наследодателите на ищцата са притежавали в землището на с. Б. поле земеделски имоти, които са внесли в ТКЗСи ищцата като тяхна единствена наследница е наследила. Като наследница на баба си е придобила в същото землище земеделски имот включен в ТКЗС по делбено решение. Като наследничка на своите наследодатели съгласно чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ има право да и бъде възстановена собствеността върху наследените имоти и е подала заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ. Възстановените и с решение процесии земи през 1955г. са били заснети в кадастралния план на гр. П. и попадат в строителните му граници. Във връзка с това обстоятелство е направено от ответника правопогасяващо възражение,че терените са загубили земеделския си характер, което препятства тяхната реституцияи ищцата не е техен собственик на това основание.
Валидното възстановяване на собствеността изисква правоимащите лица, да са притежавали земята преди образуване на ТКЗС и да не съществува пречка за възстановяването и в реални граници сега. По делото се установи, а и това не се и оспорва от ответника, че процесиите имоти представляват земята принадлежала на наследодателите на ищцата до включването и в ТКЗС. Възражението на ответника,че тази земя е загубила земеделския си характер, поради включването и в чертите на града през 1955г.и неможе да се реституира е без правно значение, тъй като реституцията по ЗСПЗЗ се отнася за земеделските земи, притежавани преди тяхното коопериране и не е обвързана от предназначението и начина на ползване на земята към настоящия момент. Така ищцата доказа правото си на собственост на претендираните от нея основания и обори твърдяните отрицателни факти от страна на ответника ..Н. е валидно решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността върху процесната земя по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ. Съгласно него административния орган постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13 ал.4,5 и 6 и чл. 13а. Съгласно ал. З застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал.2т.2/какъвто е настоящия случай/, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване изискванията посочени в ал.4, като решенията на ТС се одобряват със заповед на кмета и могат да се обжалватстанови се ,че от възстановените имоти могат да се образуват самостоятелни УПИ,съгласно изискванията на ЗУТщяма реализирано застрояване,пътища и благоустрояване.
Не се доказа по делото да съществуват пречки за реализиране на собствеността на ищцата, съгласно чл. 10 ал.7 и чл. 106 ЗСПЗЗ , както и собственост на ответника на претендираните основания като отчуждаване, промяна на предназначението, реализиране на мероприятие от държавно значение. Всички представени документи от ответника с изключение на тези на л.224,225,226 бяха изключени като доказателства по делото на осн. чл. 183 ГПК и немогат да се обсъждат.
С оглед всичко гореизложено предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС се оказва основателен и следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да възстанови собствеността и предаде владението на процесиите имоти на ищцата. Окръжният съд като е стигнал до същия извод е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Следва на жалбоподателката да се присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 1 500 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1096 от 12.06.2009г. постановено по гр.д. № 2852 по описа за 2008г. на на ПОС, III гр.с.
НЕРАЗДЕЛНА част от решението представляват скиците № 1,2,3 и 4 от заключението на вещото лице.
ОСЪЖДА БРСП "А." гр. П., бул."К." № 23 да заплати на М. Д. К. ЧЕРПОКОВА с ЕГН сумата 1500/хиляда и петстотин / лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
A J-~~^~f h''/li/