Р   Е Ш   Е  Н И Е

 

 

Номер 346                     Година,10.03. 2010 г.    Град    Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД                                                                        състав  Четвърти

На        14.10.2009 г.

В публично заседание в състав                                Председател       Асен Гаджев

 

Членове        Красимир Коларов Емил Митев

Секретар                     Златка Стойчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Е.

Т. дело № 756 По описа за 2009 Година

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ Н. системи „Е. - град С. чрез клона на дружеството в град П., представлявано от управителя на дружеството В. Х. Т. , с ЕГН: ********** чрез пълномощника по делото адвокат Д., от АК- град П. против решение № 168 от 16.04.2009 г, постановено по търговско дело № 732/2008 г по описа на Пловдивския Окръжен съд -XVI ти състав.

По силата на обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил предявените обективно съединени искове по чл.86 от ЗЗД, като „Н.„ЕАД- град С. е осъдено да заплати на ищеца „ В. „ООД- град П. сума в размер на 49 862.83 лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главница, определена с влязло в сила съдебно решение , дължимо за времето от 11.07.2005 г до 29.02.2008 г. Вторият иск срещу ответното дружество е уважен до размер на 39 919.22 лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главница, присъдена с влязло в законна сила решение, постановено по търг. дело № 660/2003 г по описа на ПОС, дължимо за същия период от време.

Общият размер до който са уважени исковете за присъждане на мораторни лихви по чл.86 от ЗЗД е 89 783 лв, като в полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 10 142.92 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - чл.84 от ЗЗД, определяща момента, в който е обективирана забавата при заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Според изложеното във жалбата по делото липсва изявление, отправено от ищеца, което да може да се третира като покана по смисъла на закона и което изявление да е достигнало до адресата .

Ответната по въззивната жалба страна „ В. „ООД-гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото адвокат В. поддържат писмен отговор и допълнение към него, съобразно който въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изразява възражение против искането на жалбоподателя, поддържано във въззивната му жалба основаващо се на чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, направена в цялост, както и с оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно -комулативно съединени искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение от 21.03.2007 г, постановено по търг. дело № 660/2003 г по описа на ПОС ответното търговско дружество „ Н. системи „ЕАД- град С. е осъдено да заплати на ищеца „В.„ООД-град Пловдив дължимо на договорно основание обезщетение по чл.82 от ЗЗД , дължимо поради неизпълнение на задължения, произтичащи от сключен между страните договор за наем от 29.11.2000г по отношение на язовир „ С. в землището на селата Д. и с. Т., Община - град А..

По първият иск е присъдена главница в размер на 141 432.33 лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизпълнението на договора за наем, изразяващи се в разходи за зарибяване на язовира, причинени при неизправност на хидротехническите съоръжения, пряк резултат от което е преливането на язовирните води на определени дати. По втория от обективно предявените искове по чл.82 от ЗЗД е присъдена главница в размер на 1 13 228 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в нереазирана печалба от продажба на риба.

Няма спор, че след като решението на първоинстанционния съд е било оставено в сила по силата на въззивното решение, постановено от ПАС в полза на ищеца „В.„ООД- град П. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените като главници суми на дата 27.06.2006 г.

По цитираното дело съдът не е бил сезиран с акцесорен иск по реда на чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторни лихви върху присъдените главници.

Няма спор, че въпреки изпълнителния титул ,с който ищеца е разполагал след 27.06.2006 г същият не е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Такова не е било образувано и за времето до 29.02.2008 г, на която дата е осъществено плащане на дължимата сума в общ размер от 282 712.33 лв, с която сума е заверена банковата сметка на кредитора „ В. „ООД- град П.. Д. за осъщественото плащане е представеното на л.239 от първоинстанционното дело извлечение от банковата разплащателна сметка на кредитора - „В.„ООД-Пловдив в „ У. Б. „- АД гр. П..

П. проблем, който настоящият казус поставя пред съда е от кой точно момент е обективирана забавата на длъжника да заплати паричното задължение, за което е осъден с влязло в сила съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявената искова молба с посочване на основанието и размера на дължимата сума представлява покана, която съобразно чл.84,ал.2 от ЗЗД поставя длъжника в забава. По делото не са представени писмени доказателства за отправянето на покана на дата, предхождаща предявяването на исковата молба. Следователно забавата на длъжника е обективирана на дата 11.07.2005 г., на която е предявена исковата молба в съда.

Считано от тази дата до датата на предявяването на иска по настоящото дело , а именно до 11.07.2008 г вземането за мораторни лихви не е било погасено в рамките на кратката тригодишна давност, с която се погасяват вземанията за лихви.

В тази връзка точна е преценката на първоинстанционният съд, че за времето докато е продължил съдебния спор за главницата, а именно за времето от 12.12.2003 г до 21.03.2007 г е прекъснало течението на погасителната давност - на основание чл.115,ал.1 б. „ж" от ЗЗД.

Вторият правен въпрос е налице ли е в случая забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на съдействие на длъжника да изпълни задължението.

Първоинстанционият съд правилно е съобразил, че задължението на длъжника е парично, а това означава не друга,а това, че паричното задължение по естеството си е носимо от длъжника, а не търсимо от кредитора.


 

4Мотиви към въззивно решение по гр.д. на ПАС- стр.4 Така разпорежда закона - чл.68,б."а" от ЗЗД.

След като задължението е било парично, т.е. носимо от длъжника, никакво съдействие на кредитора не е било необходимо още повече, че длъжникът е поставен в забава с предявяването на исковата молба. Или забавата на длъжника предхожда тази на кредитора, макар че верният отговор е, че кредитора изобщо не е в забава.

Това е така, тъй като никакво съдействие от негова страна не е било необходимо да бъде осъществено в полза на длъжника , за да може последният да изпълни свое парично задължение към кредитора.

За да се освободи от последиците на забавата, в която е изпаднал длъжника по едно парично задължение има един полезен ход, който е предвиден изрично в закона -чл.97,ал. 1 предл.2 от ЗЗД.

Съобразно цитираната правна норма- пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят на съхранения в банка по местоизпълнение на задължението.,т.е. по седалището на кредитора, което е в гр. П..

С. длъжникът след като е осъден с влязло в сила съдебно решение да изплати на кредитора значителна по размер парична сума е следвало да вложи дължимата сума в депозитна банкова сметка в полза на кредитора. И разбира се да уведоми длъжника, че сумата е на негово разпореждане и служи за погасяване на паричното му задължение.

С това си действие се освобождава от последиците на забавата и в този случай процедирайки по реда на чл.97,ал.1 от ЗЗД - не е било необходимо каквото и да е съдействие от страна на кредитора.

Точно обратното: последният изпада в забава след като не потърси сумата, депозирана по банкова сметка на негово име. Но в този случай длъжникът вече е изправна страна и не носи последиците от забавата, в която е бил поставен след получаването на исковата молба.

Вече може да води спокойно преговорите си във връзка със задължението ,включително и за неговото погасяване чрез „ даване вместо изпълнение „ съобразно чл.65,ал.2 от ЗЗД. За да се стигне до този погасителен способ и двете страни следва да постигнат съгласието си за това. Това в конкретния случай не се е осъществило, но не може изобщо да се поставя въпроса коя страна е виновната за воденето на преговори, които в крайна сметка са завършили безрезултатно.

Самото естество на паричното задължение ,което е носимо, а не търсимо, както и разпоредбата на чл.97,ал.1 предл.2-ро от ЗЗД решават спора.

Не е било изобщо необходимо да се коментират многобройните писмени доказателства, отразяващи оживената писмена кореспонденция между страните по повод предложението на

кредитора дълга му да бъде погасен чрез прехвърляне правото на собственост върху язовир „С.", на който ответника е бил само наемател по силата на валидно сключен договор за наем.

Ответника - длъжник по парично задължение, определено с влязло в сила съдебно решение е в забава, считано от 11.07.2005 г, на която дата е предявена исковата молба. Повече от две години са били необходими на ответното дружество за да отправи до кредитора си нот. покана изх. № 92-00-23/08.02.2008 г с искане кредитора „В.„ООД- гр. П. да му предостави информация за банковите си сметки, по които да бъдат преведени дължимите като главници суми.

Това дали кредитора ще посочи или не точна банкова сметка, по която да му бъдат преведени сумите е въпрос, който не е релевантен при преценката дали кредитора е изправна страна или не в случая.

Според изложеното в писмената защита на ответното дружество представена пред първата инстанция липсата на информация за банковата сметка на кредитора е поставила дружеството в „абсурдната ситуация" служител на ответника да разиграва малък театър като закупи бензин от бензиностанция на „В"ООД-Пловдив, за да получи вярната банкова сметка. С тази „специална мисия" е бил натоварен юрисконсулта Асен Ц. , разпитан като свидетел по делото.

Буди изненада факта, че не друг, а ответното дружество се позовава на „ абсурдността „ на ситуацията , в която само се е поставило след като използува потенциала на юристите си по този непрофесионален начин .

Абсурдът би могъл да бъде преодолян с лекота, ако някой от юрисконсултите в ответното дружество бе посочил начина, по който длъжника би могъл да избегне правните последици от забавата. Този начин е добре известен и е предвиден изрично в закона - чл.97,ал.1 от ЗЗД. Не е било необходимо да се издирват каквито и да е банкови сметки на кредитора , а напълно достатъчно е било да се открие банкова депозитна сметка, в която присъдените суми да се вложат на името на кредитора.

Следва да се остави в сила обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон - чл.86 от ЗЗД , както и чл.97, ал.1 предл.2-ро ЗЗД.

По повод на тезата на жалбоподателя, че е налице съвина от страна на кредитора следва само да се маркира, че исковете не са предявени на деликтно основание, за да се коментира въпроса за съвина, респ. съпричиняване.

В областта на договорното право, пред която се намираме вероятно жалбоподателят има предвид възражението си, че е налице забава на кредитора, поради липса на съдействие от негова страна да посочи банкова сметка например.


Вече бе изразено становището на съда по този въпрос, че в случая изобщо не е налице забава на кредитора, тъй като при парично задължение, което по естеството си е носимо, длъжника няма нужда от каквото и да е съдействие от страна на кредитора.

По отношение на възражението, основаващо се на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на изплатеното адв.възнаграждение, ПАС намира същото за неоснователно поради следното:

Вярно е ,че настоящото дело няма каквато и да е фактическа сложност,а правната сложност се свежда до точното прилагане на ясната като съдържание разпоредба на чл.97,ал.1 от ЗЗД.

Цената на иска е 89 782 лв, като при този правен интерес дължимото възнаграждение като минимален размер следва да се определи съобразно чл.7,ал.2 т.4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В този случай минималния размер ,определен по чл.7,ал.2 т.4 е 650 лв плюс 2% върху 79 782 лв - 1596 лв., като сумирането на двете величини прави 2246 лв. Съобразно чл.78,ал5 от ГПК съдът може да редуцира възнаграждението, но не по малко от минималния размер, съобразно чл.36 от ЗА. Съобразно §2 от Д. разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004 г присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по цитираната Наредба. Този размер в случая е 6738 лв,а изплатеното възнаграждение е 6402 лв, т.е. под минималния размер, определен по начина по чл.36 от ЗА. За сравнение адв. възнаграждение на ответника е в размер на 6200 лв,т.е. с 200 лв по-малко от това на ищеца.

Следва да се остави в сила обжалваното решение, като жалбоподателят изплати съдебни разноски в размер на 6402.92 лв,направени от ответника пред въззивната инстанция.

По тези съображения и Съдът

Р Е Ш И :


 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 16.04.2009 г, постановено по търг.дело № 732/2008 г по описа на Пловдивския Окръжен съд.

ОСЪЖДА „ Н. С. „ЕАД-, със седалище и
адрес на управление: град С., община С., район О.
купел,бул. Цар Б. „I.„В.„ООД- град
Пловдив сумата от 6402.92 лв- съдебни разноски пред въззивната
инстанция.

' о

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

2.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВхКС на
Република България в едномесечен срок ,считано от връчването му на
страните.
7

ЧЛЕНОВЕ:!