Членове

Красимира Ангелова Венета Махмудиева

 

Секретар      Стефка Костадинова

 

Прокурор

Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева

т. дело номер 739 по описа за 2009 г. година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 146/3.IV.2009 г., постановено по т. дело № 472/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иска Е. В. Н. с фирма „ В. В. Н. гр. С. против „ М. С. П. АД Пловдив за сумата 83358.45 лв., представляваща неустойка по договори №№ 2 и 3 / 17.ІІ.2005 г., като неоснователен.

Жалбоподателят моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което се уважи иска.

Въззиваемата страна взема становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, намери следното:

Искът е предявен на основание чл. 92 от ЗЗД.

Установено е по делото, че ищецът с договори №№ 2 и 3/ 17.ІІ.2005 г. е продал ламарина на листа, , втори избор 309,950 МТ и 135,139 МТ по спесификация, отразена в приложение № 1, което страните възприемат като неразделна част от договора.

Стойността на стоката по договор № 2 е в размер на 181940.65 щатски долара, а по договор № 3- 79326.59 щатски долара.

И в двата договора е уговорен срок за плащане- 60 дни след подписване на договорите- 17.IV.2005 г..

Ищецът твърди, че ответната страна му дължи съобразно уговорената неустойка за закъснелите плащания след уговорената дата-17.IV.2005 г. сумата- 83358.45 лв..

По делото е назначено в. лице- икономист М. М. , което след запознаване с документите по делото и направените разплащания е дало заключение, че за платените 120980.98 лв. на 11.V.2005 суми се дължи неустойка, в размер на 14517.72 лв., за сумата 91628.63 лв. на 28.V.2005 г.-18783.87 лв., за сумата 65898.16 лв. платени на 1.VI.2005 г.- 14827.09 лв. и за сумата 131050.96 лв., платени на 10.VI.2005 г. - 35383.76 лв. или общо за периода- 83512.44 лв..

В. лице е дало заключение и че неустойката, изчислена по чл. 86 от ЗЗД, се равнява на 5569.65 лв..

Ответната страна е възразила, че стоката не му е доставена в срок и не дължи неустойка, а освен това уговорения размер водел до нищожност на клаузата, тъй като нарушавал добрите нрави и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението за забава на кредитора.

В Приложение № 1, което според договора се счита неразделна част от него е даден срок на купувача да изтегли ламарината в срок от три дни от пристанище Б. Още при подписване на договора продавачът е предоставил стоката в разпореждане на купувача и явно затова в договора не е уговорена неустойка за забава на продавача.

Пред първата инстанция са разпитани свидетелите А., чиито показания нямат връзка с повдигнатия спор, тъй като описват преддоговорни събития и мотиви за подписване на договора.

В договорите е отбелязано, че от страна на купувача се подписват от управителя му Д. Б. и този подпис не се оспорва . Освен това не са наведени твърдения и не са събирани доказателства, че е подписан под заплаха или измама.

Фактура- № 171/8.II.2005 г. която е била предмет на допълнителното заключение на в. лице М. , е изплатена на 28.ІІ.2005 г. и не е предмет на иска.

По възражението за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави-

Н. е уредена в чл. 92 от ЗЗД.

Чл. 288 от ТЗ посочва, че за неуредените положение за търговските сделки се прилага гражданското законодателство, което означава, че неустойката запазва правната си характеристика и в търговските п равоотно ш е н и я.

В противоречие с чл. 92 от ЗЗД, чл. 309 от ТЗ забранява да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци- т.е. чл. 309 от ТЗ ограничава приложението на чл.92 от ЗЗД при прекомерност на неустойката спрямо претърпените вреди.

При това разпореждане на закона, не може да се приеме възражението за прекомерност на неустойката, което води до нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави.

Вярно е, че чл. 288 от ТЗ препраща за неуредените въпроси в ТЗ към гражданското право, но само когато има неуредени положения в него.

Дали прекомерността на неустойката оказва влияние относно нейната действителност е посочено в чл. 309 от ТЗ, който забранява намаляването й, поради прекомерност .

Не е логично по чл. 92 от ЗЗД да се допуска намаление на неустойката поради прекомерност, а в отношенията между търговците това да е забранено, но да се прилага чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, който води до нейната нищожност. При правоотнешения между не търговци, при направено възражение, неустойката ще бъде намалена поради прекомерност до обективния й размер и няма да бъде приета на това основание за нищожна, защото законът позволява намаляването й.

В отношенията между търговци законът забранява намалението й, а с приложението на чл. 26, ал. 1 се стига до отпадането на уговорката.

Като се има предвид функциите на неустойката- обезпечение на точно и в срок изпълнение, явно не това е целта на законодателя. Ако съдът можеше да преценява дали неустойката е прекомерна, то не би имало нужда от чл. 309 от ТЗ, а и по отношение на търговските взаимоотношения, в частта за прекомерност, ще действува разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД.

С разпоредбата на чл. 309 от ТЗ законодателят е санкционирал свободното и равнопоставено договаряне между търговците по отношение на неустойката и съдът не може да се намесва в тези отношения, преценявайки размера на уговорената неустойка.

Освен това липсва и критерий за прекомерност, която да води до нищожност. Индивидуалната преценка за всеки отделен случай води до неравнопоставеност между правните субекти.

По делото не са представени доказателства, с оглед функциите на неустойката- обезщетителна, наказателна и стимулираща към точно изпълнение на договорите, за нейната прекомерност., а в тежест на ответната страна е било това доказване.

Сравняването на уговорения размер с този , който се е получил при изчисление на законната лихва, не установява прекомерност.

Дали размера на неустойката е прекомерна, която прекомерност би могла да доведе до нищожност, доколкото може да се приеме такова възражение, следва да се преценява с оглед намаленото или пропускането да се увеличи имуществото на търговеца- т.е. да се изследват претърпените загуби и пропуснати ползи, с оглед неточното изпълнение.

Такива доказателства по делото не са поискани и не са събирани.

Освен че настоящият съд приема, че в отношенията между търговци в полето на неустойката относно нейния размер, не следва да се прилага чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, то и не е установена прекомерност на размера.

Като е стигнал до други фактически и правни изводи, Пловдивският окръжен съд е постанови неправилно решение, което следва да бъде отменено и се постанови друго, с което се уважи предявения иск, в размер на 83358.45 лв., ведно със законната лихва , считано от 27.XII.2007 г., до окончателното изплащане и направените разноски по делото, в размер на 6881 лв..

Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд

 

 

РЕШИ:

 

Отменя решение № 146/3.IV.2009 г., постановено по т. дело № 472/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд изцяло и вместо това постановява:

Осъжда „"М. С. П. АД гр. П., ул."У." 12 да заплати на Е. В. Г. Н. , с фирма „В." гр. С., ЖК „М." 2 бл.*, вх. Б, ап.* сумата 83358.45 лв.,- осемдесет и три хиляди триста петдесет и осем лв. и 0.45 лв., представляваща неустойка по договорите № 2 и 3 / 17.ІІ.2005 г. , за периода 11 .IV.2005 г. до 1 .VI.2005 г. , ведно със законната лихва считано от 27.XII.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата 6881 лв.-шест хиляди осемстотин и осемдесет и един лв., направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва в тридесет дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:'

ЧЛЕНОВЕ : 1.