РЕШЕНИЕ

Номер 364 Година 19.03.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД състав втори

На 19.02.2010

В публично заседание в състав Председател Дафинка Гложенска

Членове Севдалин Божиков

Галина Арнаудова

Секретар Армен Каприелян Прокурор

разгледа докладваното от Севдалин Божиков

дело номер 72 по описа за 2010 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е срещу решение № 83 от 14.07.2009 год., постановено по т.д. № 454/2008 год. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.

С обжалваното решение З. „А." АД-София е осъдено да заплати на Т. С. И. с НП1-********** от гр. С., ул. „П." № 1 сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С., настъпила на 19.03.2008 год. в резултат на травми причинени му при ПТП станало на същата дата, предизвикано от П. М. И., като водач на л.а. модел „М." с per. № СТ 2888 СА, за който автомобил има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането 19.03.2009 год. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати сумата 2 000 лева разноски по делото, като предявения иск от този ищец до размер на сумата 80 000 лева е отхвърлен. Със същия съдебен акт Т. С. И. с ЕГН-********** от гр. С. е осъдена да заплати на З. „А." АД-София сумата 1 500 лева, представляваща направени от страната разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е осъдил П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г. да заплати на З. „А." АД-София сумата 20 000 лева, представляваща претърпените от Т. С. И. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С., настъпила на 19.03.2008 год. в резултат на травми причинени му при 1П11 станало на същата дата, предизвикано от П. М. И., като водач на л.а. модел „М." с per. № СТ 2888 СА, за който автомобил има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането 19.03.2009 год. до окончателното изплащане на главницата, след като З. „А." АД-София заплати на Т. С. И. присъденото по първоинстанционното производство обезщетение, като иска в останалата му част до претендирания размер от 80 000 лева е отхвърлен като неоснователен. П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г. е осъден да заплати на З. „А." АД-София сумата 1 300 лева, представляваща направени по делото разноски, вкл. юриеконсултско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от регресния иск.

З. „А." АД-София е осъдено да заплати на П. М. И. от гр. Г. сумата 3 000 лева, представляваща направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от регресния иск и да заплати по сметката на Окръжен съд-Стара Загора дължимата държавна такса за предявения регресен иск в размер на 3 200 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел като безспорно установени фактите, установяващи деликтната отговорност по отношение на увредения С. И. С. от застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника З. „А." втори евентуален ответник П. М. И. и оттук е направил правилният и законосъобразен извод за доказаност елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ, респ. ангажиране функционалната отговорност на застрахователното дружество. При обосноваване на този правен извод първоинстанционният съд се е позовал и на влязло в сила определение, постановено по НОХД № 551/2008 год. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия П.. И.. П. се е признал за виновен в това, че на 19.03.2008 год. в оласт Стара Загора, по главен път град Г. гр. В., при управление на л.а. „М." с per. № СТ 2888 СА, е нарушил правилата за движение по ЗДвП /управление под въздействие на алкохол - 2.48 промила ; движение с несъобразена скорост/ и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. С. от гр. Г. престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б", във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Решаващият съдия е отчел, че единственият спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като при тяхното определяне е съобразил показанията на разпитаните свидетели с останалите доказателства и въз основа на прокламирания с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, е уважил частично исковата претенция.

Против първоинстанционното решение са постъпили три въззивни жалби.

Въззивна жалба на П. М. И. от гр. Г..

Въззивна жалба на З. „А." АД-София.

З. „А." АД-София, чрез процесуалния си представител юр. Георгиева, счита, че „решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие е основни принципи на правото както и с действителната фактическа обстановка". Мотив за това е липсата на доказателства, установяващи претърпени от Т. И. психически болки и страдания, вследствие настъпилата смърт на нейния баща. Според жалбоподателя съдът неправилно е игнорирал определени факти, установени от свидетелите и е изградил своя акт върху други, т.е. доказателствата не са разглеждани и обсъждани в тяхната съвкупност. Твърди се, че „наличието единствено на роднинска връзка между ищцата и починалия не означава автоматично и наличието на претендираните неимуществени вреди и не е основание за осигуряване на бъдещи финансови доходи". Развива се и тезата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - „качвайки се в автомобил, управляван от пиян водач, той е могъл и е бил длъжен да допусне вероятността от настъпване на нежелан пътен инцидент".

Жалбоподателят претендира отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Насрещна въззивна жалба на Т. С. И..

Ж. обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част до сумата от 50 000 лева, като счита същото за „необосновано и материално неправилно". Основание за този извод е необоснованата преценка от съда „интензитетът на претърпените от доверителката ми болки и страдания" и оттук - неправилно прилагане на принципа за справедливост, развит в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че жалбите са подадени в срок, от страни в производството, които имат интерес от обжалване и това ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите на З. „А." АД-София и П. М. И. са неоснователни, а на Т. С. И. - частично основателна, като съображенията за това са следните :

К. в първоинстанционното производство, така и в настоящото, страните не спорят досежно фактическата обстановка, което дава основание на настоящия състав да направи следните правни изводи:

Предявеният по делото иск е с правно основание чл. 226 от К. на застраховането, като цитираната разпоредба регламентира правото на увредения /респ. неговите наследници/ спрямо когото застрахованият по договор за застраховка „Гражданска отговорност" е отговорен, да иска обезщетение за нанесените му от застрахования вреди пряко от застрахователя. Чл. 223 от КЗ вменява на застрахователя задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди или застрахователният риск обхваща причинените на трети лица вреди в причинна връзка с произшествия, настъпили при управление на посоченото в договора за застраховка МПС.

Предвид на функционалната обусловеност между деликтната отговорност на причинителя на вредата и договорната отговорност на застрахователя, застраховал гражданската му отговорност за тази вреда, настоящият състав приема прекият иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за напълно доказан. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.

Не може да се приеме развитата теза за „съпричиняване" от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Въззивният състав напълно споделя развитите в обжалваното решение мотиви в тази насока, намира ги за правилни и законосъобразни. Обезщетение за неимуществени вреди се намалява ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а такава в процесния случай липсва.

С оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема като неоснователна и недоказана въззивната жалба на З. „А." АД-София, с която се иска изцяло отмяна на обжалваното решение - като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема следното:

Прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания, нито е взел предвид преживяните от последната на една млада възраст - 26 години, крайно негативни емоции, причинени й в резултат на процесното ПТП. На са взети предвид още механизмът на пътно-транспортното произшествие, довело до вредоносния резултат и обстоятелството, че при отчитане размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да съобрази и разпоредбата на чл. 223 от КЗ, съобразно която по силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Това е довело до изграждане от решаващия съдия на необоснован правен извод, че с присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост.

Доколкото „справедливо обезщетяване" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в IIIIBC на РБ № 4/68 год., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, то като не ги е съобразил Старозагорски окръжен съд неправилно е приложил и материалния закон.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде изменено в частта, определяща дължимия размер обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта па С. И. С.

Като изхожда от понятието „неимуществени вреди", в което според последователната практика на ВКС се включват всички онези претърпени болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на претендиращото лице, но горно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият съдебен състав намира, че общо дължимото обезщетение на ищцата Т. следва да е в размер на 30 000 лева или присъденото й следва да се увеличи с още 10 000 лева.

В тази насока следва да се посочат два мотива.

Първият е за връзката „баща-дъщеря", която е кръвна и независимо от събраните доказателства за фактическата раздяла между майката и починалия при ПТП-то С. И. С. в края на 90-те години, при което ищцата Т. е заживяла при майка си, това не може и не следва да доведе до извод за липса на емоционална връзка и привързаност. Не може да се приеме застъпената теза от процесуалния представител на застрахователя, че „наличието единствено на роднинска връзка между ищцата и починалия не означава автоматично и наличието на претендираните неимуществени вреди и не е основание за осигуряване на бъдещи финансови доходи".становената съдебна практика е при вредоносен резултат, свързан с настъпване на смърт, дължимото обезщетение да бъде най-голямо. Следва да се отчете, че съществуващата в процесния случай биологична връзка между две лица /баща-дъщеря/ житейски предполага, че физическата загуба на едното от тях би причинило в най-голяма степен страдания на преживялото лице. В тази насока следва да се отчетат и показанията на свидетелите, които непротиворечиво установяват, че вследствие смъртта на баща си, Т. С. е преживяла голяма мъка, от която не може да се отърси.

На второ място - при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете, че със застрахователна полица № 01/1/08/9000879/230/0, която е била в сила по време на причиненото ПТП, застрахователят е приел лимит за своята отговорност в размер на 1 200 000 /един милион и двеста хиляди/ лева за неимуществени вреди. Застрахователят се е задължил да покрие неимуществени вреди в размер до един милион и двеста хиляди лева, а това значително надхвърля присъдените от първоинстанционния съд и е в разрез с приетите от последния критерии за справедливост и достатъчност.

Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив не може да възприеме тезата на застрахователя, досежно началния момент, от който се дължи и следва да се начислява лихва. В процес пата хипотеза на непозволено увреждане се прилага нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като лихвата има компенсаторен характер и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. Нещо повече - доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно е правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му правилно е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата на чл. 223, ал. 2 от КЗ.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции относно размера на дължимото обезщетение, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лева до 30 000 лева, като ответникът З. „А." АД-гр. София следва да бъде осъден да заплати на Т. С. И. с НП1-********** обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ в размер на още 10 000 лева, ведно с претендираната законна лихва от датата на увреждането - 19.03.2008 год., до окончателното изплащане на главницата. Частична отмяна и произнасяне следва да има в съдебния акт и в частта, с която П. М. И. е осъден да заплати на З. „А." АД-София сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Т. С. неимуществени вреди, а регресният иск на застрахователя е отхвърлен за разликата до 80 000 лева, както и в частта за разноските. Същите следва да се присъдят съобразно новото решение, респ. съобразно уважената и отхвърлена част на първоначално предявения иск.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до сумата 80 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Направените пред настоящата инстанция разноски от страните /. на жалбоподателя П. И. са общо в размер на 4 200 лв. ; на З. „А." АД-София общо в размер на 2 540 лв. и на Т. С. - 4 000 лв./ следва да се разпределят съобразно уважената, респ. отхвърлена част на техните въззивни жалби.

З. „А." АД-гр. София следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за въззивното производство, съобразно уважената част на регресния иск или сумата 200 лева.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 83 от 14.07.2009 год., постановено по т.д. № 454/2008 год. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в частта му, в която искът на Т. С. И. с 1Л 11-********** от гр. С., ул. „П." № 1, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С., настъпила на 19.03.2008 год. в резултат на травми причинени му при 1ГПI станало на същата дата, предизвикано от П. М. И. с 1:111-********** от гр. Г., като водач на л.а. модел „Мерцедес 190 Д" с per. № СТ 2888 СА, е отхвърлен за разликата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до размера на сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева при общо предявен размер от 80 000 лева ; в частта, с която регресният иск на З. „А." АД-София срещу П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г. е отхвърлен за разликата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до размера на сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева при общо предявен размер от 80 000 лева и в частта за присъдените на страните съдебни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 да заплати на Т. С. И. с ЕГН-********** от гр. С., ул. „П." № 1, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, допълнително сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С., настъпила на 19.03.2008 год. в резултат на травми причинени му при ПТП станало на същата дата, предизвикано от П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г., обл.*, ул. „П." № 1 като водач на л.а. модел „М." с per. № СТ 2888 СА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 19.03.2008 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 да заплати на Т. С. И. с ЕГН-********** от гр. С., ул. „П." № 1 сумата 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

ОСЪЖДА Т. С. И. с ЕП 1-********** от гр. С., ул. „П." № 1 да заплати на З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 сумата 1 000 /хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение - пред първа инстанция, съобразно уважената и отхвърлена част на иска, вкл. в настоящото производство.

ОСЪЖДА П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г., обл.*, ул. „П." № 1 да заплати на З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 допълнително сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т. С. И. е ЕГН-**********, вследствие смъртта на нейния баща С., настъпила на 19.03.2008 год. в резултат на травми причинени му при I ПГ I станало на същата дата, предизвикано от П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г., обл.*, ул. „П." № 1 като водач на л.а. модел „М." с per. № СТ 2888 СА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 19.03.2008 год. до датата на изплащане на присъдената по делото като обезщетение за неимуществени вреди сума от З. „А." АД-София на Т. С. И., като ОТХВЪРЛЯ регресния иск в останалата му част до претендирания размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г., обл.*, ул. „П." № 1 да заплати на З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща направени пред двете инстанции разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от регресния иск.

ОСЪЖДА З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 да заплати на П. М. И. с ЕГН-********** от гр. Г., обл.*, ул. „П." № 1 сумата 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща направените пред двете инстанции разноски /адвокатско възнаграждение и държавна такса/, съразмерно с отхвърлената част от регресния иск.

ОСЪЖДА З. „А." АД - гр. С., район „О.", бул. „.. Дондуков" № 59 да заплати по сметката на Апелативен съд-Пловдив сумата 200 /двеста лева/, представляваща държавна такса за уважената част от регресния иск.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 14.07.2009 год., постановено по т.д. № 454/2008 год. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в останалата му обжалвана част.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република Б. в месечен срок от съобщаването му на страните.

ЧЛЕНОВЕ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ; ;