Р Е Ш Е Н И Е 287

гр. Пловдив, 08.02,2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията А. въззивно гр.д. № 706/2009 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Подадена е жалба от Д. Т. , А. Т. , В. Л. и Й. Л. против решение № 753/30.04.2009 г., постановено по гр.д. № 4558/1995 г. по описа на Пловдивския окръжен съд -XXII състав. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните норми и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендират разноски.

Въззиваемият Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД -Пловдив моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Е. П. , починала в хода на производството и заместена от наследниците си Д. Т. и А. Т. , и Б. Л. , починала в хода на производството и заместена от наследниците си В. Л. и Й. Л. , против Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД Пловдив обективно и субективно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че по силата на реституция по ЗВСОНИ са собственици на 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 798 кв.м., съставляващо парцел ****50, кв. 150 /нов/ по плана на Централна градска част на Пловдив, заедно с целия втори жилищен етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в дворното място, заедно с целия тавански етаж, избените помещения - три на брой, намиращи се в североизточната част на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата на ул. „И." № 25, без двуетажната със сутерен пристройка към южната част на сградата, като след влизане в сила на закона и независимо от техните устни и нотариални покани, ответникът продължил да ползва целия тавански етаж, една стая и общо ползване сервизи на втория етаж, три зимнични помещения, преустроени за канцеларии в североизточната част на сградата, както и 2/3 ид.ч. от дворното място, поради което молят съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за това, че ги е лишил от ползването на дворното място и помещенията в сградата за периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г., разпределено по равно за всеки от тях, както следва: за таванския етаж -2 166,32 лв., за стая и сервизи на втори етаж - 843,13 лв., за избените помещения - 1 196,62 лв., за 2/3 ид.ч. от дворното място - 1 540,53 лв., както и обезщетение за забавено плащане на тези суми за периода 24.02.1992 г. -15.12.1995 г., разпределена по равно за всеки един от тях, както следва: върху обезщетението за ползване на тавански етаж - 2 998,89 лв., върху обезщетението за ползване на стая и сервизи на втори етаж - 1 156,67 лв., върху обезщетението за ползване на избените помещения - 1 647,87 лв. и върху обезщетението за ползване на дворното място - 2 150,71 лв., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

За да бъде основателен иск по чл. 59 от ЗЗД, е необходимо наличието на няколко кумулативно действащи предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно основание за разместване на престациите и липса на друг път за защита.

С влязло в сила решение № 110/16.01.2006 г., постановено по гр.д. № 2725/2003 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, са осъдени Държавата чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД - Пловдив да отстъпят собствеността и предадат владението на Б. Л. , Д. Т. и А. Т. на 2/3 ид.ч. от дворно място, парцел ****II, имот № 7, кв. 324 - стар, кв. 175 - нов по плана на IV градска част на гр. П. и от жилищната сграда, състояща се от партерен етаж, 5 стаи, 2 кухни, хол, баня, етаж над него от 6 стаи, хол, кухня, коридор и баня, изби под сградата и таван /без двуетажната пристройка, построена по-късно/. За да постанови това решение, съдът е приел, че правото на собственост на ищците в този обем е придобито по силата на договор, сключен с крепостен акт № 197/1908 г., отчуждаване по ЗОЕГПНС от 1949 г. и възстановяване на собствеността по силата на ЗВСОНИ, като в мотивите е посочена и извършената през 1966 г. делба.

С влязло в сила решение № 94/16.03.1966 г., постановено по гр.д. № 415/1965 г. по описа на Пловдивския народен съд - II район, в дял на Е. С. на основание чл. 292 от ГПК е поставен първия етаж от голямата двуетажна жилищна сграда с лице към ул. „И.", състояща се от четири стаи, хол, две антрета, както и кухня, баня, тоалетна, антре и клозет от пристройката, намиращи се на първия етаж на същата, трите избени помещения, намиращи се в югозападната част на същата сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от дворно място, застроено и незастроено от 796 кв.м., находящо се в гр. П., ул. „И." № 25, съставляващо имот № 7, кв. 324, IV градска част по плана на гр. П., а в дял на Г. народен съвет - Пловдив е поставен вторият етаж от двуетажната жилищна сграда с лице към ул. „И.", състояща се от четири стаи, хол, стълбище, заедно с целия тавански етаж на сградата и избените помещения, три на брой в североизточната част на сградата, както и цялата двуетажна нова постройка заедно с всички

помещения в нея с изключение на клозета, банята, кухнята и свързващото ги антре от първия етаж на същата постройка, заедно с 2/3 ид.ч. от същото дворно място.

За имота е издаден акт за държавна собственост №.487./08.02.1951 г. за 2/3 ид.ч. от сградата и мястото, впоследствие за втори етаж от двуетажната жилищна сграда с лице към ул. „И.", заедно с целия тавански етаж, която сграда е построена в имот пл. № 250, кв. 150 по плана на гр. П., находяща се на ул. „И." № 25.

С. заповед № ОА-1146/14.07.1992 г., допълнена със заповед № ОА-19.01.1995 г., и двете на Кмета на Община П., е разпоредено от актовите книги за държавните имоти да се отпише целият втори етаж /без пристройката в южната част на сградата/ от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „И." № 25, ведно с целия тавански етаж, избените помещения три на брой в североизточната част на сградата, и 2/3 ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено от 790 кв.м., обременено с отстъпеното право на строеж за новопостроената двуетажна със сутерен пристройка в южната част на сградата на ул. „И." № 25, с което да се считат отписани изцяло държавните части, придобити по ЗОЕГПНС като б.с. на Л. Д. П. и решение № 94/16.03.1966 г. на Пловдивския народен съд.

Видно от н.а. № 127, т. 19, н.д. № 12137/1995 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, Е. П. и Б. Л. са били признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 798 кв.м., съставляващо парцел ****II, имот пл. № 250, кв. 324 - стар, кв. 150 - нов по плана на Централна градска част на гр. П., при описани в акта граници, заедно с целия втори жилищен етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в същото дворно място, заедно с целия тавански етаж, избените помещения - три на бой, намиращи се в североизточната част на сградата, и съответните идеални части от общите части на сградата на ул. „И." № 25, без пристройката - двуетажна със сутерен към южната част на сградата със съответното право на строеж, с което е обременено дворното място.

С влязло в сила решение от 10.01.1996 г., постановено по гр.д. № 4030/ 1994 г. по описа на Пловдивския районен съд - X гр.с, е признато за установено по отношение на Държавата и Община П., че Е. П. и Б. Л. са собственици на 1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж с целия тавански етаж, избените помещения три на брой в североизточната част на сградата, и 2/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото застроено и незастроено от 790 кв.м., за което е отреден парцел ****II - 7, кв. 324 - стар, кв. 175 - нов по плана на Централна градска част на гр. П., находящ се на ул. „И." № 25.

В това производство не е участвало Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД - Пловдив, но то е обвързано от решението доколкото страни са били Държавата и Община П., а основанието за ползване на имота ответникът черпи от заповеди № 1027/15.11.1971 г. и № 535/ 23.03.1972 г. на Г. народен съвет - Пловдив, с които на Окръжния комитет на българо-съветската дружба - Пловдив е отстъпено безвъзмездно правото на ползване върху държавната част от недвижимия имот, находящ се в гр. П., ул. „И." № 25, а именно втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с целия тавански етаж и избените помещения - три на брой в северната част на сградата и 2/3 ид.ч. от дворното място /приети като писмени доказателства по приложеното гр.д. № 6758/1993 г. по описа на

Пловдивския районен съд - X гр.с, намерили отражение и в мотивите на Върховния касационен съд, като няма процесуална пречка те да бъдат използвани/.

С нотариална покана, връчена на председателя на ответното дружество, Е. П. и Б. Л. са го поканили да им заплаща месечен наем за ползването на една стая от 20 кв.м. на втория етаж, трите избени помещения общо от 50 кв.м., за отдаването под наем на „К." АД -Пловдив на таванския етаж от 120 кв.м. и за ползването като търговска площ на около 100 кв.м. от незастроеното дворно място за периода 01.02.1995 г. -01.09.1995 г.

От удостоверение на Община София - Район „С." се установява, че Е. П. е починала на 11.11.1999 г. и е оставила като наследници синовете си Д. Т. и А. Т.

От удостоверение на Община София - Район „С." се установява, че Б. Л. е починала на 10.07.2007 г. и е оставила като наследници съпруга си В. Л. и сина си Й. Л.

На база на посочените доказателства, установяващи придобиването на имота от наследодателя на ищците Б.С-. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с крепостен акт № 197/1908 г., отчуждаването му по ЗОЕГПНС от 1949 г., извършената през 1966 г. съдебна делба, възстановяване на собствеността по силата на ЗВСОНИ, наследственото правоприемство и отчитайки силата на пресъдено нещо на цитираните решения, съдът приема за установено, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 798 кв.м., съставляващо парцел ****50, кв. 150-нов по плана на Централна градска част на гр. П., на целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в това дворно място, на целия тавански етаж на сградата и на избените помещения, три на брой в североизточната част на сградата, като възстановяването на собствеността им е настъпило по силата на закона с влизане в сила на ЗВСОНИ, т.е. от 24.02.1992 г.

По отношение на това дали ответникът е ползвал описаните в исковата молба помещения и дворното място:

Относно ползването на дворното място има събрани противоречиви гласни доказателства.

От показанията на свидетелката М.А,. които в тази част като непротиворечиви и отразяващи нейни преки впечатления съдът кредитира, се установява, че в процесния период в новата пристройка, намираща се с лице към ул. „В.", е работила сладкарница „Б.", откъдето напролет са се изнасяли маси в частта от двора пред пристройката към ул. „В.", не е била заета цялата част от дворното място пред пристройката, а масите са ползвани в периода от пролет - лято до ранна есен, но не целогодишно.

Фактът, че кафенето „Б." е ползвало мазето на пристройката и част от дворното място откъм ул. „В." в топлото време, се установява и от показанията на свидетеля П.К,. разпитан пред настоящата инстанция, които съдът в тази част като непротиворечиви кредитира.

Според свидетеля А.Л,. разпитан пред настоящата инстанция, в периода от октомври 1988 г. до края на 1993 г. заведението „Б." е заемало една широка част от дворното място в имота на ул. „И." № 25 с площ 10 м. н. м., пълно с маси целогодишно, като били поставяни 6-7 маси.

Тук следва да се посочи, че описаният от този свидетел отрязък от време обхваща само част от процесния период /от 24.02.1992 г. до 31.12.1993 г./, като единствено в тази част показанията му относими по спора.

Съдът не кредитира тези показания по отношение ползването на дворното място от заведението „Б." целогодишно поради това, че те са в противоречие с останалите гласни доказателства, събрани от ищците, които от своя страна са в синхрон с обичайната практика по използване на маси на открито от заведенията за обществено хранене.

От друга страна съдът не кредитира показанията на този свидетел и по отношение на ползваната от заведението площ от разположението на 6-7 маси, като с оглед квадратурата на използваните в подобни заведения маси /и липсата на данни за нещо различно/ и площта между тях приема, че тази площ е била около 50 кв.м., в каквато насока са и показанията на свидетелката А,. отнесени към приетото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза и скицата - извадка от ситуационния план към нея.

Видно от договор за наем от 27.06.1994 г., Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД е предоставило на Д. Х. , действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.", за временно възмездно ползване обект от сградата в гр. П., ул. „И." № 25 /ул. „В."/ - кафе-аперитив „Б.", който обект се наема с предназначение създаване на заведение за обществено хранене при запазване на името „Б.", срещу наемна цена от 30 000 лв. месечно, като наемната цена ще бъде привеждана в съответствие с ръста на инфлация в страната, посочен от НСИ на всеки три месеца, а срокът на действие на договора е 2 години.

От заключението на тройната съдебно-техническата експертиза в състав: Людмила Л. Е. , З. Г. и В. И. , прието в първоинстанционното производство и което съдът възприема, се установява, че прилежащата земя към новата постройка, собственост на ответника, е 45 кв.м., а ползваната понастоящем от заведението „Б." част от дворното място е 100 кв.м., по одобрените архитектурни проекти от 04.04.1973 г. приблизителната полезна площ на отдадения под наем с договор от 27.06.1994 г. обект е около 150 кв.м. и се намира на кота - 3,20 в новата пристройка.

При тълкуване волята на страните по смисъла на чл. 20 от ЗЗД при сключване на цитирания договор, в т.ч. чрез тълкуване на отделните уговорки във връзката помежду им и съобразно смисъла на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността, не може да бъда изведен категоричен и недвусмислен извод, че отдаваният под наем обект е включвал не само част от пристройката, но и част от процесното дворно място, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано, а ползването на тази част от дворното място от наемателя е било вследствие на негова преценка, от която той трябва да носи негативните последици.

Противен извод не може да бъде направен на база графичната част към заключението на експертизата /л. 205 от първоинстанционното дело/, от която е видно, че към 1975 г., когато е изготвен архитектурният проект за строителството на новата пристройка, част от дворното място е било предназначено за ползване от заведението за обществено хранене чрез разполагане на няколко маси. Към този момент Държавата е била собственик на 2/3 ид.ч. от дворното място, както и на цялата нова пристройка, поради което предвиждането е логично, но не може да бъде пренесено автоматично и върху фактическо положение след около 20 години, когато имотът вече е реституиран.

Дори да се приеме, че в предмета на договора за наем е включено и ползването на част от дворното място пред новата пристройка към ул. „В.", то се отнася за периода 24.06.1994 г. - 15.12.1995 г., като предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ползваната от заведението „Б." площ от дворното място е била около 50 кв.м., която съответства на прилежащата част от имота към притежаваната от ответника пристройка, изградена върху чужда земя, за която той има признато от закона право на ползване на земята според предназначението й по смисъла на чл. 64 от ЗС.

Настоящият състав намира, че не следва да обсъжда основанието за ползване на частта от дворното място под построената нова пристройка от 135,90 кв.м. доколкото ищците не претендират обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползването, от което са били лишени за тази площ, като този извод може да бъде направен на база извършеното от тях изменение размера на предявените искове в съдебно заседание на 03.04.2009 г. след приемане заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, в което обезщетението е изчислено за площ от 403,70 кв.м. от дворното място, от която са приспаднати площите на двете сгради в имота и обслужващата им площ.

От цитираното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза се установява също, че в процесното дворно място има построен гараж по южната фасада на новата пристройка с площ от 18 кв.м., за който няма издадени строителни книжа и разрешение за строеж.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищците, те не са ангажирали доказателства, че през претендирания от тях период ответникът лично или чрез трето лице е ползвал тази постройка, като по този начин ги е лишил от ползването на 18 кв.м. от незастроеното дворно място, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

Единственото събрано по делото доказателство, в което се използва понятието „Г." е договор за наем от 29.12.1990 г., по силата на който Д-. за приятелство със съветските народи и Д. за българо-съветска дружба - Пловдив е предоставило на фирма „К." от К. ССР за временно възмездно ползване определени помещения от имота на ул. „И." № 25 в гр. П., в т.ч. гараж, като договорът е сключен за срок от три години.

По делото обаче не е установено наличието на идентичност на отдавания под наем обект с гаража, посочен в заключението на експертизата, по местонахождение, площ, година на построяване и другите основни негови технически характеристики, като е възможно гараж да съществува и в обема на притежаваната от ответника постройка, поради което не може да бъде направен категоричен извод, че ответникът е отдавал под наем част от дворното място на трето лице, като по този начин се е обогатил без основание.

Тук следва да се добави също, че Д-. за приятелство със съветските народи, по-късно преименувано на Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД, е регистрирано с решение № 5977/23.01.1991 г. по ф.д. № 21/1991 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, т.е. към 29.12.1990 г., когато е сключен договорът, то не е съществувало като правоспособен гражданскоправен субект.

Цитираният договор за наем е обвързвал страните до 26.01.1993 г., когато е сключен нов договор, с който Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД и „К." АД са се споразумели да развиват всестранно сътрудничество в областта на икономическите взаимоотношения, науката, културата и образованието, като осъществяват съвместна дейност, по която Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД се е задължило да предостави от имота си в гр. П., ул. „И." № 25 основни и спомагателни помещения съгласно приложенията към договора по посочени в него цени и условия, намиращи се на първия етаж от основната сграда от североизточната част, като в него няма уговорка за предоставяне ползването на гараж.

Предвид изложената фактическа обстановка и направените правни изводи съдът приема за установено, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от дворното място, в което след отстъпено право на строеж сграда притежава и ответникът, в пристройката е функционирало през процесния период заведението „Б.", държано от наематели по силата на договори за наем с Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД /след 27.06.1994 г. от Д. Х. , действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.", а преди това от други лица/, като наемателите са осъществявали фактическа власт и върху около 50 кв.м. от дворното място, без този обект да е бил включен изрично в предмета на договора им за наем, и тази площ не е била ползвана от ответника лично, като дори да се приеме, че посочената част от дворното място е била отдавана от ответника под наем и той е получавал приходи от това, тя съответства на прилежащата част към притежаваната от него пристройка, което се явява правно основание за ползването й, като не са събрани доказателства освен посочената част от дворното място ответното дружество да е ползвало лично или чрез трети лица други части от него.

Ето защо исковете по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването от ответника на дворното място са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде оставено в сила.

Относно ползването на помещението на втория етаж на сградата:

От показанията на свидетеля П.К,. разпитан пред настоящата инстанция, които съдът в тази част като непротиворечи и отразяващи негови преки впечатления кредитира, се установява, че през процесния период Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД е ползвало една стая на втория етаж в сградата на ул. „И." № 25 вдясно от стълбищната площадка, на вратата имало тяхна табела /с името Д. за българо-съветска дружба/ и в него е работила тяхна служителка.

От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице В.Р,. прието в първоинстанционното производство, се установява, че сервизните помещения на втория етаж на сградата представляват две самостоятелни клетки - тоалетни, те обслужват и двете сгради, входът им е на запад от стълбищната клетка, до стълбището за таванския етаж и попадат в обема на старата сграда, но в частта, където е извършвано преустройството.

От цитираното заключение на тройната съдебно-техническата експертиза е видно, че стаята на втория етаж заедно с идеална част от фоайе, санитарен възел, салон и стълбище е от 49,57 кв.м. /самата стая е с площ от 29,45 кв.м./, като тройната експертиза е възприела изцяло описанието и състоянието на обекта по данните на единичната съдебно-техническа експертиза, както е извършила оглед на място и е съобразила полезните площи на помещенията с одобрения архитектурен проект, а среднопазарният месечен наем на това помещение заедно с идеалните части към нея за периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г. е в общ размер на 843,13 лв.

По делото е представен споразумителен протокол от 17.08.1992 г., по силата на който Е. П. и Б. Л. от една страна и Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД - Пловдив от друга като съсобственици са си разпределили ползването на втория етаж на сградата в гр. П., ул. „И." № 25, като в качеството си на съсобственик Д-. е получило стаята с изглед към ул. „В.".

Д. към този момент реално не е съществувала съсобственост, а ищците са били собственици на целия етаж по силата на ЗВСОНИ, договорът няма предмет и като такъв е нищожен, поради което той не е законно основание за ползването от ответника на това помещение.

Предвид това, че ответникът е осъществил действия, които представляват вмешателство, посегателство в чужда правна сфера -използвал е чужда вещ без овластяване, като по този начин е спестил плащането на наема, който иначе е трябвало да заплаща на собственика на вещта, той е получил имуществена облага без основание, с която се е увеличил неговият патримониум за сметка на обедняването на собственика на вещта, а за последния не съществува друг правен ред за защита на накърненото си право, поради което субективно съединените искове по чл. 59 от ЗЗД за този обект са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени в размер от по 210,78 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в тази част.

По отношение ползването на таванския етаж:

От показанията на свидетелката М.А,. които в тази част съдът кредитира поради преките й наблюдения, както и поради притежаваните от нея технически познания, се установява, че сградата към ул. „И." се състои от изба, два етажа и тавански етаж, на всеки етаж има по три помещения и вестибюл, при посещенията си на таванския етаж тя е констатирала, че там има четири помещения и санитарен възел, от които едното /това с тераса към ул. „И."/ било обитаемо.

Фактът, че таванският етаж на сградата по архитектурния проект от 1975 г. е бил разделен на четири стаи и фото-лаборатория се установява и от скицата на тавана към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.

По делото е представен договор за наем от 29.12.1990 г., с който Д-. за приятелство със съветските народи и Д. за българо-съветска дружба - Пловдив, са предоставили на фирма „К." от К. ССР за временно възмездно ползване от имота на ул. „И." № 25 в гр. П. таванско помещение /с изключение на склада на Д. , намиращ се отляво на стълбището/, гараж и две помещения на първия етаж от североизточната страна за сумата 12 000 лв. месечно, която ще се променя със съответния процент на инфлация в страната, а договорът е сключен да срок от три години.

Както вече беше посочено, към момента на сключване на договора Д-. за приятелство със съветските народи, по-късно преименувано на Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД, не е съществувало като гражданскоправен субект, поради което съдът намира, че този писмен договор не би могъл да го обвърже, освен ако той го потвърди, данни за което по делото няма, а въз основа на него не може да се приеме за установено, че ответникът е ползвал част от таванския етаж чрез трето лице.

Сключеният по-късно договор от 26.01.1993 г. между Д-. за приятелство с народите на Р. и ОНД и „К." АД касае предоставяне ползването на основни и спомагателни помещения от имота в гр. П., ул. „И." № 25 съгласно приложенията към договора по

посочени в него цени и условия, всички намиращи се на първия етаж от основната сграда от североизточната част, но не и таванския етаж.

Видно от показанията на свидетеля П.К,. на таванския етаж на сградата един казахстанец А. , който имал договорни отношения с ответното дружество, си направил жилище, като ползвал целия таван за периода есента на 1992 г. - пролетта на 1995 г., таванът бил едно голямо общо помещение, като на свидетеля не е известно дали в него е имало сервизни помещения.

Предвид пълното противоречие относно вида на таванския етаж /голямо общо помещение или разделен на отделни стаи, което е съществена негова характеристика/ между всички събрани по делото доказателства и показанията на свидетеля К,. съдът не ги кредитира в тази част.

Във въззивното производство е представен протокол от 14.12.1994 г. на Комисия, назначена със заповед № ОА-2302/13.12.1994 г. на кмета на Община П., за извършен оглед на сградата на ул. „И." № 25 и установените констатации. Този протокол представлява частен свидетелствуващ документ, тъй като, макар да е подписан от длъжностни лица от Община П., той не е издаден в кръга на възложената им служба, а по повод уреждане на гражданскоправни отношения между О.П. и .Е.П. и Б. Л.

Предвид направеното оспорване от ответника и липсата на доказателства за достоверната дата на този документ по смисъла на чл. 145 от ГПК /отм./ не може да се приеме за установено, че към момента на съставянето му отразените в него констатации съответстват на действителното фактическо положение.

За пълнота на изложението следва да се добави, че по същността си този протокол представлява писмени свидетелски показания на лицата, които са го подписали, относно възприетото от тях ползване на имота, като предвид принципа за непосредственост и устност при събиране на доказателствата в гражданския процес, то е недопустимо доказателствено средство.

На основа на събраните по делото доказателства пред двете инстанции не може да бъде направен безпротиворечив извод, че ответното дружество е ползвало през процесния период таванския етаж на сградата лично или чрез трето лице, от договорните отношения с което е получавало доходи, като предвид липсата на проведено пълно главно доказване от ищците за тези факти, исковете им са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази част.

По отношение ползването на избените помещения:

В представените от ответника договори за наем с различни юридически и физически лица тези помещения не са били предмет на правоотношенията между страните.

Видно от скицата на избата към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, избените помещения в основната сграда са били три плюс абонатна станция, като в тази насока са и признанията на ищците в исковата молба.

Единственото доказателство за осъществявано ползване на избените помещения на сградата, предоставено от ответника на трето лице, са показанията на свидетеля П.К,. според когото за периода есента на 1992 г. - пролетта на 1995 г. мазетата от североизточната част на сградата са се ползвали от казахстанеца А. , който имал офис и бил ремонтирал мазетата, като ги боядисал, ползвал ги по силата на договор за наем с

Д-. за българо-съветска дружба, а отношенията им се развалили поради това, че не му признали разходите за ремонта, като помещенията в мазето били две.

Съдът не кредитира тези показания предвид тяхната неточност, неконкретност и противоречивост /по отношение броя на помещенията/, като приема за недоказано обстоятелството, че за процесния период ответникът е ползвал имота чрез трето лице.

Доколкото не е установен един от задължителните елементи от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, исковете за присъждане на обезщетение за това, че ищците са били лишени от ползването на тези помещения, са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в тази част.

Не следва да бъдат обсъждани представените статия от вестник „П." от 23.01.1992 г. и договор от 28.05.1990 г. с КФ „М." -Пловдив със срок на действие до края на 1991 г., тъй като първото от тях няма никаква доказателствена стойност, а е само преразказ на чутото или прочетено от автора си, а второто е извън процесния период и по тази причина е неотносимо доказателство.

Тук следва да се посочи също, че е неоснователно възражението на жалбоподателите, че ползването на претендираните от тях помещения от ответника чрез фирмите „М." и „"Крамдс" за процесния период следва да се приеме за доказано на база на показанията на свидетелката А,. според която тя е виждала около 1992 г. табели на „М." и на „К." на сградата.

От една страна поставянето на табели на сградите на определени гражданско правни субекти, макар да е обвързано според наредбите на общината със заплащане на такси, само по себе си не означава задължително ползване на цялата сграда или част от нея от тези лица.

От друга страна, както вече беше посочено, КФ „М." е ползвала част от имота по силата на договор за наем от 28.05.1990 г., чието действие е било прекратено на 31.12.1991 г., като не може да се приеме, че договорът, респ. ползването на имота, е продължил и след това само поради факта, че табелата не е премахната веднага /като е възможно тя да не е съществувала след 01.01.1992 г. доколкото свидетелката използва ориентировъчния период „около 1992 г.7. Що се отнася до фирма „К.", тя е ползвала помещения в сградата през процесния период, но не е установено това да са конкретните претендирани от ищеца.

Ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение на 10.10.1995 г. след отправената му нотариална покана, връчена редовно на 09.10.1995 г. /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/, с която ищците са претендирали заплащане на месечен наем за ползваните помещения в сградата.

В представения във въззивното производство отговор на нотариална покана на Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД се признава, че на 25.03.1992 г. то е получило нотариална покана от Е. П. и Б. Л. с искане за освобождаване на 2/3 ид.ч. от двуетажната лицева сграда в имота и на 2/3 ид.ч. от дворното място. Тази покана обаче поставя длъжника в забава по отношение на задължението му за предаване на имота, но не и в забава за изпълнение на негово парично задължение.

На основание чл. 130 от ГПК /отм./ и въз основа на изчисления, извършени с правно-информационната система „А.", съдът приема, че обезщетението в размер на законната лихва за страната за забавено изпълнение на гореустановеното парично задължение на ответника, произтичащо от ползването без основание на стаята на втория етаж, за периода 10.10.1995 г. - 15.12.1995 г. е в размер на 69,04 лв.

Предвид изпадане на длъжника в забава за посочения период следва да бъдат уважени исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 10.10.1995 г. -15.12.1995 г. до общ размер от 69,04 лв. по равно за всеки от ищците, т.е. по 17,26 лв., обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част, а в останалата част, в която исковете са отхвърлени за периода 24.02.1992 г. -09.10.1995 г. и за разликата над 69,04 лв. до пълния размер от 1 156,67 лв., както и за останалите искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД решението следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ на ответника са се дължали разноски в първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, като той е направил такива в общ размер на 816 лв., в т.ч. заплатения допълнителен хонорар на вещите лица, за които той е осъден с решението, но независимо от това, че изпълнението е било след датата на постановяване на решението, настоящият състав ще го съобрази при определяне на разноските. На тази база и съобразно отхвърлената част на исковете на ответника са се дължали разноски в размер на 761,67 лв., поради което обжалваното решение в частта, в която ищците са осъдени да му заплатят разноски от 750,15 лв., следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищците направените от тях разноски пред двете инстанции съобразно на уважената част от исковете в размер на 129,00 лв., който е определен на база на общите извършени разноски от 1 937,03 лв., като разноските се дължат по равно на всеки един от тях, т.е. по 32,25 лв.

На въззиваемото дружество се дължат и разноски за настоящата инстанция на база на отхвърлената част от жалбата, респ. на исковете, в размер на 466,71 лв., изчислен на основата на направените от него разноски от 500 лв., към които следва да се прибавят дължимите от първата инстанция 11,52 лв. /761,67 лв. - 750,15 лв./ и следва да бъдат осъдени ищците да му заплатят общо 478,23 лв. разноски по делото.

Предвид гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 753/30.04.2009 г., постановено по гр.д. № 4558/ 1995 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Т. Т., А. Т. Т., В. Й. Л. и Й. В. Л., всички със съдебен адрес: гр. С., ул. „К." № 7, ет.*, ап.*/чрез адвокат Д.К./ против Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И." № 25, искове за заплащане на обезщетение за осъществяваното от ответника без основание в периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г. ползване на една стая на втори жилищен етаж с общо ползване на сервизните помещения на този етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в дворното място, съставляващо парцел ****50, кв. 150-нов по плана на Централна градска част на гр. П., намираща се в гр. П., ул. „И." № 25, реституирана им по реда на ЗВСОНИ, в общ размер на 843,13 лв., както и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в размер на законната лихва за страната за периода 10.10.1995 г. -15.12.1995 г. до общ размер от 69,04 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И." № 25, да заплати на Д. Т. Т., ЕГН, със съдебен адрес: гр. С., ул. „К." № 7, ет.*, ап.*/чрез адвокат Д.К./ сумата 228,04 лв. /двеста двадесет и осем лева и четири стотинки/, от която 210,78 лв. /двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ представляваща обезщетение за осъществяваното от ответника без основание в периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г. ползване на една стая на втори жилищен етаж с общо ползване на сервизните помещения на този етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в дворното място, съставляващо парцел ****50, кв. 150-нов по плана на Централна градска част на гр. П., намираща се в гр. П., ул. „И." № 25, реституирана по реда на ЗВСОНИ, и 17,26 лв. /седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в размер на законната лихва за страната за периода 10.10.1995 г. - 15.12.1995 г., ведно със законната лихва върху сумата 210,78 лв., начиная от 15.12.1995 г. до окончателното й изплащане, както и 32,25 лв. /тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И." № 25, да заплати на А. Т. Т., ЕГН, със съдебен адрес: гр. С., ул. „К." № 7, ет.*, ап.*/чрез адвокат Д.К./ сумата 228,04 лв. /двеста двадесет и осем лева и четири стотинки/, от която 210,78 лв. /двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ представляваща обезщетение за осъществяваното от ответника без основание в периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г. ползване на една стая на втори жилищен етаж с общо ползване на сервизните помещения на този етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в дворното място, съставляващо парцел ****50, кв. 150-нов по плана на Централна градска част на гр. П., намираща се в гр. П., ул. „И." № 25, реституирана по реда на ЗВСОНИ, и 17,26 лв. /седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в размер на законната лихва за страната за периода 10.10.1995 г. - 15.12.1995 г., ведно със законната лихва върху сумата 210,78 лв., начиная от 15.12.1995 г. до окончателното й изплащане, както и 32,25 лв. /тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА Д. за приятелство с народите на Р. и ОНД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „И." № 25, да заплати на В. Й. Л., ЕГН, със съдебен адрес: гр. С., ул. „К." № 7, ет.*, ап.*/чрез адвокат Д.К./ сумата 228,04 лв. /двеста двадесет и осем лева и четири стотинки/, от която 210,78 лв. /двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ представляваща обезщетение за осъществяваното от ответника без основание в периода 24.02.1992 г. - 15.12.1995 г. ползване на една стая на втори жилищен етаж с общо ползване на сервизните помещения на този етаж от двуетажната с изби и тавански етаж сграда, построена в дворното място, съставляващо парцел ****50, кв. 150-нов по плана на Централна градска част на гр. П., намираща се в гр. П., ул. „И." № 25, реституирана по реда на ЗВСОНИ, и 17,26 лв. /седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в