гр. Пловдив, 07.07.2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 697/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид сследното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „С.” А. – София против решение № 710/ 20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1322/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отменено изготвеното разпределение от ЧСИ М. по изп.д. № 743/2009 г., предявено на 26.04.2010 г. само в частта, в която съдебният изпълнител е преценил, че следва да бъде начислявано ДДС в размер на 30 960 лв. за А. сграда в ПИ № 47086.604.1 в с. М.. О. жалбата на „Б.” ООД.
Постъпила е жалба и от „Б.” О. – против същото решение, за което се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като се иска то да бъде отменено. Не е взето становище по жалбата на „С.” А. – София.
Частните жалби са подадени в срок, налице са всички други законови изисквания за тяхната редовност, поради което те са ДОПУСТИМИ и следва да бъдат разгледани по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 20098190400743 по описа на частен съдебен изпълнител Л. М. с рег. № 819 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд е видно, че то е било образувано по молба на „С.” А. – София против „Р.” О. – Р. и въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 7734/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІХ гр.с.
Впоследствие като присъединени взискатели по делото по реда на чл. 456 от ГПК са били конституирани „Б.” О. - София, „М.” А. - Пловдив, ДП „С.” София „Е.” О. – Пловдив, Държавен фонд „З.” - София, „П.” О. - София, „М.” О. - Б. , „М.” О. – Б. , „Е.” О. и по реда на чл. 458 от ГПК - Държавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 462 от ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен ден, а те имат право в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението да подадат жалба против него.
Следователно всеки един от посочените правни субекти има право на жалба, съответно има процесуалното качество на ответник по жалба от друга страна в изпълнителното производство, с всички произтичащи от това права и задължения.
Както вече беше посочено, двама от взискателите са подали жалби против разпределението, предявено на 26.04.2010 г., като за производството пред окръжния съд съобщение за постъпилите жалби е изпратено само на длъжника „Р.” О. , но не и на останалите взискатели, а по повод жалбите, по които е образувано настоящето производство, съобщение не е било изпратено дори на длъжника.
Липсата на съобщения за подадените жалби заедно с преписи от тях, както и неучастието на останалите взискатели и длъжника в производството пред окръжния съд се отразява пряко върху правото им на защита и състезателността, които са основни принципи в гражданския процес, свързани с възможността да упражнят възраженията си по жалбите.
В случая разглежданите от окръжния съд дела по обжалване действията на съдебния изпълнител не са първоинстанционни, производството по тях е спорно правораздавателно, в което съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, такъв характер има и последващото производство пред апелативния съд, като процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение /т. 1 и т. 2 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило действието си и при новия ГПК/.
По тази причина е неприложима т. 17 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и настоящата инстанция не може да санира извършеното съществено процесуално нарушение от окръжния съд чрез конституиране на неучаствалите страни и повтаряне на извършените процесуални действия по делото.
Предвид наличието на порок на решението, водещ до неговата неправилност, то следва да бъде отменено и делото – върнато на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане при участието на всички страни в изпълнителното производство.
Ето защо съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 710/20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1322/ 2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV състав.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по постъпилите жалби с участието на всички страни в изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.