РЕШЕНИЕ

Номер 348 Година 10.03. 2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД първи граждански състав В публично съдебно заседание на 16.11.2009 година в състав:

Председател: Мариана Хи те в а Членове : Румяна Цонева

Дочка Върбева

при участието на секретаря Росица Чолакова.......................................

и прокурор.............................................................................. сложи за

разглеждане докладваното от съдията Р. Ц. в.гр.дело № 678 по описа за 2009 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 550/26.03.2009 г.по гр.д. № 1311/2008 г.на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е обявен за нищожен договорът, сключен с нот. акт № 1, том III, рег. № 4761, дело № 377 от 22.07.2003 г. на нотариус № 001 - С. К.ова, с район на действие PC - гр. П., с който Р. Д. Р. продава на Т. И. С., представляван от пълномощника си П. Д. М. с следния недвижим имот - апартамент на третия етаж от триетажна с мансарда жилищна сграда, състоящ се от две спални, кабинет, дневна, гостна и стаи в мансардния етаж в подпокривното пространство, с обща застроена площ от 125 кв.м, ведно с 34,46 % идеални части от общите части на сградата и подобренията в нея и от правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в гр. П. на улица „С." 58, съставляващо УПИ * от квартал 47-стар, квартал 23-нов по плана на квартал „Ч." на гр. П., одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г., при граници на парцела: от изток - УПИ *, от запад - УПИ Х-248 и от север - улица С. , за сумата 40 489,70 лв., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на валидно съгласие и тъй като договорът е привиден.

Решението е обжалвано и в частта, с която е обявено за недействително спрямо Р. Д. Р. прехвърлянето от Т. И. С. и Р. Г. С. чрез пълномощника им П. Д. М. на П. Д. М. , извършено с нот. акт № 3, том IV, рег. № 5778, дело № 589 от 1 1.07.2006 г. на нотариус № 001 - С. К.ова е район на действие PC - гр. П., на следния недвижим имот: апартамент на гретия етаж от триетажна е мансарда жилищна сграда, състоящ се от две спални, кабинет, дневна, гостна и стаи

в мансардния етаж в подпокривното пространство, с обща застроена площ от 125 кв.м, ведно с 34,46 % идеални части от общите части на сградата и подобренията в нея и от правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в гр. П. на улица „С." 58, съставляващо УПИ XI-249 от квартал 47-стар, квартал 23-нов по плана на квартал „Ч." на гр. П., одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г., при граници на парцела: от изток - УПИ XII-250, от запад - УПИ Х-248 и от север - улица С. , за сумата 40 489,70 лв., на основание чл. 135 от ЗЗД.

Решението е обжалвано и в частта, с която Т. И. С. , Р. Г. С. и П. Д. М. са осъдени да заплатят на Р. Д. Р. направените разноски по делото в размер на 6390 лв.

Жалбоподателите Т. И. С. , Р. Г. С. и П. Д. М. правят оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и при непълнота на доказателствата. Молят да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени исковете, като им се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Р. Д. Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в законния срок и изхожда от легитимирани страни, притежаващи правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на изложените оплаквания и становища по същество на спора, съдът приема следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл.2, чл.26 ал.2 предл.5 вр. чл. 17 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД.

В исковата молба и в допълненията към нея, направени със становище на л.73, подадено по реда на чл. 146 ал. З от ТПК ищцата Р.Р. твърди , че на 21.04.2003 г. сключила с ответника П.М. договор за заем, по силата на който получила кредит в размер на 16 500 евро, който кредит бил обезпечен с учредяване на ипотека върху собствения й недвижим имот , представляващ апартамент на третия етаж от триетажна с мансарда жилищна сграда, състоящ се от две спални, кабинет, дневна, гостна и стаи в мансардния етаж в подпокривното пространство, с обща застроена площ от 125 кв.м, ведно с 34,46 % идеални части от общите части на сградата и подобренията в нея и от правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в гр. П. на улица „С." 58, съставляващо УПИ XI-249 от квартал 47-стар, квартал 23-нов по плана на квартал „Ч." на гр. П., одобрен със Заповед №

198/19.07.1976 г., при граници на парцела: от изток - УПИ XII-250, от запад - УПИ Х-248 и от север - улица С.

Впоследствие се наложило да поиска нови суми и тогава ответникът П.М. получил чрез договор за покупко-продажба личния автомобил на ищцата, автомобила на бившия й съпруг К.Ч., като последният двукратно учредил и ипотека върху свое собствено място в кв. „Х." гр. П.. По част от сделките ответникът П.М. участвал лично, а по друга част-като пълномощник на ответника Т.С,. който бивал вписван като кредитор по заемите.

През м. ю. г. се наложило ищцата да поиска нов заем. Тогава ответникът П.М. заявил, че вместо ипотека иска недвижимият й имот да бъде прехвърлен на Т.С. чрез договор за покупко-продажба, който ще гарантира връщането на заема, като самият П.М. ще действа като пълномощник на Т.С..

На 22.07.2003 г.сключили договор за покупко-продажба в посочения смисъл с нот.акт № 1, том III, рег. № 4761, дело № 377 от 22.07.2003 г. на нотариус № 001 - С. К.ова, с район на действие PC -гр. Пловдив . В нотариалния акт било вписано, че имотът се продава за сумата 40 489,70 лв., но на ищцата не била заплатена продажната цена. Със становището си на л.73 ищцата уточнява, че този договор цели обезпечаване на два заема-договор за заем от 21.04.2003 г.за сумата 16 500 евро между нея като заемател и П.М. като заемодател, и договор от 22.07.2003 г.за сумата 5 300 евро между бившия й съпруг К.Ч. като заемател и П.М. като заемодател.

Ищцата твърди, че е плащала лихви, за които ответникът П.М. не й издавал документ. За всички сделки, извършени с участието на М. и С. , ищцата твърди, че е получила общо 36 000 евро, но ответникът М. претендирал тя да върне сумата 70 000 евро. Бившият й съпруг изплатил 30 000 евро, срещу която сума ответникът П.М. освободил от ипотека неговият имот и сключили споразумение относно автомобилите, като се приело, че договорът за покупко-продажба не е произвел действие. Относно връщането на собствения й имот на ул. „С.", ответникът П.М. заявил, че ще го върне обратно чрез покупко-продажба, само ако му заплати сумата 40.000. евро, която ищцата твърди, че не дължи, нито се е договаряла за подобна лихва.

Ищцата твърди, че договорът за покупко-продажба на собствения й имот е нищожен, тъй като противоречи на закона, липсва съгласие за прехвърляне на имота, и е привиден-чл.26 ал.2 във вр.с чл.17 от ЗЗД. Освен това договорът прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора по заемен договор по начин, противоречащ на закона, поради което и самата прикрита сделка е нищожна, поради противоречие със закона - чл.26 ал.1 във вр.чл. 152 от ЗЗД. Поддържа, че е налице абсолютна симулация на

договора за продажба и моли да бъде прогласена нищожността на покуико-11родажбата, сключена с посочения нотариален акт.

Освен това ищцата твърди, че с нот. акт № 3, том IV, рег. № 5778, дело № 589 от 11.07.2006 г. на нотариус № 001 - С. К.ова с район на действие PC - гр. П..С. и съпругата му Р. С. са продали процесния имот на ответника П.М., която сделка била сключена с цел да бъде увредена ищцата. Твърди, че има качеството на кредитор спрямо Т.С,. тъй като по силата на чл. 34 от ЗЗД при обявяване на договора за нищожен, той е длъжен да й върне обратно процесния имот, който е получил чрез нищожната сделка, като вземането й предхожда увреждащото правно действие. Поради това моли да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея сключената продажба.

Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. По отношение на основните правнорелевантни факти се установява следното:

От фактическа страна съдът приема за изцяло доказани твърденията на ищцата за предоставени заеми на парични средства от ответника П.М. лично на нея и на бившия й съпруг К.Ч. и за предоставени от заемателите обезпечения.

Тези твърдения се подкрепят от приложените писмени доказателства-нотариални актове, договори за заем и от писмените обяснения на П.М., дадени по досъдебно производство № 765/2006 г. по описа на С. „И." при ОДП -гр. Пловдив.

Съгласно нот. акт № 186, том I, рег. № 2184, дело № 177 от 21.04.2003 г. на нотариус № 001 С. К.ова с район на действие ПРС /л. 8/, ответникът П.М. в качеството на заемодател, и ищцата Р.Р. в качеството на заемател са сключили следния договор: _L П.М. предоставя на Р.Р. заем в размер на 16 500 евро. който тя следва да върне в срок до 21.06.2003 г. на 2 месечни вноски, платими всяка от тях на 21 -во число от съответния месец при съблюдаване на погасителния план, подробно описан в договор за заем от 21.04.2003 г. /приложен на л. 19, 20/; 2. за обезпечаване на дадената в заем сума, заедно с разноските и договорната неустойка, ищцата Р.Р. учредява в полза на ответника П.М. договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот - апартамент на гретия етаж от триетажна с мансарда жилищна сграда, състоящ се от две спални, кабинет, дневна, гостна и стаи в мансардния етаж в подпокривното пространство, с обща застроена площ от 125 кв.м, ведно с 34,46 % идеални части от общите части на сградата и подобренията в нея и от правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в гр. П. на улица „С." 58, съставляващо УПИ XI-249 от квартал 47-стар, квартал 23-нов по плана

на квартал „Ч." на гр. П., одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г., при граници на парцела: от изток - УПИ XI1-250, от запад - УПИ Х-248 и от север - улица С. Съгласно определение от 15.10.08 г. на първоинстанционния съд е прието за безспорно, че към датата на завеждане на исковете тази ипотека не е била заличена.

Според писмените обяснения на П.М. на досъдебното производство на 13.05.2003 г. Р.Р. поискала нов заем от 5000 лв., който той й дал, а тя му продала автомобила си.говорката им била Р. да изкупи обратно автомобила си обратно до 15 дни.

С договор от 13.05.2003 г. Р.Р. е продала на П.М. собствения си лек автомобил „Ф." за сумата 800 лв., като със споразумение от 02.09.2005 г. страните са се договорили, че договорът за покупко-продажба не поражда предвидените в договора правни последици, поради развалянето му по взаимно съгласие на страните /л. 17 и 18/. Съдът констатира, че върху договора за продажба на МПС от 13.05.2003 г. е направено ръкописно записване за получена сума 5000 лв.след положения печат от нотариуса за заверка на подписите.

Следователно, тази продажба на лекия автомобил е обусловена от отпуснат заем от ответника П.М. на ищцата Р.Р., има за цел да го обезпечи, и страните са постигнали уговорка за обратно изкупуване на вещта. В подкрепа на тези изводи е и последващото споразумение за развалянето на продажбата, към което правно средство очевидно страните са се ориентирали впоследствие, за да уредят отношенията си по този договор за заем.

Съгласно нот. акт № 57, том II, рег. № 3191, дело № 245 от 29.05.2003 г. на нотариус № 001 С. К.ова с район на действие ПРС /л. 10/, ответникът П.М. като заемодател, и бившият съпруг на ищцата -К.Ч. като заемател са сключили следния договор: JL П.М. предоставя на К.Ч. заем в размер на 18 480 лв., който той следва да върне в срок до 29.07.03 г. на 2 месечни вноски, платими всяка от тях на 29-то число от съответния месец при съблюдаване на погасителния план, подробно описан в договор за заем от 2003 г., сключен с нотариална заверка на подписите /приложен на л. 91, като 2. за обезпечаване на дадената в заем сума, заедно с разноските и договорната неустойка, К.Ч. учредява в полза на ответника П.М. договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот - дворно място, съставляващо поземлен имот № 334 по плана на кв. „Х."- 111 етап, находящо се в гр. П., ул. „. шосе", цялото с площ от 5 535 кв.м. Видно от приложения акт за съгласие за заличаването й от 02.09.2005 г. впоследствие ипотеката е била заличена, /л. 11/

Според обясненията на П.М. на досъдебното производство, на 19.06.2003 г. Р. и Ч. поискали заем от 7800 лв., който той дал,

а Ч. му продал автомобила си.говорката им била всичко да приключи до няколко дни.

С договор от 19.06.2003 г., сключен с нотариална заверка на подписите К.Ч. е продал на П.М. собствения си лек автомобил „М." за сумата 1 000 лв., като със споразумение от 02.09.2005 г. страните са се договорили, че покупко-продажбата не поражда предвидените в договора правни последици, поради разваляне на същия по взаимно съгласие на страните /л. 15 и 16/.

С. , тази продажба на МПС също е обусловена от отпуснат заем от ответника П.М. и има за цел да го обезпечи. Очевидно, че и в този случай страните по договора за продажба на лекия автомобил са използвали правното средство да развалят договора, след като са уредили отношенията си по договора за заем.

От изложеното е видно, че са доказани твърденията в исковата молба за предоставени заеми от ответника П.М. лично на ищцата и на нейния бивш съпруг. Тези обстоятелства се потвърждават и от собствените му писмени обяснения по досъдебното производство.становява се, че в полза на ответника П.М. са били предоставяни като обезпечение ипотеки и му е била прехвърляна собственост върху леки автомобили, притежавани от ищцата и от бившия й съпруг.

По основния спорен въпрос дали процесната покупко-продажба от 22.07.2003 г. е извършена във връзка с предоставяне на нов заем и сключена, за да го обезпечи, съдът приема следното:

Съгласно нот. акт № 1, том III, рег. № 4761, дело № 377 от 22.07.2003 г. на нотариус № 001 С. К.ова с район на действие ПРС /л. 6/, ищцата Р.Р. като продавач, продава на ответника Т. И. С. като купувач, представляван от пълномощника си П. Д. М. процесния недвижим имот - апартамент на третия етаж от триетажна с мансарда жилищна сграда, състоящ се от две спални, кабинет, дневна, гостна и стаи в мансардния етаж в подпокривното пространство, с обща застроена площ от 125 кв.м, ведно с 34,46 % идеални части от общите части на сградата и подобренията в нея и от правото на строеж върху държавно дворно място, находящо се в гр. П. на улица „С." 58, съставляващо УПИ XI-249 от квартал 47-стар, квартал 23-нов по плана на квартал „Ч." на гр. П., одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г., при граници на парцела: от изток - УПИ XI1-250, от запад - УПИ Х-248 и от север - улица С. , за сумата 40 489,70 лв., която сума продавачката заявява, че е получила напълно, изцяло и в брой от купувача, преди подписване на договора.

С пълномощно с нот. заверка на подписа от 21.07.2003 г.(л.115) по приложеното нот. дело № 377/2003 г. по описа на нотариус С. К.ова, ответникът Г. С. е упълномощил ответника П.М. да го представлява пред нотариус и пред всички трети лица е право

да закупи на името на Т.С. процесния недвижим имот за цена каквато сам определи. Няма спор, че сделката е сключена по време на брака на Т.С. с Р. С.

Съгласно нот. акт № 2, том III, рег. № 4762, дело № 378 от 22.07.2003 г. на нотариус № 001 С. К.ова, с район на действие ПРС /л. 12 и 13/, ответникът Т.С. като заемодател, представляван от пълномощника си П.М. и бившият съпруг на ищцата-К.Ч., като заемател са сключили следния договор: Т.С. да предостави на К.Ч. заем в размер на 5 300 евро, който той следва да върне при условията на договор за заем от 22.07.2003 г., като 2_, за обезпечаване на дадената в заем сума, заедно с разноските и договорната неустойка, К.Ч. учредява в полза на ответника като Т.С,. представляван от пълномощника си П.М. договорна ипотека върху собствения му недвижим имот-дворно място, съставляващо поземлен имот № 334 по плана на кв. „Х." - III етап, находящо се в гр. П., ул. „. шосе", цялото с площ от 5 535 кв.м. Видно от приложения акт за съгласие за заличаването й от 02.09.2005 г. впоследствие ипотеката е била заличена, /л.14/.

Видно от приложеното нот. дело № 378/2003 г. с пълномощно с нот. заверка на подписа от 21.07.2003 г. ответникът Т.С. е упълномощил ответника П.М. да го представлява пред нотариуса с право от името и в полза на Т.С. да учреди договорна ипотека върху дворното място, собственост на К.Ч..

С. писмените обяснения на ответника П.М. на досъдебното производство, след тази дата (19.06.2003 г.) Р.Р. отново дошла при него и му поискала нов заем. Тогава, за да й даде заема, той предложил да купи апартамента й, като в срок от няколко месеца, ако реши, тя може да го закупи на цена 21 500 евро. Р. се съгласила и М. се обадил на ответника Т.С. с молба да му услужи с 10 000 евро за няколко дни, тъй като прави една сделка с недвижим имот, като ще му върне сумата по най-бързия начин. Като гаранция му предложил да уреди в негова полза една договорна ипотека на един парцел(този на К.Ч.), а разликата да я гарантира като купи на негово име имота (т.е.апартамента на Р. ), без да сваля ипотеката, а като му върне парите, той (С.) ще му направи пълномощно да се разпорежда с имота (А.). След приблизително 20 дни М. му върнал парите и С. му направил пълномощното.

В продължение на месеци ищцата не се издължила, въпреки обещанията си, поради което ответникът М. провел среща с нея и поискал тя да върне заема. Разбрали се тя да купи имота, като цената му се оскъпява в процентно отношение на месечна база и така да се формира цената, на която тя ще го купи. Но и този вариант не бил осъществен. Тогава ответникът М. се срещнал с бившия съпруг на ищцата К.

Тези обяснения, дадени по досъдебно производство № 765/2006 г.по описа на С. „И." при ОДП гр. П., представляват начало на писмено доказателство, което прави допустими свидетелски показания за установяване на привидността на сделката, на която се позовава ищцата, съгласно чл.165 ал.2 от ГПК. Касае се за направени изявления от ответника П.М., който е действителната страна по прикритата сделка, пред държавен орган, които правят вероятна твърдяната от ищцата симулация. Следователно, в производството по делото са допустими свидетелски показания за установяване на привидността. В този смисъл следва да бъдат ценени показанията на разпитаните свидетели К.Ч. и Д. Ч.

От показанията на свидетеля К.Ч. се установява, че лично той е получил три заема от ответника П.М.-за сумата 5000 евро на 19.05.2003 г., за сумата 18 490 лева (9000 евро)на на 29.05.2003 г., за сумата 5300 евро на 22.07.2003 г., от които М. предварително си удържал суми за лихви. Заемите били обезпечени : първият със залог на автомобила на Ч. „М.", оформен като покупко-продажба, втория- с ипотека на парцел **** от 5 дка в кв. „С", третият-с продажба на апартамента на ищцата Р.Р. на ул. „С.". П.М. казал, че няма да пише апартамента на свое име, тъй като има много имоти, а ще пише за купувач Т.С,. но нямало да има проблеми, защото е упълномощен с пълномощно от Т.С.. След като си издължат парите „сделката ще се върне обратно", за което П.М. също имал пълномощно. Свидетелят пояснява, че тази продажба трябвало да обезпечи отпуснатите заеми на ищцата и неговия заем от 5300 евро. Тогава станало въпрос, че и свидетелят трябва да прехвърли с покупко-продажба своя парцел, но той не се съгласил, защото стойността му била много по-голяма. Р.Р. се съгласила да прехвърли апартамента си, за да направи услуга на бившия си съпруг К.Ч.. Р. прехвърлила имота си, както поискал П.М., който подготвил всички документи и сделката се извършила. По-късно свидетелят продал свой имот за 30 000 евро и върнал на П.

М. всички свои заеми, като получил обратно парцела си (била вдигната ипотеката) и колата си. За жилището на Р. П.М. поискал от свидетеля 40.000. евро, като заявил, че това е сумата която Р. дължи с лихвите. Свидетелят предложил да му даде един декар от своя парцел, който струвал много повече от 40.000. евро, но П.М. заявил, че има много имоти и си иска парите в брой. Свидетелят установява, че по-късно Р.Р. потърсила съдействието на С. М. брат на съпругата на Т.С,. от когото научили, че имотът е продаден на П.М.. Според свидетеля Р.Р. продължава да си плаща данъците, да живее в имота и не е била канена от М. и С. да освободи апартамента, нито същият е продаван на публична продан.

Свидетелят Д. Ч. (син на ищцата и на св. К.Ч.) също установява, че е присъствал на среща между родителите си и П.М. през м.юли 2003 г., когато се уговорили П.М. да даде кредит на К.Ч. в размер на 5300 евро, а като гаранция майка му да прехвърли своя апартамент на трето лице Т.С,. партньор на П.М., срещу покупко-продажба. Майка му се съгласила и сделката се сключила. По принцип майка му никога не е имала намерение да продава имота на ул. „С.", в който продължава да живее, като плаща данъците за имота.

Апелативният съд възприема като напълно достоверни посочените свидетелски показания и установените с тях фактически обстоятелства, тъй като са в съответствие и са подкрепени от писмените доказателства, събрани в процеса-нотариални актове, договори за заем, удостоверения за извършени вписвания в Агенцията по вписванията по поименните партидни регистри на името на П.М. и Т.С,. и от писмените обяснения на ответника П.М. , дадени на досъдебното производство. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ответникът Т.С. не е давал обяснения по досъдебното производство и не е бил разпитван по това производство в процесуалното качество на обвиняем или свидетел. Апелативният съд отчита и декларираното обстоятелство от неговия процесуален представител в първоинстанционното производство-адв. Е. Б. , че Т.С. не познава лично ищцата, не е имал никакви взаимоотношения с нея и не са се срещали, а процесната сделка е осъществена изцяло от пълномощника му П.М..

П. всичко това Апелативният съд приема, че сделката по нот. акт № 1, том III, рег. № 4761, дело № 377 от 22.07.2003 г. на нотариус № 001 С. К.ова с район на действие ПРС е сключена във връзка с отпускане на нов заем на бившия съпруг на ищцата в размер на 5300 евро, а купуването на апартамента й от П.М., действащ като пълномощник на Т.С,. е за да обезпечи себе си и Т.С. относно връщането на заема, като уговорката на П.М. и Р.

Р. е включвала обратно изкупуване на жилището за сумата 21 500 евро. Следователно, обуславящото правоотношение е по договор за заем, а продажбата има единствено обезпечителен характер спрямо заема, по нея не е заплатена продажна цена и включва уговорка за обратно изкупуване. Договорено е връщането на заема да стане като ищцата изплати посочената сума 21 500 евро и получи обратно собствеността върху апартамента си, т.е. го „закупи обратно".

С оглед на така установените фактически обстоятелства Апелативният съд приема, че продажбената сделка е нищожна на две основания.

На първо място, сделката е нищожна поради липса на съгласие-чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД. Страните са направили волеизявленията си при пълното съзнание, че собствеността не се прехвърля срещу заплащане на посочената в нотариалния акт продажна цена. Общата им мислена уговорка е, че не се сключва продажба и не се заплаща продажна цена. Това по същество означава, че липсва воля и съгласие у съконтрахентите за извършване на продажба. Следователно, сделката е сключена при липса на съгласие относно нейните съществени елементи и на това основание е нищожна.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, тъй като е налице нищожност на упълномощаването на П.М. да представлява купувача Т.С. при продажбата. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.37 от ЗЗД в редакцията й , в сила от 1.03.2008 г.(Д.в.бр.59 от 2007 г.), при положение, че упълномощаването е извършено на 21.07.2003 г. Съдът незаконосъобразно е приел, че не е спазено изискването на този текст относно формата за упълномощаване, тъй като е налице нотариално удостоверяване на подписа, но не е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието, едновременно с удостоверяването на подписа. Това изискването е неприложимо към процесното упълномощаване, което е извършено в съответствие с действащата редакция на чл.37 от ЗЗД към 21.07.2003 г.

Въпреки този неправилен извод на първоинстанционния съд, същият не се е произнесъл по непредявен иск, обсъждайки валидността на упълномощаването. Независимо от отсъствието на твърдения относно действителността на упълномощаването, съдът е сезиран с иск за нищожност на процесната сделка поради липса на съгласие, с оглед на което прогласяването на нищожността на претендираното основание -липса на съгласие, не води до недопустимост на постановеното решение. Оплакването на жалбоподателите за недопустимост на решението в тази част е неоснователно. В частта, с която е уважен предявеният иск за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие, обжалваното решение следва да се потвърди.

На второ място, сключената продажба е нищожна, тъй като представлява привидна сделка. От установените фактическия обстоятелства следва изводът, че страните по сделката не са желаели правното й действие. Привидността се състои в това, че съконтрахентите са се съгласили да изповядат договора по определен начин, но не са имали воля да бъдат обвързани точно по този начин. Страните не са искали да се прехвърли собствеността върху апартамента срещу заплащане на посочената цена. Действителната им воля не е продажбата.говорката им е била продажбата да служи като обезпечение на вземането на заемодателя. Следователно, продажбата прикрива незаконно обезпечение на дълг по заемен договор. Без значение за привидността на продажбата е, че като купувач фигурира не заемодателят, а лице, посочено пряко от него, както и че се обезпечава чужд дълг. Що се отнася до прикритата сделка, тя е противна на закона, като целяща удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закон, съгласно чл.152 от ЗЗД, поради което недействителна. Налице е абсолютна симулация, тъй като привидната покупко-продажба прикрива нищожно съглашение за обезпечение на дълг по заемен договор, според което кредиторът става собственик на процесния имот, ако задължението не бъде изпълнено.

Неоснователен е доводът на ответниците, че не е налице симулация, защото заемни правоотношения е имало и те са били обезпечени по установения в закона ред с договорна ипотека. Наличието на това обезпечение не изключва възможността кредиторът да поиска допълнително обезпечение, както е сторил в случая, осигурявайки си пряко удовлетворяване чрез получаване на имота в собственост, което е недопустимо от закона и представлява нарушение на чл.152 от ЗЗД.

Неоснователен е и доводът, че покупко-продажбата по нот.акт № 1 от 2003 г.е сключена след договорите за заем, а не преди тях, и поради това не било налице изискването по чл.152 от ЗЗД за предварителна уговорка, която да предхожда по време вземането на кредитора по договора за заем. В случая, видно от писмените обяснения на П.М. по досъдебното производство, процесната сделка е сключена във връзка с нов заем, поискан след 19.06.2003 г. Според неговите обяснения продажбата е уговорена да послужи като обезпечение на поискания и предстоящ за отпускане заем, като уговорката за сключването й предшества даването на паричния заем. В този смисъл са и твърденията на самата ищца, които се потвърждават от събраните по делото доказателства. В съответствие с обясненията на ответника П.М. и свидетелските показания съдът приема, че с процесната покупко-продажба е обезпечен отпуснатия заем на св. К.Ч. в размер на 5300 евро на 22.07.2003 г., като уговорката за обезпечението предхожда даването на заема.

Изложеното налага извод, че процесната покупко-продажба по нот.акт № 1 /2003 г. е привидна сделка и на това основание е нищожна

(чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД), като в случая не могат да се приложат правилата относно прикритото, тъй като не са налице изискванията за неговата действителност (чл.17 ал.1 от ЗЗД) . Законосъобразно при това положение първоинстанционният съд е уважил предявения иск за прогласяване нищожността на сделката като привидна. В тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 135 от ЗЗД Апелативният съд приема следното:

Поради нищожността на покупко-продажбата по нот.акт № 1 от 2003 г. на ищцата Р.Р. се дължи връщане на процесния недвижим имот. Съгласно чл.34 от ЗЗД всяка от страните по нищожната сделка трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Процесната сделка не е породила правно действие, нищожността е настъпила по право, като връщането се дължи от момента на сключването й. С оглед на това Апелативният съд приема за установено в процеса, че ищцата има качество на кредитор на ответниците Т.С. и съпругата му Р. С. (поради режима на СИО, при който е закупена вещта-чл.19 от СК от 1985 г.), като вземането на ищцата за връщане на вещта произтича от нищожността на сключената сделка от 2003 г. и поради това следва да се счита възникнало на 22.07.2003 г., т.е. преди сключване на сделката по нот. акт № 3 от 11.07.2006 г. Следователно, налице е първото от условията по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно-ищцата има качеството на кредитор на непарично задължение на ответниците Т.С. и Р. С.

С нот. акт № 3, том IV, рег. № 5778, дело № 589 от 11.07.2006 г. на нотариус № 001- С. К.ова с район на действие ПРС /л. II, ответникът Т.С. и съпругата му Р. С. , представлявани от своя пълномощник П.М. са продали процесния апартамент на П.М., който е бил изрично упълномощен от продавачите да ги представлява и да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Въз основа на това съдът намира, че е налице и втората от предпоставките, по чл.135, ал.1 ЗЗД , а именно - от страна на длъжниците е извършено възмездно разпореждане с процесния имот, т.е. сключена е сделка, чието правно действие е свързано с отчуждаване на имота от патримониума на длъжниците.

Несъмнено сделката е била предназначена да увреди интереса на ищцата като кредитор е непарично вземане и е осуетила връщането на даденото по нищожната сделка. Следователно, с извършеното правно действие е настъпило увреждане на ищцата в качеството й на кредитор, който има право да иска връщане на вещта от длъжниците.

И на последно място, в производството по делото е доказано и наличието на знание у длъжниците и лицето, с което са договаряли, за увреждането на кредитора чрез сключването на процесната сделка.

Сделката е сключена при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД в хипотеза на договаряне сам със себе си от представителя на продавачите Т. и Р. С. - купувача П.М.. От писмените обяснения на П.М. на досъдебното производство се установява, че на М. и на С. са известни условията на продажбата по нот.акт № 1 от 2003 г., както и обстоятелството, че тя привидна сделка и обезпечава задължение по договор за заем.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че в процесния случай е осъществен фактическият състав, визиран в чл.135, ал.1 ЗЗД. Налице са всички предпоставки по посочения текст за прогласяване недействителността на извършеното възмездно разпоредително действие. И в тази част като обосновано и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Изцяло неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на решението.

Неоснователно се поддържа, че е бил даден ход на исковата молба, въпреки, че в нея не са изложени ясно обстоятелствата, на които се основават исковете, по-конкретно, относно размера на заетата сума-нарушение по чл.129 във вр.с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. Твърдения относно размера на заетата сума се съдържат както в самата искова молба-твърди се , че общата сума на заемите по всички сделки с участието на М. и С. е 36 000 евро, така и в становището на л.73-твърди се от ищцата, че договорът за продажба от 22.07.2003 г.обезпечава два заема - договор за заем от 21.04.2003 г.за сумата 16 500 евро между нея като заемател и П.М. като заемодател, и договор от 22.07.2003 г.за сумата 5 300 евро между бившия й съпруг К.Ч. като заемател и П.М. като заемодател.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от съда на чл.131 ал.1 и чл.140 от ГПК във връзка с депозираното становище от ищцата на 20.08.2008 г., както и нарушения по чл. 145 и чл. 146 от ГПК.

В отговора си на исковата молба по чл.131 от ГПК ответниците не са направили възражения за нейната нередовност. Правото им на защита не е било накърнено с представеното допълнително становище от ищцата на 20.08.2008 г. Това становище е депозирано преди първото по делото съдебно заседание, а с процесуална възможност да поясни и допълни исковата си молба ищцата разполага дори в открито съдебно заседание, съгласно чл.143 ал.2 от ГПК. Становището е представено много преди съдебното заседание и правото на защита на ответниците не е нарушено, при положение, че поясненията и допълненията биха могли да се направят в самото съдебно заседание на 15.10.2008 г. 11а това заседание ответниците не са възразили, че становището не им е било изпратено преди заседанието, нито са поискали да им бъде определен срок за запознаване и

изразяване на становище по чл.144 ал.1 от ГПК, поради което оплакването в жалбата е неоснователно. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, тъй като е изготвил определение по чл.140 от ГПК преди първото съдебно заседание, с което се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по доказателствата, което определение е връчено на страните. В първото съдебно заседание на 15.10.2008 г.съдът е направил доклад на делото при спазване изискванията на чл.146 от ГПК, като е докладвано и постъпилото становище от 20.08.2008 г. и по този начин е обезпечено правото на защита на всяка от страните.

Неоснователно е и оплакването, че съдът не е дал указания на страните относно подлежащите на доказване факти. При положение, че позицията на ответниците в първоинстанционното производство се е свеждала до това да оспорват твърденията на ищцовата страна, но без да сочат факти и обстоятелства, не е ясно и в жалбата липсва конкретна обосновка как този „ пропуск" на съда е рефлектирал върху правото им на защита. Поради това оплакването е формално и голословно. Що се отнася до твърдението, че не са били отправени указания в този смисъл до ищцата, очевидно, че жалбоподателите не биха могли да предявят оплаквания на насрещната страна и да основат жалбата си върху такива оплаквания.

Неоснователно е оплакването, че са допуснати, изслушани и ценени гласни доказателства за обстоятелства, за които не са допустими свидетелски показания , съгласно чл.164 от ГПК, както и че не са налице изключенията за допускането им по чл. 165 от ГПК. Както бе обосновано по-горе при обсъждане на свидетелските показания, налице е начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК, което прави допустими свидетелските показания за установяване на привидността.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че началото на писмено доказателство не изхожда от ответника Т.С,. поради което съдът по недопустим начин достигнал до извода за наличие на персонална симулация. При другарство, каквото е налице в случая, когато началото на писмено доказателство се отнася до факт, който е общ за другарите, достатъчно е то да изхожда от единия от тях.

Неоснователен е доводът, че са кредитирани показанията на свидетелите Ч,. които са бивш съпруг и син на ищцата, и поради родствената си връзка били заинтересовани от изхода на делото. Право на съда е да кредитира свидетелските показани с оглед тяхната достоверност и доколкото са съответствие с останалия доказателствен материал. Апелативният съд намира, че показанията на посочените свидетели не само не са противоречиви, но се потвърждават и от писмените доказателства, събрани в процеса, и кореспондират с писмените обяснения на ответника П.М., дадени на досъдебното производство.

Неоснователно е и оплакването, че в решението си съдът се е произнесъл по въпроси, които освен, че не са предявени, не са залегнали нито в определението по чл.140 от ГПК, нито в доклада по чл.146 от ГПК-например въпросите за „подставено лице", „сламен човек" и др. В случая не се касае за фактически обстоятелства, а за правни конструкции и изводи на съда, свързани с правната квалификация на предявените искове, поради което съдът не е имал задължение да отправя указания до страните във връзка с тях.

Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение, поради това, че съдът е оставил без уважение искането на ответниците за събиране на допустимо доказателство-обясненията на ищцата по дознание № 765/2006 г. Поначало жалбоподателите не посочват каква доказателствено значение биха имали тези обяснения. Освен това твърдението за привидност на сделката изхожда от самата ищца, а не от насрещната страна, поради което тези обяснения не представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК. И на следващо място това искане, направено в първоинстанционното производство е било преклудирано с оглед разпоредбите на чл.133 и чл.147 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията за необоснованост на решението и за извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства. За да обоснове изводите си за липса на валидно изявено съгласие и за привидност на покупко-продажбата, извършена с нотариален акт № 1/ 2003 г., като прикриваща обезпечение на договор за заем, съдът е взел предвид всички събрани в процеса доказателства в тяхната съвкупност. Съобразени са правоотношенията между страните, обективирани в процесиите две сделки, и при цялостната им преценка е изведено заключението на съда за симулативност на сделката по нотариален акт № 1/ 2003 и за относителна недействителност на сделката по нот.акт № 3 / 2006 г.

По изложените съображения изцяло неоснователни и недоказани са оплакванията във въззивната жалба, подадена от Т. И. С., Р. Г. С. и П. Д. М., поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна Р.Р. се присъждат разноски пред настоящата инстанция.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 550/26.03.2009 г.по гр.д. № 1311/2008 г.на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА Т. И. С. , Р. Г. С. и П. Д. М. да заплатят на Р. Д. Р. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 2400 лв.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред В КС в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател:

Членове: