РЕШЕНИЕ

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение №723 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. №83/2008г., с което Пловдивския окръжен съд е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен от С. Л. П. , малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Л. С. П., двамата от гр. П., ул." Антон Т. пер" №54, ет.*, против У. многопрофилна болница за активно лечение „ Св. Г. ЕАД Пловдив, бул." Пещерско шосе" №66 за заплащане на сумата 15 000 лв. - частичен иск от общо 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2()()8г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие неправилно и несъответно лечение през периода 20.02.2006 г. - 24.04.2()07г. проведено от лекарите в ответната болница.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответната болница разноски по делото в размер на 150 лв., както и юрисконсултско възнаграждение 740 лв.

Жалбоподателят С. Л. П. представляван от законния си настойник Л. С. П. прави оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Искането е обжалваното решение да бъде отменено изцяло и се уважи предявения иск в претендирания от ищеца размер.

Ответникът по жалбата У. „ Св. Г. ЕАД Пловдив не вземат становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд като прецени данните по делото, във връзка със становището на страните и оплакванията във въззивната инстанция приема за установено следното:

Въззивната жалба подадена в определения от закона срок, отговаря на изискванията на ГПК и е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД предявен от С. Л. П. , малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Л. С. П. против У. „ Св. Г. ЕАД Пловдив за заплащане на сумата 15 000 лв. - частичен иск от общо 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2008г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие неправилно и несъответно лечение през периода 20.02.2006г. -24.04.2007г. проведено от лекарите в ответната болница. Твърди се, че не са били навреме необходимите тестове за резистентност на съществуващото лечение (антивирусна терапия с „В.", „Р." и др.), както и на други рутинни изследвания, не е следено своевременно развитието на нивото на резистентност към някои от използваните медикаменти и за евентуална промяна на комбинацията антивирусна терапия, не е било проследявано нарастването на теглото на малолетното дете с оглед промяна на дозировката на предписаното лечение; не е направена преценка за проявата на опортюнистични и странични реакции на организма на детето за изяви на резистентност и за необходимостта от хоспитализация с нарочни изследвания и тестове, последвани от промяна в лечението.

Ответното дружество У. „Св. Г. ,, ЕАД е оспорило иска по основание и размер.

В исковата молба е посочено, че през м. а. м. май 2004г., поради установена ХИВ/СПИН - свързана анемия и опортюнистични инфекции е започнало лечение на ищеца С. Л. П. в ОППИН при СБАЛИПБ „П." ЕАД София където е стартирана антивирусна терапия с „В.", „ Р. и „Е." с добра поносимост. През м. ф.. по желание на бащата е направено преместване за диспансерно наблюдение и лечение в К. по инфекциозни болести към ответното медицинско дружество, където С. П. е заведен на учет на 20.02.2006г. Първоначално е било проведено 3 - дневно хоспитализиране и тестове като е назначено лечение за периода от 20.02.2006г. до 24.04.2007г., на която дата малолетния С. П. е бил отписан и пренасочен за наблюдение и лечение в гр. С..

По тези изложени обстоятелства в исковата молба няма спор. Те се потвърждават и от приложената по делото медицинска документация. Няма спор и по отношение на твърдяното в исковата молба обстоятелство, че през този период на лечение в У. „С." ЕАД Пловдив С. П. е развил резистентност към медикаментите с които е било провеждано лечението.

Спорът е, дали появата на резистентност е в резултат на противонравно поведение (бездействие) от страна на лекуващите лекари и дали тази резистентност е довела до влошаване здравословното състояние на детето.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П,. началник на клиниката по инфекциозни болести към У. „С." ЕАД Пловдив и ръководител на катедрата в същия университет и В.Н. - лекуващ лекар на детето се установява че ХИВ-секторът е бил открит в края на 2005г., а действителната работа е започнала в началото на 2006г., като двама от най-добре подготвените лекари са били изпратени на обучение в София. По съвет на Н.

Пonиванова бащата на детето е бил насочен за размяна на телефоните е лекуващия лекар и поддържане на тесен контакт е него, като му е било обяснено, че това е съвместна работа между лекар и пациент, тя е доброволна, зависи от пациента и за лечението е необходимо абсолютно доверие. Свидетелят В.Н. - лекуващ лекар на детето заявява , че детето е дошло в клиниката с вече стартирана антиретровирусна терапия, което е налагало всеки месец да му бъдат изписвани лекарства. За първи път детето е било прегледано през м. а.. В изпратеното по служебен път досие от София не се съдържали двете епикризи съставени при двукратното хоспитализиране на детето в София, които бащата бил помолен на донесе. Тези епикризи били от изключителна важност, тъй като съдържали по-широка информация за диагнозата и лечението на конкретния пациент, но те така и не били доставени от бащата. По принцип с болните се контактувало по телефона ( вкл. мобилен) като пациентите се обаждали за да се уговори дата и час за прегледа. Лекарите нямали нито възможност нито ангажимент да посещават болните по домовете. Рецептите били изготвени предварително и депозирани в канцеларията, за да могат болните да ги получават и да не се прекъсва лечението. Тази технология била спазвана и в конкретния случай. Двамата свидетели са категорични, че е имало проблем в контактуването с бабата на детето, на чиито грижи то било оставено в гр. П.. Б. на детето взимала изписваните рецепти, но не е търсила контакти с лекуващия лекар, не е водила детето на преглед. Обяснила на свидетелката П,. че детето ходи на детска градина и на нея й е трудно да го взема от там. Едва след като й е било казано, че няма да бъдат изписвани повече рецепти, тя е завела детето на преглед. Така нови изследвания били направени едва през м. ф.. След получаване на резултата, на 20.03.2007г. бил направен тест за резистентност, който потвърдил предположенията на лекуващия лекар, че се е развила резистентност към първоначалните лекарства. Била проведена среща между свидетеля В.Н. като лекуващ лекар на детето, д-р П.И. бащата на детето, на която е било предложено да бъде сменена терапията. Бащата бил изненадан от предложението, отказал такава смяна, обвинил лекарите в некомпетентност и изявил желание отново да премести детето в гр. С.. Представената но делото лична амбулаторна карта на С. Л. П. , издадена на 20.02.2006г. от клиниката по инфекциозни болници при У. „С." ЕАД Пловдив, както и в останалата медицинска документацията потвърждават показанията на тези свидетели. Личната амбулаторна карта на С. П. се е водила системно и в нея има отбелязвания, че детето не е било доведено на контролен преглед на определени дати.

По делото са извършени две съдебно- медицински експертизи. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от доц. д-р М. Н. - П. от страна на МЗ няма издадено указание по отношение конкретно поведение спрямо ХИВ-позитивни деца, както няма и национален консенсус на инфекционистите по въпроса за поведението спрямо пациенти в детска възраст, което означава че лекуващият екип има право на преценка за всеки конкретен случай. В настоящият случай лекуващият екип се е съобразил с методично указание на МЗ със Заповед РД 09.71-А/01.03.2005г. като са спазени алгоритмите на поведение, т.е. назначени са изследвания на детето през четири месеца. Вещото лице сочи, че изследването на имунологичните параметри по принцип се препоръчва, когато пациентът е в стабилно клинично състояние, като по принцип не се препоръчва незабавна смяна на терапията преди нова проверка на съответните параметри. В конкретния случай въз основа на данните описани в личната амбулаторна карта не са установени клинични критерии, че имунитетът не действа - не е отбелязан спад на теглото, липсват данни за влошено невропсихично и физиологично развитие или заболявания, не са регистрирани опортюнистични инфекции. Следователно не са били налице обективни клинични данни за опасно намаляване на имунитета на пациента. По отношение на резултатите от теста, които сочат на развита резистентност за „В." и „Е." и възможност за такава за „Р.", е посочено, че резистентност може да се развие дори и при спазване на абсолютно всички правила, като този въпрос е прекалено сложен, многофакторен и не напълно изяснен в някои аспекти. Получената резистентност намалява асортимента на медикаментите, но при сегашните възможности за производство на нови е по-малка токсичност медикаменти, прогнозата за живота на пациентите е подобрена. В крайна сметка извода на това вещо лице, че здравното заведение не е станало причина за развилата се вероятна мутация на ХИВ и проявата на резистентност към провежданата терапия; вредни последици за здравето на детето застрашаващи живота му не са настъпили, тъй като те биха се изявили в опортюнистични инфекции и други заболявания, каквито не са били регистрирани.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза назначена от Апелативния съд, извършена от доц. д-р С. П. Б. е в същия смисъл. Вещото лице е категоричен, че не съществува окончателно излекуване от ХИВ и СПИН дори с най-съвременните средства в момента. Провежданото лечение единствено забавя настъпването на СПИН и осигурява на болните по-добро качество на живот. Лекарствата с които детето е лекувано - „В.", „ Р. и „Е." са най-често използваните медикаменти за деца вирусоносители у нас и по света. Лечението на ХИВ - позитивните пациенти е много сложно и се осъществява както от лекуващия екип, така и с помощта на самия пациент. Относно прилагания в момента лекарствен продукт „В." според вещото лице той е официално добавен в позитивния лекарски списък, изготвен от МЗ и това е най-мощния препарат за лечение на ХИВ-инфекция и на хипатит „В". По отношение на развилата се резистентност доц. Б. обяснява, че при определяне на дозата не само ръста и килограмите имат значение, а цялостното му състояние, следва да се направи комплексна оценка, при която дозировката може да падне под необходимия минимум, а така също да се дозира над максимума и това го решава лекуващия лекар.

Що се отнася до показанията на свидетеля Ч-. разпитан пред окръжния съд и преразпитан от апелативния съд, същият няма непосредствени впечатления от лечението на детето в У. „С." ЕАД Пловдив, пресъздава казаното от бащата на детето. Именно поради тази причина твърди, че проявената резистентност към терапията от страна на малолетния С. е провал в терапията в пловдивското лечебно заведение.

Въз основа на събраните по делото доказателства се налага извода, че не е налице бездействие от страна на лекуващия екип от ответното медицинско дружество, изразяващо се в липса на следене на теглото на малолетното дете и извършване на изследвания. От записванията в ЛАК е видно, че теглото на детето е било следено, насрочвани са дати за прегледи, но детето не е било водено на тях. Независимо от това, няма данни в заключенията на съдебно-медицинските експертизи, че при действителните килограми на детето през този период е следвало да се променя дозировката на лекарствата. Категорично не е налице влошаване на здравословното състояние на детето. По своята същност развилата се резистентност към определена терапия не означава влошаване здравословното състояние на пациента. Това само изисква включването на други лекарства в терапията. Не се и твърди от страна на ищеца и представените от него доказателства, че през периода на лечението е имало оплакване от ищеца и неговите близки за наличие на заболявания, опортюнистични реакции, намаляване на теглото и др. Такива не са били и съобщавани на лекуващия лекар и съответно залегнали в ЛАК на лекувания С. П. С оглед на това не са налице и претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на влошаване здравословното състояние на ищеца С. П. Предявеният иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №723 от 27.04.2009г., постановено по гр.д. №83/2008 г., с което Пловдивския окръжен съд е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание