РЕШЕНИЕ

Секретар Златка Стойчева

в открито съдебно заседание на 07.1 0.2009 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

гражданско дело номер 669 по описа за 2009 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм.

Обжалвано е Решение № 205 от 21.05.2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 97/2001 г.

С това решение е бил отхвърлен предявен от правоимащи лица по чл. 27 ал. 1 ЗСПЗЗ на прекратеното ТКЗС - е. Първенец,

представлявани в процеса от пълномощник по § 29 от ПЗРЗСПЗЗ „Р." АД, иск против „А." Е. по чл. 28 ал. 3 ЗСПЗЗ, „за определяне на дялово участие в размер на 25 % от акциите на „А." Е. в полза на правоимащите лица по чл. 27 ал. 1 ЗСПЗЗ на прекратеното ТКЗС в с. П., на основание предадено имущество по смисъла на чл. 28 ал. 1 ЗСПЗЗ" състоящо се от подробно описаните в решението имоти.

Това решение се обжалва от ищците, със съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Съдът прецени данните по делото и прие:

Ищците твърдят, че процесиите имоти били собственост на прекратеното ТКЗС е. Първенец, че тези имоти били включени в капитала на ответника „А." Е. , което дружество - към датата на подаване на исковата молба - е било изцяло е държавно имущество, че имотите на ищците били 25 % от това държавно имущество, включено в активите на ответника и са искали, съдът „да признае за установено, че 25 % от капитала на ответника представлява имущество на бившето ТКЗС, с. П., област П. и осъдите „А." Е. , с. П., да прехвърли /предаде/ 25 % от своите акции на представителя по § 29 „Р." АД.

Претенцията очевидно се основава на разпоредбата по чл. 28 ал. 3 ЗСПЗЗ, която гласи следното: „Когато имуществото на трудовокооперативното земеделско стопанство е било предадено на държавно земеделско стопанство, машинно-тракторна станция и на други държавни организации и впоследствие е влязло в имуществото на фирми, дяловото участие на трудовокооперативното земеделско стопанство, респективно на правоприемниците му, се определя в съответствие с имуществото, предадено от трудовокооперативното земеделско стопанство на държавно земеделско стопанство и на други държавни организации".

А според разпоредбата по чл. 48 ал. 6 ППЗСПЗЗ, „Стойността на дяловото участие на ТКЗС, съответно на правоприемниците му, в случаите по чл. 28, ал. 3 ЗСПЗЗ е равна на актуализираната остатъчна стойност на имуществото при предаването му на ДЗС, МТС и другите организации".

Следователно, в тежест на ищците е било да докажат по начин, който да е несъмнен:

а) че недвижимите имоти, описани в конкретизацията на
исковата молба са били „имущество" на прекратеното ТКЗС с.
Първенец, преди неговото прекратяването му и последващите ре-
организации и сливания;

б) че това имущество е било „предадено" на държавно
земеделско стопанство, машинно-тракторiiа станция или на други
държавни организации;

в) че същото имущество впоследствие „е влязло" в иму-
ществото на държавната фирма „А.";

г) каква е била „актуализираната остатъчна стойност" на
това имущество към момента на предаването му на някоя от ор-
ганизациите по б. „б" - за да се определи чрез нея стойността на

„дяловото участие" на ищците в собствения капитал на държавното дружество и

д) чрез тази стойност и стойността на активите при образуването на държавната фирма, да се пресметне какъв брой акции от капитала отговарят на „дялово участие" на ищците в имуществото на фирмата.

Нито един от тези юридически факти не е бил доказат по делото. Обратно, установено е, че ТКЗС с. П. е съществувало до 31.12.1954 г., когато е прекратено поради сливането му с ТКЗС „П.", с. М. и ТКЗС „О.", с. К. в едно ново обединено ТКЗС, „Г.", с. П.. До момента на самостоятел н ото му съществуване ТКЗС с. П. не е изграждало нито един от процесиите обекти и този факт е категорично установен от приетите по делото заключения на техническите експертизи, установяващи, че строежите са били извършвани не от ТКЗС, с. П., а от обединеното ТКЗС „Георги Д. , и то не по-рано от 1961 г. По-късно, при последвалата реорганизация на структурите, имащи отношение към земеделието в този район, ТКЗС „Г." също е било прекратено, чрез вливането му в новообразуваната на 30.12.1971 г. структура А. промишлен комплекс (А.) „Г.", която на свой ред също е била прекратена поради включването и е всички нейни активи и пасиви в НПК по плодово и зеленчуково производство „Г.", която организация е извършила изцяло е дължавни средства реконструкцията и мо-дерниазията на сградите, построени навремето не от ТКЗС с. П., а от от трите обединени ТКЗС - с. П., с. М. и с. К.. Особено важно е и това, че при прекратяването на НСПК „Г." съобразно Р. на МС № 17 от 14.12.1989 г. (прил. на л. 257), активите и пасивите на тази стопанска организация по баланса към 31.12.1989 г. е трябвало „да се поемат по разделителен прротокол от предприятията и другите организации от досегашния му състав" (вж. т. 6-та). Този разделителен протокол е можело да бъде основната ин-диция, какво точно имущество е върнато на организациите, в чийто състав е било включено прекратеното преди 35 г. ТКЗС, с. П., а от тук - и какво имущество е било предадено от тези организации на това ТКЗС.

Само това е била възможността да се признае, че при наличие на отрицателна разлика между предадените през 1954 г. активи от ТКЗС с. П. на ТКЗС „Г." при сливането му с ТКЗС с. К. и ТКЗС с. М. и върнатите активи на същото ТКЗС с. П. по разделителните протоколи по т. 6 от Р. на МС № 17 от 14.12.1989 г., тази разлика би имала своята относителна тежест при образуване капитала на ответника „А." ЕАД. Но доказателства в тази посока изобщо не са събирани по делото.

Като се прибави и факта, че ищците са получили имущество на бившето НПCK „Г." след прекратяване го му през 1989 г. и че по делото изобщо не е установено, дали стойността на това имущество не е по-ниска или дори по-висока от

стойността на активите, които е трябвало да бъдат определени единствено по реда на чл. 48 ал. 6 ППЗСПЗЗ, претенциите за получаване на допълнително „дялово участие" от капитала на държавната фирма, в чиито активи е било включено съвсем друго имущество, за което въобще не е доказано, че е било създадено със собствени средства на ТКЗС, с. П. и то преди 1954 година, са очевидно неоснователни.

Не може да не се отбележи и факта, че пасивната материално правна легитимация по искането на ищците е изцяло недоказана. Претенцията за признаване на собственост по отношение на част от акциите на едно търговско дружество не може (няма как) да бъде уважена по отношение на самото дружество. Тази претенция по принцип е можело да бъде насочена само по отношение на държавата - като собственик на акциите при първоначалното образуване на търговското дружество „А." Е. , защото само държавата - като акционер, който притежава тези акции - може да отговаря на претенции по чл. 28 ал. 3 ЗСПЗЗ. И тъй като пасивната материална легитимация е въпрос по съществото на делото, на това отделно основание искът също е подлежал на отхвърляне. А при м еж ду вре м син о настъпилата приватизация на държавните акции, липсва и годен предмет за уважаване на заявените по делото претенции.

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и затова, на осн. чл. 208 ал.

1 ГПК-1952 г., отм., ще следва да се остави в сила.