Р Е Ш Е Н И Е
Номер ................... Дата ............................................ 2010 година
Пловдивски апелативен съд търговско отделение
трети състав Председател: Асен Гаджев
Членове: Красимир Коларов
Емил Митев
Секретар Златка Стойчева
в отткрито съдебно заседание на 07.07.2010 г.
разгледа докладваното от Асен Гаджев
гражданско дело номер 607 по описа за 2010 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 613а ал. 2 ТЗ.
Обжалвано е Решение № 87 от 15.04.2010 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг. д. № 154/2010 г. в частта му, с която датата 01.03.2010 г. е била определена като начална дата на неплатежоспособността на дружеството „Е.” ЕООД. Според жалбоподателя, началната дата на неплатежоспособността е трябвало да бъде 01.01.2008 г.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и прие:
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е определил началната дата на неплатежоспособността, защото не е взел предвид неплатените от длъжника негови задължения, някои от които са възникнали през 2005 г., други през 2008 г. и през 2009 г. Единственото представено с жалбата ново доказателство е изпълнителен лист от 09.02.2006 г., за присъдена държавна такса в размер на сумата 940.70 лева.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане (чл. 608 ал. 1 ТЗ). Вярно е, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията (чл. 608 ал. 2 ТЗ) и че неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори (чл. 608 ал. 3 ТЗ), но тази законова презумпция е оборима и основанието за оборимост е установеното наличие на факта, че – към падежа на съответните просрочени задължения – длъжникът е бил в състояние да ги изпълни. Но ако длъжникът не изпълнява задълженията си, въпреки че е в състояние да ги изпълни, тогава той не е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ал. 1 ТЗ: по отношение на такъв длъжник производство по несъстоятелност не може да бъде открито, а пътят за защита на кредиторите му е индивидуалното принудително изпълнение.
По тази причина началната дата на неплатежоспособността може да е само такъв установен по делото момент (календарна дата), в който длъжникът е имал непогасени изискуеми задължения по чл. 608 ал. 1 ТЗ, но едновременно с това – поради обективна липса на пари или на бързоликвидни активи – не е бил в състояние да ги изпълни. Казано иначе, началната дата на неплатежоспособността е онзи момент във времето, от който насетне предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност са били вече налични и всяка подадена след този момент молба по чл. 625 ТЗ би била основателна и е трябвало да бъде уважена.
Според данните по делото, молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелността на „Е.” ЕООД, която би била подадена преди датата 01.03.2010 г., не е можело да бъде уважена и би подлежала на отхвърляне. Назначената по делото икономическа експертиза е категорична, че длъжникът е спрял плащанията по някои свои задължения от 2005 г., от 2008 г. и от 2009 г., „но въпреки това дружеството е имало възможността да погаси тези задължения, разполагайки с имуществото си”. И едва след датата 01.03.2010 г. „възникват задължения, представляващи 64 % от общия размер на задълженията към кредиторите, които дружеството не е в състояние да разплати” – вж. т. ІV-3 от заключението.
Следователно, преди датата 01.03.2010 г. „Е.” ЕООД е било в състояние да изпълни задълженията си по чл. 608 ал. 1 от ТЗ и фактът, че кредиторите му не са провели съответното индивидуално принудително изпълнение за събиране на вземанията им, сам по себе си не означава, че това дружество е било в състояние на неплатежоспособност в периода, предхождащ установената по делото дата 01.03.2010 г. Вярно е, че съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за решението (чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ), но фактите, които са относими към определянето на началната дата на неплатежоспособността са установени чрез приетото от окръжния съд и неоспорено с въззивната жалба заключение на икономическата експертиза, а представеният с тази жалба изпълнителен лист от 09.02.2006 г. за вземане в размер на 940.70 лева, не може да промени изводите в нея за период, следващ твърдяната от жалбоподателя дата 01.01.2008 г.
Щом не е налице фактическа липса на основания, при които окръжният съд е направил заключенията си и е определил началната дата на неплатежоспособността и щом в процеса е изразено несъгласие с установените по делото факти, чрез които тази дата е била определена, тогава в тежест на оспорващият фактите е да докаже твърдението си за настъпило – според него – предходно състояние на неплатежоспособност. Доказателства по този въпрос обаче, чрез които да бъдат променени изводите на окръжния съд, нито са представени, нито са ангажирани по делото.
Изводът е, че в обжалваната му част решението на съда е законосъобразен и обоснован отговор на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и затова, на осн. чл. 272 ГПК, ще следва да се потвърди.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 15.04.2010 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг. д. № 154/2010 г. в частта му, с която датата 01.03.2010 г. е била определена като начална дата на неплатежоспособността на дружеството „Е.” ЕООД.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на Старозагорския окръжен съд, за съответно вписване в книгата по чл. 634в ал. 1 ТЗ.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на Агенцията по вписванията, за съответното му вписване в търговския регис-тър по партидата на „Е.” ЕООД, ЕИК **********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.